Страшно тайна и сложна работа е този национален стратегически план, ей! Всъщност – нищо ново под слънцето.

„С обсъждане на предложенията и потребностите ще се финализира вторият етап от стратегическото планиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) – от SWOT анализ до идентифицирани нужди. На база на тях, предстои разработването на първите проекти на мерки, новите изисквания за завишена условност и дефинициите“.

Разбрахте ли нещо конкретно от този абзац? Едва ли. Брюкселски език, какво да се прави. Ясно е обаче едно. България ще настоява за запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата – 2018 г., както и за запазване на обвързаната подкрепа. А относно зелените схеми, искаме задължителният процент на прилагане да остане 5 на сто, както беше досега. Като малките стопанства до 150 дка бъдат изключени от прилагането на зелените мерки.

Това означава само едно – запазване на досегашното статукво на подпомагане в земеделието. Какъв национален стратегически план, какви нови потребности, какви дефиниции?

Ако Европа говори за 55% намаляване на вредните емисии до 2030 година, ние как ще постигаме тези цели с нашите скромни 5 на сто? След изненадващото изявление на Германия да не се бърза със зелената архитектура, нашата скромна амбиция може пък да се окаже адекватна на новите европейски реалности. То и без друго изглежда сомнамбулно всичко това, все едно Грета Тунберг се е присънила на Урсула фон дер Лайен. И така се е пръкнал страховитият Зелен пакт.

Да не забравяме – нито многогодишната финансова рамка още е гласувана, нито европейските регламенти, свързани с преходния период и новата ОСП. Следователно, няма от какво да се притесняваме толкова, нали?

То и браншовите организации вече са допуснати до Тематичната работна група, а министър Десислава Танева се кълне, че ръководеното от нея ведомство никога не взима важни решения, без те да са съгласувани с бранша. Предстои да разберем. До 31 декември има още време. Тогава е крайният срок за списването на националния стратегически план. Няма драма, казват браншовиците, просто някои амбициозни експерт - консултанти вдигат врява.

Ако някак успеем да минем през иглените уши на Брюксел, всички ще са доволни – статуквото ще продължи и през следващите близо 10 години. То се изразява в следното – земеделската политика на Брюксел у нас се прилага като социална.

Пари има за всички – и за малките, и за големите. Първите се държат на санитарния минимум на оцеляване, вторите – на ръба на пазарния риск. Всички обаче са доволни, защото получават субсидии. Макар мнозина да твърдят, че е по-добре да ги няма, не познавам случай някой да се е отписал от регистрация като земеделски производител и доброволно да се е отказал от субсидиите. Ако познавате такъв – посочете го. Заслужава да му бъде направен портрет – на борец против статуквото. Засега в пространството се забелязват само викачи.

Анета Божидарова