А сега накъде? Избрана

След 30 години на окаян преход, отново сме в изходна позиция. Спомням си разказа на един земеделец, чиито баща лежал тежко болен. След поредните избори, синът му изтичал при него в стаята с радостен вик: „Тате, тате, нашите победиха!“ Старият човек се извърнал и рекъл: „И тия, сине са като ония…“ Не се сещам за по-тежка присъда над родния политически елит.

Не искам утрешният ден да прилича на досегашните. Искам българското село да не бъде единствено спомен от думи и снимки в социалните мрежи. Искам на българската политическа класа най-сетне да й уври главата. И да проумее, че няма да живее с орлите. И че милионите, дето ги е откраднала, дори няма да успее да ги похарчи, защото стигат за няколко живота. Но той, животът е един. И е днес и сега.

Няма никакво значение дали това правителство ще падне или не. По-важното е какво ще се случи след това. Малцина са ярките и будни политически гласове през последните 30 години. За жалост, не произведоха промяна.

Утрешният ден обаче трябва да бъде друг. Повече от тъжно е, ако след цялата битка, за пореден път едни политици просто ще се сменят с други.

Какво се обърка? Толкова ли не се намери срам и свяст във всичките българки правителства след 10 ноември 1989 г., които обещаваха преходът да свърши, да се съгради истинска държавност и хората просто да заживеят по-спокойно, без да бъдат унижавани, като мислят единствено за насъщния?

Всеки, сдобил се с власт, счита себе си за непогрешим. Но днешният ден показва друго. За 30 години пропастта между политиците и народът ставаше все по-страшна.

Нито един министър – председател от най-новото време не постави българската съдба на първо място. Не намери сили и разум да постигне съгласие между всички политически сили поне в едно – да се даде възможност на предприемчивите и работливите да създадат стабилен икономически гръбнак. Да се формира средна класа.

Ако поне за два сектора – земеделие и туризъм - беше очертана стратегия на развитие за 20-30 години напред и политическите партии бяха постигнали съгласие тя да не се променя, независимо от моментната политическа конюнктура, нещата можеха да изглеждат съвсем различни. Откъде обаче политическа зрялост за подобна стъпка? Затова истинска средна класа у нас няма, не е и възможна. Затова и политиците ни изглеждат обречени - да слугуват на различни господари, но не и на народа си.

Не ви ли изглежда все по-омерзителен и нелеп надписът върху сградата на Народното събрание „Съединението прави силата“ ?

Дали след няколко години отново няма да се озовем в изходна позиция? Ако изкрещите високо: „Господи, какво се обърка? И тия ли ще са като ония? Какво им става на всички, когато дойдат на власт?“, ехото безмилостно ще ви отговори: „Власт, власт, власт…“

Анета Божидарова

Прочетена 2867 пъти
Оценете
(3 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта