Ренти при 100% загуба – бъдете внимателни по темата Избрана

Зърно за хляб ще има, но мнозина колеги ще са на ръба на фалита, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, критична година се очертава пред зърнения сектор – какво е положението при вас, в региона на Стара Загора?

- В момента сме изключително притеснени – времето е против нас, имаме проблеми с опрашването на пшеницата заради нетипичните застудявания през месец април и нещата никак не изглеждат добре. Ситуацията с коронавируса остава непредвидима. Лично аз съм затегнал мерките в стопанството, външни хора не се допускат, защото един да се появи с Covid-19 и това може да обърка всичко, а чакаме да жънем. Но като цяло моята прогноза не е добра – между 100-120 лева приход от декар, това виждам аз като средно число за страната. На места дори и по-ниско. Пролетните култури няма да могат да компенсират тази разлика.

- При добра година какви са приходите от декар и какво покрива субсидията?

- Между 150 и 170 лева. Субсидията е 30 лева на декар площ. Рентите се движат средно между 40 и 70 лева. Така че на много места субсидията не покрива дори 50% от рентите. Субсидията е толкова преекспонирана, а ние дори още не сме получили дори окончателните плащания по СЕПП.

- Само 100% пропаднали площи с пшеница ще бъдат компенсирани, по данни на МЗХГ това са близо 30 хил. дка. От НАЗ обявихте още близо 200 хил. дка, които са в критично състояние – какво ще се случи с тези производители, как ще оцеляват?

- Да уточним, че става дума предимно за Добруджа. Онези със 100% загуби поне няма да амортизират машините, няма да им се налага да влизат в полето. Най-критични са производителите със 75% загуби. Те няма да им бъдат признати като такива и въпреки това ще трябва да направят допълнителни разходи. Зърно за хляб ще има, но не вярвам да постигнем 5 млн. тона реколта тази година. Много от колегите ще изпаднат в неплатежоспособност. И с банките вече е трудно. Което означава, че много от зърнопроизводителите вероятно ще прибегнат до редукция на земеделските площи, които обработват. До месец всичко ще стане ясно.

- Защо има проблем с банките?

- Кредитните нива се вдигнаха и причините за това са комплексни, включително и Covidкризата. Рисковите климатични условия през последните 5-6 години сигурно също са повлияли на анализите на банките.

- Нервна е картината, а какъв пазар се очертава?

- И там не е лесно. Търговците се ослушват, предпазливи са по отношение на резервирането на контракти. Въобще – ситуацията е нестабилна за всички.

- Земеделският министър Десислава Танева обяви 9% увеличение по СЕПП – това няма ли да компенсира отчасти загубите?

- Раздробеното изплащане на субсидиите не ни помага. Това не дава добра индикация нито към нас, нито към банките. Паричният поток трябва да бъде по-добре планиран. Постоянно сме в някаква изчаквателна позиция и това е изнервящо. На нас сега са ни нужни пари – да заредим машините с гориво преди жътвата. Трябва да закупим торове, да плащаме работни заплати – да покрием режийните разходи. На много от колегите се наложи да преструктурират своите кредити, което също струва пари. И всички сме в тази ситуация от 5-6 години. Колко още ще издържим? В особено тежка ситуация са колегите, които плащат високи ренти. Ако нямат вариант за някаква комулация на средства, това означава да се отиде към фалити.

- В този смисъл не е ли належащ един обществен дебат за рентите?

- Изхожда се от позицията, че сектор „Зърно“ е пазарно ориентиран, рентите се договарят свободно. Има обаче т. нар. справедлива рента, средна рента, диференцирана рента. Още Маркс е писал за тези неща, има какво да се прочете по въпроса. Вярно е, че през последните 10-12 години българското зърнопроизводство се модернизира и стана конкурентоспособно, но през последните 4-5 години този мастодонт започна някак да се подяжда. И трябва да се разсъждава върху това. Защо нещо, което е изградено, тръгва да се руши, а не се надгражда върху него? Трябва ли да се върнем 22 години назад в земеделието? Нека бъдем много внимателни. При нас парите са ясни. Публична тайна е обаче, че парите, с които се купува земеделска земя, меко казано са завоалирани. Много от собствениците видяха спекулативна възможност за натрупване на капитал от земята – чрез ренти. Да заповядат да я работят – да инвестират в техника, в работна ръка, във всичко. И да видят как се изкарват пари от земеделие. Затова призовавам – нека всички бъдат внимателни по тази тема. Как се плаща рента след една тотална загуба?

- Как ще коментирате намеренията на Брюксел да прилага Зелената сделка в следващите 10 години?

- Ако трябва 25% от площите, които обработвам, да са екологично насочени, по-добре да не стопанисвам нищо. И веднага една проста сметка ще ви направя: при моя размер на стопанството, това означава около 2 хил. дка. За тях трябва да платя на собствениците минимум около 100 хил. лева рента. От къде да ги взема, кой може да обезпечи подобно нещо?

- Говори се за поетапност, за обезпечаване на тези европейски политики…

- Може ли някой да каже какво ще се случи до 2030 година? Едва ли.

Прочетена 11291 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта