Нихат Кабил: Задава се съвършено ново, дигитално поколение земеделци Избрана

То ще прави надпроизводствени капиталови обединения - с мениджъри, които знаят как се играе тази игра, казва бившият земеделски министър

Нихат Кабил е  роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 2001 г. е зам.-министър, а от 2005 г. – министър на земеделието, храните и горите в правителството на Симеон Сакскоругготски. Остава на поста и в правителството на Сергей Станишев.          

Нихат Кабил вярва, че фермерството е обреченост. Агробизнесът изисква постоянен темпоритъм, за който трябва човек да е готов. Работата на държавата е да създаде добрите условия за това – като задава цели, законодателство и съответните инструменти – в името на интереса на българския бизнес.

Кабил не вярва в мантрата на стратегиите, вярва в смисъла на икономическия интерес, който движи всеки предприемач.

Като зам.-министър и министър на МЗХ, той работи за подготвянето на отрасъла и на администрацията за прилагането на Общата селскостопанска политика /ОСП/ - само за година и половина са създадени ДФЗ - Разплащателна агенция, ИСАК, СИЗП, граничните ветеринарни пунктове на европейската външна граница. Създадена е и първата в историята на страната ни ортофотокарата – със заснемане на цялата територия.

Нихат Кабил започва работа в МЗХ, когато молбите за отпуск се пишат на ръка, а докладите - на пишещи машини. Когато го напуска, фермерите вече получават европейски субсидии. Затова Кабил счита за свои малки тихи революции оборудването на цялото министерство с персонални компютри, запазването на общинските и областните земеделски служби след съответното им преформатиране, запазването на Националната служба за съвети в земеделието, както и полагането на традицията портретите на всички земеделски министри след Освобождението до наши дни да бъдат закачени в сградата на министерството – за да бъде съхранена институционалната памет на ведомството.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Кабил, илюзия ли е да се мисли, че преди 30 години политическите партии можеха да постигнат съгласие около една дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие? Днес отново сме изправени пред промени?

- Никога не съм имал илюзията, че българските политици могат да постигнат политически консенсус за дългосрочно развитие на земеделието с хоризонт от 20-30 години. Не вярвам в тази мантра. Вярвам в силата на предприемаческия нюх и интерес. Друг е въпросът какво е състоянието на земеделието днес. То не е онзи гръбнак на българската икономика, каквото е било след Освобождението и през първата половина на XX век. Не съм привърженик на тезата, че българското земеделие трябва да бъде натоварвано с прекомерни икономически очаквания, защото това дефинитивно ни превръща единствено в аграрна страна. Сам по себе си, аграрният продукт, каквато и добавена стойност да дава, не може да покрие останалите пазарни изисквания на съвременния свят – модерна индустрия, енергетика, цифрови технологии, услуги и т. н.

Да погледнем какво казват числата. В началото на промените след 1989 г. , в рамките на около 10 години, делът на земеделската продукция в образуването на брутния вътрешен продукт /БВП/ скача от 10 на 18%. За 2018 година той е под 4%. Това показват аграрните доклади и данните на НСИ. Брутната добавена стойност на цялата ни икономика за 2018 година е в размер на над 95 млрд. лева. 70% от нея се падат на сферата на услугите, в тях влиза и туризмът. 26% е индустрията, в това число и строителството. Делът на целия аграрен сектор е 3,9% - около 3,7 млрд. лева в парично изражение. 70% от тях – растениевъдство, 22% - животновъдство, остатъкът – услуги. Брутната продукция за 1 година от отрасъл „Растениевъдство“ е 5,6 млрд. лева, от животновъдство – 1,8 млрд. лева. Съотношението е 3 към 1. Външната търговия със земеделски стоки /преработени и непреработени/ е 16% от общия износ на страната. В парично изражение това прави 8,6 млрд. лева. Вносът е 10% - 6,5 млрд. лева. В целия стокообмен за 1 година селскостопанските стоки заемат 12%. Всички тези числа показват едно - нереализиран потенциал в областта на аграрния бизнес у нас.

- В каква посока е този нереализиран потенциал?

- Над 70% от селскостопанския ни износ е в рамките на Европейския съюз, но изнасяме основно пшеница, царевица, слънчоглед, слънчогледово масло и кюспета. Ако погледнем вноса, основно внасяме меса – всякакви меса. Мисля, че отдавна е назряло времето в земеделското министерство да бъде структуриран един отделен ресор – икономически, със заместник-министър макроикономист, с икономически анализатори и експерти – на секторно и на макроикономическо ниво. На базата на анализ, този икономически блок, трябва да може да предлага на ръководството на МЗХГ цели. Първа цел – по какъв начин да увеличаваме брутната добавена стойност в аграрния сектор? Търсим примери и модели. А такива има – веднага се сещам за Недко Митев от село Овчарово - образцов пример за успешен аграрен бизнес. Резултатите при него са впечатляващи – от земята и растениевъдството, през животните и суровината, която дават – до преработения краен месен и млечен продукт, брандиран на пазара с високо качество. Затова съм убеден, че е крайно време на аграрния сектор да се гледа през икономически очила. Иначе само се наливат едни пари, но икономически ефект за земеделието няма.

- През какви политики може да бъде реализирана подобна цел – да се гони по-висока добавена стойност?

- Като се създадат нужните условия – първо на политическо, след това на административно, организационно и на финансово ниво. Политическото решение е ключово. Първо на европейско ниво то трябва да извоюва подобна политика. И тук не става дума да воюваме за някаква икономическа самодостатъчност, защото живеем в отворен, половинмилиарден пазар. А да възстановим вътрешния баланс на българското земеделие. И за това могат да бъдат намерени постепенни механизми, допустими в рамките на ЕС. Всяка европейска държава лидира собствени аграрни стоки, България също може да направи това. Не е достатъчно да сме сред първите по износ на пшеница. Защото в това няма добавена стойност, то ни превръща в суровинен придатък на европейския и на световния пазар.

- Зърното е борсова стока, а пазарът за български плодове и зеленчуци винаги се оказва труден – защо?

- В България все още нямаме истинска национална борса, която да е свързана с европейските пазари и през която нашите производители да могат да търгуват – чрез регионални нейни представители. Ако има поръчка от някой европейски клиент, примерно за 10 хил. тона моркови от Югоизточна Европа, подобно предложение не стига до нашите фермери. У нас имаме само тържища. Друг е въпросът до колко конкурентна е българската продукция – предвид високата си себестойност, и до колко може да отговори на високите изисквания на пазара.

- Не сме ли в това положение на дисбаланс заради системите на европейско субсидиране? Ако можеш да печелиш бързо от зърно, защо, например да гледаш ябълки?

- Системите на субсидиране в ЕС са постигнати с политически консенсус по Общата селскостопанска политика - от 27-те страни. Къде бяхме ние през 1991 година – с току що възстановена собственост върху земята, но с унищожен капиталов фонд, включително и физически. Морално справедлива поземлена реформа, направена по глупав начин – разкъсахме всички изградени хоризонтални и вертикални връзки в аграрния сектор. След 1991, в рамките на 10 години, започна подготовката за членство и влизането ни в Европейския съюз. Бяхме приети през 2007 г., но още не беше възстановен загубеният капиталов фонд. И изведнъж се оказахме пред едни високи европейски изисквания, за които не бяхме съвсем подготвени.

Вече 13 години прилагаме ОСП, но още сме в догонваща позиция. Въпреки това, никой не може да отрече, че беше направено много. Световната криза, която предстои, ще катализира много процеси. Европа трябва да преодолява последствията от БРЕКЗИТ и от ковид пандемията. Вероятно и ние най-накрая ще се освестим и ще си подредим целите. Защото имаме прекрасни условия за земеделие.

- Климатът обаче все повече се превръща във враг на земеделците – в тази посока какви политики са необходими?

- Политики не се налагат чрез административни заповеди. Става по пътя на обучението и на поощрението. Защо, например, сортове българска пшеница от години са хит в Турция, а у нас масово се сеят предимно чужди? А там климатът дори е още по-рисков – откъм суша и внезапни климатични аномалии. Ясно е, че това се дължи на корпоративната политика на чуждите фирми, която чрез агресивен маркетинг атакува българския земеделец. И тук говорим не само за семената, но и за торовете, препаратите за растителна защита, земеделската техника. За мен това граничи с корпоративна корупция. Но такива са правилата на свободния пазар.

- Зелената сделка ще принуди ли българските земеделци да променят структурата на своите стопанства?

- На Зелената сделка трябва да се гледа като на огромна възможност. Днешният български земеделец, който гледа от хоризонта на своите 50-60 години, трябва да си зададе един много важен въпрос: каква земя ще остави на своите наследници, които вече е запалил по фермерството? Става дума за земята като основен капитал. Но днес тя вече върви към такива промени в своята структура, които я обричат да се превърне в пустиня – заради стремежа към максимално вадене на печалба от нея. Факт е, че хумусният слой на земеделската земя у нас драматично намалява във времето. Земята обаче не е безкрайна, не е разтеглива като локум. Затова трябва да се съхранява и да се работи умно с нея, с мисъл за бъдещето. Зелената сделка дава тъкмо такава възможност – тотално да се промени подходът към обработката на земята, с фокус върху почвеното плодородие. Има вече утвърдени технологии, които постепенно ще навлязат и у нас. Например, утайките от пречиствателните станции – след като бъдат утилизирани, те се превръщат в готов хумус. Защото ще дойде време когато зърнопроизводителите ще купуват хумус.

Зелената сделка предполага до 2050 година рязко да се ограничи употребата на химически торове. И да се премине към такива, които имат слабо или почти никакво въздействие върху околната среда. Нали всички са наясно, че щом Зелената сделка е сложена на масата, по нея вече активно се работи и ЕК няма да отстъпи. Така че няма защо нашите фермери да хвърлят къчове. По-добре да седнат и да мислят за промяна, да се свържат с хора, които са навътре по темата. За да оставят един ден на своите наследници работещ аграрен бизнес.

- Не е ли малко в повече лакомията, защо толкова трудно се променя нагласата към тези неща?

- За един среден и едър предприемач е нормално да гони печалба и в това няма нищо укоримо. И в аграрния бизнес е така. Обаче възниква друг въпрос: Добре, печелиш. Но до кога така ще печелиш? И тази година е особено показателна – виждаме какво се случи в Добруджа. Искам обаче да припомня и да подчертая, че за тези 30 години българското земеделие направи огромен скок, особено през последните 15-20 години. И аз съм минал лично през този процес – и като агроном, и като председател на земеделска кооперация, и като човек, който е работил в сферата на преработването и услугите, и като политик – като зам.-министър и министър на аграрното министерство. Някак бързо забравихме как изглеждаше земеделието преди няма и 20 години, бързо свикнахме да виждаме модерни машини на полето. За дигитализацията пък да не говорим. Надграждането в тази посока предстои.

- Това ли е бъдещето на земеделието?

- Иновации и дигитализация – те ще донесат пряк икономически ефект – по-ниска себестойност на продукцията и по-висока добавена стойност, съответно и по-голяма печалба. Всичко това обаче - през призмата на зелените практики. Да, Европа пак ще дава определен брой пари за преки плащания и за проекти, но само ако определен процент от тях са под знаменател „Зелена сделка“. От тази гледна точка всяко ръмжене е нелепо. С дигитализацията ще се преодолее сегашната сложност в администрирането на земеделието като бизнес. Спомням си какъв вой до небесата беше едно време, когато фермерите разбраха, че за да получат пари по САПАРД, трябва да подготвят 28 документа. Но това е въпрос и на психология. Новото плаши, тръгва се с рогата напред. До момента, в който някой не го направи и всички около него не се убедят, че в това има полза, файда.

- Не може се отрече, че доста схемаджии и субсидаджии се навъдиха, нали?

- Ако си влязъл в земеделието единствено заради субсидиите, рано или късно приключваш с него. Субсидиите и проектите имат една единствена цел – да запазят жизнени селските райони. В Европа на селските райони се гледа като на застрахователна полица на цялото общество. Защото всички помнят ужаса на последната световна война и най-страшното нещо – глад в продължение на години. Никой не иска това да се случва отново. Затова се ражда и идеята за Общата селскостопанска политика – фермерите трябва да бъдат защитени, за да произвеждат спокойно. Това са историческите европейски репери. Колкото и да се променят политиките в земеделието, дълбоката идея е тази – всеки в Европа да има храна на масата. И то качествена храна.

- У нас обаче нещата не се случиха точно така…

- Ще стане и у нас, макар и по-бавно. Няма как толкова бързо да догоним държави като Германия или Франция в земеделието. Въпрос на време е. Пак да припомня – ние за няма и 15 години изминахме път, който други европейски държави са извървели за много по-дълго време, даже и през войни са минали.

- Искате да кажете, че сегашният модел на земеделие у нас може да бъде променен?

- Освен, че в МЗХГ трябва да бъде създаден икономически блок, трябва да се поработи и с нашите външни търговски представителства, с аграрните ни аташета. Те не са изпратени там просто на една хубава службичка, а трябва да работят за интересите на българския земеделски бизнес. Ако не го правят, трябва да им бъдат създадени съответните стимули – през законодателна и нормативно приета уредба. Те не бива да се чувстват като тайни комисионери, ако съдействат български стоки да излязат на външни пазари, а държавата да регламентира това. Вярно е, че живеем в условията на свободна пазарна икономика, но държавата може да създаде стимули и механизми за подкрепа на пазара. С какъв инвестиционен ресурс разполагат нашите мащабни фермери? Ако приемем, че той е от порядъка на 15-20 млн. лева, нали си давате сметка, че на фона на световните икономически играчи това е нищо? Как да бъдем конкурентни?

- Какво земеделие тогава ни очаква?

- Убеден съм, че следващото поколение фермери – дигиталното, ще започне да прави надпроизводствени капиталови обединения – с мениджъри, които знаят как се играе тази игра. Онези, които са в обединението, ще произвеждат и ще преработват, надстроечният елемент ще брандира и ще реализира, а надолу всички ще си делят печалбата. Така се случват нещата в модерните и развити общества. Но те го правят от 20-50 години, а ние от няма и 20 години сме излезли на едни мегдан и още налучкваме такта на хорото, което те играят. Въпрос на време е. И в това отношение аз съм тежък оптимист – ще се случи и в България.

- Законът за земята и поземлените отношения през последните години е променян близо 100 пъти, и сега предстои ново законодателство – защо е толкова трудно да се намери баланс на интересите?

- Нямаме традициите на Германия, например, в земеползването. У нас земята винаги е била раздробена и в ръцете на малки собственици. След като се направи поземлената реформа, се оказа, че повечето от собствениците вече не са между живите. До 1991 година земята е била в съвсем друг режим на управление. Тя беше възстановена на собствениците, в реални граници. Онези, които искаха да работят земята, започнаха да я окрупняват. Тя се превърна в обект на търговски сделки. Появиха се нови субекти – арендатор, семейно стопанство и т. н. След влизането ни в ЕС, схемата по СЕПП създаде този ефект – колкото повече площи имаш, толкова повече субсидии взимаш. И започна щурмово наемане на земеделска земя. Като прибавим и възможностите, които даде САПАРД – за преки инвестиции в земеделска техника, това обяснява цялата картина в земеделието. В рамките на 5-6 години бяха създадени огромни стопанства – у нас, в Румъния, в източната част на Германия. Затова се заговори за тавани – за да се спре изкривяването на този процес. Едно е сигурно - предстоят големи промени в ОСП. Но няма законов механизъм, през който да се ограничават икономическата свобода и предприемачеството. Така че новите европейски политики ще минават през финансови стимули и през изискването за реформи.

- Защо още нямаме Закон за браншовите организации – мнозина смятат, че МЗХГ работи на принципа „Разделяй и владей“ и всъщност властта няма интерес от силни браншови организации? Само ние не членуваме в Копа и Коджека.

- Българинът трудно се сдружава, обикновено го прави под някакъв натиск или ако вижда файдата в това. В много от браншовите асоциации превес взимат личностни конфликти и тогава се получава роене. За да имаме представителство в Копа и Коджека, трябва структурата, която ще кандидатства, да има максимално представителство на целия аграрен бранш. Браншовите организации не бива да се държат като синдикат. Те са друго – те първо трябва да упражняват самоконтрол в сектора и едва след това да си партнират с държавата в стратегически план. Добър пример за това е Националната асоциация на зърнопроизводителите. Особено важно е да се обменят политики и с браншовите организации в другите европейски страни. Когато има сближаване на позициите у целия европейски земеделски бранш, могат да бъдат извоювани други политики, да се работи на друго ниво. Но и това е въпрос на време. Една изкуствено създадена структура - чрез закон, не вярвам, че ще върши ефективна работа. Така че проблемът не е в законодателството, а в узряването. Западните кооперативи работят на доброволен принцип и защото имат вътрешната убеденост в нуждата от това. Дания е страхотен пример в тази посока. Още през 2002 година го видях там, представете си къде са стигнали след 18 години. Основното, което ги движи е едно – икономическият интерес.

- Как оценявате работата на сегашното ръководство на МЗХГ?

- Г-жа Танева прави необходимото, понякога и повече. Африканската чума по свинете е голям икономически удар по бранша. Добро впечатление ми прави напоследък и работата на Държавен фонд „Земеделие“. От ЕК се изнервят, когато около тази институция се вдига шум. ДФЗ е касиер-счетоводител на европейските средства – трябва да работи акуратно и тихо. Политиките са ясни, европейските директиви са разписани, ДФЗ работи само на експертно ниво. Не е нужен шум. И сегашното ръководство го прави.

- Не е като да нямаше скандали – къщи за тъщи, нарушения по обвързаната подкрепа….

- Който е нарушил правилата, да си понесе последствията. Ние сме една от държавите в Европа с най-голям потенциал за селски туризъм и този сегмент трябва да се развива – като се обхване цялата верига, свързана с този бизнес – от полето до масата, с идеята да се запазят традициите и автентичният вкус. За това обаче е нужен цялостен маркетинг. А по отношение на обвързаната подкрепа, когато сателитните проверки изместят физическите, злоупотребите съвсем ще намалеят. Човек от телефона си вече управлява своята банкова сметка, времето на принтерите и на хартията свърши. Бъдещето е в дигитализацията на тези процеси.

- В държавата предстоят промени – как ще коментирате събитията от последните седмици? Фермерите се притесняват вероятно – всяка смяна на властта обикновено носи несигурност за тях…

- Промените са част от демокрацията. Надеждата на всички е промените да бъдат към добро. А фермерите се притесняват, защото има свръхадминистриране в земеделието. Безкрайните ротации и смени в администрацията не носят работен комфорт. В тази връзка си мисля, че е нужен нов Закон за държавния служител. Защото големи реформи без подготвени хора не се правят. От една страна, администрацията трябва да е защитена от политически посегателства, от друга – да има сериозни санкции за онзи, който си е позволил да залитне политически. Според мен е нужно да бъдат назначени държавни секретари с дълъг мандат, които да носят цялата отговорност за администрирането на конкретни политики. И тогава може би ще напредваме по-бързо в догонването на развитите европейски икономики. При смяна на правителствата, политическият кабинет си отива, но държавните секретари остават – за да продължи системата да работи. Животът ще ни наложи и това, убеден съм. А сега всеки, като дойде на власт, започва отначало. Това е незряло.  

Прочетена 11802 пъти Последно променена в Вторник, 21 Юли 2020 10:08
Оценете
(3 гласа)

1 Response Found

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта