„Продължаваме да подпомагаме земеделските стопани. В началото на този месец бяха изплатени близо 83,5 млн. лева на производителите на плодове и зеленчуци. Субсидиите са осигурени за 12 559 земеделски стопани“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на правителственото заседание. Председателят на Националната асоциация на малинопроизводителите Божидар Петков благодари за поредната финансова подкрепа на държавата към бранша. „Тази година беше трудна заради времето и заради пандемията. Но благодарение на интензивните действия на държавата, целият бранш получи огромни помощи“, заяви Божидар Петков. Той отбеляза, че благодарение на навременните средства за сектора, браншът няма да изпадне в колапс.

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева подчерта, че размерът на ставките при някои от схемите е увеличен с близо 55 % спрямо 2019 г. „Ръстът е в резултат на допълнителното финансиране по схемите, както и от завишения контрол от страна на земеделското министерство и Държавен фонд  ,,Земеделие“, посочи министър Танева. Тя отбеляза още, че поливният сезон ще започне от 15 април и има осигурени достатъчно количества вода за напояване и даде пример с язовир „Ястребино“, който се ползва и от производителите на трайни насаждения.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

Бюджет от 1,2 милиона лева за 2021 г. утвърди Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ за финансиране на държавна помощ „Помощ за участие на земеделските стопани в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал“.

      Финансирането е под формата на субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и от лицата със сключен договор за предоставяне на такива услуги с ИАСАС по силата на Закона за посевния и посадъчен материал.

   Целта на подпомагането е да насърчи производството и използването на сертифицирани качествени семена за зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук, сертифициран и стандартен посадъчен материал от овощни култури, сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал и сертифицирани и стандартни семена от зеленчукови култури.

    Фонд „Земеделие“ отпуска средствата по схемата на ИАСАС за извършване на полска инспекция на семепроизводни посеви и маточни насаждения; издаване на етикети; вземане на проби от партиди семена, предназначени за сертифициране; лабораторен анализ на проби семена по групи култури; извършване на последващ контрол на партиди семената, както и за окачествяване на сертифициран и стандартен овощен и лозов посадъчен материал.

    Субсидията е до 100% от разходите за извършените от ИАСАС услуги. Средствата се изплащат на три транша за една календарна година.

    Предстои фонд „Земеделие“, съвместно с Министерство на земеделието храните и горите да изготви указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Агроновини

Брюксел гласува Преходния регламент в края на декември

През следващите две години подпомагането към европейските земеделци, в това число и българските, остава без промяна.

Няма намаление на бюджетите по отделните схеми и мерки за подкрепа.

България ще разполага с 880 млн. евро по Програмата развитие на селските райони, като този бюджет е увеличен с 200 млн.евро по линия на инструмента „Следващо поколение ЕС“.

Запазват се схемите за единно плащане на площ, преразпределителното плащане, преходната национална помощ, обвързаната подкрепа.

В резюме по Преходния регламент е записано, че земеделските производители ще могат да получават обезщетения за сериозен спад в доходите и за загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, огнища на болести по животните или растенията или нападения от вредители.

Дава се повече свобода на държавите членки да подкрепят земеделските производители, особено по време на кризата с COVID-19.

Удължава се продължителността на новите многогодишни проекти за развитие на селските райони, които се фокусират върху органичното земеделие, климатичните иекологичнимерки за повече от три години.

Включват се и проекти за хуманно отношение към животните в пакета.

Ускорява се предоставянето на помощ от 8 милиарда евро за европейските фермери - за финансиране на тяхното устойчиво възстановяване през следващите две години, като част от общата сделка.

Около 30% от средствата за възстановяване ще станат достъпни през 2021 г., а останалите 70%-през 2022 г.

Най-малко 37% от средствата за възстановяване са за биологични фермери, за дейности, свързани с околната среда и климата и за хуманно отношение към животните.

Най-малко 55% от фонда ще подкрепя инвестиции във ферми, които допринасят за устойчиво и цифрово възстановяване и стартиране на млади фермери.

Публикувана в Бизнес

Когато държавата се тресе от политическа криза, за земеделците това означава влизане в мъртво време. Администрацията се снишава в очакване на разместване на властовите пластове. За съжаление, лошата практика у нас - със смяната на политическия режим да се сменят и експертите, продължава. Умното управление изисква по-голяма далновидност. Такава у нас до момента липсва.

Нормално е всеки управник, когато дойде на власт, да сформира собствен екип, но всеки път е щета за бизнеса когато се подменят хора с доказана експертиза на ниво работеща администрация. Така в последните 30 години,

при всяка смяна на властта, земеделците се оказват в изходна позиция

По ред причини, 2020 година се очертава като критична за българското земеделие. То е на важен кръстопът. Въпреки, че Covidпандемията като че ли най-слабо засегна селското стопанство, българските фермери са изправени пред важни решения.

Сушата е най-голямото предизвикателство. Тя няма да бъде преборена с едни раздадени пари по deminimis. Сушата иска кардинално нова нагласа към бизнеса. Нужно е внимателно вглеждане в досегашните практики, сериозен анализ и вслушване в гласа на специалистите. Автоматичното привнасяне на технологии от външна среда не е панацея.

В този смисъл пред земеделското министерство има много работа. Ако т. нар. зелени политики са неизбежни по повелята на Брюксел, онези, които управляват българския агробизнес, трябва също да предприемат смели решения.

След програма САПАРД,

за земеделците няма целева програма за закупуване на специализирана техника

Такава обаче ще е необходима – ако бизнесът иска да се справи със зелените предизвикателства.

За да не останат добрите земеделски практики, които щадят климата и околната среда, само с пожелателен характер и на книга, земеделците трябва да бъдат финансово обезпечени, за да ги въвеждат в своите стопанства.

Новите технологии на обработка изискват нови и скъпи машини. Би било добре в бъдещите земеделски политики да се помисли за целева подкрепа в тази посока.

Сушата и вероятните фалити вероятно ще принудят мнозина фермери да намалят обема на обработваните площи. Един път за да минимизират риска от бъдещи загуби, втори път – за да останат в бизнеса. Въпреки, че въвеждането на тавани в подпомагането все още е под въпрос, намаляването на площите ще е плюс за фермерите и в тази посока. И мнозина вече го правят.

Крайно време е стопаните да чуят гласа на науката –

световно признатите български аграрни специалисти, които не са пророци в собствената си страна

държат важен ключ към едно по-рентабилно земеделие. Просто и двете страни трябва да си подадат ръка, крайно време е. До момента разговорите са повече задочни и формални, реални бизнес отношения липсват.

Въпросът за злоупотребите с европейски средства тежи като воденичен камък на шията на българския аграрен сектор. Нелепо е всяка година да се изливат близо 2 млрд. лева в него, а делът на селското стопанство в образуването на Брутния вътрешен продукт да продължава да пада.

Виртуални животни, виртуални плодове и зеленчуци, стихийно и оттам свръхпроизводство на рози и лавандула, например. Балоните се пукат един след друг. Тази картина остава непроменена благодарение и на

изначално сбърканата философия на подкрепа в аграрния сектор

– парите да се дават на калпак.

Ако е вярно, че по статистика в България има около 1 млн. и 200 хил. овце, защо в последната кампания по Великденските празници едва 40 хиляди агнета са продадени законно – през кланици? Другите – на черно.

Контролът не е въпрос, който е в ръцете единствено на държавните институции. Често човек остава с усещането, че българските браншовици като че ли четат законите и правилата дотолкова, до колкото да знаят как да ги заобикалят. Не са ли обаче именно те хората, които трябва да изискват ред от своите членове?

Какво постигат пуническите битки между отделните браншови организации?

Нищо, само се вдига шум. Не е ли по-добре всеки сам да сложи ред в собствената си къща, вместо да гледа какво става в двора на съседа?

Защо от години слушаме едни и същи приказки от доказани и успели агробизнесмени какво хубаво нещо е организацията на работа на кооперативен принцип, но досега никой не е успял да покаже добър и устойчив пример за това?

Ако субсидиите се дават за резултати, а не за намерения

ефектът би бил друг. Т. нар. обвързана подкрепа създава единствено лоши обвързаности. Когато се работи само с документи, фалшификациите явно никак не са трудни. И така за пореден път едни пари потъват, а земеделието ни от ден на ден става все по-нерентабилно.

Въпреки, че за фермерите всяка политически криза е знак за мъртво време, сега е моментът да се възползват от него. Прецизно да си направят аритметиката на стопанството, да заложат минимални цели, за да получат по-високи резултати. И най-вече – изначално да се опитат да променят своето мислене.

Защото на хоризонта се задава съвършено ново поколение земеделци – прагматично, с пазарно виждане, с опит, придобит навън, какъвто родните производители нямат. Онези, които не са в крак с времето, ще изпаднат от бизнеса. Ще оцелеят земеделците, които

мислят една идея напред

И осъзнават, че това не е бизнес от година за година, а е рисково начинание, които изисква планиране, познания и остър нюх за пазара. А кой ще държи политическото кормило в държавата, не бива да има толкова голямо значение. Дали пък защото в българското земеделие има твърде много политика, то все още е на опашката по икономическа рентабилност? Дето се вика, земеделието не ще политика, иска мотика. Пък даже и тя да е с GPS.

 Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

От Обединени патриоти не са водили разговори с НАЗ по темата за въвеждането на данък „едри земеделци“, казва председателят на асоциацията

Блиц – интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, бяхте на разговор в министерство на икономиката за подкрепа на сектор „Земеделие“ – какви са новините?

- Ще можем да кандидатстваме за подкрепа през процедурата за малки и средни предприятия. Имахме разговор с представител на Българската банка за развитие – от там ще подготвят пакет от документи, който ще бъде изпратен до МЗХГ. И от там – до всички аграрни браншови организации, за да могат да се възползват от съответните облекчени банкови условия. Предстои среща и с асоциацията на банките – ще искаме да подпишем рамково споразумение с банките – за разсрочване на кредитите на земеделските производители, които са претърпели загуби тази година и не могат да ги обслужват. Търсим варианти за глътка въздух за бранша поне за 1 година напред. Просто тази беше изключително лоша за нас – невиждана суша и световна пандемия.

- Имате ли конкретни данни вече за загубите от сушата по региони?

- В момента организациите на НАЗ в цялата страна подават данни, сушата продължава и картината никак не е добра. Не изглеждат добре нещата и при пролетниците – царевицата и слънчогледа също започнаха да страдат. Затова сушата ще бъде зачетена тази година като форсмажорно събитие. Според действащото данъчно законодателство ние плащаме ДДС върху разходите. А тази година продукцията ни е под себестойност. Има земеделци, които изцяло са на загуба. Върху загубата какво ДДС да се плати?

- Договорихте ли още мерки на подкрепа към сектора?

- Постигнахме съгласие със социалното министерство да участваме по схемата „60/40“. Ще я приложим за нашите работници през зимата, когато не сме в активен сезон. Добра новина за бранша е, че Държавен фонд „Земеделие“ възобновява инвестиционните кредити.

- Бурни реакции в социалните мрежи предизвика предложението на Обединени патриоти за въвеждането на поземлен данък върху едрите земеделци, с над 20 хил. дка обработваема земя. Воден ли е разговор с вас в тази посока?

- Не, с Националната асоциация на зърнопроизводителите такъв разговор не е воден. Коментари в социалните мрежи не са сериозно основание за лансирането на подобни идеи. Законодателството, свързано с поземлените отношения е сложна материя. Ще изразим нашата позиция на по-късен етап по тази тема – в началото на новия политически сезон. Сега не е време за това. Сега мислим как да оцелеем.

 

Публикувана в Интервюта

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” утвърди 15 000 лв. помощ de minimis за земеделски стопани за покриване разходите по задължителни мерки за контрол за съответствие на качеството на защитено наименование за произход „Странджански манов мед“.

   Целта на минималната помощ е от една страна да се подкрепят настоящите производители на манов мед, а от друга – да се привлекат повече нови стопани, които да добиват уникалния пчелен еликсир. Странджанският манов мед е със защитено наименование за произход и се среща единствено в района на Странджа планина. Схемата, която е одобрена по предложение на Сдружение „Странджански манов мед“, ще съдейства за съхраняване на традициите и на поминъка в региона.

   На подпомагане подлежат производители на „Странджански манов мед“, които имат сключен договор за контрол за съответствие на продукта с одобрена спецификация с контролиращо лице, както и да са вписани в публичните електронни регистри на производителите на съответните продукти със защитени наименования, които се поддържат от МЗХГ.

   Помощта за производител е в размер на 1800 лв. с ДДС и се предоставя за покриване на разходи за контрол за съответствие с продуктова спецификация, включваща разходи за задължителна годишна проверка на място от контролиращото лице за контрол за съответствие и лабораторен анализ на продукта при направената годишна проверка.

   Предстои ДФ „Земеделие“ да изготви указания съвместно с компетентните дирекции на МЗХГ, които министъра на земеделието, храните и горите трябва да утвърди.

Публикувана в Пчела и кошер

Животновъдите да се готвят с проекти по 4.1, съветват от НОКА

Повече от успешна кампания отчитат българските овцевъди и козевъди. Въпреки извънредното положение, въведените КПП-та на входовете и изходите в областните градове, агнетата по Великден са се разграбили като топъл хляб.

Повечето малки ферми с до 300 животни са продавали на краен клиент. „Цената варира от 6 до 8 лева“, съобщи за „Гласът на земеделеца“ Янка Попова, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/.

По-големите стопанства са продавали и на кланици, на обявената и поставена като условие по схемата цена – 5 лева за килограм живо тегло.

„Схемата сработи и сме доволни, че беше въведена. Благодарни сме и на БАБХ, които стриктно контролираха по границите и не допуснаха нито едно румънско или македонско агне да влезе в България“, казва още Янка Попова.

Към днешна дата тревогите на сектора са в друга посока. Изкупната цена на суровото овче и козе мляко стремително пада надолу. От 1.30 към февруари, сега е 1.05 лева. „Овчето и козето мляко са в дефицит на европейско ниво и няма никаква логика цената да пада“, казва съпредседателят на НОКА.

От браншовата асоциация планират разговор с аграрното министерство в тази посока – да се потърсят механизми за компенсации към животновъдите на база на продаденото и фактурирано сурово мляко. „Това е възможно да се случи през хоризонталната мярка Covid– 19. България вече е поискала нейният бюджет да бъде увеличен с повече от 1% и се надяваме чрез тези средства секторът да бъде подкрепен, заедно с „Плодовете и зеленчуците“. Още повече, че вече е в ход и мярката, според която в търговските вериги трябва приоритетно да се предлагат млечни продукти, произведени от 100% българско сурово мляко“, припомня Янка Попова.

По повод целевите приеми към сектор „Животновъдство“, обвързани с биосигурността в стопанствата, от НОКА очакват най-голям интерес към подмярката 4.1.

„Много от фермерите до момента не са се възползвали от Програмата за развитие на селските райони и сега е моментът да го направят, за да модернизират своите стопанства. Бюджетът по 4.1 е голям и подадените проекти от животновъдите ще бъдат с приоритет, затова съветвам колегите да кандидатстват“, казва Янка Попова.

Глътка успокоение за бранша е, че преходната национална помощ ще се запази и в преходния период, който може да продължи още 2 години. Подпомагането обхваща близо 400 хил. животни и още толкова по линия на селекцията, уточняват от НОКА. „Това е сериозен ресурс на подкрепа и се радваме, че ще бъде запазен“, каза в заключение съпредседателят на НОКА.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Сряда, 13 Май 2020 12:18

Подкрепа на глинени крака

Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло

Действия на пожар, подкрепа на глинени крака, популистки и неработещи решения – такъв е коментарът на производители и браншовици за мерките, които предприема земеделското министерство в кризата, причинена от Covid– 19.

„Категоричен съм, че 1 млн. лева стимул за преработвателите на череши са капка в морето. Кой ще тръгне да се разправя с една камара бумащина, за да получи мизерните 30 лева на тон“, казва производителият на биологични череши Слави Трифонов, председател на Националната биоасоциация. Пазарът тази година ще бъде труден, признава той. Всеки продължава да разчита на изградени вече търговски канали и контакти, но в ситуация на пандемия те изобщо не са сигурни. „Защо наляха 5 млн. лева в търговските вериги, след като е ясно, че малките производители няма как да стигнат до тях, защото не могат да покрият изискванията? Защо не беше взето едно далеч по-прагматично решение – ако наистина имаше воля да се помогне на малките фермери, търговските вериги можеха да отделят пространство, на което локалните производители директно да предлагат стоката си. Вместо това, те ни предложиха да продаваме на паркингите. Унизително е“, коментира Трифонов. Според него работещото решение са фермерските пазари, но в много от градовете те бяха временно забранени, а да бъдат разкрити нови такива в сегашната ситуация е нереално. „Местният, локалният пазар е мястото, където малките стопани трябва да предлагат своята продукция. Комуникацията обаче с местните власти по принцип върви трудно, какво остава при сегашната ситуация“, признава председателят на Националната биоасоциация.

Сектор „Биологично производство“ се бори и с друга криза – дните до крайния срок за подаване на заявления за подпомагане по мярка 11 изтичат неумолимо, фермерите са в паника, защото се съмняват, че ще успеят да се очертаят навреме. „Ще се очертаят, но системата е пълна с грешки и почти при всеки се явяват между 40 и 60 процента площи, които не са вкарани в системата“, обяснява Трифонов. Това означава намаляване на парите по мярката и изобщо поставя под съмнение дали стопаните ще ги получат. Между Българска асоциация „Биопродукти“ и МЗХГ върви усилена комуникация с писма, но до момента няма решение в полза на биопроизводителите. От аграрното министерство са убедени, че кампанията върви нормално и ще приключи в срок. От бранша настояват за неговото удължаване поне с 1 седмица, за да могат биопроизводителите да се справят с подаването на заявления. Казусът остава отворен.

„Защо се обявява подкрепа за черешите 1 месец преди началото на кампанията, а нищо не се говори за ягодите, които вече са в режим на плододаване?“, казва Антоанета Божинова, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. От браншовата организация са озадачени, че не са поканени да участват в разговорите, свързани с мерките за подкрепа в условията на извънредно положение.  Божинова напомня, че от условията на отпускането на въпросното подпомагане към преработвателите на череши ще зависи дали те ще се възползват от него. „Приветстваме всяка помощ, която се отпуска. Очакваме да получим яснота за правилата. Едва след това ще може да се направи преценка“, уточни тя.

 „На полето вече има български ягоди, но в търговската мрежа се предлагат гръцки“, казва Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. Според него пазарна криза се очертава и при малините. „Българският производител има един основен проблем – не мисли пазарно и не планира. Всички се юрнаха да отглеждат едра череша или едра ягода за прясна консумация – заради тяхната по-висока цена. Какво обаче ще ги правят, ако не могат да ги реализират - заради очертаващия се труден износ и вътрешно свръхпроизводство?“, пита Петков. И признава, че браншовите организации са безсилни да въздействат върху производителите в тази посока. Което за пореден път поставя въпроса кой кого представлява в земеделския бранш и защо във всеки сектор за представителност претендират по няколко браншови организации?

„Сдружаването не е механичен сбор от няколко човека. Сдружаването се основава на доверие, на еднакви виждания за постигане на качество и на еднакви търговски цели. Не е толкова проста тази работа“, казва черешопроизводителят от Кюстендилско Даниел Постолов. Неговата овощна градина спира дъха със своята перфектност в поддържането. Тя обаче стои като самотен предупредителен знак, че в сектор „Плодове и зеленчуци“ все още властва стихийният индивидуализъм. Може би и затова сме на този хал. Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло, браншовиците са повече, отколкото е нужно. И подкрепата се оказва на глинени крака, защото всеки по веригата тегли чергата към себе си.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 12 Май 2020 11:36

Урокът на Covid – 19

Колкото и българите да сме прочути със своето твърдоглавие, казано възпитано – със своя индивидуализъм, време е да се вгледаме в урокът на Covid – 19.

Светът никога повече няма да бъде същият. Колкото и да не ни се вярва, животът от тук насетне тръгва в друга посока. Какви са плюсовете и минусите за аграрния сектор?

Ако приемем, че един невидим вирус успя да парализира света, за да му напомни, че преяжда във всяко отношение, какви са опциите за един по-различен живот и за един нов обществен договор между хората?

Големите и едрите земеделци ще бъдат принудени да свият мащаба. Световната търговия ще бъде изместена от идеята всяка държава първо да работи за собствената си продоволствена сигурност. Това означава производителите на суровина да започнат да мислят за преработване. И да произвеждат по-висока добавена стойност.

Европейският комисар по земеделието, полякът Януш Войчеховски казва: „Трябва да разполагаме със собствена храна, произведена на нашите ниви, от нашите собствени фермери, и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим веригите за доставки“.

В контекста на казаното от Войчеховски, усилията на българското земеделско министерство да „натисне“ търговските вериги да продават повече родна продукция изглеждат оправдани. Тази мярка обаче сработи само за устойчивите стопанства – за онези, които работят по утвърдени стандарти и могат да предложат количество и качество на търговските вериги. Малките останаха извън играта. Ревнаха за подкрепа, защото

всички така правят – искат, искат, искат

И което и правителство да е на власт – дава. Толкова, колкото да си купи спокойствие.

Не ви ли се повръща вече, като чуете „обвързана подкрепа“, „чувствителни сектори“ и т. н. ? Няма какво да се заблуждаваме – докато се работи по документи, схемаджиите трудно ще бъдат преборени. И перманентно ще гръмват скандали за поредните порочни практики в земеделието. Дали ще са тикви, къщи за гости или нещо друго, няма значение.

Промяната трябва да тръгне от долу на горе. А не да се пишат час по час писма до земеделския министър с най-различни молби и прошения. Това е знак за

липса на единомислие в земеделския бранш

В него няма дори негласно подписан обществен договор – който същностно да защитава земеделския труд. Независимо от размера на стопанството. И големият, и малкият все се трудят. Тази битка всъщност е ужасно изморителна и ужасно измислена.

Борбата между малки и големи фермери винаги е била преекспонирана. Няма такава битка. И не за друго, а защото те просто никъде не се срещат по пътя си – най-малкото като бизнес. Крайно време е да го направят.

Защото могат да си бъдат полезни един на друг. Твърдоглавие, гордост, погрешни представи, предубеждения – всичко това от години стои като невидим вирус между отделните браншове, между малките и големите. И вгорчава живота на всички.

От години слушаме как се карат пчелари със зърнопроизводители, животновъди с млеко- и месопреработватели, плодовете и зеленчуците с консервните предприятия. И така нататък, и така нататък.

Covid – 19 ни казва нещо важно: природата може и без вас, но вие не можете без вода и храна. Ако тази проста на пръв поглед истина бъде осмислена по същество, може би това ще е първата крачка към промяна на модела на агрохранителната верига.

Първо, разбира се, на национално ниво. Сушите през последните години не искат ли да подскажат на сектор „Зърно“, че трябва да се обърне към онези български сортове, които от хиляди години виреят по нашите земи и вероятно най-лесно могат да се адаптират към климатичните промени. Трудно се доверявам на пророчества, но като писнат зърнопроизводителите, че сушата пак ги мори, все се сещам за едни думи на Ванга: „Един ден камили ще пият вода от Дунав“.

Ако за 30 години разрушихме всичко, свързано с напояването, трябва ли непременно то да бъде възстановено през Програмата за развитие на селските райони? Особено като се знаем колко сме добри в „усвояването“ на европейски средства.

Не звучи добре, но българските стопани май е по-добре да не разчитат толкова на държавата. Вече са й сърбали попарата. За да бъде променен моделът на земеделие у нас, трябва да се тръгне от диалога. От разговор между малките, средните и големите. Водещата мисъл в него трябва да бъде една – пазар, пазар, пазар.

Малките свободно могат да продават през социалните мрежи

Бързо поглед ще ни убеди, че предприемчивите отдавна го правят и то във всички сфери – от разсади, плодове и зеленчуци, през млечни и месни продукти, та чак до консервирани храни. И този безкраен пазарен терен все още не се контролира стриктно от държавните власти. Което е нож с две остриета, трябва дебело да се подчертае. Всяка храна, която се продава през интернет, принципно крие риск – за онзи, който я купува. Добрата новина е, че малките български фермери очевидно са почтени хора и до момента няма инциденти в тази посока.

Това означава, че никак не е лошо да се мисли как да бъде развит по-добре този сегмент – да се създадат малки платформи за онлайн търговия с фермерска храна. Все повече градски хора ще търсят и предпочитат този начин пред пазаруването в големите търговски вериги. Световни анализатори сочат, че Covid – 19 е променил нагласите на човека към храната. И сега е моментът българските производители да се възползват от това.

Пътят обаче минава през реалното сдружаване. Не правете организации на производители, за да получите едни пари от държавата или от Европа. Направете го няколко човека,

с малки стъпки, с малък капитал, но с железни вътрешни правила

Тествайте как работи. Вижте си кривиците, оправете ги. Не гледайте в паницата на другия. Направете си обща такава. Възможно е. На това в модерните европейски държави му казват коопериране. И междувпрочем са го учили едно време от нас.

Може и да звучи наивно, но си представете няколко села с двайсетина малки фермери, обединени в кооператив. Той става популярен в социалните мрежи и продава през интернет. Всяка работа си иска майстор, казва народната мъдрост. Ясно е, че земеделецът трябва да е на полето. Децата му обаче със сигурност ще знаят езици, ще разбират от счетоводство или ще са просто добри организатори.

Просто хората трябва да си повярват и взаимно да се увлекат в едно такова общо начинание. Без да търсят непременно подкрепа от държавата. Междувпрочем, има добри примери за подобни сдружения у нас, предимно от млади хора. Задачата на медиите е да ги популяризира. За да се превърнат и те в част от един нов обществен договор. Основан на солидарност и подкрепа. Едно специално общество, което гледа в една посока и мисли за общото благо.

Честно казано, почти не вярвам, че бихме успели да го постигнем. Но си струва да се опита, нали? Защото това ни казва урокът на Covid – 19: природата може и без вас, хората. Но вие не можете без храна и вода. Храната е в ръцете на земеделците. Важно е с каква морална идея тя се произвежда. Печалбата е важна, но по-важен е животът.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Производителите на зеленчуци у нас - полско и оранжерийно производство - ще получат допълнителна финансова подкрепа през тази година – по линия на предложената от България хоризонтална мярка COVID-19 в обхвата на ПРСР 2014-2020 г. Съгласие за този тип подпомагане чакаме от Брюксел през месец май.

Идеята за целева подкрепа е на земеделския производител Красимир Кумчев, който по инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов е провел среща с премиера Бойко Борисов и земеделския министър Десислава Танева. На нарочна пресконференция в Министерския съвет, Кумчев сам представи параметрите на новата мярка за целева подкрепа към сектор „Зеленчуци“.

 Субсидията за подкрепа на зеленчукопроизводителите няма да се изчислява на декар или на тон произведена продукция, а на базата на отчетен доход от нейната продажба. Така секторът ще бъде стимулиран да излезе на светло, защото в момента продукция се осчетоводява като продадена на силно занижени цени, за да се избегнат данъци, обясни стопанинът от Пловдивско.  

За отглеждането на зеленчуков разсад са необходими 30-40 дни, така че тази допълнителна подкрепа няма да е закъсняла. 15 юни е последният технологичен срок за залагането на зеленчуков разсад, уточни Кумчев.

Колкото по-високи са отчетените доходи от реализирана продукция, толкова по-голяма ще е помощта за земеделските производители, обясни още веднъж идеята на целевото подпомагане Красимир Кумчев. Той смята, че мярката ще бъде посрещната добре и от малките стопани, които работят предимно в сивия сектор.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта