Понеделник, 15 Февруари 2021 12:58

ДФЗ превежда парите за тютюна на 1 март

Средствата са по схемата Преходна национална помощ за тютюн (ПНПТ) за кампания 2020 и са в размер на 71,6 млн. лева 

Общо 41 528 заявители по схемата необвързана с производството, ще получат пакета от средства с 10 (десет) дни по-късно от предварително обявения индикативен график на Държавен фонд земеделие(ДФЗ).

В комуникация на ръководството на “Национална асоциация на тютюнопроизводителите – 2010” (НАТ-2010) с фонда е изяснена и причината за забавянето. На 26 януари 2021 г браншът проведе Консултативен съвет по тютюна към Министерство на земеделието, храните и горите, на който бяха гласувани единични ставки по сортови групи тютюн.

На 27 януари бе публикувана заповед със ставките на министъра на земеделието за едномесечно публично обсъждане, т.е. до 27 февруари. Парите ще бъдат преведени по сметките на стопаните на следващият работен ден – 1 март 2021 г (понеделник), информират своите членове от браншовата организация. 

Публикувана в Агроновини

На 16 декември първите 700 млн. лева по СЕПП ще бъдат преведени по сметките на земеделците. Това съобщи изпълнителният директор на ДФЗ Васил Грудев в интервю за Дарик радио. Ставката е 21.01 лева на декар. За сравнение, миналата година подпомагането е било 19,14 лева на декар. Тази година ставката е по-висока, защото 140 млн. лева от ПРСР бяха прехвърлени по директните плащания – заради ковид кризата и щетите от сушата.

През 2021 година контролът върху земеделците ще бъде затегнат – страната ни в момента усъвършенства софтуера, който трябва да сработи по европейската система на програмата „Коперник“ – проверките ще се основават на спътниково наблюдение. Това трябва да минимизира грешките при очертаването на земеделските парцели, както и нарушенията по всички схеми и мерки за подкрепа.

До края на 2022 година трябва да бъде реализиран и проектът за дигитализация в земеделието – по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Европейските средства, които страната ни ще получи за тази цел са 102 млн. лева.

През 2020 година към фермерите е насочен най-големият до сега ресурс на подпомагане. Той е в размер на 3,1 млрд. лева.

Публикувана в Агроновини

До 20 февруари тютюнопроизводителите трябва да получат средствата по схемата "Преходна национална помощ" за Кампания 2020

На 23 септември 2020 се проведе видеоконферентно заседание на Консултативния съвет по тютюна към Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Основните теми бяха: окончателна информация за производство 2019 г и оперативни данни за реколта 2020 г. както и данни за предстоящата кампания за изкупуване на тютюн.

По предложение на “Национална асоциация на тютюнопроизводителите -2010” (НАТ-2010) и на база входирано писмо от 21 септември 2020, са обсъдени въпроси, касаещи развитието на сектор “Тютюн” у нас:

§  Свикване на следващ присъствен КС по тютюна не по-късно от 20 януари 2021 г, на който да се гарантира изплащането на средства по схема ПНПТ кампания 2020 до 20 февруари 2021 г

§  Включване на сектор “Тютюн” през 2021 г в извънредните мерки за подпомагане на земеделски стопани, които са засегнати от кризата, предизвикана от пандемията  COVID-19

§  Разработване на финансова схема за сектор “Тютюн” през бъдещата ОСП на ЕС след 2020 г, насочена към реалните тютюнопроизводители, отглеждащи тютюн през новия програмен период 2021-2027 г.

Екипът на МЗХГ ще положи усилия преходната национална помощ за тютюнопроизводителите да бъде изплатена възможно най-рано през 2021 г., така че средствата да дойдат навреме. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на Консултативния съвет по тютюна. Тя поясни, че новият Индикативен график ще бъде представен при приключване на тазгодишния, когато се направи оценка на изпълнението му.

Министър Танева предложи проучване на възможността по време на изкупните кампании на тютюн, да има осигуряване на независим държавен експерт в отделните области. Той трябва да следи за изпълнението на договорите, с които са регистрирани производителите, в посока по-стриктна регулация, с цел да се проследи ситуацията при изкупните цени. Тя призова бранша да предостави предложения за облекчаване на работата в сектора.

Земеделският министър припомни отново, че позицията на страната ни е да запази всички възможни инструменти за подкрепа в Новата ОСП, включително и Националната преходна помощ, с нова референтна дата.

Общо изкупените количества тютюн в страната за 2019 г., декларирани от преработвателите, са  в размер на близо 10 хил. тона. Те възлизат на стойност  над 34,8 млн. лв. Засадените площи със сортовете Ориент, Бърлей и Вирджиния са 3 616 ха. Произведената продукция възлиза на 6 481 тона. Средният добив е 1 833 кг/ха.

Към момента по оперативни данни за кампания 2020 г. са засадени 4 153 ха тютюн. Пропадналите площи са 3,87 ха. До сега са реколтирани 3 888 ха. Произведената продукция е 5 141 тона, при среден добив 1 320 кг/ха.

Публикувана в Агроновини

Аз съм земеделски производител и съм засял лавандула върху 70 дка. Какви субсидии се получават за тази култура?

Въпроса задава Любомир Петров от г. Добрич

Тъй като стопанството ви е под 30 ха, за лавандула може да се получи максималния размер директно плащане – единно плащане на площ, „зелено“ и преразпределително плащане – приблизително 44 лв./дка. Ако сте млад фермер и отговаряте на изискванията за това, ще получите още по 4 лв./дка. Засадилите сортове Карлово, Хемус, Дружба и Хебър могат да получат 105 лв./дка годишно по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за дейност „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове“. Тези сортове са сравнително по-нископродуктивни, но обикновено с по-високо съдържание на линалил ацетат в маслото.

До 101 лв./дка годишно могат да се получат за преход към биологично производство (3 години) и до 79 лв./дка годишно след сертифицирането по мярка 11 „Биологично земеделие“. Следва обаче да се вземе под внимание, че мерки 10 и 11 не могат да се комбинират. На този етап липсват осезаеми пазарни стимули за развитие на биологичното производство – поради спецификата на преработката и приложенията на маслото, повечето клиенти нямат такова изискване, а цените на био продукцията са сходни с тези на конвенционалната, коментират експерти.

Подкрепата по мярка 13 „Плащания за райони с природни (планински) или други специфични ограничения“ пък е съответно 25 и 14 лв./дка годишно, но вашият случай не попада в този казус.

Различни компенсации (според землището) са възможни и ако стопанството попада в екологичната мрежа Натура 2000. По този начин, фермер в планински район, отглеждащ местен сорт или сертифициращ площите си като биологични, може да получи плащане от порядъка на 170-180 лв./дка годишно. В комбинация със сравнително по-ниските оперативни разходи след втората година, наличието на такава подкрепа намалява силно риска от инвестицията. Това, от своя страна, води до насочване към лавандулата на често неподготвени стопани, които неглижират добрите практики при създаване и поддържане на площите. В резултат, от една страна се влошава количеството и качеството на получаваното масло (респективно пазарните резултати на стопанството) и затруднява работата на преработвателите, а от друга – повишава риска от разпространение на вредители и болести, сочат данните от анализ на Интелиагро.

Етерично-маслените и медицинските култури са идентифицирани като приоритетни при оценката на проекти по инвестиционните мерки от ПРСР – създаване на нови насаждения и покупка на техника (подмярка 4.1); преработка (подмярка 4.2); подкрепа на млади фермери и малки стопанства (подмерки 6.1 и 6.3). Това благоприятства увеличаването на размера на съществуващи стопанства, навлизането на нови играчи от други сектори и изграждането на собствени дестилерии.

Повишаването на конкурентоспособността на направлението изисква в бъдещите политики за подкрепа акцентът да бъде изместен към механизми, насърчаващи инвестициите. Добре би било това да стане за сметка на такива, разпределящи средства на единица площ. За съжаление, възможността за подобни промени от 2017 г. беше изпусната от българската администрация. Според анализа на консултантската компания, благоприятните природни условия и извоюваните вече позиции на външните пазари, са предпоставки за бъдещо формиране на тематична инвестиционна програма за етерично-маслени и медицински култури в рамките на ПРСР. Дали това ще се случи – предстои да видим.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 08 Октомври 2013 13:05

Плащат накуп парите за нивите

1, 200 милиарда лева пълнят сметките на фермерите до 31 януари 2014 г.

До края на януари следващата година, Правителството обеща да излее накуп близо 1,200 млрд лева в сметките на земеделските стопани, които обработват нивите. За първи път за последните три години селскостопанските труженици се очаква да получат освен европейски субсидии за площите и национални доплащания към тях. Финансовата помощ ще е по 2 лв. на декар, или общо около 60 млн. лв. Ако при някои зърнопроизводители има нередности, след проверка те ще получат субсидиите си до края на април.
Припомняме, че бившите управляващи от ГЕРБ, в лицето на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, лишиха от национални доплащания зърнопроизводителите с официалния  мотив, че няма достатъчно пари в хазната от една страна, а от друга - че те са толкова богати и нямат нужда от субсидии, защото карат джипове за милиони. Истината, обаче беше друга. Финансист № 1 на България обяви лидерска война на ексземеделския министър Мирослав Найденов, а сраженията се водеха с всякакви средства на гърба на родния фермер.
Добрата новина за допълнителното финансиране дойде миналата седмица след срещата на премиера Пламен Орешарски и земеделския министър Димитър Греков с представители на Асоциацията на зърнопроизводителите в България.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ 74 МЛН. ЛЕВА ОТИВАТ ЗА КОМПЕНСАТОРНИ ПЛАЩАНИЯ
По време на тричасовата среща на премиера със зърнороизводителите бяха договорени допълнителни 74 млн. лв. за фермерски субсидии. От тях 60 млн. лв. ще отидат за държавното подпомагане на площ, а с останалите 14 млн. лв. ще бъде покрит намаления акциз върху горивата.
С 20% повече от обещаните средства за намален акциз за гориво ще получат през следващата година земеделците. Първоначално бе договорено в държавния бюджет за следващата година да залегнат 70 млн. лв., необходими, за да бъдат раздадени ваучери на фермерите, с които те да покрият разходите си за част от акциза за горивото. Сумата, която ще бъде заделена за това в бюджета, обаче ще бъде 84 млн. лв.
Заради ниските цени на пшеницата и ечемика по международните пазари тази година асоциацията на зърнопроизводителите отправи през лятото искане за изплащане на евро-субсидиите за площ през есента и дори заплаши с протести. През август, отново на среща с Димитър Греков и Пламен Орешарски, стопаните поискаха субсидиите за единица площ да бъдат платени възможно най-рано. Тогава Греков заяви, че разплащането може да стане на два транша, като единият, в размер на 200 млн. лв., може да се плати до края на тази година. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов обясни, че за производителите това не би имало желания ефект. “С оглед на възможностите на бюджета, тези 200 млн. лв., които се предлагаха за декември, са под 20% от целия пакет плащания и смятаме, че няма да имат осезаем ефект върху земеделската дейност и земеделските производители. Затова предпочетохме да се плати максималният възможен размер през януари, още повече че тогава ще сме на прага на новата дейност”, каза Вукодинов.
Националните доплащания, според изискванията на Брюксел не са забранени. Те могат да достигнат
ДО 25% ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СУБСИДИИ,
но не трябва да надхвърлят лимита от около 300 млн. лв за 2014 г. През последните две годи ни обаче такива нямаше заради решението на кабинета на ГЕРБ да се правят икономии в бюджета.
В хазната трябва да бъдат предвидени и още държавни субсидии. Земеделското министерство вече обеща да поиска поредна година разрешение за изплащане на помощи и на тютюнопроизводителите, в размер на 73 млн. лв. Трябва да се осигури финансова помощ и за изоставащите сектори. Средства ще се предвидят както за животновъдите по схемите за плащане на глава животно, така и за производителите на плодове и зеленчуци. През миналата година те бяха за малко над 160 млн. лв.
Допълнителните плащания за нивите ще изплатят като компенсация за планираното въвеждане на обратно начисляване на ДДС в сектора. „С оглед на тежестта, която поемат българските зърнопроизводители с ДДС-то, и която тежест по наше настояване ще настъпи след 1 януари, след всички промени се разбрахме тази тежест да бъде компенсирана с 60 милиона лева, заложени в бюджета за 2014 г.”, обясни Ангел Вукодинов.
ОБРАТНОТО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС
Заради съмненията за данъчни измами по веригата зърно - брашно - хляб още предходното правителство имаше идея за въвеждане на обратно начисляване на ДДС в зърнения сектор, която обаче така и не бе реализирана. При идването на кабинета „Орешарски” бе обявено, че това все пак ще се случи, въпреки, че зърнопроизводителите застанаха срещу предложението. Мотивите им бяха, че въвеждането на обратно начисляване на данъка само за този сектор ще намали оборотните средства на производителите в отрасъла. Особено тежко ще усетят удара по време на есенната сеитба. Тогава фермерите най-много се нуждаят от средства за торове, семена и препарати. В същото време стопаните прогнозираха, че данъчните измами ще се „преместят” на други места по веригата - преди зърнопроизводството и след хлебопроизводството.
Данъчни консултанти обаче обясниха, че твърдението на зърнопроизводителите е неоснователно. Те дори ще си връщат данъчен кредит за консумативи по облекчен режим само за месец, а не за 3, както е в момента. Новият ДДС режим ще бъде въведен от януари 2014 г., а не още от този ноември, какъвто беше първоначалният план на управляващите. Земеделският министър Димитър Греков съобщи, че той ще бъде „с прогнозен период от две години”, през които ще се следи какъв ще бъде ефектът от мярката. Първо идеята беше тестовият период да е четири години.
ГОРИВАТА - С ПО-НИСЪК АКЦИЗ
След като бяха лъгани две години от ГЕРБ - от есента на 2011 г., че ще получат намален акциз за горивата, това лято зърнопроизводителите поискаха, този път от настоящото правителство по-ниската ставка. Преди около месец Греков съобщи, че облекчението се планира да бъде за около 70 млн. лв. На срещата миналата седмица обаче, бе обявено, че сумата ще набъбне с 20% - на 84 млн. лв. В момента се изчаква разрешение от ЕС за въвеждането на държавната помощ. Земеделският министър заяви, че не очаква да има затруднения с получаването й, тъй като намален акциз за горивата се прилага във всички други държави членки. Такава помощ съществуваше и в България до 2009 г, но правителството на ГЕРБ взе решение да я премахне.
1000 ПОЛУЧАВАТ СУБСИДИИ ЗА СЕИТБООБОРОТ
До момента одобрените заявления за подпомагане по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на земите и водите“ от мярка 214 са 1040 броя съобщават от ДФЗ.
Мярка 214 „Агроекологични плащания” предоставя финансова помощ за прилагане на земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда.
Общо подадените заявления за подпомагане са 1193, като останалите 153 броя са обект на допълнителни проверки преди одобрение. Към настоящия момент на адресите за кореспонденция, посочени в заявленията за подпомагане, се изпращат уведомителни писма до всички кандидати по мярката.
Фонд „Земеделие” напомня на кандидатите по направлението, че заедно със заявлението за подпомагане през втората година (2014-та година - за одобрените за първи път през 2013) трябва да бъде представен и анализ на почвени проби за декларираните парцели. На базата на този анализ следва да е разработен план за балансирано торене, който да е заверен от дипломиран агроном. С цел облекчаване на земеделските стопани, не е задължително почвените проби да се извършват от акредитирани лаборатории, като заверката от агроном се приема за достатъчна.
БЛАГОСЛОВИХА НОВАТА ОСП
Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на ЕП гласува резултатите от преговорите между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014 -2020 г. На неформална среща през миналата седмица преговорните екипи на трите институции успяха да постигнат политическо споразумение по последните точки от новата ОСП, свързани с Многогодишната финансова рамка. Трите институции се договориха за по-голяма гъвкавост между стълбовете на ОСП. По този начин страните членки ще имат възможност да прехвърлят 15% от директните плащания към програмите за селските райони, както и 15% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. За страни като България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Обединеното кралство тази сума се увеличава до 25%.
Що се отнася до процентите на съфинансиране за развитието на селските райони, беше прието искането на Евро-парламента да се увеличат средствата за по-слабо развитите региони, най-отдалечените райони и малките острови в Егейско море до 85%. Във връзка с налагането на таван на директните плащания беше договорено той да бъде минимум 5% за суми над 150 000 евро, с възможност за дерогация.
За да има по-голяма справедливост по отношение на външната конвергенция, националните пакети за преки плащания за всяка държава членка ще бъдат постепенно адаптирани, така че пакетът на държавите, където средният размер на плащанията в момента е под 90% от средната стойност за ЕС, постепенно да бъде увеличен с 1/3 от разликата между настоящата стойност и 90% от средната стойност за ЕС.
МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ С ПО-ВИСОКИ СУБСИДИИ ЗА ПЪРВИТЕ 900 ДКА
Младите фермери до 41 години ще  бъдат насърчавани с въвеждането на допълнителна помощ от 25% за техните първи 25 до 900 дка. Това е една от промените в новата Обща селскостопанска политика за периода 2014/2020 година, предложена от Франция и одобрена от Комисията по земеделие към Европейския парламент. Прието е и правилото, че директни субсидии могат да получават само активните фермери, както и че 30% от преките плащания ще бъдат свързани със селскостопански практики за опазване на околната среда.
Вотът потвърди неформалното споразумение от миналата седмица по точките, които останаха недоговорени при първото гласуване на ОСП на 26 юни. По отношение на съфинансирането беше прието максималният размер на доплащането от страна на ЕС да бъде до 85% в по-слабо развитите региони, най-отдалечените селски райони и малките острови в Егейско море.
Съветът също така допусна искането средства за развитие на селските райони за държава-членка да се включат в приложение към Регламента за развитие на селските райони, като на Комисията се дават правомощията да изменя това приложение.
Решението на Комисията по земеделие за новостите в ОСП 2014-2020 ще бъде окончателно гласувано от Парламента през октомври или ноември.

Албена Филипова

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта