Жените в земеделието са специална порода. И понеже са малко на брой, повечето са добре познати.

Захванали са се с тази работа, защото предварително добре са си направили сметката. Преценили са, че ще могат да се справят с един мъжки бизнес – хладнокръвно и без емоция.

Емоцията идва там, където й е мястото – при вида на люлеещите се класове, пълни със зърно. На весела стока, която е добре гледана. След това – всичко навреме прибрано и продадено на сметка. И най-накрая идва почивката - абсолютно заслужена.

Жените земеделци купуват техника така, както си избират мъж. Техниката трябва да е маркова и надеждна. Доверието във фирмата е абсолютно задължително, сервизът трябва да е навременен.

Жените агробизнесмени не страдат от излишен сантимент – въпреки, че дълго пазят старите машини, не се колебаят да купуват с размах последния писък в техниката – защото знаят, че земеделието е бизнес на бъдещето. И както биха искали най-доброто за своите деца, така ще поискат и най-доброто за своето стопанство.

Независимо дали отглеждат зърнени култури, плодове и зеленчуци или животни, жените земеделци се отдават всецяло на това занимание. Те пресметливо ще изтъргуват своята стока, но не гледат на нея единствено като на източник на печалба.

Женското начало винаги говори – жената земеделец изпитва почит към чудото на покълналото в земята зрънце до красив и здрав житен клас, страда с мълчаливия поглед на всяка породиста женска, която ежегодно ражда в мъки. Жената земеделец усеща трепетния порив на дървото, което се опитва да опази своите напъпили плодове от ранната слана – всичко това е заложено в нейната природа. И тя усеща с кожата си порива на живота. А той е в основата на всеки аграрен бизнес.

Жените в земеделието са честни. Ако са решили, че всяка подкрепа за сектора минава през политиката, те открито ще влязат в нея. Мнозина могат да сметнат това за слабост. Истината е, че жените не са плашат от битки. Те са организирани, последователни, винаги искат да учат. Желанието за промяна е присъщо на женската природа. Какво по-логично от това да се стремиш към по-добър живот – за себе и за децата си.

Спомням си как баба ми и дядо ми работеха на полето. Той бързаше и бързо се изморяваше. Сядаше в края на нивата потен и палеше цигара. Баба ми работеше бавно и без да спира – някак унесена, все едно не прави нищо особено. Изглеждаше като роден победител, без да е участвала в нито едно състезание.

Анета Божидарова