Да живее Европа, но коя? Избрана

Да живее Европа! Така завърши своята първа реч за състоянието на Общността Урсула фон дер Лайен, първата жена председател на Европейската комисия, майка на 7 деца. Смела, амбициозна, изпълнена с непостижими цели – как да бъде определена речта на фон дер Лайен?

Каква е картината – имаме разклатена и разединена Европа, на прага на световна икономическа криза, породена от Covid пандемията. Заразата показа, че при кризи от подобен мащаб, Брюксел реагира бавно и не дотам адекватно.

Единен европейски здравен съюз, равна минимална европейска заплата, с 55% /вместо с 40/ да намалеят парниковите емисии до 2030 година – възможни ли са тези цели при сегашните европейски реалности? Трудно е за вярване.

Още не е гласувана Многогодишната финансова рамка /бюджетът на ЕС за следващите 7 години/, не е ясно планираните 750 млрд. евро /грантове и заеми/ - за вдигане на европейската икономика на крака след корона кризата, как точно ще бъдат разходвани. 37% от тези средства да се разпределят за проекти по Зелената сделка, призова фон дер Лайен.

Засушаването тази година несъмнено поставя въпроса за кардинална промяна в подхода към земеделието и в търсенето на алтернативни култури и производства. Европейските фермери биха го направили единствено срещу сериозно финансово обезпечение на риска, който ще поемат. Дали въпросните близо 40% за зелени проекти ще бъдат облечени в апетитни за устойчивите земеделци схеми и мерки, ще стане ясно едва след като средствата влязат в конкретни правила и регламенти. На този етап по-скоро се очаква съпротива и целите, очертани от председателят на Европейската комисия, изглеждат нереални.

Трудно ще бъде да се подреди европейската къща, няма да бъде по-лесно да подредим и собствената. Повече от 10 години родните фермери недоволстват, че липсва равнопоставеност в получаването на директни субсидии за стопаните в отделните страни-членки на Общността. Оказахме се и потърпевши от прилагането на двоен стандарт при храните. Европа продължава ли да работи на две скорости или пък ние не умеем достатъчно категорично да отвоюваме собствени позиции? Често се чуват твърдения, че сме лесен пазар за нискокачествена европейска стока и източник на суровини и евтина работна ръка. Сами ли сме се поставили в тази роля или наистина е нереално да се борим с големите и развити европейски икономики? Как правим аграрен бизнес – с пазарно мислене или с мисъл за едни субсидии?

Еднозначен отговор на този въпрос няма. Често си припомням думите на един ирландски говедовъд, когото срещнах на едно изложение. „Моите субсидии намаляват, защото трябва да има и за фермерите в Румъния и България. Разбирам обаче, че в тези държави част от парите се харчат неправомерно и това ме ядосва. Кога ще се научите на истинско говедовъдство? Никой не знае. Но субсидии трябва да има и за вас, нали? А дори не знаете един стек да приготвите като хората!“

До колко е прав ирландецът с пиперлив език, всеки сам да прецени. Важното е да намерим българския отговор на този въпрос. Да живее Европа, г-жо фон дер Лайен! Но коя Европа?

Анета Божидарова

Прочетена 1631 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта