В периоди на засуха течните торове имат особено предимство пред гранулираните – при тяхното използване не възниква конкуренция с растенията за влагата, а хранителните вещества постъпват в почвата в достъпна за растенията форма

Наред с вътрешнопочвеното внасяне на течните торове, в това число и на течен азотен тор, те могат да се внасят и с пръскачка. Този начин се е доказал като ефективен отчасти поради това, че съвременните самоходни и прикачни пръскачки позволяват да се внася необходимото количество препарат/торове в течна форма при работа на достатъчно високи скорости и с голяма работна ширина, тоест с висока производителност.

НЕ БЪРЗАЙТЕ!

Но не бързайте да практикувате технологията на внасяне на течни торове с наличните в стопанството пръскачки без да уточните предварително някои важни моменти. Трябва да се има предвид, че не всяка полска пръскачка е подходяща за провеждането на тази операция. А тези, които са подходящи, изискват внимателна подготовка, а след това и спазване на препоръките за торене.

Преди всичко трябва да се уточни, какви елементи на пръскачката ще трябва да се заменят или да се закупят допълнително. Разбира се, днес на пазара има пръскачки, изначално пригодени за внасянето на течни торове, които не изискват никакви доработки. И въпреки това, консултация с дилъра никога няма да е излишна. И така, на какво трябва да се обърне внимание при подгоовката на пръскачката за внасянето на течни торове?

ДА РАЗГЛЕДАМЕ ПОМПИТЕ

Трябва да се започне от мембраните на буталните помпи. Специално за работа с течни торове са разработени мембрани, които са по-устойчиви на химически вещества. Те се използват като алтернатива на мембраните с по-добри механични свойства. Но днес на пръскачките все по-често изначално се поставят универсални мембрани, осигуряващи добра пропускателна способност от механична гледна точка и едновременно отличаващи се с необходимата устойчивост за внасянето на течен азотен тор.

Добро решение в работата може да бъде използването на тандемни помпи. Едната помпа работи изцяло за смесването на работния разтвор, а втората – за пръскането и часично за смесването, способствайки за хомогенизирането на работния разтвор. Хомогенността на разтвора, както е известно, определя качеството на работата. Това се отнася както за препаратите за растителна защита, така и за течните торове. В този случай не бива да се пести – пръскачката с две отделни помпи е оправдана инвестиция.

Наличието на специална опция позволява да се обедини мощността на двете помпи за реализиране на пръскането и да се използва при внасянето на високи норми на работния разтвор, което е актуално при внасянето на течните торове, особено при голяма работна ширина, например 36 м.

torove11 1 siteИЗБОР НА ДЮЗИ

Дюзите са още един пункт от програмата за подготовка на пръскачката към внасянето на течни торове. Чисто теоретично могат да се използват инжекторни дюзи. В този случай, за да се осигури формирането на едри капки, ще се наложи пръскачката да работи с ниско налягане. Високото налягане, неправилният калибър на дюзите, работата на повишени скорости, формират дребни капки, което се отразява негативно върху добивите.

Оптимален вариант за внасянето на течни торове са многоструйните дюзи, а перфектен -с плосък екран на разпръскване. Той осигурява равномерност на внасянето на препарата с най-малък коефициант на вариативност. Но поставянето на такъв тип дюзи не гарантира качественото внасяне на течните торове. Тук ще се наложи да се спазват препоръките на компаниите производители.

ПОДДЪРЖАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО

За работа с дюзи FD оптимално е налягане в диапазона от 1,5 до 4 бара. Ако се избере подходящ калибър на дюзата, но се излезе извън допустимите за нея предели на налягане, то благодарение на електрониката машината ще поддържа нормата на торене, ориентирайки се на показанията на разходомера. Капките в този случай ще станат много дребни, което може да доведе до изгаряния на растенията.

Опитните потребители ще забележат, че диапазонът 1-4 бара е съвсем тесен и да се работи в него е сложно. Още повече, че в реалността работата трябва да се свърши в ограничени времеви прозорци, а обработваемите площи нерядко превишават възможностите на техниката. При такива изходни условия за механизатора е трудно да устои на изкушението да увеличи работната скорост, а като резултат изгарянията на посевите са гарантирани. Възникването на този проблем може да се избегне, ако се използва системата на автоматичен избор на работните дюзи.

На машините на AMAZONE например се поставя системата Amaselect. Тя предполага наличието на корпуса не на една, а на четири дюзи, всяка от които или по двойки могат да се избират от пръскачката автоматично, според работното налягане в дадения момент. Такова решение позволява значително да се увеличи диапазонът на работните скорости, при който налягането ще остане в допустимите предели. Например, може да поставите две дюзи FD с различен размер, например червена и синя. Машината ще започне работа със синята, но при достигането на прага на налягането, зададен предварително, ще се случи автоматична смяна с червената дюза, самото налягане ще се върне в норма, и може да се продължи с увеличаването на скоростта до достигането на поредния предел на налягането. Ако скоростта продължи да се увеличава, авоматически ще се включат наведнъж две дюзи, а качеството на разпръскване на работния разтвор ще бъде както при работа с дюза от седми размер. При още по-голямо увеличаване на скоростта налягането ще остане приемливо, а капката – едра.

AmaSelect е от помощ и при променливото внасяне на течни торове по работни карти. Когато със смяната на нормата на внасянето в пръскачката се случва скок в налягането, автоматично се избира дюза с различен калибър или две дюзи едновременно, а работното налягане и размерът на капките при това остават оптимални.

ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРИПОКРИВАНЕТО

Внасяйки торовете с еднаква норма или диференцирано, не трябва да се забравя и за системата за автоматизация, позволяваща да се изключи повторното внасяне на препарата на вече обработените участъци. Секционният контрол вече е неразделна част от пръскачките. Съвременните машини са способни да отговорят на още по-стриктни изисквания по променливото торене – автоматично могат да се изключват не само секции, но и отделни дюзи. Това позволява да се пести препарат. Първите 5 % се спестяват при преминаването от ръчно управление към секционно, допълнителни 5 % - при преминаването от секционно към управление на всяка дюза. Колкото по-високи са нормите на внасяне, толкова по-важно е да се работи именно със система за изключване на дюзите.

ВЛАЧЕЩИ МАРКУЧИ

В късните фази от развитието на растенията, когато се внася голямо количество течни торове и течен азот в чист вид, се използват влачещи маркучи. Те позволяват внасянето да се прави под корен и така да се избегне изгарянето на листата. При това могат да се използват обикновени маркучи с тежести на края или специални. Разликата е само в разстоянието помежду им на крилата – 25 см при обикновените и 50 см при специалните.

За работа на окопни култури има възможност да се използват специални гъвкави захранващи маркучи, позволяващи да се разположат основните дюзи през всяко необходимо разстояние, а не само през 25 и 50 см. При планирането на внасянето на течните торове с помощта на влачещи маркучи, не трябва да се забравя, че техните възможности също не са безгранични. Всеки маркуч има дозираща шайба, позволяваща да се работи в определен диапазон на нормата на внасяне, съответно - скорост при зададена норма.

КОМПЕНСИРАНЕ ПРИ ЗАВИВАНЕ

Работата с високи норми на внасяне при големи работни ширини ще бъде по-ефективна с използването на системи за компенсиране или изравняване на нормата на внасяне по щангата при завиване. Без такава система, поради разликата на ъгловата скорост, на вътрешния радиус става внасяне на твърде висока норма, в пъти превишаваща зададената, а на външния се внася по-малка. Колкото е по-висока нормата на внасяне, толкова по-важно става използването на система за компенсиране на внасянето при завиване.

Публикувана в Агротехника

Торенето на културата трябва да е съобразено с ролята на отделните елементи

Агр. Петър Кръстев
Продуктивността на рапицата се определя от биологичните особености на избрания сорт, от прилаганата агротехника, гарнираността на посевите и др. фактори, които зависят от компетентността и възможностите на земеделския производител. Тя е силно зависима и от влагоосигуреността и температурния режим, които принадлежат към абиотичните фактори, на които човек трудно може да повлияе, дори практически е невъзможно. В случай че абиотичните фактори са благоприятни, необходимо условие за получаване на висок добив е оптималното осигуряване на растенията с хранителни елементи – комплекс от макро- и микроелементи. Те трябва да бъдат внимателно подбрани още през есента, защото от това зависи в какво състояние рапицата ще влезе в зимата. От оптималното хранене зависи и пролетното възобновяване вегетацията на културата, и в крайна сметка – добивът.
От семейството на зелевите култури рапицата е най-чувствителната култура към условията на отглеждане и хранене. Добре планираното използване на торове може да увеличи добива с до 70%. Особено внимание трябва да се отдели на зимната рапица, която се характеризира с по-висока добивност в сравнение с пролетните форми и е по-ценна в агротехнически аспект. При достатъчно снежна покривка зимните сортове рапица могат да издържат студ до -30°С, а без сняг до -15- 18°С. Въпреки това, ако посевите не са стигнали до подходящата фаза – розетка, и влязат в зимата неподготвени, те могат за загинат в резултат на измръзване, изтегляне и изсъхване, ако през зимата не вали сняг. Затова в предзимния период достатъчното запасяване с хранителни елементи е изключително важно.
Азот
Рапицата е култура, която през вегетацията си формира значително количество вегетативна маса. Това предопределя и високата й потребност от азот. При недостатъчното осигуряване на този елемент в ранни стадии на развитие и растеж, растенията забавят формирането на листна повърхност, което води до намаляване фотосинтетичната активност. Това е основна причина за слабо развитие на растенията през есента и в ранна пролет. В същото време прекаленото увличане по азотните торове също е вредно, защото завишаването им намалява съдържанието на масло в семената и неговото качество. Азотното хранене трябва да бъде оптимално и да не превишава общо 4,7 – 6,5 кг акт. в-во на декар. Половината от тази норма е добре да се даде есента със сеитбата, а останалото количество като пролетно подхранване предшестващо възобновяването на вегетацията.
Фосфор
Що се отнася до фосфора, неговата основна роля при рапицата се изразява във формиране на мощна и добре разклонена коренова система. Това е особено важно за години, когато няма равномерно влагообезпечаване, за да могат растенията да усвояват влага както от повърхностните, така и от по-дълбоките слоеве на почвата. При условия на достатъчна осигуреност, фосфорът повишава устойчивостта на растенията към полягане и болести, стимулира процесите на формиране на семена с повишено съдържание в тях на масло и протеин. В по-късна фаза, достатъчното количество усвоен K2O способства за обилния цъфтеж на рапичните растенията и подобрява нектароотделянето, резултатът от което е формирането на голямо количество семена. Потребността от фосфор на рапицата е 2,2 – 4,0 кг акт. в-во на декар.
Калий
Безспорно, за натрупването на въглехидрати в рапичните растения в есенния период е необходим калий, тъй като той благоприятства протичането на процесите на синтез и акумулиране на въглехидрати, има голямо значение за повишаване устойчивостта на растенията към ниски температури в зимния период. При достатъчно натрупване на въглехидрати осмотичното налягане в клетките на кореновата система се повишава. Това подобрява усвояването на вода и хранителни елементи. Потребността от калий на рапицата средно е 50 – 80 кг акт. в-во/т продукция.
Докато потребността на рапицата от макроелементите е ясна, то с микроелементите нещата са по-сложни, тъй като те трябва правилно да се приоритизират и да се знае точно кога, какво и колко да се даде.
Основните функции на микроелементите, внесени есента, са повишаване устойчивостта на растенията към биотични и абиотични стресове. Не на последно място изпълнението на тази задача е отредено и на сярата, която влиза в състава на аминокиселините, мастните киселини и витамините, а най-важното – способства изработването на имунитета на растенията към гъбни заболявания.
Сяра
Този елемент участва в ензимните реакции, които влияят положително не само на растежа и развитието, но и на добива и качеството на реколтата. Основната роля на сярата е да помага на растенията да усвояват азота, внесен с основната обработка и активно участващ във формирането на хлорофила. Рапичните растения имат нужда от този елемент два пъти повече, отколкото зърнените култури. За получаване на 1 т продукция са достатъчни 5 – 30 кг акт. в-во. При недостига на сяра се затормозява синтезъ т на протеини, забавя се растежът на растенията, образуват се малко количество семена и тяхното качество е ниско, вследствие намаленото съдържание на масло в тях.
Магнезий
Той има специално място в системата на хранене на рапицата, тъй като работи в тандем с калия, като повишава съдържанието на суров протеин в семената. За получаване на 1 т продукция са необходими 7 – 12 кг акт. в-во. Неговият недостиг обикновено се наблюдава на почви с pH >6,0.
Бор
В сравнение с другите зимни култури, рапицата има много голяма потребност от бор. При неговия недостиг се нарушават обменът на веществата в нуклеиновите киселини (ДНК, РНК), въглехидратният обмен, деленето и формирането на клетъчните мембрани, функционирането на клетъчните мембрани и регулирането на водния режим. Като следствие, растенията късно формират фаза розетка, младите листа придобиват светла окраска и се завиват. За достатъчно осигуряване на растенията, за по-нататъшното им развитие и оплождане на цветовете и получаване на 1 т продукция са достатъчни 45 г акт. в-во. При достатъчна осигуреност с бор се увеличава количеството шушулки на растенията и количеството на семената в тях, което води до повишаване на добива и неговото качество.
Молибден
Един от основните показатели за добива на рапицата е масата на хиляда зърна и количеството шушулки на растения, определяща роля във формирането на които играе молибденът. Този елемент не само подобрява азотното хранене, но повишава устойчивостта на растенията към студ, което е много важно за зимните култури. Въвеждането на молибдена в системата на хранене на растенията позволява увеличаване на суровия протеин с 10 – 15%, което значително подобрява конкурентоспособността на продукцията за продажба на пазара. Потребността за 1 т продукция е 0,7 г акт. в-во.
Манган
Един от ключовите елементи, влияещи за натрупването и транспорта на захари от листата към корените на растенията е манганът. Той участва активно в азотния и фосфорния обмен, в синтеза на АТФ. Особено важно е достатъчното количество от този елемент в есенния период, тъй като колкото повече са захарите, толкова по-малка е вероятността от измръзване на посевите и по-голяма вероятността от тяхното успешно презимуване. Потребността на културата от манган за 1 т продукция е 90 г акт. в-во. Дефицитът на този елемент лесно се диагностицира визуално – характерна е жилковата хлороза, като старите листа придобиват жълт цвят, а при някои сортове – червен.
Комбинации
Днес има предлагане на голям асортимент торове с различни комбинации от хранителни елементи. Съответно, има и различно влияние върху добива на рапицата от тяхното внасяне, както и върху неговото качество. При избора на микроторове за листно третиране на посевите следва да се обърне внимание на формулацията. Най-добре е елементите да са в хелатна форма, както и продуктът да има ефект на прилипател-транспортьор за безпрепятствено проникване компонентите на торовете в растението. Химичният състав на композицията микроторове трябва да се основава не само на физиологичните потребности на растенията на определен етап от тяхното развитие, но и на адитивното и синергичното взаимодействие на компонентите в растението. Важно условие е и високата наситеност с микроелементи, което ще осигури икономическа обоснованост от тяхното използване.

Публикувана в Растениевъдство

Условията за отглеждане на културите по света са различни и многообразни, но вредителите представляват еднаква заплаха за растителните ресурси във всички страни и региони

Агр. Петър Кръстев
Растенията произвеждат кислород, който ние дишаме, на тях дължим 80 процента от храната, която консумираме. Казано просто, здравето на растенията има жизнено важно значение за здравето на човека. ФАО обаче изчислява, че до 40 процента от добивите на продоволствените култури се губят годишно поради вредители и болести по растенията. Ето защо е толкова важна работата за здравето на растенията, провеждана в рамките на Международната конвенция за защита на растенията (IPPC). В началото на януари т. г. експерти в областта на селското стопанство от страните в Европа и Централна Азия и националните им координатори към Конвенцията се събраха в Кишинев, столицата на Република Молдова, за участие в семинар на IPPC. Там участниците подготвиха регионални разпоредби относно международните стандарти за здравето на растенията, основани на познанията за фитосанитарните наредби за предотвратяване проникването и разпространението на инвазивни вредители по растенията, и на база най-добрите практики в областта за здравето на растенията.
2020 Rast zdrave 2Следващият семинар ще се проведе от 2 до 5 септември т. г. в Секретариата на IPPC в сътрудничество с ФАО и Европейската и Средиземноморската организации по карантина и защита на растенията. Мероприятието в Кишинев е поредното след 7-те регионални семинара на IPPC на тема „Здравето на растенията и развитие на потенциала, организирани през 2019 година по целия свят.
„Тези мероприятия са насочени към повишаване осведомлеността за важността от развитие потенциала на сътрудниците, учрежденията и системата на национално ниво за подобряване здравето на растенията“, каза секретарят на IPPC Цзинюан Ся. Той подчерта, че оценката на фитосанитарния потенциал играе важна роля в укрепване на националните фитосанитарни възможности.
„Регионът на Европа и Централна Азия е обширен и крайно многообразен, но вредителите представляват еднаква заплаха за растителните ресурси във всички страни и региони, отбеляза специалистът на ФАО в областта на селското стопанство в Европа и Централна Азия Пьотр Влодарчик. ‒Подобни семинари са изключително важни, защото без международно сътрудничество и осигуряване на съгласуваност в мерките по опазване здравето на растенията е невъзможно да се намали рискът, който вредителите създават чрез придвижването си между страните по естествен начин или в резултат от дейността на човека.“
„Съобществото по фитосанитарни въпроси се сблъсква с все по-сериозни трудности, започващи със стабилния растеж на търговията и завършващи с промените в климата, каза Франциско Хавиер Трухильо Ариага, председател на Комисията по фитосанитарни мерки, която е ръководен орган на IPPC. ‒ Очаквам, че Международната година за защита здравето на растенията ще позволи да се поставят въпросите за здравето на растенията и растителната защита на преден план в политическата програма и да се повиши обществената осведоменост за тяхното значение за постигане на целите за устойчиво развитие.“
Международната конвенция по карантина и защита на растенията е международно споразумение, прието през 1952 година, с цел да се защитят растителните ресурси в света чрез предотвратяване вмешателството и разпространението на вредни организми. Секретариатът на IPPC се намира във ФАО.

 

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 22 Септември 2019 21:53

Ваксина за растенията: възможно ли е?

Новият метод за ваксинация на растенията е базиран на процеси за молекулярна защита в самите растения, които се задействат при наличие на вирусни инфекции

Учените са разработили ваксина срещу вируси, която дава възможност за бързо идентифициране и производство на точно определени вещества, които се борят с различни патогени. В експеримента участват университета Мартин Лутър, Хале- Витенберг (MLU), Института по биохимия на растенията в Лайбниц (IPB) и Националния съвет за научни изследвания в Италия (CNR).

По време на вирусна инфекция, клетките на растенията служат като удобен хотел за намножаване и спокоен живот на вируса, което в резултат води до създаването на молекули вирусна рибонуклеинова киселина или т.нар. РНК. Растенията могат да открият и „отрежат“ тези молекули посредством продуцирането на специални ензимни „ножици“. В този процес се произвеждат малки интерфериращи молекули РНК (интерференция е система в живите клетки, която контролира кои гени са активни и до каква степен най-общо казано). Те се разпространяват в организма на растението и могат да провокират втори етап на защита. Интерфериращите молекули РНК се прикрепят към протеинови комплекси и ги водят към вирусната РНК. В последствие последните могат да бъдат „разглобени“ до безобидни съединения.

„В този процес заразеното растение се опитва да се защити от вируса, както в мястото на инфекция, така и в цялата си структура. Проблемът е, че процесът не е особено ефективен. Когато се появи вирусна инфекция се произвеждат много и различни интерфериращи молекули РНК, но малко от тях имат защитен ефект. Повечето просто насищат протеиновите комплекси и ги правят неактивни.“ споделя проф. Свен-Ерик Беренс от Института по биохимия и биотехнология на МЛУ.

Екипът на проф. Беренс е открил начин да идентифицира малкото ефективни антивирусни молекули и да ги използва като растителни ваксини. Те са разработили методика за подбор, основана на клетъчни екстракти от растенията, което им спестило време и полагането на сложни усилия за намножаване.

За да се класифицират като потенциална ваксина, антивирусните молекули трябва да отговарят на две ключови изисквания: Да се свързват с протеиновите комплекси лесно и бързо, както и да ги отвеждат до мястото на инфекцията, където вирусната РНК да бъде разрушена.

Екипът вече е доказал ефективността на новия метод. Те са провели опити върху две групи тютюневи растения (N. benthamianа), които били заразени с вирус, засягащ и доматите. Едната група от тестовите растения била ваксинирана с защитни РНК молекули, които учените открили, докато другата служела за контрола. След 6 седмици 90% от ваксинираните растения вече нямали симптоми на заболяване, а тези в контролната група загинали от инфекцията на вируса.

Вирусите заемат второ място (след гъбните патогени) що се отнася до икономическа ефективност при растенията. Регистрирани са над 600 растителни вируса и голям брой техни щамове. За разлика от човешките или животинските вируси, растителните могат да проникнат в организма само посредством рани. Голяма роля в разпространението им играят насекомите, които се считат за вектори, преносители. Инфектираните растения може да не покажат симптоми дълго време, но предават заболяването в поколението си. Най-често това става при размножаване по вегетативен път, работа с непочистени инструменти, чрез полени, дори допир. Много често симптомите на вирусна инфекция са маскирани, проявяват се само в определени части или засягат целите растения. Вирусите са отговорни за появяването на мозайки, хлорози, некрози, изменения в растежа и т.н.

Лечението на вирусните инфекции при растенията става само чрез превенция, тоест няма лечение, а само предпазни мерки. Обикновено заразените растения се унищожават. Точно затова антивирусната ваксина би била много полезна за всички ангажирани с растениевъдство, овощарство, лозарство, цветарство и т.н.

Публикувана в Растениевъдство

Валежите не могат да осигурят необходимата за дръвчетата влага в почвата, затова се налага поливане. Почти всички овощни са влаголюбиви и силно реагират на напояването.

Ябълката, дюлята, крушата върху дюлева подложка се нуждаят от повече поливки в сравнение със сливата, кайсията и прасковата.

Овошките се нуждаят от по-малко вода в началото на вегетацията - тогава леторастите и листата са още недоразвити, а и запаса от зимна влага все още е налице. Но във фаза на цъфтеж от водата до голяма степен зависи качеството и количеството на плодовете им.

Овошките пият най-много вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете, затова при засушаване в този период трябва да се поливат .

Напояването на млади дръвчета се спира в края на август, иначе се причинява късен вегетативен растеж на леторастите и те са застрашени от измръзване.

Дърветата, присадени върху вегетативни подложкиискат по-често поливане от тези върху семенни подложки, защото корените им са по-плитко разположени.

За дръвчета на възраст от 1 до 5 години са достатъчни 4-5 поливки в активния сезон, а по-възрасатните искат 5-6 пъти вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При по-високи дози торене с азот се образуват повече летливи вещества, но плодовете узряват по-бавно, поради което положителен ефект не се получава.

Калият действа много добре на вкусовите качества и аромата на плодовете, фосфора също засилва образуването на летливи вещества. Недостига на манган пък ги прави слабо ароматни.

Не мислете, че колкото повече тор внесете, толкова по- голям добив ще получите. Излишекът от минерални вещества понижава вкусовите качества на плодовете и трайноста им. На растенията трябва да се подаде такова количество елементи, колкото се изразходва за добивите, като се смятат само плодовете, тъй като листата отново връщат елементите чрез листопада в почвата.

Азотното торене е добре да се прави при трайните насаждения в момента на естественото опадване на завързите.

Безразборното внасяне на торове не само не помага, а даже напротив, вреди на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Нитратите влизат в растението от почвата, наторена с азотни торове. Колкото по-малко са нитратите в почвата, толкова по-малка е вероятността да се “предозират” културите с нитрати. Освен това трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качествения състав на торовете.

Нитратите се съдържат в амониевата селитра, така че не се препоръчват тя да се внася на зеленчуци, склонни към натрупване на нитрати - това са различни видове салати, подправки като магданоз, копър, босилек, мащерка, мента, зеле и др.   При тях за предпочитане са амониев сулфат, карбамид, амониев фосфат, амонячна вода. Припомняме ви, че азотните торове се внасят непосредствено преди сеитба/засаждане, не по-рано.

Но, трябва да се знае, че само селитрата е причина за натрупването на нитрати в зеленчуците. Ако азотните торове или карбамид не се абсорбират от растенията непосредствено след внасянето в тяхната първична форма, микроорганизмите ги преработват в нитрати след сравнително кратък период. Това се отнася и за азота, доставян от органичните торове (оборски тор, птичи тор, билкови екстракти).


Често задаван въпрос е: колко азотни торове трябва да се прилагат, за да не се натрупват в растенията нитрати? Това вмного зависи от почвата. Например, ако редовно са внасяни торове, а не са отглеждани култури, микроорганизмите превръщат целия азот в нитратна форма.

Можете обаче да се ориентирате по следните препоръки:

- при растения, склонни към интензивно натрупване на нитрати се внасят максимум 5 г азот в активно вещество на квадратен метър в леха;

- при растения, които са по-малко склонни към натрупване на нитрати - 8–10 г в активно вещество на квадрат в леха, но не и в нитратна форма.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Кошмарът на всеки градинар – възвратните студове. Ниската температура вреди на всички насаждения в градината - зеленчуци, плодни дръвчета, ягодоплодни храсти.

Какво да правим в оранжерията при падане на температурите

Всичко, което е необходимо за това е метален варел (голяма кофа, резервоар и т.н.) и въглища. Изсипват се въглищата във варел и се поставят в оранжерията. За да се спазват всички правила за пожарна безопасност горещият метал не трябва да влиза в контакт с дърво, пластмаса или други горими материали. Температурата е достатъчно да е по-висока от външната, със 7-10. Докато огънят гори, можете да загреете камъни или кофи с вода, които в оранжерията ще действат като допълнителни отоплителни устройства.

Бутилки, дъждуване и димки
Много градинари разполагат в оранжериите между разтенията бутилки пълни с вода. През деня те се нагряват, а през нощта излъчват топлина - по този начин се регулират дневните температурни колебания.

Тази година на много места в страната от пролетните студове по време на цъфтежа много овощни дървета пострадаха. За разлика от зеленчуците, дърветата не могат да се покрият с пласмасови бутилки или с нетъкана материя за защита от студа. Използват се старите методи - около дървото или храстите се поставят димни купчини (един обект за производство на дим защитава 2-3 дървета).

По-простият начин е растенията се пръскат с вода. Водата има достатъчно голям топлинен капацитет. Ако повърхността на растенията е покрита с капчици, тогава тяхното критично охлаждане ще отнеме повече време.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Калцият е макроелемен, необходим през целия период на растеж на растенията при деленето на клетките и фотосинтезата. Обратно на калия той изпълнява дехидрираща функция при растенията, с което осигурява физическа здравина на тъканите и повишава устойчивостта им към болести. Освен това калцият регулира химичната среда на почвата от кисела към неутрална и неутрализира вредното действие на магнезиевите, водородните, амониевите,натриевите и железните катиони, когато те са в прекомерни количества в почвения разтвор.

Калцият е от елементите, които не се придвижват от по-старите органи към младите, в резултат на което се проявява дефицит в нарастващите органи – младите листа и растежните точки на стъблата и корените.В резултат на това се наблюдават различни болестни симптоми при различните растения. Най-често те се изразяват в хлорози и некрози по периферията на листата, деформация на листните дръжки, слаб растеж на растенията и на корените и др. При овощните култури се появява върхово гниене по плодовете, картофите не образуват клубени, а доматите развиват върхово гниене на плода.

При такива симптоми е налице недостатъчно количество усвояем калций в почвата, който би могъл да се предостави на растенията чрез листно подхранване. За тази цел се произвеждат течни разтвори на калциев окис, които са изключително ефикасни и безопасни за приложение по листен път.

Прилагат се за предотвратяване и лекуване на горчиви ядки по ябълка,напукване плода на череша, праскова, нектарина и слива, пригор по върховете на марулята и др. листни зеленчуци, върхово гниене по доматите, черна сърцевина по цветното зеле и целината, черни петна по морковите и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Йодът е един от многобройните микроелементи, които са доста разпространени в природата, но се срещат в много малки концентрации, поради това са сравнително редки вещества.

Въпреки малките количества в повечето почви йодът е напълно достатъчен за нормалното развитие на растенията. В последно време опитите са показали, че йодът е:
. Способен да увеличава съдържанието на витамин С в някои култури, в частност, при пипера.
.Оказва благотворно влияе на добива, тъй като стимулира растежа и развитието на културите.
. Положително влияе на размера, оцветяването, а също и на вкуса на плода.

Такова многостранно въздействие на йода върху растенията се обяснява преди всичко с това, че с негова помощв растенията се подобрява усвояемостта на азота. А азотът е един от главните елементи, от който се нуждаят растениятаза по-добро развитие.

Така че използването на йода, за подхранването на пипера е напълно научно обосновано. Нуждите за нормалното развитие на растенията от йод са съвсем малки, затова отделни разновидности на тор съдържащи елементане се произвеждат. Йодът се съдържа в оборския тор, в дървесната пепел и така чрез тях се използва за торене на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 21

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта