Земеделието не ще политика, иска мотика Избрана

Когато държавата се тресе от политическа криза, за земеделците това означава влизане в мъртво време. Администрацията се снишава в очакване на разместване на властовите пластове. За съжаление, лошата практика у нас - със смяната на политическия режим да се сменят и експертите, продължава. Умното управление изисква по-голяма далновидност. Такава у нас до момента липсва.

Нормално е всеки управник, когато дойде на власт, да сформира собствен екип, но всеки път е щета за бизнеса когато се подменят хора с доказана експертиза на ниво работеща администрация. Така в последните 30 години,

при всяка смяна на властта, земеделците се оказват в изходна позиция

По ред причини, 2020 година се очертава като критична за българското земеделие. То е на важен кръстопът. Въпреки, че Covidпандемията като че ли най-слабо засегна селското стопанство, българските фермери са изправени пред важни решения.

Сушата е най-голямото предизвикателство. Тя няма да бъде преборена с едни раздадени пари по deminimis. Сушата иска кардинално нова нагласа към бизнеса. Нужно е внимателно вглеждане в досегашните практики, сериозен анализ и вслушване в гласа на специалистите. Автоматичното привнасяне на технологии от външна среда не е панацея.

В този смисъл пред земеделското министерство има много работа. Ако т. нар. зелени политики са неизбежни по повелята на Брюксел, онези, които управляват българския агробизнес, трябва също да предприемат смели решения.

След програма САПАРД,

за земеделците няма целева програма за закупуване на специализирана техника

Такава обаче ще е необходима – ако бизнесът иска да се справи със зелените предизвикателства.

За да не останат добрите земеделски практики, които щадят климата и околната среда, само с пожелателен характер и на книга, земеделците трябва да бъдат финансово обезпечени, за да ги въвеждат в своите стопанства.

Новите технологии на обработка изискват нови и скъпи машини. Би било добре в бъдещите земеделски политики да се помисли за целева подкрепа в тази посока.

Сушата и вероятните фалити вероятно ще принудят мнозина фермери да намалят обема на обработваните площи. Един път за да минимизират риска от бъдещи загуби, втори път – за да останат в бизнеса. Въпреки, че въвеждането на тавани в подпомагането все още е под въпрос, намаляването на площите ще е плюс за фермерите и в тази посока. И мнозина вече го правят.

Крайно време е стопаните да чуят гласа на науката –

световно признатите български аграрни специалисти, които не са пророци в собствената си страна

държат важен ключ към едно по-рентабилно земеделие. Просто и двете страни трябва да си подадат ръка, крайно време е. До момента разговорите са повече задочни и формални, реални бизнес отношения липсват.

Въпросът за злоупотребите с европейски средства тежи като воденичен камък на шията на българския аграрен сектор. Нелепо е всяка година да се изливат близо 2 млрд. лева в него, а делът на селското стопанство в образуването на Брутния вътрешен продукт да продължава да пада.

Виртуални животни, виртуални плодове и зеленчуци, стихийно и оттам свръхпроизводство на рози и лавандула, например. Балоните се пукат един след друг. Тази картина остава непроменена благодарение и на

изначално сбърканата философия на подкрепа в аграрния сектор

– парите да се дават на калпак.

Ако е вярно, че по статистика в България има около 1 млн. и 200 хил. овце, защо в последната кампания по Великденските празници едва 40 хиляди агнета са продадени законно – през кланици? Другите – на черно.

Контролът не е въпрос, който е в ръцете единствено на държавните институции. Често човек остава с усещането, че българските браншовици като че ли четат законите и правилата дотолкова, до колкото да знаят как да ги заобикалят. Не са ли обаче именно те хората, които трябва да изискват ред от своите членове?

Какво постигат пуническите битки между отделните браншови организации?

Нищо, само се вдига шум. Не е ли по-добре всеки сам да сложи ред в собствената си къща, вместо да гледа какво става в двора на съседа?

Защо от години слушаме едни и същи приказки от доказани и успели агробизнесмени какво хубаво нещо е организацията на работа на кооперативен принцип, но досега никой не е успял да покаже добър и устойчив пример за това?

Ако субсидиите се дават за резултати, а не за намерения

ефектът би бил друг. Т. нар. обвързана подкрепа създава единствено лоши обвързаности. Когато се работи само с документи, фалшификациите явно никак не са трудни. И така за пореден път едни пари потъват, а земеделието ни от ден на ден става все по-нерентабилно.

Въпреки, че за фермерите всяка политически криза е знак за мъртво време, сега е моментът да се възползват от него. Прецизно да си направят аритметиката на стопанството, да заложат минимални цели, за да получат по-високи резултати. И най-вече – изначално да се опитат да променят своето мислене.

Защото на хоризонта се задава съвършено ново поколение земеделци – прагматично, с пазарно виждане, с опит, придобит навън, какъвто родните производители нямат. Онези, които не са в крак с времето, ще изпаднат от бизнеса. Ще оцелеят земеделците, които

мислят една идея напред

И осъзнават, че това не е бизнес от година за година, а е рисково начинание, които изисква планиране, познания и остър нюх за пазара. А кой ще държи политическото кормило в държавата, не бива да има толкова голямо значение. Дали пък защото в българското земеделие има твърде много политика, то все още е на опашката по икономическа рентабилност? Дето се вика, земеделието не ще политика, иска мотика. Пък даже и тя да е с GPS.

 Анета Божидарова

Прочетена 2612 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта