За късите политически хоризонти в земеделието Избрана

Логиката на световните икономически процеси ще изхвърли зад борда онези, които не виждат по-далече от следващия програмен период

Анета Божидарова

Ако погледът ни стига само до следващите избори, този хоризонт е обидно къс. Веднъж един ревностен защитник на пазарното мислене в аграрния бизнес ми каза, че ключът за бъдещето е в миналото. Ние обаче не обичаме да четем в него. А много отговори са заровени там.

Само един пример. Когато в България избухва Априлското въстание, в Лондон започва строежът на метрото. Толкоз.

Днес се ровим с омерзение в протоколите на т. нар. Тематична работна група, но не си даваме сметка, че слез 30 години земеделието ще е съвършено друго.

В аграрното министерство дори не знаят, че вече има десетки земеделци, които наричат себе си но-тилъри. Някои сред тях са известни имена.

Попитах един от експертите в дирекция „Директни плащания“ към МЗХГ дали фермерите, които прилагат екологични практики, ще бъдат стимулирани финансово, за да продължават да го правят?

Отговорът беше озадачаващ и показателен: Още нямаме изработена система за контрол. Какви електронизации и дигитализации в земеделието, какви сателитни наблюдения, каква система „Коперник“, за какъв дявол си чешем езиците?

Преди да се заровим с досада в предизборните програми на партиите, да си дадем сметка с какво Народно събрание се сбогуваме. Още по-тъжното е, че не се знае дали следващото ще е по-добро.

В парламентарната 22-членна комисия по земеделието и храните, само четирима от депутатите са с юридическо образование. Един от тях всъщност няма защо да се брои – става дума за Делян Пеевски. Нищо лично, просто никога не е присъствал на заседание на комисията. Петима са народните представители с някакво агрономическо образование и двама – с ветеринарна медицина. Което не пречи важните за земеделието закони да стоят във фризера, а поправки в други да се гласуват на килограм.

Сигурно затова и земеделието ни е такова. Малко добри и успешни примери, много рев за deminimis, стремеж да се вържат гащите със субсидиите по схемите за държавна помощ поне за още 2 години напред. Много вождове, малко индианци – във всеки бранш. Пълна липса на чуваемост към другия.

След 30 години нищо от това няма да е същото. Колкото и нисък да е хоризонтът ни, логиката на световните икономически процеси ще изхвърли зад борда онези, които не виждат по-далече от следващия програмен период.

Храната и водата винаги ще бъдат важни. И не защото земеделците са голяма работа, а защото животът сам по себе си го изисква. А някой трябва да го свърши като хората. Щом държавата не помага, поне да не пречи.

Ако не правим нещата с ум и със смирение, ще се превърнем в тор, върху която ще стъпят други. Те вероятно няма да бъдат обременени, но със сигурност ще са прочели важните уроци от миналото. Не с емоция, а хладнокръвно. Това очевидно е невъзможно днес. Днес на мода е de minimis.  

Прочетена 1637 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта