Без напояване българското земеделие е обречено Избрана

Локалното засушаване у нас се очертава като трайна климатична тенденция, предупреждава проф. Валентин Казанджиев, от секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Казанджиев, страшна е сушата тази година – това превръща ли се в трайна климатична тенденция?

- Ако преди 30 години можехме да кажем твърдо, че единственият сух месец у нас е август, то днес изобщо не е така. По наши климатични наблюдения, засушаването в последните години започва през втората половина на месец юли и продължава почти до края на октомври. Втората част на този сух период засяга силно предсеитбената обработката на почвите, сеитбата на есенниците, успешното им поникване и развитие, тяхното презимуване.

- Адекватни ли са земеделците на тези климатични промени – разполагат ли с професионална информация? Не трябва ли държавата и персонално земеделското министерство да работят с агрометеоролозите и да се предоставя на фермерите регулярно информация, която е с възможно най-високата експертиза? Все пак, става дума и за продоволствена сигурност, нали? А тази година щетите от сушата са огромни за целия сектор, да не говорим, че сме и в ситуация на пандемия.

- От 5 години – аз и моите колеги – правим отчаяни опити да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за земеделските земи, чрез които да бъде дефинирана дейността на секция Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология – като основополагащ и най-компетентен източник на информация за устойчиво управление на земеделието у нас. Информацията трябва да се използва от държавата с една единствена цел – да не се допускат критични нива в сектор „Земеделие“. Това, разбира се, срещу целево финансиране в рамките на 1,5 млн. лева на година.

- Това са смешни пари на фона на милиардите, които се изливат всяка година в земеделието…

- Вероятно е така, но досега не срещаме разбиране по този въпрос. Отговорът от страна на управляващите е, че се дават достатъчно пари за наука. НИМХ днес е под шапката на министерството на образованието и науката. Но нашата работа не е само наука. Агрометеоролозите са хора, които освен в областта на климата, имат компетенции в областта на агрономството и екологията. И нашата висока експертиза е изградена след дълги години на работа в тези области.

- Тенденцията към засушаване автоматично поставя въпроса за напояването в земеделието – защо там нещата остават проблемни?

- Вече се уморявам да повтарям едно и също: в условията на изменящия се климат, през следващите години българското земеделие – интензивно, с качествена продукция, конкурентна на пазара – няма да бъде възможно без напояване. Това е истината. А ние още стоим на нивото от 2008 – 2009 година по отношение на размера на поливните земеделски площи – около 1,6 млн. декара. Резонно е да се попита: защо след като преди години се платиха милиони на Световната банка - за изготвянето на експертни доклади за състоянието на напоителните системи у нас и за адаптирането на различни сектори от националната икономика към промените на климата, въпросът за напояването на земеделските площи в България все още е само на хартия? Това граничи с безхаберие. А тази работа някой трябва най-после да я свърши.

- В момента се пише националният стратегически план, свързан с развитието на земеделието у нас през следващите близо 10 години – участвате ли в работната група?

- Никой не ни е поканил, нито мен лично. Може да прозвучи нескромно, но не ми е известно в държавата да има друг професор по агрометеорология.  

- Вие от години говорите за нуждата от ново райониране, обвързано със земеделието – този въпрос напоследък се коментира във връзка с предложението на Обединени патриоти да бъде въведен данък върху едрите земеделци – как ще го коментирате?

- Добре е да бъде направен опит монополът върху земята да бъде разбит. Нека не забравяме обаче, че пътят към ада често пъти е постлан с добри намерения. Ако тези промени не бъдат направени от компетентни и умни хора, от хора с държавническо мислене, хаосът може да стане много голям. Трудно ще бъде намерен баланс между толкова много интереси. Ако обаче европейските субсидии бъдат обвързани с количествени и качествени резултати, може би ще се постигне повече справедливост за българските фермери. Част от субсидиите могат да отиват в специален фонд, който да бъде контролиран на държавно ниво и на ниво фермерски сдружения, като средствата от този фонд отиват единствено за напояване. Пак повтарям – без напояване българското земеделие е обречено.

Прочетена 3428 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта