Как през фермерското сирене да научим, че у нас има пасища, които опазват биоразнообразието?

Анета Божидарова

Да се прави бизнес в зони, които попадат в НАТУРА 2000, на пръв поглед изглежда сложна и тънка работа. Мрежата обхваща 34% от страната ни – 120 са зоните със защитени птици и 234 – с местообитания и видове.

Всичко всъщност е въпрос на гледна точка. Ако се гледа на земеделската дейност в зоните по НАТУРА 2000 като възможност да се вземат едни добри субсидии, логиката е ясна. Следят се регламентите и правилата, в конкретика – всички заповеди, свързани с дейност в зоните по региони. При такава логика обаче, неминуемо се появява

риск от изкривяване

ако липсва анализ и оценка на въздействието. Затова става възможно зимуващите гъски по нашите земи да „глътнат“ субсидии за милиони. А колко всъщност са гъските и какъв точно е ефектът от прилагането на мярката – този анализ липсва. В такъв контекст подобна гледна точка не е здравословна – фермерите да тичат след субсидията. За да се промени това, обаче, се иска воля за смяна на философията на подпомагане. Това означава да се мисли визионерски и да се работи екипно.

Добрият пример в тази посока беше даден от Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“ – по време на уебинар, посветен на земеделските дейности в зоните по НАТУРА 2000. Добрите практики най-добре се илюстрират с

успешните примери

„Биоселена“ може да се похвали с такива, а всеки, който иска да чуе разказ от първо лице, може да срещне овощарят Денка Георгиева и пчеларят Теодор Пушкаров на фермерския пазар, който се провежда всяка седмица пред земеделското министерство в София – в сряда и петък. И двете стопанства попадат в зони по НАТУРА 2000. Това обаче все още не се превръща в популярен маркетингов ход, въпреки направените стъпки от двамата фермери. Затова има какво да се желае – относно етикетирането, бранда, популяризирането на продукти от такива зони, категоричен е Стоилко Апостолов. В тази посока може да се каже, че е отчетен напредък. Ако през 2018 година клиентите на пазара са питали: „Това сирене от истинско мляко ли е?“, три години по-късно питат: „Къде отглеждате животните, как ги пасете?“. Което е знак за узряване в потребителските нагласи към фермерските продукти. Ако в тази верига по ясен начин застане и държавата, нещата могат да се получат още по-добре. Междувпрочем, 28 от 35-имата участници на фермерския фестивал пред МЗХГ попадат в зони по НАТУРА 2000. Това обаче още не им носи специални дивиденти.

Множеството въпроси по време на уебинара бяха отправени предимно към Лидия Чакръкчиева - експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗХГ. Конкретни отговори, свързани с новата ОСП почти не бяха възможни – европейското законодателство ще бъде ясно едва през юни. Новина е, че

на интернет страницата на МОСВ има качени още 75 зони по НАТУРА 2000

които са в режим на обществено обсъждане. Отворен остава и въпросът дали биологичните и агроекологичните плащания ще преминат към Първи стълб и дали ще бъдат въведени тавани в това подпомагане. В европейските проекто-регламенти тавани за дейности в зони по НАТУРА 2000 не са заложени, съобщи Лидия Чакръкчиева.

Според ботаника Чавдар Гусев, от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, към всяка дейност в зоните по НАТУРА 2000, трябва да се подхожда внимателно, с познаване на правилата и с яснота за конкретните резултати. Всичко това изисква познание и обучение на българските земеделци.

Дълбоката идея на НАТУРА 2000 всъщност е проста, убеден е Стоилко Апостолов. Как през фермерското сирене да научим, че у нас има пасища, които опазват биоразнообразието. Да си купим бурканче със сладко от глухарче, защото то расте на поляни, които имат висока природна стойност. Остава тази философия да се облече в адекватни политики.

Уебинарът „Селско стопанство в Натура 2000 - възможности и правила“ е с финансовата подкрепа на Програма Life на Европейския съюз, и се изпълнява от сдружение "Зелени Балкани", Икономедиа, Дарик Радио и Хоби ТВ.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 11 Март 2021 12:27

През април отварят прием по 4.1 и 4.2

Това стана ясно по време на втория уебинар, организиран от НАЗ

Широк прием ще бъде отворен през месец април по инвестиционните подмерки 4.1 и 4.2, съобщи Мария Христова, координатор на Координационното звено за ОСП към МЗХГ. Тя изнесе презентация за хода на преговорите по новата ОСП във втория уебинар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

В момента се разработват насоките за кандидатстване във връзка с приема по 4.1 и 4.2. На заседание на Комитета по наблюдение са гласувани пет критерия, по които ще бъде даден приоритет на подадените проекти. Какви са те?

1. Подадени проекти от секторите „Плодове и зеленчуци“, „Животновъдство“, „Етерично-маслени култури“, „Медицински и лекарствени растения“

2. Проекти, подадени от групи и организации на производители, както и от млади земеделски стопани

3. Изискване за устойчива заетост, без задължителен критерий за откриване на нови работни места

4. Биологично земеделие, напояване, иновации

5. Проекти, подадени от региони с природни ограничения и такива, които попадат в НАТУРА 2000

До края на месец март предстои заседание на Тематичната работна група, на което ще бъдат обсъдени и приемите по инвестиционните мерки 4.1 и 4.2, съобщи още Мария Христова. Бюджетът по тях е по линия на допълнителните 200 млн. евро, които се отпускат за Програмата за развитие на селските райони и по линия на инструмента „Следващо поколение ЕС“, уточни тя.

По отношение на хода на преговорите за новата ОСП, месец март е ключов за постигането на политическо споразумение между преговарящите страни на ниво Брюксел. В края на май се очакват конкретни резултати по някои от бъдещите регламенти.

Публикувана в Новини на часа

Месец март е ключов за преговорите

Португалското председателство е в ход на подготовка за провеждането на супер триалог по бъдещата ОСП. Той е планиран за 26 март. Амбицията е да бъде подготвен документ с насоки по ключови теми, по които още няма постигнато споразумение.

На заседание на Специалния комитет по селско стопанство (СКСС), протугалското председателство обърна внимание, че оставащите дни до 26 март са от „ключово значение“ за изглаждане на позициите.

Споразумение между съзаконодателите за реформата на ОСП може да бъде постигнато през втората или третата седмица на месец май, изразяват надежда от Лисабон.

На 22 и 23 март е планиран Съвет на министрите по селско стопанство и рибарство – дни преди порвеждането на супер триалога. Представители на ЕП определиха този сгъстен график като „изненада“.

Месец март ще има „решаващо значение“ за даване на допълнителен тласък на бавния ход на преговорите по ОСП, заяви министърът на земеделието на Португалия.

Политическо споразумение да бъде постигнато по възможност през месец май - всяка от преговарящите страни има ангажимент за сближаване на преговорните позиции, настоява португалското председателство.

Планиран са още срещи на председателството с председателя на Комисията по земеделие на ЕП и европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски.

„Програмата за преговори е изключително сериозна и е от съществено значение преговорите да приключат в много кратки срокове. Това ще позволи реформираната ОСП да се приложи на практика и ще се осигури необходимата сигурност и предсказуемост за европейските земеделски стопани“, припоня португалският земеделски министър.

Преговорните екипи за общата организация на пазарите ще се срещнат за втори път на 24 март.

Преговори за Хоризонталния регламент са предвидени на 25 март. На 11 март се очаква среща за обсъждане на Регламента за стратегическите планове, с последващо продължение на 29 март.

Публикувана в Агроновини

Евродепутати отговориха на зададени от български фермери въпроси - в онлайн дебат за политиките в земеделието

През следващите две години на преходен период, финансовата подкрепа към земеделците на европейско и на национално ниво ще се запази. Реформата на бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да постави на фокус най-важния субект – фермера. А каква ще бъде цената, която той ще плати за планираната реформа на ОСП, тепърва ще става ясно. Окончателното законодателство, свързано с новите политики в земеделието на ниво Брюксел ще бъде готово най-рано след месец юни. Тогава би трябвало да приключат т. нар. триалози – между Европейския парламент, Съвета ни министрите и Европейската комисия.

Това стана ясно по време на уебинара „Бъдещето на общата селскостопанска политика. Преходният период и реформата след 2022 г.“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. Участници в него бяха евродепутатите Елси Катайнен (Обнови Европа, Финландия), заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на ЕП и докладчик по преходните правила на земеделската политика на ЕС, Асим Адемов (ЕНП), заместник-член на комисия AGRI, Атидже Алиева-Вели (Обнови Европа), член на комисия AGRI и Снежана Благоева, пълномощен министър, Специален комитет по селско стопанство, Постоянно представителство на Република България в Брюксел. За модератор на дискустията беше поканена Анета Божидарова, журналист от „Гласът на земеделеца“.

Пред реформата в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз остават много предизвикателства, но Европейският парламент и отделни държави членки, сред които и България, смятат, че е необходимо

средствата да са разпределени по-справедливо

програмите за земеделските стопани да са по-достъпни, а бъдещето на селското стопанство да бъде устойчиво.

Около това се обединиха участниците в онлайн срещата, посветена на правилата за земеделските производители по време на преходния период и обсъжданите насоки на реформата на ОСП след 2022 г. Те призоваха земеделската общност да се възползва от предоставената възможност и да участва активно в определянето на приоритетите, които да следва – особено на ниво национален дебат.

Никой не е доволен, че реформата се бави

заяви финландският евродепутат Елси Катайнен . Тя изрази надежда преговорите по новата ОСП да приключат до края на юни, като подчерта, че много важни ще бъдат подробно разработените от правителствата планове за националните цели и приоритети. „В Европейския парламент смятаме, че всички цели трябва да бъдат заложени много ясно“, отбеляза Катайнен.

„ Ключово за българското правителство е да продължи да подпомага земеделските производители в преходния период“, заяви пълномощният министър на Постоянното представителство на България в Брюксел Снежана Благоева. „За нас е много важно българските земеделски производители да бъдат конкурентни. Затова настоявахме

обвързаната подкрепа да се запази като финансов инструмент

в тази посока“, подчерта Благоева. Тя призна, че достъпът до финансиране и самите процедури могат да бъдат сложни, но правителството полага усилия да направи процедурите за кандидатстване по схемите и мерките от Първи и Втори стълб по-опростени. В това направление ще се работи и по линия на средствата, заделени за дигитализация – по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Винаги сме отстоявали и ще продължим да отстояваме интересите на земеделските производители“, заяви от своя страна евродепутатът от Европейската народна партия/ГЕРБ Асим Адемов. „Фермерите са първото и най-важното звено от веригата за доставки на храни и са гарант за продоволствената сигурност“, подчерта той, като засегна и темата за понятието „активен фермер“. В новата ОСП трябва да се гарантира, че директните плащания ще достигат до реалните земеделски стопани. По думите на Адемов, чрез новата дефиниция „активен фермер“, гласувана в Европейския парламент, „целта е

да се сложи край на порочни бизнес модели

чрез които  европейски субсидии отиват в джоба на лица и свързани с тях фирми, които нямат нищо общо със земеделието“.

„Настояваме за гъвкавост за прехвърляне на средства между стълбовете, което да даде свобода на държавите членки да съобразят националните специфики на сектор „Земеделие“, каза евродепутатът Атидже Алиева-Вели, от Обнови Европа/ДПС. Тя посочи като приоритети на своята група още: зелените инвестиции, дигитализацията и иновациите, осигуряването на продоволствената сигурност и производството на чисти храни. Атидже Вели подчерта, че наред със зелените амбиции, се настоява за

баланс между основните стълбове на устойчивост - икономически, екологичен и социален

„Няма как да проведем реформата в Общата селскостопанска политика, без в центъра на тази реформа да бъде самият земеделец“, допълни тя.

Темата на уебинара предизвика огромен интерес. И преди, и по време на срещата бяха зададени десетки въпроси към участниците в нея, близо 200 души проследиха дебатите на живо.

Едни от най-активните участници в уебинара бяха зърнопроизводители, биофермери и представители на земеделските синдикати. В дебата се включиха още представители на сектор „Животновъдство“, както и пчелари. Най-често поставяният въпрос беше свързан с изравняването на директните плащания и екосхемите на ниво Европейски съюз. Евродепутатите признаха, че се върви бавно към т. нар. конвергенция – изравняване на размера на подкрепата за всички европейски фермери. Относно въвеждането на тавани в подпомагането – всяка държава най-вероятно сама ще има свободата да решава дали да заложи такава мярка в своите национални политики, свързани със сектор „Земеделие“.

Без конкретен отговор останаха редица въпроси

свързани с намаляването на торове и пестициди, с параметрите на Зеления пакт и стимулите, които фермерите трябва да получат, за да прилагат екосхемите и да постигат набелязаните от Европейската комисия високи цели. Едва когато приключат триалозите по реформата на бъдещата ОСП, тези въпроси ще могат да получат своите конкретни отговори. С голяма вероятност - до края на тази година.
Трудно е да се намери баланс между високите зелени цели, които си поставя ЕК и запазването на конкурентоспособността на европейските фермери, признаха всички участници в дебата. Разговорите за националните политики в земеделието продължават на ниво заседания в Тематичната работна група, а как точно Брюксел ще упражнява контрол върху националните стратегически планове, ще стане ясно на по-късен етап – когато европейското законодателство за прилагането на новата ОСП е напълно готово. Всеки дебат по тези въпроси обаче е полезен, съгласиха се участниците в срещата. Защото дава трибуна на мнения – евродепутатите чуват от какво се вълнуват земеделците. Този акт е важен за бъдещата ОСП – ако Брюксел и София имат реална воля да поставят фокус върху фермерите, те наистина ще се вслушат в техните гласове. С две думи, битките продължават – и на национално, и на европейско ниво. Земеделците се надяват тя да бъде по-справедлива за всички.

Публикувана в Агроновини

Европейският синдикат на работещите в земеделието, храните и туризма с Отворено писмо до всички министри и евродепутати

Национална Федерация "Земеделие и горско стопанство" към КТ "Подкрепа" се присъединява към призива на Европейския синдикат на работещите в земеделието, храните и туризма до всички министри и евродепутати:Социалната справедливост и честността трябва да надделеят: новата ОСП се нуждае от изискване за спазване на социалните условия! До европейските институции е изпратено Отворено писмо, в което е изразена следната позиция:

Най-малко десет милиона души са заетите в европейското земеделие, това са главно сезонни работници, хора на еднодневни трудови договори или работещи на други, несигурни форми на заетост.

Въпреки че европейските институции и националните правителства в началото на пандемията ги определиха като „изключително важни“,  повечето от тези работници се борят ежедневно за своето оцеляване и са лишени от своите човешки и трудови права.  Лошите условия на труд, ниските заплати, продължителното работно време, високият дял на недеклариран труд и недостойните жилища са само част от ежедневните трудности, с които се сблъскват работещите във фермите в Европа. Тези работници често стават жертва на  експлоатация, достигаща практики и форми на съвременно робство.

Тяхното тежко положение остава до голяма степен невидимо,  а земеделските работници, независимо дали  са граждани на ЕС или са мигранти или бежанци, дали работят в Северна, Южна, Западна или Източна Европа – всички са обединени и настояват за своите права, за социална справедливост и за достойна заетост. Изумително е, че работниците никога не са участвали във формирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) – а това е водещата политика на ЕС, която в момента управлява около една трета от бюджета на съюза (дори е достигала до 73% от него). Парадоксално – сега субсидиите по ОСП основно и основателно зависят от спазването на екологичните стандарти, на тези за обществено здраве и за хуманно отношение към животните, то спазване на правата на човека и на трудовите права нямат абсолютно никаква роля при разпределението на директните плащания. Ето защо, не е изненадващо ОСП досега да не е успяла да подобри условията на труд на земеделските работници.

Същевременно, пред нас има конкретно и лесно приложимо решение. Европейският парламент прие своята ясна позиция и посочи условие: преките плащания по ОСП трябва да зависят от спазването на приложимите изисквания към условията на труд и заетост, съгласно съответните колективни трудови договори, националното законодателство и законодателството на ЕС, както и конвенциите на МОТ.

Това условие ще е валидно за много от заетите в земеделието – то ще обхване декларираната заетост, равното третиране, заплащането, работното време, здравето и безопасността, равенството между половете, социалното осигуряване и справедливите условия за всички работници, заети в селското стопанство, включително мобилните и мигрантите. Това обаче е само първа стъпка в правилната посока.

Преговорите между институциите на ЕС по новата ОСП продължават и в момента и сега е много важно социалната обусловеност да стане част от окончателното споразумение между Европейска комисия, Европейски парламент и Съвета. Затова позицията на Европейския парламент трябва да бъде потвърдена. Защото това не е само етичен казус – за нас това е единственият начин да се избегне социалният дъмпинг, т.е. като се гарантира, че ОСП ще бъде в състояние да защити всички онези земеделски собственици, които зачитат правата на работниците си, но страдат несправедливо от конкуренцията от свои колеги, които не го правят. По този начин - със социална обусловеност, тази част от ЕС бюджета, финансиран от данъкоплатците от ЕС, най-накрая ще допринася ефективно за подобряване на условията на труд и живот в един от най-предизвикателните и несигурни сектори на икономиката на ЕС.

Пандемията КОВИД-19 предоставя на ЕС уникална възможност – да преустрои и да постави на съвършено нови основи селското стопанство на Европа и да го направи наистина устойчиво и социално справедливо. И ОСП трябва да допринесе за постигането на тази цел, за достигането на амбициозните ни екологични цели, като същевременно постигне необходимото уважение към селското стопанство и към правата на работещите в него – а това не е и не може да се счита за бюрокрация.

Ние, долуподписаните, призоваваме вашето чувство за отговорност като законодатели и като европейски граждани. Селскостопанските работници издържат на изгаряне от топлина и на измръзване от студ, на наранявания, болки и заплахи, те оцеляват само с по няколко часа сън и се хранят оскъдно, живеят в бараки или контейнери, но демонстрират поразителна отдаденост на работата си. Благодарение на тях дори в тази глобална пандемия, на нашите маси има храна.

Сега земеделските работници очакват ясен отговор от ЕС.

Публикувана в Агроновини

Депутатските предложения по стратегията са 2 297 на брой

Евродепутатите от комисиите по земеделие и по околна среда влизат в последен етап на работа по стратегията „От фермата до трапезата“, съобщава специализираното европейско издание „Политико“. Заседания на комисии и пленарни гласувания са планирани за април и юни.

На заключителна съвместна среща миналата седмица, евродепутатите изразиха поредица от различни опасения. Те основно са свързани с усилията на ЕК за преструктуриране на хранителната система на ЕС.

Точно 2297 са измененията по стратегията, предложени отляво и отдясно на политическия спектър в ЕП. Това предвещава неравен път пред съдокладчиците, които трябва да постигнат компромис по предложенията.

На различни позиции

Херберт Дорфман, съдокладчик от ЕНП за комисията по земеделие, трудно ще сближи позиции с Аня Хазекамп, член на ЕП от GUE / NGL от комисията ENVI. Те не са на едно мнение по въпроси, свързани с хуманното отношение към животните, отговорността на производителите, биополитиките.

Дорфман афишира, че се ръководи от интересите на фермерите, а нидерландката Аня Хазекамп сочи като свой абсолютен приоритет постигането на идеята транспортирането на живи животни на дълги разстояния да се замени с транспортирането на месо и продукти. Според нея, тази цел е постижима до края на 2024 г.

Фермери и идеи – къде е пресечната точка

Херберт Дорфман категорично подкрепя опасенията на индустрията, че стратегията „От фермата до трапезата“ удря фермерите с обвързващи, времеви цели, без да се предлагат алтернативи - намаляване наполовина на използването на пестициди и антибиотици.

„Фермерите не могат просто да кажат от днес за утре, че са намалили наполовина пестицидите и това е много хубаво. Нещата не работят по този начин. Сигурен съм, че ако не успеем да привлечем фермеритекъм идеите, ще се провалим.Нали това не е целта на стратегията", казва Дорфман.

Той е резервиран и по отношение на крайния потребител. "Има саморегулиращ се кодекс за поведение на преработвателите и търговците на дребно и по същество няма нищо за потребителите. Те имат право на евтина храна, но не носят отговорност за случващото се и това не е реално", смята Дорфман.

Предстоящи битки

Евродепутатите, които подкрепят Дорфман, ще се сблъскат със съпротива от страна на онези, които споделят убежденията на депутати като нидерландката Аня Хазекамп - ЕС трябва да насочи своята хранителна система далеч от интензивното, глобализирано земеделие, ако не иска да се сблъска с нови и по-сериозни рискове за околната среда и здравето, смятат крайните защитници на стратегията.

Нека припомним, че Португалското председателство на Съвета на ЕС си постави висока цел: постигане на политическо споразумение относно реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) през април или най-късно до месец май.

Как ще бъдат разпределени 387 млрд. евро за европейското земеделие през следващия програмен период – натискът върху междуинституционалните преговори е видим, защото две години вече са изгубени. Новата ОСП обаче трябва да започне през 2023 година.

Публикувана в Агроновини

Общинските проекти в новата Обща селскостопанска политика за периода 2023 - 2027 г. ще са с предварително определени разполагаеми бюджети за съответната общинска територия. Така наречените „гарантирани бюджети“ се предвиждат при прилагането на подхода за насочване на инвестиции в малки по мащаби инфраструктура. Това стана ясно по време видеоконферентно заседание на Тематична работна група (ТРГ).

Бюджетите ще са съобразени с обективни и недискриминационни критерии като брой жители, населяващи общината, брутен вътрешен продукт на глава от населението за съответния регион, ниво на бедност, дял на населението в работоспособна възраст и др.

Този подход ще позволи подготовка и финансиране на проектни предложения, които отговарят на специфичните нужди на местно ниво, без да противопоставят една нуждаеща се от развитие общинска територия спрямо друга такава.

Новост в проекта на мярката е, че прилагането й ще се осъществява чрез интегриран териториален подход на регионално ниво (6-те региона от NUTS 2), който включва различни оперативни програми, прилагани в страната. Новият подход ще бъде изпълняван на базата на териториални стратегии, свързани с политиката за регионално развитие. Ще се подкрепя цялостна концепция, финансирана от различни източници/програми. Концепцията трябва да включва най-подходящата комбинация от ресурси и мерки, насочени към постигане на конкретна цел на териториалната стратегия. Ще представлява набор от взаимосвързани и допълващи се проектни предложения, насочени към територии с общи характеристики и/или потенциал за развитие. Одобрението на концепция ще се извършва на ниво регионален съвет.

Прилагането на мярката ще бъде на принципа на партньорство. Той включва сътрудничество между различни заинтересовани страни и участници в социално-икономическия живот на определена територия.

Публикувана в Агроновини

Парламентарната комисия по земеделие в ЕП обобщи състоянието на преговорите по трите регламента, свързани с бъдещата ОСП.

Петер Яр (ЕНП, Германия), докладчик по Регламента за стратегическите планове, отчита, че дискусиите относно зелената архитектура продължават да буксуват по няколко точки.

Първо, какъв да бъде делът от бюджета за Първи стълб, посветен на екосхемите. Петер Яр отхвърля всякакъв среден път между позицията на Съвета на ЕС (20% от директните плащания, посветени на екосхеми) и тази на Парламента (30%), „защото Парламентът знае, че 25% биха били твърде малко“.

Разлики продължават да съществуват в списъка с екосхеми и в някои стандарти за Добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), особено в ДЗЕС 9, който се отнася до процента на непроизводствените площи. По този въпрос има няколко различни гледни точки между Парламента, Съвета и Комисията. Приключването на преговорите през първото тримесечие все още е възможно, но това е „изключително амбициозна“ цел, признава Петер Яр.

По Регламента за стратегическите планове (СП) дискусиите до момента са фокусирани върху зелената архитектура и условността. Екосхемите със завишени изисквания са важен елемент за ЕП, като вече има постигнато съгласие на техническо ниво.

ЕП настоява за задължителен списък с екосхеми, който да бъде включен в делегиран акт, но Съветът счита, че това противоречи на гъвкавостта на прилагане.

Относно ДЗЕС 1 (опазване на ПЗП) има постигнато съгласие за 2018 г. референтна година, но България и Дания възразяват и настояват за преразглеждане на решението.

По Хоризонталния регламент е постигнато съгласие относно разпоредбите за органите за управление и прозрачността.

Остава отворен въпросът за новия модел на прилагане на ОСП. Преговорите продължават.

Графикът през януари 2021 включва провеждане на триалози на:

22 януари - Регламент за СП – зелена архитектура, нов модел на прилагане, дефиниции и общи разпоредби),

27 януари - Регламент за ООП – разпоредби относно сектор „Вино“, организации на производители, правила за конкуренция

29 януари - Хоризонтален регламент – технически въпроси и разпоредби, свързани с контрол, извършване на проверки и финансов резерв.

Публикувана в Агроновини

Нова мярка ще насърчава земеделските стопани да застраховат продукцията си срещу ефектите от неблагоприятни климатични събития и болести по животните в Общата селскостопанска политика  за периода 2021 - 2027 г.  

Целта на мярката „Застраховане на селскостопанска продукция“ е решаването на проблемите с управлението на риска чрез съфинансиране с безвъзмездни средства на част от застрахователните премии.

Това стана ясно по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г.

До момента в страната се прилага само схема за обезщетение на земеделските стопани при 100% загуба на продукция или на селскостопански животни при природни бедствия. Това налага разработване на механизми за компенсиране на загуби при щети под 100 %, при разпределяне на риска между земеделския стопанин и държавата. По този начин ще се отчитат не само количествени, но и качествени щети, които водят до намалена реализация или реализация на продукцията под нейната себестойност.

Мярката ще спомогне за поддържане на жизнеспособността и конкурентоспособността на фермите в дългосрочен план. Чрез прилагането й фермерите ще могат да възстановят своя доход в случай на неблагоприятни климатични събития, засягащи култури, посеви или огнища на болести по животните.

Подкрепата ще се предоставя под формата на безвъзмездна помощ за допустими разходи, които представляват разходите за валидна застрахователна премия. Ще се покриват загуби, които надвишават 20% от средногодишната произведена продукция на земеделския стопанин.

Допустими за подпомагане са земеделски стопани и групи и организации на производители, като максималният интензитет на помощта  е 70% от допустимите разходи, които представляват разходите за валидна застрахователна премия.

Представени бяха проектите на плащания за площи с въведени задължителни изисквания в зони от Натура 2000. Новост е финансирането за горски територии в тези зони. Подпомагането  ще се предоставя под формата на годишни плащания на хектар горска територия за компенсиране на наложени режими/ограничения за горскостопански дейности включени в заповедта за обявяване на съответна зона от Натура 2000. Дейностите, състоящи се от едно или повече поети задължения, за опазване на околната среда ще са за срок от 5 години.

Публикувана в Бизнес

Нова екосхема предвижда засилена диверсификация на културите в обработваемите земи в Общата селскостопанска политика за периода 2023 - 2027 г. Това стана ясно по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г.

В земеделски стопанства с обработваема земя до 9.99 ха, условие ще бъде отглеждането на най-малко 2 различни култури. При стопанства с обработваема земя между 10 и 30 ха, ще е нужно отглеждането на 3 различни култури, а над 30 ха - най-малко 4.

Предвижда се и изискване основните култури да отговарят на определено процентно съотношение спрямо общата площ на обработваемата земя. Зимните и пролетните култури ще се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род.

Проектът на екосхемата включва и поддържане на междуредията, както и екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни. Площта на обработваемата земя, трайните насаждения и постоянно затревените площи, трябва да отговарят на изискванията за допустимост за директни плащания.

При трайните насаждения междуредията ще се поддържат с азотофиксиращи и/или тревни култури, включени в списък.

Предложението за постоянно затревените площи е да се поддържат екстензивно с пасищни животни. Условията за пашуване ще са от 0.3 до 1 ЖЕ/ха, като минималният период ще бъде 60 дни за съответната година.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта