Пътят от фермата до вилицата всъщност е къс. Ако говорим за устойчиво семейно земеделие, за изградени локални вериги, за прости и ясни правила. У нас такива неща няма.

У нас пиперът и доматите гният на полето, защото няма кой да ги обере. Въпреки Covid - 19, българите предпочетоха за поредна година да бъдат сезонни работници навън. И да лепнат вируса, поне ще си дойдат с пари.

Пшеницата почерня на полето, земята се разцепи от суша. Ще видим напролет дали зърнопроизводителите са научили един простичък урок – добивите и печалбата са важни, управлението на риска обаче е по-важно. Ако си твърде лаком, земята мълчаливо си отмъщава. Защото и след 20 години някой ще иска да сее.

Биопроизводителите се кротнаха. Пари за сектора има, даже и в училищните схеми са включени биопродукти и биомед. А според свръхамбициозните цели на Зеления пакт, през следващите 10 години страната ни трябва да увеличи биологичните площи на 25-30%. Леле, това се казва добра и светла новина!

През 2030 година симпатичната Грета Тунберг вече ще бъде зряла и улегнала жена. Като нищо можем да я поканим на гости. Ще плеснем с ръце и ще я прегърнем. Ще я заведем да види как агънца, яренца и теленца блеят по тучни пасища, във всяко село има живот, в местната кръчма се предлага автентична храна, а на огромните стадиони за милиони млади фермери ритат топка в свободното време. Или пък сърфират в интернет, широколентов при това. Ех, живот – здравей, здравей!

Но до тогава има толкова време – цели 10 години. Днес трябва да мислим за …днес. Политиците трескаво броят дните – колко остава до следващите избори, ще имам ли място в парламента или в европарламента?

Свикнали на тази игра, фермерите чакат субсидии, компенсации, de minimis, извънредна подкрепа заради Covid – 19 и т. н. С две думи - да се върже аритметиката и за тази година, пък другото ще почака. Като наближи 2030-а, все някак ще ги нагласим работите.

Пътят от фермата до вилицата всъщност е къс. Но ние сме тръгнали по дългия.

Анета Божидарова