Слезте от конете, самотни бегачи на дълги разстояния Избрана

За какво са умните глави в земеделието, ако идеите им остават само на хартия?

Анета Божидарова

Малко тъжно му става на човек, като гледа родните самотни земеделски бегачи на дълги разстояния. Една повече от прилична земеделска стратегия написа шефът на Геномния център акад. Атанас Атанасов. Образцовият градинар Красимир Кумчев зове за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност и за списване на специална Програма за продоволствената сигурност на България. Аграрният икономист Кирил Боянов разпрати до институциите близо 50 страници концепция за усъвършенстване на поземлените отношения у нас. Можем да изброим още няколко подобни примера.

Тъжното е, че тези безспорно мислещи и милеещи за българското земеделие хора се познават задочно - единствено през медиите. Ако бяха действали като екип, като мозъчен клъстер, дали тяхната енергия нямаше да стигне по-лесно където трябва? Каква е ползата от техните добри идеи, ако те остават единствено на хартия?

Като единични гласове самотните бегачи на дълги разстояния трудно могат да постигнат победа за цялата фермерска общност. Както казва Кирил Боянов, те могат само да хвърлят своята съчка в поредния пожар, който трябва да се гаси в земеделието. И да изпитат лично удовлетворение, че са си казали думата.

Това обаче не е достатъчно. Гасенето на пожарите в земеделието иска много повече. Иска екипно мислене и общо съгласие за работа в една посока. Очевидно още трудно узряваме за това.

Ако години наред си наблюдавал процесите в българското земеделие, след това си избистрил и анализирал видяното в една умна стратегия, единственото, което безспорно постигаш е да си сложиш мир на душата. По-вероятно е усилията на твоя труд да събират прах в някое чиновническо чекмедже, отколкото да намерят приложение.

Затова, слезте от конете, уважаеми самотни бегачи на дълги разстояния. Най-хубавото нещо в земеделието е, че в него резултатът винаги е видим. То малко се влияе от стратегии, останали на хартия. То иска предвидимост във времето напред. За да може да планира, да инвестира и да гони най-важното нещо – устойчивост.

Ако българските умни глави в земеделието искат да бъдат част от това усилие, най-напред трябва да стигнат до фермерите. Нека първо с тях си сверят часовника и едва след това – заедно да изискват политики.

Когато в една общност липсва единомислие, всяка среща на ниво институции се превръща в обикновена говорилня или в най-обикновен пазарлък. От това не печели никой. А самотните бегачи на дълги земеделски разстояния сами се обричат на нечуваемост.  

Прочетена 2408 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта