Всяка коза за свой крак Избрана

Няколко са индикациите, дадени от институциите и от земеделския бранш във връзка със следващия програмен период, които заслужават внимание.

Въпреки, че по всичко изглежда, че статуквото у нас ще се запази, със сигурност ще има промени. Идеята, която оповести в публичното пространство изпълнителният директор на ДФЗ Васил Грудев – за базово намаляване на субсидията по инвестиционните проекти по ПРСР от 2023 година, със сигурност ще разбуни духовете. Към момента финансирането е 50 на 50. Половината – безвъзмездно, другото – със собствено участие. Банките обаче отказват да кредитират нови стопански субекти. Затова от ДФЗ обмислят безвъзмездното финансиране да бъде намалено на 25%, а останалите 25% – да бъдат дадени от ДФЗ като кредити. Кредитите обаче трябва да се връщат.

Малките стопани вероятно ще разчетат този знак като изхвърляне зад борда. Те и сега трудно се класират по мерките от Тематичната подпрограма на ПРСР, сключването на договори с фонда се бави с до 2 години и голяма част от тях изобщо се отказват да реализират своите проекти.

Ако бъде въведена подобна мярка, тя със сигурност ще удари онези, които грешно са си направили сметката – да натрупат определен брой точки, да се класират и да вземат едни пари.

Този ход определено би бил в полза на средните и устойчиви стопанства – за тях ще бъде удобно да вземат кредит от ДФЗ, вместо да търсят банка. Идеята на Васил Грудев е проектите по ПРСР да постигат трайни и устойчиви резултати. Изпълнителният директор на ДФЗ признава, че до момента близо 50% от проектите по инвестиционните мерки от ПРСР изобщо не се реализират. Което резонно поставя въпроса дали селската програма постига своите цели. Впрочем, и единият от SWOTанализите излезе с подобни изводи. Резултатите от прилагането на ПРСР казано просто са по-скоро мижави.

Трусове ще има и в зърнения бранш. След сушата тази година, в Добруджа вече се чуват гласове за намаляване на рентите от следващата година. Дали обаче собствениците ще се подпишат под рента от 30 лева, при условие, че досега са получавали между 80 и 100 лева от декар? На този фронт битката предстои, темата е деликатна и всеки гледа своя интерес. Като капак – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е поставен на трупчета за неизвестно колко време. Дали ще настъпи преструктуриране на големите стопанства, дали те ще намалят обработваемите площи – предстои да разберем.

Производителите на плодове и зеленчуци не са доволни от запазването на досегашното статукво – обвързана подкрепа от 13+2%. Лошата новина е, че има вероятност тя да падне на 10%. Това обаче ще стане ясно едва след като бъдат гласувани европейските регламенти за прилагането на новата ОСП – вероятно в средата на 2021 година. Искането на бранша да има промяна в базовото плащане по СЕПП засега остава без отговор. Малка изглежда и вероятността да бъдат въведени тавани в подпомагането – особено ако това решение остане в ръцете на националните правителства.

Животновъдите също не бива да остават в режим на изчакване. Въпреки, че им се размина регистрацията по Чл. 137 в частта по ЗУТ, това няма да продължи още 10 години, предупреди зам.-министърът на земеделието доц. Янко Иванов. „Просто се даде глътка въздух на бранша. До 1-2 години е добре всички стопанства, които не са узаконили своите ферми като сграден фонд, да го направят“, призова той. И напомни, че ако изискването по ЗУТ е отпаднало, то няма да бъде правен компромис в частта за ветеринарно-медицинските изисквания към всеки животновъден обект.

МЗХГ и БАБХ имат доста работа по въвеждането на промени при идентификацията на животните. Предстои да бъде добавен нов модул в системата ВетИС, който да направи връзка между база данните, които се въвеждат от ветеринарните лекари и тези, с които оперират развъдчиците. Кардиналната промяна при идентификацията на животните очевидно се отлага за неопределено време, което означава, че още ще си говорим за виртуални животни. Промени в законодателството предстоят и във връзка с отдаването на държавни и общински пасища, като проблемът по-скоро е на местна почва – някои кметове тълкуват закона по свой начин, призна зам.-министърът.

Биопроизводители, преработватели, пчелари, къси вериги на доставки, фермерски пазари - бакии за оправяне колкото щеш. Слагането им в ред обаче става трудно, когато отделните браншове не говорят в един глас, напомни Янко Иванов. Индустриалните и пазарно ориентирани аграрни бизнеси всъщност са извън този разговор. За малките и средните обаче всяка промяна е ключова.

Един бегъл поглед върху стенограмите от Тематичната работна група, която работи по бъдещия Национален стратегически план, показва, че още се работи на принципа „Всяка коза за свой крак“. Ако козата се окаже виртуална, картината става още по-тягостна.

Анета Божидарова

Прочетена 1561 пъти Последно променена в Сряда, 04 Ноември 2020 11:46
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта