Нова екосхема предвижда засилена диверсификация на културите в обработваемите земи в Общата селскостопанска политика за периода 2023 - 2027 г. Това стана ясно по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г.

В земеделски стопанства с обработваема земя до 9.99 ха, условие ще бъде отглеждането на най-малко 2 различни култури. При стопанства с обработваема земя между 10 и 30 ха, ще е нужно отглеждането на 3 различни култури, а над 30 ха - най-малко 4.

Предвижда се и изискване основните култури да отговарят на определено процентно съотношение спрямо общата площ на обработваемата земя. Зимните и пролетните култури ще се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род.

Проектът на екосхемата включва и поддържане на междуредията, както и екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни. Площта на обработваемата земя, трайните насаждения и постоянно затревените площи, трябва да отговарят на изискванията за допустимост за директни плащания.

При трайните насаждения междуредията ще се поддържат с азотофиксиращи и/или тревни култури, включени в списък.

Предложението за постоянно затревените площи е да се поддържат екстензивно с пасищни животни. Условията за пашуване ще са от 0.3 до 1 ЖЕ/ха, като минималният период ще бъде 60 дни за съответната година.

Публикувана в Агроновини
Делът на обработваемата земя се увеличава, това се дължи на ръст на площите със зърнени и маслодайни култури. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на Седмия национален агросеминар на тема: „Хоризонти пред българското зърнопроизводство“, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тя допълни, че подкрепата в рамките на Общата селскостопанска политика е довела до увеличаване на земеделската земя в добро селскостопанско състояние и намаляване на необработваните земи.
 
Зам.-министър Кръстева отбеляза, че в периода 2014-2020 г.  директните плащания имат най-висок дял в страната ни в подпомагането със средства от Европейския съюз. „По линия на директните плащания на земеделските стопани до 2020 г. ще бъдат предоставени средства от ЕС в размер на 5.4 млрд  евро, което означава, че ще се отпускат по около 800 млн. евро годишно“, припомни Вергиния Кръстева. Тя подчерта, че е запазена  възможността за опростено прилагане на директните плащания чрез Схемата за единно плащане на площ, която ще се запази до края на 2020 г. По този начин се спестява необходимостта зърнопроизводителите да се адаптират към нова, по-сложна система и значително се съкращават административните разходи. 
 
„Осъзнаваме необходимостта от подкрепа на българските земеделски стопани и се стремим чрез мерките в Програмата за развитие на селските райони да предоставим  различни възможности както за инвестиционна подкрепа, така и плащания базирани на обработваеми площи“, каза още заместник-министърът. 
 
Тя посочи, че организираният семинар е пример за диалог със заинтересованите страни за развитието на земеделието у нас, за по-ефективно използване на публичните финансови ресурси и за просперитета на сектор зърнопроизводство.
 
Публикувана в Бизнес

През тази година обработваемата площ със соя в Дунавския регион ще бъде увеличена с 20% на 95 080 000 декара.  Това увеличение може да покрие 80% от австрийското търсене, което се равнява на 600 000 тона. "Тук, в региона на река Дунав, ние намираме най-добрите условия за това протеиново растение. До 2020 г., бихме могли дори да удвоим отглеждането на соя“, каза Матиас Крьон, председател на асоциацията за отглеждане на соя в региона на Дунав.

Ако през 2011 г. продукцията от соя в Дунавския регион и Украйна се е равнявала на 3,8 млн. тона, през 2015 г. се очаква тя да бъде 7,5 млн. тона, ако прогнозите не се променят. Това увеличение ще продължи, докато не се намали постоянното търсене от страна на преработвателите и търговците на храни на дребно. Големи надежди се възлагат на северната част на Дунавския регион и затова са положени усилия за развитие в отглеждането на соя в Полша и Украйна.

Други страни от тези региони също са се превърнали във важни производители. Най-голямо увеличение на площите има в Румъния, България, Сърбия и Унгария – общото увеличение на обработваемите площи от тези страни се равнява на 1 200 000 декара. В допълнение към Украйна, страните с най-големи площи са Сърбия, Италия, Румъния, Франция и Австрия. Важно е да се подчертае, че значение за положителното развитие има не само увеличаването на площите, но и по-високите добиви чрез по-добри селскостопански практики.

Източник: https://www.topagrar.com  

Публикувана в Бизнес

Според официалната статистика кралицата не само, че е фермер, но и получава най-големите директни субсидии за обработвана площ в страната си. Малко след нея се нареждат един куп херцози, графове и друга поземлена аристокрация. Такива са традициите в страната и те прекрасно се вписват в европейското законодателство - субсидира се всеки декар обработваема или подобна земя.
Кризата в Европа накара част от държавите-членки на ЕС, които внасят повече в Общността отколкото получават, да поискат намаляване на бюджета, особено в областта на селското стопанство. А това означава преди всичко да се „резнат“ директните субсидии.
Стъпка в тази посока бе определянето на „горен таван“ на обработваема земя за субсидиране. Но как да направиш това на практика, след като трябва да засегнеш интересите на толкова много влиятелни хора? - аристократи, многонационални корпорации, муниципалитети на редица градове, които така са оформили градските гробища и дори голф игрища, че се субсидират като обработваема земя.
Както е известно брюкселският чиновник не обича да си разваля отношенията със силните хора на деня. Ето защо изобрети йезоитското понятие „активен фермер“, т. е. той ще бъде субсидиран. Но какво представлява това определение, Брюксел не пожела да каже. И отстъпи това право на националните правителства. Един изключително труден въпрос, който те по всякакъв начин ще избягват да намерят неговото решение. Спомняме си последния министър на земеделието Мирослав Найденов, който непрекъснато разказваше за една фирма, която е получила под формата на директни субсидии над 30 млн. лева, но на настойчивите въпроси на журналистите коя е фирмата, не се реши нито веднъж да спомене нейното име.
Когато Брюксел решава такива „смешни“ въпроси като големината на кривите краставици, можем само да се посмеем, но когато не определя ясно и отчестливо правилата на играта с директните субсидии той пряко посяга към хляба на милионите европейски земеделци, прави по-неясна и тъжна европейската перспектива.

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта