Кирил Вътев: Мощните западни кооперативи разработват пазари, ние си играем на сляпа баба Избрана

Всеки, който не проявява лоялност, бива не просто изхвърлен от браншовата организация, а му се отнема правото на производствена и на търговска дейност, дава пример с Германия, Франция и Австрия Кирил Вътев, три мандата председател на Асоциацията на месопреработвателите в България

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вътев, защо създаването на Национална земеделска камара у нас все още е невъзможно?

- Причините са много. 45 години имахме тотална държавна собственост. През последните 30 години се учим какво е частна собственост и как да я стопанисваме. Преминаването през този процес се случи и продължава да се случва по нееднозначен път.

- Как да тръгнат нещата в правилна посока?

- О, ако знаех бърз отговор, вероятно щях да бъда някой много скъпо платен консултант или велик лидер. Със сигурност обаче знам, че по темата трябва да се водят разговори. Само по пътя на дебатите можем да стигнем до разумните съгласия. И те да предизвикат действия, които ще ни отведат на правилния път. Имаме добрите примери на много държави, в които има мощни земеделски кооперативи. Тяхната дейност е институционализирана, те осъществяват вътрешен контрол, осигуряват вътрешни и външни пазари и успешно промотират своите продукти – през медиите и националните политики.

- Трябва ли българският фермер задължително да членува в браншова организация и с какво е добре да бъде обвързано такова членство?

- Това е практика в много държави и затова съм категоричен, че членството трябва да е задължително. Не е логично да не участваш в организацията на бранша, в който оперираш като производител. Само така може да има дисциплина и да се прилага единственият работещ контрол, както се прави в целия свят – контролът между конкуренти. Това означава и строг самоконтрол.

- Как у нас да бъде решен проблемът с контрола и със самоконтрола?

- Държавата у нас се опитва навсякъде да контролира всичко и това е голям проблем. Като най-фрапиращ пример мога да посоча Българската агенция по безопасност на храните. От нея се иска да контролира земеделските производители, преработвателите на земеделска и на животинска продукция, борси, търговска и магазинна мрежа. Убеден съм, че дори да бъдат назначени 4 млн. служители в БАБХ, агенцията отново няма да може да покрие толкова голям по обем контрол, какъвто й се възлага. И накрая тя е виновна и всички казват: „Агенцията по храните не си върши работата“. А тя просто няма как да смогне да я свърши при толкова голямо натоварване. Ако контролът за лоялно пазарно присъствие се прехвърли върху браншовите организации, което означава да се следи за платени данъци и социални осигуровки върху реалния доход и т. н., убеден съм, че тогава контролът ще е на ниво.

- Ще имат ли браншовите организации капацитет да осъществяват такъв контрол?

- Ще го изградят. Но първо трябва да имат правата и възможностите да го осъществяват. В момента от браншовите организации се изисква да дават информация – за пазарни дялове, за обороти и т. н. Но браншовите организации по закон нямат правото да събират подобна информация. Такова право имат държавните служби. В Австрия например членуването в ресорна браншова организация и в Националната земеделска камара е задължително. Членският внос се определя като промили /1 на 1000/ от ДДС и от социалните и здравни осигуровки. Там умни хора са изчислили чисто икономически, че за държавния бюджет е много по-изгодно фермерите да се самоконтролират. И държавата опрощава 3,4 промила от ДДС-то на фермерите, за да се самофинансират браншовите организации, а така тя пести огромен ресурс за поддържането на държавен апарат, който няма как да успее да контролира всичко. ДДС-то не може да се скрие и ще обясня защо. Когато доходите на онези, които физически извършват контрола, зависи от опрощаването на тези 3,4 промила, които отиват за членски внос, те никога няма да си затворят очите. Реално погледнато, и у нас доходите на държавните институции зависят от събраните данъци, но за съжаление от това не произтичат адекватни политики към производителите. Трябва да има правила. Правилата обаче работят, когато освен правото, ясно е разписано и как ще се извършва контролът. В съответен Закон за браншовите организации, разбира се. С министерски заповеди не става, министрите се сменят.

- Често се чуват обвинения, че държавата има интерес от слаби браншови организации – какъв е вашият коментар?

- Държавата не би трябвало да има интерес от слаби браншови организации. Но вероятно този интерес трябва да бъде осъзнат. Производителите и преработвателите също трябва да осъзнаят нуждата от обединение. Само така могат да бъдат силни – ако са единни и ако има правила. Когато няма правила, настъпва хаос. Още узряваме в тази посока. Засега трудно. В големите европейски кооперативи всеки, който не проявява лоялност, бива не просто изхвърлен от браншовата организация, а му се отнема правото на производствена и на търговска дейност. Затова фирмите там са силни и конкурентни. Западните браншови организации и кооперативите основно разработват пазари. А ние си играем на сляпа баба.

Прочетена 4150 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта