Русия, която през 2016 г. прибра впечатляващите 119 млн. тона зърно, е на път да получи нова „добра” реколта от есенниците и през тази година благодарение на разширяването на засетите площи и нарасналите продажби на торове, се посочва в доклад на бюрото в Москва на министерството на селското стопанство на САЩ, цитиран от електронното издание AgriMoney.

Официалните оценки на министерството на селското стопанство на Русия сочат, че през есента руските фермери са засели със зърнени култури 17,4 млн. хектара, надхвърляйки както миналогодишния показател от 16,3 млн. хектара, така и поставената от министерството цел.

Разширяването на засетите площи се дължи отчасти на „благоприятното време и условия за сеитба”, се отбелязва в документа. Там са подчертани обаче и „високите цени на зърното” на вътрешния пазар, които „увеличиха приходите на зърнопроизводителите”.

„Според анализатори от бранша по-високите цени на зърното, маслодайните и останалите култури през селскостопанския сезон 2015-2016 г. и лятото  на 2016 г., както и относително високата възвращаемост дадоха възможност на фермерите да финансират подобаващо есенната сеитба”, се изтъква в резюмето на доклада. Нещо повече, руското правителство бе доста щедро по отношение на отпусканите кредити, осигурявайки от пролетната сеитба на 2016 г. досега 330,2 млрд. рубли (около 5,5 млрд. долара), или с 32% повече, отколкото за предходните 12 месеца.

Част от средствата бяха използвани за закупуването на торове – факт, който само подкрепя предвижданията за силна реколта през тази година. Данни на руското министерство на селското стопанство сочат, че продажбите на торове през миналата година са нараснали с 11,2% до 2,78 млн. тона, а като допълнителен стимул са послужили по-ниските цени на азотните и фосфорните торове, макар при калиевите да е налице известно поскъпване. Като се има предвид, че „нуждите от минерални торове през 2016 г.” за сезонната полска дейност се оценяват от местните власти на общо 2,6 млн. тона, закупените количества са дали възможност за известно натрупване на запаси, достигащи вече около 3 млн. тона, или с 333 хил. тона повече, отколкото преди 12 месеца.

В сряда руската компания за производство на фосфатни и азотни торове „ФосАгро” съобщи за „впечатляващ” ръст от 30% на продажбите на торове на вътрешния пазар през 2016 г., като те са достигнали 2,1 млн. тона. „През миналата година руският пазар остана сред най-бързо растящите в световен мащаб, захранван от силното развитие на селскостопанския сектор в страната”, заяви генералният директор на „ФосАгро” Андрей Гуриев.

От московското бюро на министерството на САЩ добавят, че и съобщенията за състоянието на посевите също са окуражаващи. При положение, че есенниците осигуряват основната част от зърнената реколта, перспективите изглеждат чудесни.

„Макар че е прекалено рано за каквито и да било прогнози, по-големите площи с есенници, по-силните от миналогодишните вложени торове при сеитбата и по-добрите условия за есенниците в края на есента на 2016 г. подсказват, че през 2017 г. се очаква силна зърнена реколта”, коментират оттам.

Оптимистичните им предвиждания за силните перспективи пред реколтата в Русия през годината съвпадат с тези на други анализатори на пазара. От руския Институт за конюнктурата на пазара на селскостопански продукти във вторник обявиха, че производството на зърнени култури в страната през тази година може да достигне 112-114 млн. тона. Спадът спрямо миналогодишната реколта се очертава изцяло за сметка на пшеницата – 67 млн. тона спрямо 73 млн. тона, ожънати през 2016 г., прогнозират от института.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия увеличи прогнозата за добив на зърно през 2017 г. Според новите данни ще бъде събрана 134, 1 млн. тона пшеница, като в предишния доклад се очакваха 133, 8 млн. т. Оценката за брутната реколта от царевица се увеличава от 59, 1 млн. т до 60, 2 млн.

За другите култури се запазват тенденциите от последния доклад – очакват се 8, 9 млн. т твърда пшеница, 59, 3 млн. т ечемик и 7, 9 млн т ръж.

ЕК обсъжда възможността да намали наполовина изискването за наличие на биодизелна компонента в дизела дистрибутиран от рафинериите. В момента нормативното задължение е от 7%. Фермерски организации като Copa-Cogeca изразяват опасение, че това сериозно ще засегне цените и доходите, специално за производство при рапица и другите маслодайни култури, отбелязват анализаторите на САРА.

През последните 4-5 години значително нарасна интересът в страните от Черноморския регион към слънчогледа. По данни на UkrAgroConsult, площите със слънчоглед в  Украйна  съставляват 71% от почти 9 млн.ха маслодайни култури. През 2017/18 година се отчита увеличение на засетите площи с рапица заради силното търсене и добрите цени от тазгодишната реколта. Площите със слънчоглед ще бъдат по-малко за следващата кампания, но ще останат на високи нива.

Почти 25% от търговията през 2016/17г. с пшеница ще бъде изнесена от Русия и Украйна. Това засилва ролята на този регион във формирането на световната цена. Силната конкуренция от тези страни кара американските производители да планират засяване на по-малко пшеница около 20 млн. ха, за сметка на соя и царевица. Европейските производители се очаква да се придържат към традиционно доминиращите площи с пшеница.

Разходите за зърнопроизводство в Русия и Украйна са по-ниски в сравнение с България. За сравнение, през 2016 г. средните цени на амониевия нитрат в Русия, с ДДС – 210 евро/т, за България, около 245 евро/т, урея – 285 евро/т, срещу 320 евро/т. Предимствата у нас се свеждат до действащите програми за подпомагане, както и по-ниските логистични разходи при износ
.

Публикувана в Растениевъдство

По данни на Министерството на земеделието на Великобритания (AHDB), през 2016 г. значително са паднали добивите от картофи в страната.
По предварителни оценки добивите от картофената реколта през 2016 година е трябвало да бъдат 5,22 милиона тона, което е с 5% по-малко от предходната година. Според мониторинг на Министерството на земеделието (AHDB), добивите от тази реколта са едни от най-ниските от 1960 г. насам.

Ситуацията с картофи предизвиква интереса на AHDB от факта, че добивите падат, въпреки разширяването на площите, засети с тази култура - тази година са засети 116 000 хектара, с 4% повече. Средният добив от тазгодишната реколта е 45 т/ха, което е с 8% по-нисък в сравнение с миналата година. Експерти смятат, че причина за падането на добивите от реколтата от картофи е главно поради неблагоприятните метеорологични условия.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През тази година Румъния събра 8,47 млн. тона царевица, обявиха от министерството на селското стопанство и регионалното развитие на страната, цитирани от електронното издание ZOL. Спрямо миналата година производството е намаляло с 5,6%, а в сравнение с рекордната реколта от 2014 г. – с 25%.

Добивите са паднали до малко над 3,45 тона от хектар заради недостига на влага през летните месеци. Това е и най-ниският показател за държава-членка на Европейския съюз, при това с над 40% по-малко от средната за общността.

За сметка на това страната запазва второто си място по абсолютен обем на произведената царевица в ЕС след Франция благодарение на засетите 2,45 млн. хектара – най-голямата площ с царевица сред държавите-членки.

Публикувана в Бизнес

През тази година в Украйна фермери прибраха рекордна за историята на страната реколта от слънчоглед – 12,9 млн. тона, или с 1,7 млн. тона повече, отколкото през миналата година, съобщиха от пресцентъра на украинското министерство на селскостопанската политика и храните, цитирани от местната агенция УНИАН. От ведомството очакват през селскостопанския сезон 2016-2017 г., започнал на 1 септември, преработвателните предприятия в Украйна да произведат около 5,5 млн. тона слънчогледово олио, от които около 5 млн. тона да заминат за чужбина, става ясно от изказване на министър Тарас Кутовой.

„Вземайки предвид резултатите от настоящата жътвена кампания, страната е в състояние да произведе 5,5 млн. тона слънчогледово олио и да осигури износа му на ниво от 5 млн. тона”, привежда съобщението думите на министъра.

Ако тези очаквания се оправдаят, Украйна ще запази водещата си позиция в света в производството на слънчогледово семе и олио. От министерството прогнозират, че през настоящия сезон делът на Украйна в световното производство на слънчогледово масло ще достигне 31%, на олио – 34%, а в износа на олио – 57%.

От УНИАН припомнят последните прогнози на браншовата организация Укролияпром, според които производството на олио през сезона ще надхвърли 5,5 млн. тона, а износът му – 4,9 млн. тона. За сравнение – през миналия сезон износът бе едва 4,5 млн. тона. По данни на асоциацията само за първите 2 месеца на настоящия сезон производството на олио в Украйна е нараснало с 24,5% спрямо същия период на миналия сезон до рекордните 916 хил. тона, а доставките за чужбина са се увеличили с 24,7%.

Украйна изнася слънчогледово олио в 105 държави, като основните клиенти са държавите-членки на ЕС (с дял от общо 32%), Индия (31%) и Китай (13,8%).

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

Търговската активност на американските зърнени пазари през миналата седмица беше силно намалена заради празнуването на Деня на благодарността. Експортните котировки на щатската мека зимна пшеница в рамките на изминалите седем дни (18-24.11.16 г.) се задържаха в границите $183-186/т FOB ($205-208/т FOB – към 25.11.15 г. ), а фобните цени на американската царевица зациклиха на равнище около $163 ($170/т). За разлика от САЩ, цените на пшеницата на Стария континент останаха подчинени на плавен възходящ тренд обусловен от стабилно търсене на зърно за износ и преработка на фона на относително ограничено предлагане.

В рамките на седмичния период цената на декемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж скочи с нови 3,50 евро - до EUR 168,25. В същото време експортните котировки се покачиха само с 1-1,5 евро за тон – до EUR 175-176FOB Руан за френска пшеница 11-12,5% протеин, EUR169/тСРТ Хамбург и EUR174-179/т FOB Балтийско море за германска пшеница качество „В”(EUR181/т; EUR178/т и EUR183-188съответно към 25.11.15 г.).

Пазарът на фуражното зърно в Европа през миналата седмица също остана твърд, като на 24 ноември януарският контракт царевица затвори на борсата в Париж на равнище EUR166,25/т, в сравнение с EUR 164,50 на 17.11. Средно с 2 евро поскъпнаха и фобните цени на царевицата през изминалия период – до EUR 169/т FOB Бордо. Интересно е да се отбележи, че при същите стойности царевицата е търгувана на европейския пазар на 20-25 ноември 2015 г.

Борсата в Будапеща на 24 ноември затвори както следва: мелничарска пшеница м.XII - $139/т ($142/т -17.11.16 г.); фуражна пшеница м.XII - $134/т ($137/т; царевица м.XII - $141/т ($142/т) и ечемик м.XII - $126/т ($128/т). Подобно на предходната седмица, отрицателните отклонения на борсата в унгарската столица са следствие на поскъпването на щатската валута.

Възходяща ценова динамика беше характерна и за черноморския пазар. Експортните цени на руска и украинска мелничарска пшеница 12,5% протеин в рамките на изминалите седем дни се изкачиха от $179-182/т до $182-184/т FOB дълбоководно черноморско пристанище ($193-195/т FOB – 24.11.15 .).

Потенциалът за повишението на цените на основните зърнени култури на международните пазари изглежда ограничен, предвид рекордното глобално производство и запасите през настоящия сезон. Вчера Международният съвет по зърното (IGC) отново увеличи прогнозата си за добива от пшеница в света през 2016/17 г. Този път летвата беше повдигната с 1 млн.т – на равнище 749 млн.т, а това е с 12 млн.т повече в сравнение с предходния сезон и с 31 млн. т над нивото от 2013/14 г. Впрочем, най-важното в ноемврийския доклад на Съвета е мнението на водещите агроспециалисти за перспективите на пазара през 2017/18 г. Съвета очаква повторение на рекордната житна реколта, като „намалението на добивите в САЩ и Казахстан ще бъде балансирана чрез увеличение на производството в Русия и Северна Африка”. В Северното полукълбо „условията за развитието на посевите са благоприятни при навлизане в зимния период”, констатират експерти и прогнозират, че „размера на реколтираните площи за пшеница в глобален мащаб едва ли ще се промени значимо” през новия маркетингов период.

