Честа практика остават редакционни писма от типа на „Имам земя от дядо. Какво трябва да направя, за да стана фермер и да получавам субсидии?“

Анета Божидарова

Хич не си правете труда да се ровите в предизборните програми на политическите партии, за да търсите каква визия имат за развитието на българското земеделие. След повече от 30 години на преход, у нас още се мисли на парче, просто се разпределят едни пари. А през следващите години те хич няма да бъдат малко.

В т. нар. преходен период, в земеделието всичко ще остане същото, дори умножено по много. Защото Брюксел развърза кесията заради Ковид-19. Което е прекрасна възможност за родните управници да си купят обществено спокойствие, включително сред земеделските среди.

Не е лошо да се обърне внимание на един показателен знак – битките за парите през следващия програмен период вече започнаха. Всеки сектор, погледнат от собствената камбанария, изглежда аргументиран да иска повече подкрепа. Държавническото мислене в земеделието обаче изключва подобен подход – да се угоди на всички, само мир да има.

Ще бъде тъжно ако и в следващото Народно събрание се работи на принципа на скрития лобизъм. В явния няма нищо лошо, просто още не умеем да го правим. Така има риск за пореден път да бъдат прокарани удобните поправки в съответните закони, които да обслужат едни определени хора. Очевидно раздялата с модела КОЙ е трудна работа.

Можем да помечтаем за узряване на земеделския бранш. Честа практика остават редакционни писма от рода на „Имам земя от дядо. Какво трябва да направя, за да стана фермер и да получавам субсидии?“ Тъжно, нали?

С такова мислене бизнес не се прави. У нас истинският аграрен бизнес работи мълчаливо – на пазарен принцип. И въпреки държавата.