Пазарът е царят. Така стоят нещата, когато се работи в условията на свободна пазарна икономика. За да си силен обаче на пазара, трябва да бъдеш екипен играч. А родните фермери още се учат на това. И още бъркат държавните благинки с платените услуги.
Ясно е, че управниците имат удобен инструмент в ръцете си, с който да си купят благоразположение. Особено когато се задават избори. Затова порочната практика да се прехвърлят едни европейски пари от едно място на друго отдавна не е новина. Пък и в крайна сметка, по-важно е парите да бъдат усвоени, отколкото да ги връщаме на Брюксел, ще кажат повечето от фермерите. За жалост, с такова мислене не се стига далече. Най-много да се прекрачи в следващ програмен период или в следващо политическо управление.
Освен заради сушата, ситуацията е доста изнервена и от почти двумесечната политическа криза. Едни харесват министър Десислава Танева, други не. Едни предпочитат удобното статукво, други искат промяна.
Подредена ли е обаче къщата на земеделския бранш? По-скоро не. Зърнопроизводителите чакат собствениците на земеделски земи да им влязат в положението и тази година да са склонни да получат по-ниски ренти. Което изобщо няма как да се случи, защото рентите са предмет на предварително договаряне. Достатъчно субсидии взимат земеделците, да са си планирали риска, разсъждават собствениците. Като толкова го разбират земеделието, защо не си обработват сами земята, стискат зъби фермерите и се надяват на някакви валежи, за да не се провали и есенната сеитба.
Родни аграрни специалисти дават акъл през медиите, но дали земеделците ги чуват? И това работещо решение ли е изобщо? По-скоро не. Всяка услуга струва пари. Включително най-важната – тази на тесните специалисти. Те пък от своя страна за 30 години някак не се научиха да се продават добре. Затова един бивш финансов министър ги нарече синодални старци. Грозно, но отчасти вярно. В Селскостопанска академия все се правят реформи, но резултатът е почти никакъв. Сигурно и тази година в Деня на будителите учените отново ще излязат на мълчалив протест. Заради обидно ниски заплати. А биха могли добре да се препитават, ако знаят как да се менажират по-успешно. Засега още чакат на държавата. Но и този пазар е като всеки друг. Печели предприемчивият и който умее да предложи най-качествената стока. В целия свят най-скъпото нещо е високата експертиза. У нас си играем на тука има, тука няма. Затова и земеделието ни е на този хал.
Пазар, пазар, пазар. Ако искаш да си устойчив на него, трябва да си рентабилен, с най-висока проба реколта или с атрактивен краен продукт - независимо какво отглеждаш и върху колко по обем площи. Другото е наливане от пусто в празно. Играем си на бизнес, докато модерният свят завладява пазарни територии с лекота. Защото мисли екипно. А ние сме едни симпатични индивидуалисти. И какво от това?
Анета Божидарова