Удивителни законотворци са депутатите от парламентарната Комисия по земеделието и храните. Въпреки, че в дневния ред на последното заседание беше планирана една единствена точка – второ четене на промени в Закона за пчеларството, в спешен порядък бяха гласувани промени в още няколко закона.

Този маратон удиви не само малцината аграрни журналисти – редовни посетители на заседанията на комисията, но и самите депутати.

Ами така се прави – часовникът неумолимо отмерва последните дни на 44-тото Народно събрание и щом се налага, законодателството ще се преправя в 12 без 5.

Така за няколко минути беше отрязана главата на Националния браншови пчеларски съюз /НБПС/ и той беше изваден от Закона за пчеларството - като междупрофесионална организация, която има задачата да представлява пчеларския бранш у нас и да защитава неговите интереси, включително и извън страната.

Сребрин Илиев, от НБПС нарече акцията „лична вендета“ и оповести една от причините за нея – подаден сигнал до МЗХГ за контрабанден износ на четири камиона с пчелен мед от Пловдив, по който няма реакция. Въпреки опитите на депутата от БСП Румен Георгиев да защити позициите на НБПС, промените в Закона за пчеларството хладнокръвно бяха гласувани от болшинството депутати. По този начин отпада двойната регистрация на пчелините, а решенията за сектора вече ще се взимат след Консултативен съвет по пчеларството, на който ще могат да присъстват представители на всички браншови организации.

„Националният браншови пчеларски съюз беше създаден по времето на министър Нихат Кабил с идеята да обедини всички пчелари, но след като това не се случва, трябва да се търсят други механизми за диалог с бранша. Всичко ще си дойде на мястото, когато най-после бъде гласуван Закон за браншовите организации“, коментира за „Гласът на земеделеца“ депутатът от ДПС Бюрхан Абазов – по повод въпроса на Сребрин Илиев от НБПС защо се мълчи по темата. Според Илиев, така се погребват близо 30-годишни усилия сектор „Пчеларство“ да работи по ясни правила и в обществен интерес.

Резонен е въпросът – защо на заседанието на парламентарната комисия нямаше други представители на пчеларския бранш? Темата заслужава отделен анализ. Тъжно е обаче да се констатира яростно противоборство между грамотни в материята хора, които от тук насетне вероятно ще воюват в съдебната зала. Очевидно намирането на компромис на този етап е невъзможна задача. Как ще рефлектира всичко това върху целия бранш – тепърва ще разберем.

И след като пчеларските страсти бяха потушени, в Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи бяха гласувани промени, които имат за задача да сложат ред в казус, който възниква перманентно – между фирмите, които печелят търгове за санитарна сеч към Държавните горски предприятия и земеделците. С промените се задължават кметовете до 25 юли да оповестяват кои полски пътища могат да бъдат ползвани за транспортиране на дървесина, а със средствата, които се събират като наем от отдаването на полските пътища, когато те попадат в масив за комасирано ползване на земеделска земя, общините ще имат задачата да поддържат пътищата в добро състояние.

След силен обществен натиск и след входирани стотици възражения до парламентарната земеделска комисия, бяха отхвърлени част от спорните промени в Закона за пчеларството, предложени от ВМРО, според които трябваше да се улесни разчистването на самозалесили се земеделски земи. Природозащитниците обаче видяха в това опасност и предупредиха, че е меко казано безотговорно съдбата на близо 4 млн. дка българска гора да зависи от подписа на един кмет. „Разбирам вашата идея и принципно сте прав, г-н Сабанов, но това трябва да се направи по друг начин“, заяви природозащитникът Тома Белев на излизане от залата, като стисна ръката на вносителя на промените Александър Сабанов от ВМРО. Така стана ясно, че рундът между зелените и патриотите се отлага.

И ако под силата на обществения натиск, тази промяна в законодателството не мина, то бяха гласувани други, в които патриотите могат да бъдат обвинени в лобизъм. Дали текстовете окончателно ще бъдат гласувани в пленарна зала, съвсем скоро ще стане ясно.

Законодателният маратон обаче в парламентарната земеделска комисия изуми всички. „Колеги, ама какво става?“, не се сдържа и попита проф. Светла Бъчварова от БСП. Конкретен отговор обаче не получи. Тази попара ще я сърба следващата земеделска комисия – в 45-тото Народно събрание.

Анета Божидарова