Публикувана в Бизнес

Последният месечен доклад на Международния съвет по зърното оценява световното производство на пшеница през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, на ниво от 748,4 млн. тона при прогноза от 747 млн. тона през октомври, съобщи електронното издание Казах-зерно. През миналия сезон световната пшенична реколта достигна 736,6 млн. тона, а през сезон 2014-2015 г. – 730,3 млн. тона.

Предвиждането на експертите на съвета за световното потребление на пшеница също е коригирано в посока на повишение, този път с 2,4 млн. тона до 736,5 млн. тона, като през миналия сезон достигна 719,8 млн. тона.

Оценката за световната търговия с пшеница е завишена с 3 млн. тона спрямо октомврийската прогноза и вече е 167 млн. тона, като вече надхвърля резултата от миналия сезон от 164,3 млн. тона при 153,3 млн. тона само година по-рано.

Преходните запаси от най-продаваната зърнена култура в света се очаква да нараснат с 12 млн. тона спрямо тези от миналия сезон и да достигнат 233,5 млн. тона, като и тук корекцията е в посока на повишение спрямо доклада от миналия месец, в случая – с 2,2 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

През настоящата година в ЕС има рязко намаляване производството на шам фъстък близо 2,2 пъти

По предварителни данни добивът на шам фъстък в Стария континент се оценява на 5,3 хил. тона. Отглеждането на фисташка в ЕС е съсредоточено основно в Италия, в частност на остров Сицилия. Така делът на сицилийските орехопроизводители е около 90% от производството на този продукт в Евросъюза.

Трябва да се отбележи, че при съществения спад на собственото си производство през настоящия сезон по прогноза на експертите, ЕС ще увеличи обема на внос на шам фъстък с 2-3% – до 82-83 хил. тона. Основните доставцици на тази продукция в страните на съюза са САЩ и Иран.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Късното засяване на големи площи с есенници в Украйна през тази година се оказа рисковано, тъй като през октомври липсваха достатъчно топли часове за нормалното развитие на растенията, обявиха от украинската Национална академия за селскостопански науки, цитирани от електронното издание Инфоиндустрия.

Метеорологичните условия през по-голямата част на октомври се оказаха доста сложни, както и през последните няколко години, като не осигуриха в пълна степен потребностите на растенията. Заради лошото време повечето посеви ще започнат презимуването с недостатъчно развита надземна маса. Недостигът на топлина доведе до забавяне на покълнването при зърнените култури, засети в през първата половина на октомври.

За успешно презимуване растенията трябва да вегетират в продължение на 50-60 денонощия след сеитбата, като за това време трябва да се оформят с 3 до 5 листа. Дългогодишните данни за Украйна сочат, че есенната вегетация приключва най-често през третата десетдневка на септември. Това означава, че при по-голямата част от есенниците презимуването ще започне, когато те в най-добрия случай са на етап братене.

Недостатъчното темпо на натрупване на необходимите вещества в началото на зимата, незавършеният вегетационен процес и слабото развитие на кореновата система могат да се отразят неблагоприятно върху резултатите след презимуването, а оттам – върху добивите, особено на пшеницата, и на реколтата догодина.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси (MARS) в доклада си от 24 октомври отново понижи оценката за добивите от царевица в Европейския съюз като цяло, този път до 68,2 центнера от хектар от прогнозираните преди месец 68,4 центнера от хектар, съобщи електронното издание Agrimoney. Ако последните очаквания на експертите на агенцията се оправдаят, тазгодишните добиви ще останат с 1,6% под средния показател за последните 5 години.

Като причина за неблагоприятната корекция са посочени силните валежи в държавите от Източна Европа през първата половина на октомври.

Що се отнася до метеорологичните условия за сеитбата на есенниците, експертите изтъкват, че за момента регионалните специфики надделяват над формирането на ясна обща тенденция. Липсата на дъждове във Франция например затруднява полската дейност, а в Германия техният недостиг е забавил процеса на покълнването на семената.

Същевременно в Полша и в държавите-членки на ЕС от Югоизточна Европа прекомерните валежи пречат както на прибирането на царевицата, така и на сеитбата на есенниците.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта