 Трябва да се намери точният баланс между гарантиране продоволствената сигурност на Съюза, запазване и развиване атрактивността на земеделския сектор, безопасност на храните, грижа към природата и амбиция за устойчивост на производството на храни.
 Трябва да създадем условия и да мотивираме младите хора да се занимават със земеделие, това е и предпоставка за запазване на жизнеспособността на селските райони.

Интервю на Ася Василева
– Госпожо Вели, стратегията „От фермата до трапезата“ получи зелена светлина от Европейската комисия. Какво следва оттук нататък? Вие сте един от малкото евродепутати и въобще - политици в България, които говорят по темата. Стратегията „От фермата до трапезата“, като част от Зелената сделка, ще засегне живота и ежедневието буквално на всеки един от нас – не само на фермерите, но и на потребителите. Може ли да синтезирате накратко какво точно включва тази стратегия и за какво настоявате вие, като евродепутат от ДПС/Обнови Европа, за да бъдат защитени правата и доходите на българските земеделци?
– На 19 октомври Европейският парламент одобри доклада относно стратегията „От фермата до трапезата“ с голямо мнозинство. Преди гласуването имаше сериозен дебат по този доклад, по време на който повечето членове на ЕП се съгласиха с жизненоважната необходимост от преход към по-устойчив модел на доставка и консумация на храни.
Основните притеснения, които повечето колеги изразиха, включително и аз, касаят няколко точки. Първо, фактът, че все още не е изготвена пълна оценка на въздействието на предвидените мерки. Второ, доста колеги споделяме опасения относно бъдещите предложения на Европейската комисия по отношение на етикетирането, в частност хармонизирането на етикетите на предната част на опаковката. Тревогата ни е, че това може да има негативно влияние върху традиционни продукти, като сирене, колбаси, зехтин и други, като има опасност те да се квалифицират несправедливо като „нездравословни“. Притеснение буди и въпросът с конкретните цели и точния процент, например - намаляване употребата на торове или пестициди - изключително важно е да има налични алтернативи преди налагането на конкретни цели и въвеждането на санкции. Друг въпрос е какъв ще бъде кумулативният ефект от всички мерки, заложени в Стратегията, върху земеделските производители, върху продоволствената сигурност на Съюза, цените на продуктите, конкурентоспособността на европейските производители и бъдещето на сектор "Земеделие" като цяло.
Стратегията „От фермата да трапезата“ може да се приема и като пътна карта за трансформирането на системата за производство, преработка, доставка и консумация на храни в Съюза. Докладът засяга редица важни теми. Неговите препоръки включват задължително етикетиране на хранителната стойност на предната част на опаковката на ЕС и мерки за справяне с прекомерната консумация на месо и силно преработени храни с високо съдържание на сол, захар и мазнини, включително задаване на максимални нива на прием. Докладът също така призовава за обвързващи цели за намаляване на употребата на пестициди, изпълнени чрез националните стратегически планове за ОСП. Настоява се за общи мерки за хуманно отношение към животните, наложени в целия ЕС и постепенно прекратяване на използването на клетки в земеделието в целия блок. В допълнение, настоява се още вносът на животински продукти в ЕС да бъде разрешен само ако те отговарят на стандартите на Съюза.
Ние от ДПС, отдавна настояваме за трансформация на хранителната система. Още преди ЕК да публикува тази Стратегия, ДПС настояваше за чисти храни, чиста вода и полагане на повече грижа към околната среда и защита на опрашителите. Това, което е основополагащо за нас, е тази трансформация и преходът към устойчива хранителна система да бъдат справедливи, добре премислени, а предприетите мерки да се основават на научни анализи и оценка на риска. Искаме справедливи и балансирани мерки, като отговорността за постигането на целите се споделя между всички участници от веригата да производство, доставка и консумация на храни. Настояваме още за разумни срокове и разработването на механизми за подкрепа и подпомагане на този преход.
Сега очакваме от Комисията конкретни законодателни и незаконодателни предложения за постигане на заложените цели в Стратегията.
Вярвам, че трябва да се намери точният баланс между гарантиране продоволствената сигурност на Съюза, запазване и развиване атрактивността на земеделския сектор, безопасност на храните, грижа към природата и амбиция за устойчивост на производството на храни. Дебатът относно това какви точно мерки трябва да се изготвят следва да продължи както на национално, така и на европейско ниво, и да включа всички заинтересовани страни.
– При изказването си в Европейския парламент вие заехте една изключително достойна позиция. Тук ще си позволя да цитирам вашето изказване: „Мерките за устойчива хранителна система са от съществено значение за постигане на целите на Зелената сделка, като се намали екологичният отпечатък и се гарантира продоволствената сигурност в условията на изменение на климата и загуба на биологично разнообразие. Осъзнавайки важността на прехода към зелено и кръгово земеделие, като възможност и за подобряване на живота и здравето на европейските граждани и средата около нас, с колегите от делегацията на Движението за права и свободи в Европейския парламент подкрепяме визията на Комисията в тази насока, но и настояваме всички мерки и бъдещи инициативи, свързани със стратегията „От Фермата до трапезата“ да бъдат основани на предварителна, цялостна оценка на въздействието, обхващаща устойчивостта - икономическа, социална и екологична. Настояваме специално внимание да се обърне на кумулативните ефекти върху земеделските производители - тъй като българските земеделци имат желание да бъдат част от зеления преход, но той трябва да е справедлив, предвидим и да отчита конкурентоспособността им, за да допринесат ефективно за повече устойчивост в производството. Разбира се, налице са и опасения по отношение на възможните ефекти върху сектора на земеделието, включително възможните нежелани такива, поради което трябва да търсим разумен и основан на конкретиката подход”. Всички искаме да живеем в по-чист и здравословен свят, земеделците също. Но те се опасяват, че преходът се случва твърде бързо и не могат да се адаптират. Могат ли да им гарантират политиците, че всичко ще става постепенно и без икономически сътресения за производството?
– Разбирам притесненията на земеделците и точно поради тази причина считам, че е важно да се организират информационни кампании и обмяна на мнения със сектора. Важно е политиците да се стремят да отговорят на въпросите на фермерите и да разяснят недоразуменията, които понякога се получават. От друга страна, ние също се запознаваме с различни аспекти на проблемите, с които секторът се сблъсква, и се стараем да ги поставим на вниманието на Комисията или да трансформираме исканията и идеите на сектора в изменения по законодателните предложения.
Да, вярвам, че преходът може да се извърши без сътресения, но това изисква и другите политически партии да обърнат внимание на тази стратегия и въпросите, касаещи земеделците.
Всъщност, част от целите на Стратегията и на прехода, който се стремим да постигнем, е достойни доходи за земеделците, намаляване на разхищението на храна, изкореняване на нелоялната конкуренция, модернизиране и оптимизиране на производството, чрез иновации, дигитализация и коопериране. Разработването на подходящи инструменти за постигане на тези цели има потенциала не да доведе до сътресения, а напротив, да повиши приходите на земеделците. Вярвам, че не трябва да се бърза, а да се отдели нужното време за научни анализи и оценки. Същевременно обаче и не трябва да се забавя прекомерно този процес, защото рискуваме да загубим конкурентоспособността на европейското земеделие и да пропуснем възможностите, от които секторът би могъл да се възползва.
– Вие проведохте серия от информационни кампании сред българските земеделци за новата Обща селскостопанска политика за следващия програмен период. Което също е изключително похвално. Земеделците трябва да са подготвени и в момента информацията е най-важна за тях. Кои ще са най-големите предизвикателства пред българските земеделци през идващия период? Ще успеят ли да се справят с тях? Какво споделиха земеделците пред вас?
– Доволна съм, че интересът към информационните кампании бе голям и ме радва изключително много фактът, че хората се интересуват от промените и насоката, която ЕС е поел по отношение на земеделието. В момента предизвикателствата пред земеделците, включително българските земеделци, са много. Една част от тях имат европейски характер, а други се основават на спецификите на отделните държави. Погледнато от европейската перспектива, предизвикателство за сектора ще бъде да успее да направи плавен и успешен зелен и дигитален преход в земеделието. Процесът в някои европейски държави вече е напреднал, докато на други места тепърва предстои.
Тук идва и следващото предизвикателство, но то има по-скоро национален характер, в нашия случай. Как да не изостава българският земеделски сектор от новостите и иновациите, които техни колеги вече прилагат. В България също има ферми, които можем да дадем като добър пример, но като цяло имаме нужда да наваксаме и то бързо, ако не искаме да загубим конкурентоспособността си.
Друго голямо предизвикателство в момента е и справянето с непрекъснато нарастващите цени на енергията и различни материали, което се отразява на всичко останало по веригата. Цените на хранителните продукти са се увеличили многократно, цените на различни продукти, нужни за производството - също, но за огромно съжаление, доходите на фермерите не следват тази тенденция. Ако това не се промени възможно най-скоро, рискуваме много земеделци да изпаднат в състояние, в което не могат да покриват разходите си и съответно да трябва да преустановят дейността си. Този проблем е изключително тревожен и земеделците няма да могат да се справят с него сами, вярвам, че държавата и ЕС трябва да предприемат незабавни мерки.
Не мога да не обърна внимание и на несигурността, която политическата криза създава, за всички сектори, включително и за земеделския.
Имаме нужда от стабилно правителство и подготвени експерти, които да се заемат с нелеката задача да разработят и структурират екосхемите, така че те да бъдат в съответствие с нуждите на земеделските стопани, да бъдат лесни за разбиране и изпълнение. Важно е да се подготви и планира добре разяснителна кампания. Българските земеделци трябва да се чувстват уверени, че има кой да ги чуе и да отговори на въпросите им. Те вече ми споделиха, че имат желание да работят за трансформирането на сектора, но трябва да им осигурим нужната подкрепа. Естествено, тук моментално идва и въпросът за намаляване на административната тежест и гарантиране на прозрачността на процедурите.
Сред основните приоритети на ДПС бе постигането на по-справедливо разпределение на средствата по отношение на малките земеделски производители и вярвам, че с реформата на ОСП успяхме да направим прогрес в тази посока. Така се опитахме да намерим решение и на друго сериозно предизвикателство, с което се сблъскват малките земеделски стопани и семейни ферми - недостиг на финансови средства.
Друг важен момент за земеделците е, как по възможно най-добрия начин да оптимизират разходите си и да извлекат възможно най-голяма добавена стойност от инвестициите си в техника и нови технологии. Това може да се окаже предизвикателство, но същевременно може и да се превърне във възможност, която да увеличи доходите им. Мисля, че българските земеделци могат да извлекат много ползи, ако заложат на сдружаване. Добра възможност в тази насока бе предвидена с реформата на ОСП. Има възможност за засилване на конкурентоспособността, чрез специфични за сектора интервенции, като подпомагането за организации на производителите. В допълнение, има и промените, в рамките на регламента за ООП, които предвиждат някои допълнителни изключения от законодателството в областта на конкуренцията, което ще позволи на земеделските стопани да работят заедно, включително и с други заинтересовани страни в хранителната верига с цел гарантиране на по-високи стандарти за устойчивост.
– Българското животновъдство – една болна тема. Защо според вас развитието на сектора в България е толкова трудно? Има ли шанс новата ОСП с правилата за преразпределителни плащания и други мерки, да помогне на българските животновъди да стъпят на краката си?
– Да, няколко пъти съм споделяла тревогата си, че сектор животновъдство не е достатъчно добре развит в България и трябва да променим политиката си в тази насока, защото държавата ни има голям потенциал. Назад във времето не успяхме да използваме различните възможности, предлагани по линия на европейско финансиране за сектора, но вярвам, че не можем да си позволим да допуснем тази грешка отново.
В тази връзка мисля, че не само ОСП може да бъде от ползва за животновъдния сектор, но и новият План за действие за насърчаване на биологичното производство. Виждам голям потенциал, особено за планинските и силно отдалечените региони, както и за малките земеделски производители.
Често подчертавам, че ДПС, още през 2016 г. включи в своята програма, като приоритет, производството на чисти храни, защото считаме, че това е начин да увеличим доходите на фермерите, да разгърнем потенциала на биоземеделието, да създадем заетост и да се превърнем в лидер за региона в производството и износа на качествени биопродукти. От 2020 г. производството на здравословни и питателни храни е вече и приоритет на Европейския съюз. Искаме това да се превърне и в един от националните ни приоритети, възможно най-скоро.
– Делегацията на ДПС в Европарламента бе поставила въпроса за изравняване на плащанията на българските земеделци с тези на колегите им от останалите държави, което е един изключително болен въпрос. Има ли вероятност това да се случи?
– Това е въпрос, който често коментирам, защото е много болезнен за ДПС. Ние не можем да се примирим със съществуващата дискриминация по отношение на българските земеделски производители. Условията и целите за изпълнение са еднакви, не може плащанията да не са! Нещо повече, нашите земеделски производители полагат сериозни усилия да отговорят на непрестанно растящите очаквания към сектора. Държа да отбележа, че в тази битка не сме сами, има още няколко държави, които също дават гласност на съществуващата дискриминация.
Преодоляването на разликата в европейското подпомагане е сред основните ни приоритети още от влизането ни в ЕС през 2007 г. Въпреки предвидените изравнявания на плащанията, българският фермер продължава да получава най-ниските субсидии в Европа. Да, делегацията на ДПС в ЕП предложи уеднаквяване на плащанията, което да се случи до края на 2022 г. Настоявахме за това както по време на работата ни по Преходния регламент, така и по реформата на ОСП. За огромно наше съжаление, няколко гласа не достигнаха, за да се приеме това предложение в Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Обнадеждени сме от увеличаващата се подкрепа и ще продължим да внасяме нашите предложения, докато тази несправедливост за българския земеделец не бъда отстранена. Нещо повече, ще използваме всички налични инструменти, с които институциите разполагат, докато не се уверим, че нашите земеделци получават толкова, колкото и колегите им от западна Европа.
– Какво е вашето мнение за Плана за възстановяване и устойчивост, в частта му за земеделие, който представихме в Брюксел? Има ли потенциал настоящият План да помогне българското земеделие да стане по-устойчиво? Правилно ли според вас беше отпадането на рехабилитацията на инфраструктурата на "Напоителни системи" от него?
– Първо искам да обърна специално внимание на т.нар. NextGenerationEU, който е нещо повече от план за възстановяване — това е уникална възможност да излезем по-силни от пандемията, да преобразим нашите икономики и общества и да преобразим Съюза така, че той да носи ползи за всички хора, живеещи в него. Това определено бе възможност, която идва веднъж и аз съм разочарована, че не успяхме да се възползване максимално от нея.
Виждам отпадането на рехабилитацията на инфраструктурата на "Напоителни системи" от Плана за възстановяване като пропусната възможност. Как може да говорим за модерно земеделие, за ефективно напояване, което да пести водните ресурси, без да инвестираме в напоителни системи? Изглежда не сме си научили урока, защото пропускаме поредната възможност. Визирам възможността, която имахме в изминалите два периода, по линия на Програма за развитие на селските райони. Тогава също не предприехме действия да използваме средствата, които бяха предвидени за напояване. В момента отпадането на напояването от Плана за възстановяване означава, че тази рехабилитация трябва да се случи или със средства по линия от ОСП, за сметка на земеделците или с национални средства.
Силно се надявам, Планът ни за възстановяване да помогне българското земеделие да стане по-устойчиво. Вярвам, че ако не сме го разписали добре или не сме предвидили нужните мерки, за да изградим по-силна и по-устойчива Европа, то няма да получим средствата. ЕС ще инвестира в екологосъобразни проекти, технологии и политики. Това е реалността и ние трябва да се адаптираме.
– Оптимист ли сте за българското земеделие?
– Разбира се, че съм оптимист. Виждам много възможности за развитие на българското земеделие. Да, притеснителен е фактът, че броят на земеделските производители намалява. Държавата ни има нужда от дългосрочна стратегия и мерки за насърчаване на приемствеността в земеделието. Трябва да създадем условия и да мотивираме младите хора да се занимават със земеделие, това е и предпоставка за запазване на жизнеспособността на селските райони. Когато казвам земеделие, обърнете внимание, че имам предвид модерно земеделие - с нужната техника, инфраструктура, дигитализация, нови методи и технологии. Вярвам, че младите хора могат да допринесат много за този преход. Време е и да започнем да говорим и за прецизно земеделие, земеделие в градски условия и за разширяване на биологичното производство, без това да поставя в опасност конвенционалното земеделие в страната ни. Предвидени са много възможности за земеделците в ОСП и чрез други инструменти, важно е България да съумее да разпише Националния си стратегически план по възможно най-добрия начин, за да няма закъснения и да може да се възползваме от възможностите, които Съюзът ни предлага. В този процес трябва да се чуят и нуждите на сектора. Техните идеи и притеснения следва да се отразят както на национално ниво, така и на европейско, особено по отношение на всички политики, касаещи производството на храни и защита на околната среда.

ASTELIS 1 е биостимулатор от ново поколение за формиране на по-висок добивен потенциал при зърнено-житни култури:
 Двойно действие с двойна сила, едновременно на два фронта - коренова система и надземна част (повече листна маса, формиране на повече продуктивни братя и по-голям брой класове)
 Двойна защита от абиотични стресови фактори (AIS комплекс)
 По-добро усвояване на азота (+12%) и останалите хранителни елементи през кореновата система и през листата
 Дълготрайно действие
СЪДЪРЖА ЕКСТРАКТ ОТ МОРСКИ ВОДОРАСЛИ И ПАТЕНТОВАН КОМПЛЕКС AIS С МНОГОСТРАНЕН ЗАЩИТЕН ЕФЕКТ 

Добавен патентован комплекс AIS® за двойна защита срещу абиотични фактори:
 поддържа транспирацията и обмена на вещества в стресови условия
 стимулира активността на антиоксидантните ензими (неутрализация на свободните радикали)
 Комбинацията от тези две действия на AIS® комплекса осигурява оптимални условия за развитие на културата, дори при наличие на абиотичен стрес.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Зърнено-житни култури във фенофаза начало на братене в доза 200-300 мл/дка
ASTELIS 1 в действие:
Продуктът ASTELIS 1 от новата DNA серия на TIMAC AGRO е тестван за втора поредна година при почвено-климатичните условия в Учебно-опитната и внедрителска база на Аграрен университет Пловдив в с. Ягодово. Резултатите и през 2021 г. са много обещаващи, показвайки категорично, че ASTELIS 1 подпомага силното развитие на културата, ефективното усвояване на хранителните елементи, продуктивното братене и залагането по-голям брой класове, което се отразява и на крайния резултат като добив и качество.
ASTELIS 1 - Биостимулатор от ново поколение, без аналог на пазара!
Нова генерация биостимулатор с двойно мощно и дълготрайно действие, работещ едновременно на два фронта - коренова система и надземна част
Стимулира развитието и растежа на растенията
 Чрез оптимално регулиране на хормоналния баланс се стимулира развитието на кореновата система, увеличава се листната маса и се подпомага формирането на повече братя (+ 33% повече листна маса*, +38% по-добре развита коренова система*, от +18,9% до +21,8% формиране на повече продуктивни братя**)
Двойна мощна защита от абиотични стресови фактори (AIS комплекс) - засилено производство на антиоксиданти
 Комбинацията в ASTELIS 1 от аминокиселини, полизахариди и специфични полиамини осигурява сигурна антистрес защита срещу абиотични фактори, регулира осмотичния стрес и стимулира дружното развитие на културата в стресови условия (доказано антистресово действие в опитите на Тимак Агро при пшеница, особено през месеците март и април 2021**)
Биоактивно хранене
 По-добро усвояване на азота (+12%*) и останалите хранителни елементи през кореновата система и през листата
Дълготрайно действие и по-добри качествени показатели на зърното
 По-високо протеиново съдържание в зърното с от 8,3 % до 9,9% спрямо контролата**, по-висок процент глутен с от 9% до 11% спрямо контролата** и по-висок добив с от 8 до 12 % спрямо контролата** (или средно с 58 кг/дка повече спрямо контролата**)
Посочените данни са част от резултатите, получени в опити с ASTELIS на Тимак Агро в:
*CMI France, Saint Malo
**Аграрен университет – гр. Пловдив, стопанска година 2020/2021
ASTELIS 1 е биоактивно решение за формиране на по-висок добивен потенциал при зърнено-житни култури!

Компанията предлага модерни прецизни технологии за повишаване на защитата срещу рискове, свързани с климата и околната среда, като същевременно гарантира максимални добиви и намаляване на разходите

През финансовата 2020 година AMAZONE Group повишава приходите си от продажби до над 500 млн. евро. В световен мащаб продажбите на производителя на земеделски машини се увеличават с 15% в сравнение с предходната година.
Скокът в продажбите с 15 % направи финансовата 2020 година запомняща се за AMAZONE Group. Прихoдите на 138-годишната семейна компания нарастват значително от 467 млн. евро през 2019 г. до 537 млн. евро през 2020 г. Този резултат е историческо постижение за производителя на специализирана в земеделието наземна техника и то в година на ограничения, наложени от глобалната пандемия.
„Това е отличен резултат и огромен успех за цялата AMAZONE Group и нашите партньори“, заявиха Кристиан Драйер и Д-р Юстус Драйер. „Целият ни екип направи най-доброто, за да поддържаме нормална дейност по време на пандемията. Благодарение на посветеността и дисциплината на всички наши служители, както и на нашите търговски партньори, успяхме да избегнем забавяне в производството и изпълнихме всички поръчки“.
Ключов принос в ръста на продажбите има разширяващото се международно присъствие на AMAZONE Group. С дял на износа от  80 % и широко портфолио, обхващащо всяка големина стопанство, AMAZONE притежава изпреварваща конкуренцията позиция на всички големи експортни пазари. Отчетлив ръст на продажбите на земеделски машини през 2020 година е постигнат в Германия, Дания, Белгия, Русия и Австрия, както и във Франция, Полша и Великобритания.
Понастоящем в компанията работят общо 1900 служители навсякъде по света, с което числеността на заетите остава стабилна.
Въпреки предизвикателствата на пандемията, през 2020 г. AMAZONE успява да завърши по план редица важни инвестиционни проекти. Открит е новият логистичен център за резервни части Текленбург-Леден, който разполага с увеличен капацитет и модерна логистична концепция, позволяваща значително по-кратки срокове на изпълнение.
Във връзка с разрастващата се международна търговска дейност AMAZONE отвори свое представителство в Украйна.
Компанията инвестира повече от 6 % от оборота си в проучвания и технологично развитие.  През настоящата година AMAZONE планира голямо разширение на своя завод в Брамше с допълнителна площ от 8000 кв. м.
AMAZONE продължава да бъде посветена на развитието на продуктовата си гама. Със своите иновативни решения компанията успява да отговори на все по-нарастващото търсене в сферата на прецизното земеделие. При торенето например, системата ArgusTwin контролира ветрилото на разпръскване чрез система от радарни сензори, като постоянно следи влиянието на променящите се свойства на тора и автоматично оптимизира режима на разпръскване. Друг пример е системата WindControl, която отчита ефекта на вятъра и автоматично регулира режима на разпръскване. Това предотвратява прекомерното или недостатъчно тороразпръскване.

Новаторска прецизна технология се прилага и в сферата на растителната защита. Електрическото управление на дюзите AmaSelect, комбинирано с автоматичното превключване в края на полето и на отделни секции GPS-Switch, позволява секции с ширина от само 50 cм. Това предотвратява до 85 % припокриването в клиновидни участъци или синори, като спестява до 10 % разходи за продукти за растителна защита.
При продуктовата гама за обработка на почвата, включително гамата от плугове, също е реализирано силно представяне в продажбите. Това важи и за сеялките за големи площи, които също бяха добре приети на няколко пазара, благодарение на многото различни методи за сеитба. В технологията за прецизно засяване AMAZONE постави нови критерии за прецизност и скорост с новата Precea.
От юни 2020 г. AMAZONE стартира дългосрочно изпитване на орно земеделие в опитната станция Вамберген, с помощта на машините за окопаване Schmotzer. Под наименованието Контролирано редово земеделие (Controlled Row Farming) новата система за орно земеделие се изпробва в опитните полета, като при нея всяка култура заема определени редове.
Целта на AMAZONE е да засили по-нататъшното разработване на модерни прецизни технологии за повишаване на защитата срещу рискове, свързани с климата и околната среда, като същевременно гарантира максимални добивии намаляване на разходите. Важен аспект в тази връзка е цифровизацията и свързването в мрежа на всички оперативни процеси. „AMAZONE 4.0 играе ключова роля в нашия принос в областта на софтуера, електрониката и сензорните системи за повишена прецизност, комфорт и прозрачност“, казват собствениците Кристиан Драйер и Д-р Юстус Драйер. „Нашата сила е опитът ни в областта на електрониката под формата на опитен екип от разработчици, който вече дори програмира собствени софтуерни продукти“.
Като цяло компанията предвижда много бъдещи промени в „интелигентното растениевъдство“, вариращи от модернизирани процеси на сеитба, избор на сортове и по-разнообразни сеитбообороти, до отглеждане на междинни и подсeвни култури.
Продуктовата стратегия на AMAZONE е добре приета от земеделските производители, което е отразено от ежегодно публикувания „Барометър на имиджа“ на DLG (Германската земеделска общност). В наскоро публикуваното проучване AMAZONE се класира на четвърто място и постигна най-добрия рейтинг на имиджа при средните по големина производители на земеделски машини.
Текущите поръчки при всички продуктови групи зареждат с оптимизъм германския производител за запазване на положителните резултати при продажбите и през тази финансова година.

За връзка с РАПИД КБ ЕООД – официален представител на AMAZONE за България:
тел. +359 882 714 186
http://www.rapidkb.com, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Уникална промоция за изкупуване на ниви обяви най-голямата компания за управление на земеделски активи „Агрион“. До 17 декември т.г. дружеството ще плаща по 30 лв. на дка над договорената пазарна цена. Това означава, че ако терените са около 10 дка, продавачите ще получат по 300 лв. допълнително над договорената цена.
Другото предимство е, че това може да стане почти изцяло дигитално.
Ако сте решили да продавате или просто да разберете цената на земята си, можете да направите това на сайта на лидера в сделките със земеделски терени „Агрион“ https://www.agrion.bg/sell/ , без това да ви струва нищо.
„С тези средства искаме да помогнем на собствениците на земеделски земи в труден момент. Пандемията остави без работа доста хора. Продажбата на наследствени селскостопански имоти е начин да се допълни семейният бюджет, без да се търсят кредити от банки или други институции. Към тази промоция добавяме и безплатна оценка на земята, както и ускорени срокове за получаване на оферта – до 2 работни дни от подаването“- споделиха от пазарния лидер.
За да се възползват от промоционалната оферта за бонус 30 лв. на декар, собствениците трябва да обявят нивите си (или идеални части от тях) за продажба на „Агрион“ до 17.12.2021 г. вкл., а самата сделка може да се приключи и след този срок. Бонусът е само за собственици, физически лица. Сделки с посредници са изключени. Заявки се приемат на националния безплатен телефон 080011166 или онлайн на https://www.agrion.bg/sell/
Експертите прилагат индивидуален подход към всяко едно запитване, за да гарантират прозрачна и адекватна цена. За разлика от други компании, „Агрион“ не използва метода на осреднена оценка за дадено землище, който изкривява ценообразуването, а формира цената на конкретния имот в съответствие със специално създаден алгоритъм, включващ различни компоненти.
Най-честата причина за продажба на земеделска земя е нуждата от свежи пари, коментират от „Агрион“. Според тях голяма част от притежателите на парцели са готови да продадат нивите си, вместо да кандидатстват пред банките за кредити, където процедурата е тежка и тромава и изисква обикалянето на различни институции.
Друга основна причина за сделките със земеделските земи е нежеланието или невъзможността на собствениците да се занимават с обработването на нивите. Голяма част от притежателите на поземлени имоти живеят в големите градове и нямат интерес да обработват земите си. Терените им са в отдалечени райони и често парцелите са повод за ожесточени съдебни спорове между многобройните наследници. Попадналите в подобна ситуация собственици почти винаги се възползват от безплатните правни консултации, които осигуряват опитните юристи на „Агрион“.
Проучване сочи, че собствениците искат да продадат своята земя на компании, които са доказали, че могат да се грижат за нея и затова избират най-често „Агрион“.
„Агрион“ е най-разпознаваемият за частните собственици бранд, занимаващ се с управление на земеделски земи. За близо 75 на сто от собствениците на земи и над половината от арендаторите в страната дружеството е предпочитаният партньор за сключване на сделка за земеделска земя.

100 години страст за иновации в земеделието

Ася Василева, наш спец. пратеник в Германия
19 тона стомана всеки ден с любов се превръщат в първокачествени машини в супермодерния завод на RAUCH в Баден-Баден, Германия. Пресъздадени в първокласни машини, те поемат към 49 различни страни по света. В това число и за Япония с Транссибирската железница. Навсякъде по света земеделците знаят, че когато се нуждаят от високотехнологични машини за прецизно торене, то германската марка RAUCH е техният правилен избор.
Такъв е днешният ден на германската компания RAUCH. Историята й започва точно преди 100 години с немския ковач Херман Раух. „Нашата страна е гладна за машини, които улесняват живота на земеделците и пазят природата“ – е казал той. И е превърнал тази своя вяра в реалност. И до ден-днешен компанията остава чисто семейна и се ръководи от вече петото поколение представители на семейство Раух, които и досега споделят същата страст към иновации.
За да отпразнува вековния си юбилей, компания RAUCH покани в завода си край Баден-Баден 50 земеделски журналисти от 12 държави, сред които бе и екипът на „Гласът на земеделеца“. Думите, които най-често се чуваха по време на събитието, не бяха „пари“, „печалби“, нито „обороти“... Думата, която повтаряха всички представители и на семейството, и на мениджърския екип, беше „Любов“. А също и „Семейство“. В RAUCH семейството включва и работниците в компанията, които вече са над 400 човека. Те всяка година получават 30 на сто от печалбата на компанията. Семейството включва и земеделците, които работят с техника с марката RAUCH. Стъпвайки на тази база, с любов и гордост RAUCH спазва повелята да бъде и да остане строго семейна компания в съвременния индустриализиран свят. Компанията си е завоювала реномето на водеща в технологиите на прецизното торене. И това естествено води и до солидните обороти. За 2021 г. достигнатата сума от продажби е 90 млн. евро.
RAUCH е специализирана в производството на високотехнологични машини за торене и комунални машини за зимно поддържане на пътища. Основните ценности на компанията, които бяха дебело подчертавани по време на събитието, бяха – традиции, прецизност, устойчивост и иновации. Въплъщаването им в производството води до непрекъснато усъвършенстване на качеството и надеждността на машините, за да отговорят на високите изисквания на професионалните земеделци за по-ефективно, екологично и съобразено с нуждите подхранване на културите.
Над 170 активни патента и безброй награди от национални и международни търговски панаири свидетелстват за непрекъснатата иновативна сила на компанията. Продуктите на RAUCH предлагат устойчив за бъдещето синтез на прецизност, производителност, висока надеждност, максимален комфорт, изчистен дизайн и практична функционалност.
ОТ КОВАЧНИЦА ДО МОДЕРНА КОМПАНИЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕХНИКА
През 1921 г. Херман Раух основава фабриката на Братя Раух за производство на селскостопански машини и оборудване и я предава на тримата си синове Герхард Раух, Алфред Раух и Лотар Раух. Тримата братя успяват да превърнат компанията в уважавано в индустрията име. Днешното поколение отдава голямо уважение на това постижение. Под иновативния мениджърски екип на Херман Раух (Финанси, човешки ресурси и производство), Робърт Раух (Снабдяване), Йоахим Раух (Продажби и маркетинг) и Норберт Раух (Изследвания и развитие), четвъртото поколение мениджъри продължава да определя курса на успешно развитие в земеделските технологии. С пионерския напредък в храненето на растенията, семейният бизнес стана известен с ефективната и прецизна употреба на торове и продължава да се задържа на върха чрез инвестиции, насочени към бъдещето. През 2016 г. петото поколение Раух в лицето на Мартин Раух (Производство и ИТ) се присъединява към управленския екип. Освен него днес в управлението на компанията влизат и Херман Раух (Финанси), от 2017 година подкрепен и от Уилфрид Мюлер (Продажби и маркетинг) и Фолкер Стоклин (Изследвания и развитие).
"Ефективното използване на ресурсите на торовете, но едновременно с това и увеличаването на добивите, формира предизвикателството на бъдещето. Със 100-годишната история на компанията RAUCH ние сме наясно с промените в селскостопанската технология и се стремим към промени в бъдещето, особено в областите на устойчивостта и екологичната осведоменост" – казва управляващият директор Мартин Раух.
„RAUCH е вашият партньор за безопасно и прецизно подхранване на растенията. Само с постоянно разрастваща се дистрибуторска мрежа, ръка за ръка с представителите на завода на RAUCH и посветените вносители и търговски партньори, е възможно да продължим да правим земеделието ефективно с машините на RAUCH. Нарастващите през годините партньорства са основата за успеха ни. Дължим голяма благодарност за ангажимента и солидарността най-вече на служителите на семейната компания. Само с мотивиран и квалифициран екип могат да се постигнат такива високи стандарти на ефективност и екология в селското стопанство. А когато всичко това е налице, както при RAUCH, и целият свят не е предел за мечтите ни!“, каза Йоахим Раух, четвърто поколение собственик на компанията.

За новите машини на компанията, които позволяват торенето на земеделските култури да е още по-икономически изгодно и екологосъобразно, ще научите в следващия ни брой.
Снимки: Бисер Джонев

Най-големият проблем в земеделието е работната ръка

Интервю на Ася Василева

АЖД Агро е пример за българско земеделско стопанство на най-високо световно ниво. От типично зърнопроизводство, Димитър Мачуганов и синът Андрей – второ поколение български земеделец, развиват дейността на стопанството до едно следващо ниво - производство и преработка на висококачествена дехидратирана люцерна и пелети. Те вече продават в над 20 държави, а брандът им е разпознаваем като гаранция за високо качество.Андрей Мачуганов, син на основателя на АЖД Агро ЕООД, е движеща сила в семейния бизнес години наред. През това време той се адаптира към работната среда и политики на компанията и допринася за нейния успех и развитие чрез внедряване на нови технологии и успешно представяне на продуктите на АЖД Агро ЕООД в различни страни и пазари по целия свят. Участва във всички сегменти на бизнеса - земеделие, преработка, маркетинг и продажби. В момента Андрей е мениджър продажби и маркетинг на компанията. Стреми се да научи трите си деца да следват неговите стъпки и да се присъединят към семейния бизнес. С него разговаряме за тазгодишните предизвикателства в земеделието.

Господин Мачуганов, как ще коментирате ситуацията с цените на торовете и енергията в момента?

Цените са екстремно високи инепредвидими. Специално за торовете, ще изчакаме до пролетта, за да закупим. Ние навреме закупихме голяма част от торовете, и в момента имаме нужда само от амониев нитрат. Силно се надяваме напролет цените да се нормализират. При нашата технология можем да си позволим да изчакаме с покупките до пролетта. Но истината е, че никой не знае какво да прави. Да продава, да купува, да чака ли... Цените на електрическата енергия също стават непосилни за нас като преработватели.

Каква е годината за люцерната?

Годината при люцерната е доста тежка. При люцерната първият откос дава 40-50 % от целия добив на годишна база. Първите 3 месеца, когато се прибира люцерната в най-оптимално развитие - април, май и юни, бяха изключително дъждовни месеци и не можеше да се влезе да се прибере реколтата. Люцерната прерасна, изгуби своите качествени показатели, цъфна, почна да осеменява, и съответно това, което успяхме да приберем беше с ниско качество. Заради тези 3 месеца забавяне изгубихме 1 откос. След това се получи точно обратното. Дойде суша. Само при пшеницата сме доволни от добивите тази година. Но при люцерната и пролетниците нещата не бяха никак добри.

Вие непрекъснато диверсифицирате стопанството си и отдавна казвате, че зърнопроизводството в България го чакат трудни времена. Има ли поле за диверсификация у нас и в каква посока? Добър избор ли е люцерната?

В България има поле за диверсификация на стопанствата. Климатично-почвените ни условия го позволяват. Подходящи са за отглеждане и на зърнени, и на маслодайни и на фуражни култури.

Идеята на диверсификацията е намаляването на риска. Тази година в зърнопроизводството има добри цени, но това няма да продължи дълго. България е зърнопроизводителна държава с огромна конкуренция в Черноморския регион в лицето на Румъния, Украйна, които като площ са много по-големи от България, за Русия въобще няма какво да коментираме. Ние сме малка прашинка в този океан. Затова е хубаво всеки български земеделец да търси диверсификация с цел редуциране на риска.

Не е въпросът да се спре отглеждането на зърнено-житни култури, но земеделците трябва да имат алтернатива. Ако една култура няма цени или добиви през стопанската година, то трябва да се компенсира с друго. Земеделието е бизнес под небето. Зависим изключително много от климата и затова трябва да има редуциране на риска. 

Така е, разбира се, но пазарът за всичко освен зърното, не е ли труден?

Като изключим последните увеличения на консумативите, животновъдството в България върви във възходяща посока през последните години. Цената на млякото и месото плавно върви нагоре. Пазар за люцерна в България определено има. Въпреки, че нашето предприятие е експортно ориентирано, все повече люцерна продаваме и в България. Животновъдите, които правят качествен бизнес, искат качествени фуражи и все повече ни търсят. Всеки ден получаваме обаждания от български животновъди. И въпреки, че изнасяме продукцията, винаги сме били за българското производство. Който има опит в отглеждането на културата и знае как се прави люцерна, може да я реализира без никакъв проблем в България. В момента цените на люцерната в България са изключително добри, те следват тенденцията на зърнените култури.

Освен това, реализацията на люцерната винаги е възможна при нас като преработващо предприятие. Освен че преработваме нашата люцерна, която отглеждаме на площ от 22 000 дка, изкупуваме и продукцията на над 50 земеделски производители и винаги търсим още доставчици. Ние сме една сигурна алтернатива за реализация на културата. 

Как се справяте с проблема с работната ръка?

Работната ръка е най-големият проблем в земеделието. Трудно се справяме, както и всички останали. Постоянно търсим хора. Изключително трудно е намирането на работници. Това е може би проблем номер едно в земеделието. За младите хора, които ние търсим, работата в земеделието не е атрактивна, те не искат да работят на село. Масово младите хора търсят реализация в големите градове, искат работа в IT сферата. Как да е привлекателно, като например лятото, когато младите ходят на море, ние работим активно на полето от сутрин рано до късно вечер.

В момента работим по въпроса за наемането на сезонни работници от други страни. Гръбнакът на нашата фирма са 5-6 механизатора, които работят при нас от началото. Те са опитни и познават работата, но вече са на възраст. Предизвикателството с младите кадри все повече ни тежи и на нас в частност, и на сектора като цяло.

В същото време се говори, че младите искали да се връщат на село...

Определено няма такава тенденция. Разбира се, има и изключения, но те са много малко. Според мен, основната причина е лошият имидж на земеделието сред младите като тежка работа. Земеделието отдавна не е това, което е било едно време.

В успешните и правилно развиващите се стопанства, техниката вече е модерна. Тракторите и комбайните са изключително комфортни с климатици, музика и интернет. Работи се с таблети и GPS технологии, които практически сами управляват машините. Модерното земеделие е една доста перспективна ниша за развитие на младите хора в България.

Но проблемът с работната ръка ще е основният лимитиращ фактор пред земеделието за в бъдеще. 

Какво е вашето мнение за разпределението на субсидиите в новата ОСП? Трябва ли да има тавани на по-ниски доходи отколкото е в момента?

Ние сме против таваните. Добавената стойност в производството на зърнено-житни култури е много малка в сравнение с добавената стойност в други сектори. Ако се сложат такива тавани, семейните ферми няма да бъдат конкурентноспособни на пазара, на които са страни като Украйна и Русия. За да има смисъл да се случва зърнопроизводството се изисква обем.

Малките стопанства и животновъдите ферми години наред в текущата ОСП са стимулирани. За тях постоянно вървят мерки и програми, има обвързано подпомагане. В програмите винаги са с приоритет пред зърнопроизводителите.

А трябва да се обърне внимание и на друго - през последните години рентите в България стремглаво вървят нагоре. Отдавна рентата надхвърли субсидията на декар площ, на някой места двукратно и трикратно. Какво ще се случи със стопанствата, които плащат тези ренти и те са били покрити на 70-80 % от субсидията? Това първо означава загуби за стопанствата и второ намаляване на рентите. Съответно в населението ще влизат по-малко пари. При нас тази година рентите варират между 55 и 60 лв/дка.

Като говорим за програми, знам, че вие винаги кандидатствате по инвестиционните подмерки. Тази година на какво заложихте?

Имаме една максима, че човек трябва да опита. Зад гърба си имаме и реализирани, и неодобрявани проекти. Но в крайна сметка това е една помощ, която винаги е добре дошла, въпреки че винаги има риск да не се класираш. Всички знаем, че през последните години за зърнопроизводителите е трудно да реализират проекти, тъй като не сме приоритетен сектор. Но въпреки това ние участваме.

Подадохме проект по подмярка 4.1. Надяваме се да имаме успех там, тъй като една от следващите основни инвестиции в стопанството ни, е енергийната независимост, по-конкретно изграждане на фотоволтаици. По щастлива случайност, това е нещо, което дава приоритет в текущите програми. Енергийната независимост е важна, особено в условията на текущото повишаване на цените на енергията. А слънцето така или иначе е даденост, и може да се използва за екологично производство на енергия. А и тази система не изисква или изисква минимално количество работна ръка.

В момента подготвяме и проект по 4.2, тъй като имаме преработвателно предприятие. 

Явно автоматизацията все повече ще навлиза в стопанствата, което пак предполага окрупняване ...

Факт са първите автономни трактори. Въпрос на време е да се автоматизира селското стопанство. В световен мащаб тенденцията е за окрупняване на земеделието. Работещи стопанства се изкупуват от проспериращи концерни и се автоматизират. Това е пътят към рентабилността, тъй като добавената стойност става все по-малка и по-малка.

Оптимист ли сте по отношение на новите зелени цели на ЕС?

И да, и не. Цялата тази екологична насоченост звучи добре, но има и своите минуси. Да вземем електрическите автомобили и батериите, които имат определен срок на живот и после е нерантабилно да бъдат рециклирани. В Европа вече са факт първите гробища на електромобили с изтощени батерии, които никой не иска да рециклира. Това едва ли се отразява благоприятно на околната среда. Няма да е лесно да се изчисти напълно концепцията.

Жалко е, че негативният процес да се пренебрегват родните продукти за вътрешно потребление се разви най-силно в нашата страна, за разлика от всички съседни балкански държави, споделя инж. Ангел Вукодинов

Интервю на Петър Кръстев
На състоялата се неотдавна среща в стопанството на „ВУКИ“ ООД в гр. Съединение с акцент върху No-till, за която подробно ви информирах, разговарях с домакина – инж. Ангел Вукодинов. Земеделецът потвърди убедеността си в тази технология, израз на което бе и гостуването в неговото стопанство на украинеца Михаил Драганчук, пионер в безорната обработка в Украйна, да сподели опита си с българските си колеги. „Възможността всички ние – настоящи и бъдещи нотилъри, да се срещнем с г-н Драганчук е голяма чест за нас, защото от него има какво да се научи“, каза събеседникът ми. Инж. Вукодинов сподели вижданията си по някои глобални проблеми, както и в частност за земеделието у нас специално за читателите на нашия вестник.
– Г-н Вукодинов, какво показахте на вашите полета на колегите си, интересуващи се от No-till, които се срещнаха на живо с Михаил Драганчук и се запознаха с технологията от първа ръка?
– Сезонът не е най-подходящият за преглед на полето, защото повечето култури са прибрани. Но българските ми колеги можаха да видят, че слънчогледът като втора култура може да се държи много добре. От него аз очаквам да се прибера и прилична реколта. Видяхме и покривните култури и как те съхраняват влагата в почвата.
– Впечатляващ е интересът към технологията No-till, на какво според вас се дължи това?
– За пореден път се убедихме, че интересът към на No-till е много голям. Технологията е сериозно предизвикателство и все повече колеги ще поемат по този път. Определящи в това отношение са два фактора, които стават все по-осезаеми. Единият са климатичните промени – всеки може да види, че зимите, летата, есените вече не са същите. Тази година имахме почти рекордни температури. В продължение на няколко седмици температурата стигаше до 45-47°С, които са непознати за нашите ширини. Валежите са доста неравномерни, редуват се с дълги сухи периоди. Появиха се явления, които бяха непознати за нашата територия – торнадо, смерчове, наводнения. Всичко това е следствие от климатичните промени. Другият фактор, който ще трябва да решим, е политиката по отношение на въглеродните емисии. Виждаме, че в новата ОСП отношението към тях е много сериозно. Не на последно място галопиращата напоследък инфлация както в Европа, така и в Българи, е предизвикана и от възходящите цени на горивата. Тя също ще ни накара да променим цялостно отношението ни към въглерода, а от друга страна, ще ни насърчи да търсим оптимална себестойност в производството.
– В тази връзка практикуването на No-till, създава ли и някакви проблеми?
– Вече трета година аз съм почти изцяло на No-till и на този етап мога да кажа, че вече има предизвикателства, за които ще трябва да намерим решения. Определено някои неща ще трябва да променим. В житните култури нямаме отстъпление, независимо че тази технология ни дава възможност дори с малко по-ниски добиви да бъдем конкурентни.
– Има ли голяма разлика в добивите?
– На практика при пшеницата с нищо не отстъпваме от добивите нито на регионално, нито на национално ниво. На по-слабите ми места получих малко под 600 кг/дка, а от по-добрите имах до 800 кг/дка. Средно за стопанството добивът бе над 600 кг/дка, от което съм много доволен. От рапицата получихме над 300 кг/дка, също добра реколта. Малко по-големи са предизвикателствата при пролетните култури, по-конкретно при слънчогледа. Проблемите при културата са свързани с растителните остатъци. От тях почвата трудно просъхва и затруднява сеитбата, която закъснява, семенното легло също не е добро. Но смятам, че ще преодоблеем тези проблеми, като намерим решение как да почистваме сеялката от остатъците с подходящи чистачи на сеещия апарат. Не сме решили още и начина за запасяване с фосфор. Елементът е трудноподвижен и затова трябва да се сложи по-дълбоко, за да може да бъде достъпен за слънчогледовите корени, които проникват надолу.
– Мислите ли, че в скоро време ще намерите решение на изброените проблеми, свързани с прилагането на технологията No-till?
– Аномалиите са доста сериозни, но се надявам, че с времето почвата ще придобива все по-добра структури и ще можем да си позволяваме по-късни сеитби с по-добро качество. От агрономическа гледна точка знаем, че слънчогледът трябва да заема по-малка площ в структурата на всяко стопанство, защото културата е доста проблемна откъм болести, което всъщност не зависи от вида на технологията.

– Да се върнем към ОСП и по-конкретно към въглеродните емисии. Какво е мнението ви за мерките за решаване на този глобален проблем?
– В новата ОСП се обръща доста голямо внимание на въглеродно щадящите практики, каквато всъщност е No-till технологията за земеделието. Надявам се, че тези практики ще бъдат застъпени все повече, но и ще бъдат компенсирани по някакъв начин.
– Тук насочвате към темата субсидии.
– Субсидиите са доста трагична тема. Защото станахме мързеливи едва ли не като земеделци, като разчитаме основно на субсидиите. А те, особено в зърнопроизводството, отдавна не са такъв фактор и съвсем некоректно в някои медии се спрягат едни числа – умножават се милиони декари с десетки левове и се твърди, че всичко отива в един човек. Това изобщо не е вярно, чест прави на вашата медия, че прави изключение, защото вие имате най-акуратно отношение към този въпрос. Ако човечеството иска да оцелява и ако иска да спре тези драстични климатични промени, действително ще трябва да намери начин. Трябва да се предприемат мерки и всички отговорни за това, в т.ч. и земеделците, да поемат своя дял решаването на проблема. Но ако ние, земеделците, предприемем драстични мерки, които неминуемо ще намалят нашите доходи, естествено, че ще трябва да бъдем компенсирани. Защото пазарът трудно може да компенсира особено такива стоки като зърнените, които са борсови, и цените се определят от световни фактори. Нашият сектор е пазарно ориентиран.
– Как гледате на субсидиите и какво е мнението ви за таваните?
– Първо за субсидиите. От икономическа гледна точка това е вредна практика, но на ниво Европейски съюз мерките трябва да са еднакви за всички, независимо със или без тях. По отношение на таваните наблюдавам едно изкривено разбиране – някои очакват, че ако има тавани, дори без да произвеждат, ще се облагодетелстват. Дори да са много тези пари, те не носят устойчивост в едно стопанство, защото лесните пари развалят бизнеса. Нещо, което не си го изстрадал и създал сам, няма как да ти е мило. Лично аз смятам, че създаденото в зърнопроизводството не бива да бъде разрушавано.
– Трябва ли да бъдат подпомагани и другите отрасли в земеделието?
– Да, определено трябва! Има ли бюджет и европейски мерки, които, за съжаление, не са еднакви за всички страни, трябва да се подпомагат и другите сектори. Но най-голямата помощ за всеки сектор и за всеки един производител е пазарът. Когато производителят има осигурен пазар, той може да си прави сметка да произвежда печеливша и конкурентоспособна стока. И това е най-големият проблем, защото нашите и европейските политици са много големи популисти по отношение на производителя. От една страна, уж се дава нещо, от друга страна – сме разграден двор за внос, за налагане на чужди марки и продукти, които през последните години завладяха нашия бит с големите търговски вериги. Създадоха други вкусове в поколения българи – не към нашето, българското. Сега дори да има кой да произвежда нашите продукти, те вече не са търсени от новото поколение. Нещата са много дълбоки – имаме проблеми както в здравеопазване и образование, така и в спазване на традицията и създаване на консумативно отношение към родните продукти. И най-лошото е, че това, за съжаление, е вече пропуснато и почти няма шанс да се използват наши продукти за вътрешно потребление. Жалко е, че този негативен процес се разви най-силно в нашата страна, за разлика от всички съседни балкански държави. Те съумяха да съхранят традициите си към характерните за всеки народ и регион хранителни продукти.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,
На 15 ноември 2021 г. (понеделник) от 17:30 часа е предстоящо откриването на Втората учебна година на „Академия земеделско образование и наука“ / www.acadzon.bg / с модула „Приложни аспекти на растителната защита“. Обучението в АЗОН се провежда комбинирано – Онлайн, в най-слабо активния земеделски период (от средата на м. ноември до средата на м. март) и присъствено, на полето - по определен график в активния сезон.
През тази учебна година Академията разширява своята дейност като обхваща общо 7 модула, които включват 19 учебни дисциплини. Освен двата модула, „Приложни аспекти на растителната защита“ (с 6 дисциплини) и „Почвено здраве“ (с 4 дисциплини), с които стартира дейността си през 2020 година, АЗОН предлага още следните пет модула: „Икономически, организационни и институционални проблеми на аграрния бизнес“ (с 4 дисциплини), „Агроекология и биологично земеделие“ (с 2 дисциплини), „Селекция и семепроизводство“, „Лозарство“ и „Овощарство“ всеки от тях с по една учебна дисциплина. Желаещите да се обучават в Академията има възможност да запишат едновременно повече от един модул. Представените в сайта на Академията учебни програми могат да претърпят известни промени, съобразявайки се с интересите на курсистите. Преподавателите в „Академия земеделско образование и наука“ са между най-подготвените и най-разпознаваемите в своята област специалисти в България.
За повече информация, относно предстоящата учебна 2021/2022 година и записвания, посетете сайта на „Академия земеделско образование и наука“: www.acadzon.bg
Тел: 0897994030 – проф. Тоньо Тонев Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Чрез метода CRISPR – редактиране на гени, стартира първият петгодишен проект за получаване на пшеница с ниско ниво на аминокиселината аспаргин

Европейската комисия провежда консултации със заинтересовани страни, които да дадат първоначална оценка на въздействието и пътната карта на политиката за бъдещото законодателство, отнасящо се за растенията, произведени по нови генетични методи. Отзиви и предложения за законодателната инициатива в ЕК ще бъдат приемани до 22 октомври 2021 г.
Ако документът бъде одобрен, ще се предприеме стъпка, която да позволи производството на селскостопански продукти, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза. Целта е да се поддържа високо ниво на защита на здравето на хората, животните и околната среда, да се въведат иновации в агро-хранителната система и да се допринесе за постигане на целите на Европейското зелено споразумение и стратегията „От фермата до трапезата“.
За по-нататъшното развитие и усъвършенстване на инициативата ще се отчита и обратната връзка. Комисията ще обобщи получените становища в доклад, в който ще обясни защо някои предложения ще бъдат приети, а други отхвърлени. Получените отзиви ще бъдат публикувани на уебсайта на Европейската комисия и следователно трябва да отговарят на правилата за обратна връзка.
Междувременно миналата седмица стана известно, че Rothamsted Research в Хартфордшир, Англия, е получил разрешение да проведе серия полски тестове върху пшеница, чийто геном е редактиран. Експериментите в Хартфордшир ще отбележат първите полски опити на пшеница, третирана с CRISPR, както във Великобритания, така и в Европа.
Пшеницата е редактирана, за да се намали нивото на естествено срещащата се аминокиселина аспаргин, която се превръща в канцерогенен акриламид, когато хлябът се пече или препича. Крайната цел на проекта е да произвежда не-ГМО (генетично модифицирана) пшеница, с ултраниско ниво на аспаргин, обяснява ръководителят на проекта проф. Найджъл Халфорд.
„Акриламидът се превърна в много сериозен проблем за производителите на храни след откриването му в храните през 2002 г. Той причинява рак при гризачи и се счита за "вероятен канцероген при хората“, казва проф. Халфорд и допълва: – Ние вярваме, че нивото на аспаргин в пшеницата може да бъде значително намалено, без да се компрометира качеството на зърното. Това би било от полза за потребителите, като намали експозицията на акриламид в диетата им, както и за хранително-вкусовата промишленост, като я стимулира да спазва разпоредбите относно наличието на акриламид в нейните продукти.“
Проектът е планиран за пет години с финал през 2026 г.. Семената ще се сеят през септември-октомври всяка година и реколтата ще се прибира през следващата година.
Използвайки метода CRISPR, учените ще направят малки промени в желания ген – в този случай, за да го премахнат. Първоначално процесът включва генетична модификация за въвеждане на гени в растението, необходими за процеса CRISPR. След извършване на промените ГМ-частта може да бъде отстранена от растенията чрез конвенционални методи за размножаване в продължение на няколко поколения.
Не всички европейски страни обаче са готови да направят дори частични отстъпки по отношение на селскостопанска ГМО продукция. Така например миналата седмица Швейцарският национален съвет удължи мораториума върху отглеждането на генетично модифицирани растения в селското стопанство с още четири години – до 2025 г. Длъжностните лица дори не са разрешили да освободят от мораториума научни изследвания, свързани с т. нар. редактиране на генома (CRISPR) без включване на чужд генетичен материал. Мораториумът върху използването на генното инженерство е въведен в Швейцария от 2005 г. Генетично модифицирани животни и растения там могат да се отглеждат само за научни цели.
Agriland

Не можем да повлияем на цените, не можем да повлияем на климата, но можем да влияем на себестойността на продукцията, казва земеделецът от Украйна Михаил Драганчук, практикуващ No-till

Интервю на Петър Кръстев
Украинският земеделец Михаил Драганчук e известен в страната си като пионер на технологията No-till, която практикува повече от десетилетие. Той гостува у нас през септември при един от най-големите привърженици на земеделие без обработка на почвата инж. Ангел Вукодинов, който организира серия от срещи със съмишленици в стопанството си „ВУКИ“ ООД в гр. Съединение за обмяна на опит и запознаване с тънкостите на тази технология. Имах възможността да присъствам на една от тези срещи, за която писах в предишен брой. Тогава разговарях с Михаил Драганчук, който с удоволствие сподели опита си с читателите на „Гласът на земеделеца“.
– Г-н Драганчук, как стигнахте до идеята да преминете към технология без обработка на почвата?
– В постсъветското пространство има голям интерес към запазването на почвата и ефективната икономика, а всичко това съчетава технологията No-till. Просто казано, аз помагам на фермерите по-малко да работят, повече да получават и при това да съхраняват драгоценната почвата.
– Какво представлява за вас No-till?
– No-till е най-щадящата технология за земеделие. Тук не става въпрос само за технология в растениевъдството, а за такава с грижа за почвата. Ако си зададем въпроса защо през последните години нашата почва деградира, на първо място изниква интензивната механична обработка. Тя намалява органичните вещества в почвата и живеещите в нея полезни микроорганизми. А нашата почва е произведена от дейността на микроорганизмите, затова колкото по-малко я безпокоим, толкова по-добре за нея и обитаващата я биота.
– Какъв е размерът на вашето стопанство и на каква част от него прилагате No-till?
– Моето стопанство е 34 хектара. От 2006 година на 100 процента от площта аз прилагам No-till. Път назад няма! Когато ме попитат дали искам да се върна назад, отговарям, че връщането назад означава да закрия стопанството си. Защото No-till ми помага да реша много сериозни проблеми с почвата, като ерозията например. При нас, в Украйна, имаме голям проблем с водната и ветровата ерозия, но също и с работната ръка. Ако днес трябва да намеря хора, които да обработват земята ми, аз няма откъде да ги взема, защото проблемът с кадрите е много голям. А No-till ми позволява и аз да работя по-малко, и да използвам много по-малко работници. Имам лоши каменисти почви, където и слънчоглед не може да се отглежда. Ако ги обработвам, разходите ми ще бъдат много повече от приходите, а с No-till аз влагам минимум разходи.
– Какви култури отглеждате и какви торове използвате?
– Отглеждам зимен ечемик, зимна пшеница, лен, слънчоглед, царевица, кориандър. Използвам торове, които използват всички – сложни, амофос, амониева селитра. Но искам да подчертая, че торове влагам само при зимните култури. При пролетните култури не правя торене, защото от него няма ефект, тъй като при нас няма влага или тя е много малко. Затова аз давам торовете на зимните култури, с разчет и за пролетните, които оползотворяват това, което е останало в почвата от тях. Аз експериментирах и сам стигнах до този извод, който е оптимален за мен.

– Какви средни добиви получавате?
– От зърнените култури получавам 200 – 300 кг/дка, а от лена 100 – 120 кг, от царевицата в добра година от 500 до 1000 кг/дка. Нямаме поливни площи и затова с No-till не губим и малкото влага от валежите при царевицата. От слънчогледа: 150 – 300 кг/дка в различните години, а от неплодородната земя – до 200 кг/дка.
– Критерий ли е за вас високият добив?
– За мен високият добив не е най-добрият критерий. Аз не получавам рекордни добиви, но мога да си позволя да инвестирам в модерна и скъпа техника, да плащам достойни заплати на нашите работници и да плащам конкурентна рента за земята. Познавам хора, които получават високи добиви, но когато завършват годината, джобовете им са празни.
Ние не можем да повлияем на цените, не можем да повлияем на климата, но можем да повлияем на себестойността на продукцията. И това ни дава възможнсот да съхраним почвата, което е много важно. Позволява ни да бъдем ефективни, защото в аграрния бизнес, за разлика от всички останали, където важен критерий е печалбата, важна е не само печалбата, но и състоянието на почвата. No-till ни позволява да съхраним почвата и да запазим нейното плодородие. Практиката за това са покривни култури, с които влияем на подобряване на плодородието.
– Какви покривни култури използвате?
– При нас голям проблем е поникването на покривните култури, защото влагата е малко. Затова експериментираме не само с летни покривни, а и със зимни покривни култури. Важно е цялата есен и зима в почвата да има максимално дълго време живи корени, които са необходими за почвената биота. За тази цел използвам зимна ръж, зимен фий, зимна рапица. Колкото по-голямо е разнообразието от културите, толкова по-добре е за почвата и микроорганизмите в нея.
– Какво трябва да знаят българските земеделци, които са решили да се насочат към No-till технологията. Препоръчвате ли им да я прилагат?
– Виждам, че в България има опит с No-till. Когато говорим за САЩ, че използват No-till, ние казваме – там условията са други. Но като видим, че нашият съсед използва тази технология, започваме да се замисляме. Когато има засушаване и в нашите полета с конвенционално земеделие културите изсъхват, а в неговите полета виждаме зелени култури, е редно да се поучим. Защото резултатите сами говорят. Ето, в стопанството на Ангел Вукодинов виждаме нова техника – комбайни, трактори, което показва, че всичко с икономиката му е наред. Всяка година той идва на конференциите при нас в Украйна, а и сам организира тук свои мероприятия. Това е взаимен обмен и аз не се учудвам, че Ангел има такива резултати. Така че, в България има опит, от който всеки може да се поучи. Най-успешното обучение е, когато самият ти видиш успешното приложение на тази технология.
– Чувал съм наши земеделци да казват – на моите почви земеделие без обработки не може да се прави. Има ли непригодни типове почви за No-till?
– Непригодна за No-till е само земя, непригодна за земеделско използване – заблатени почви, солонци и др. подобни. Там може да бъде пасище. А ако почвата е пригодна за земеделие, тя става и за No-till. Пътувал съм в ЮАР, Аржентина, САЩ, в Татарстан и Украйна… срещал съм се с хора, които смятат, че земята им е непригодна за No-till и трябва да я обработват. А на същата земя съседите им прилагат успешно тази технология.
– Г-н Драганчук, какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Желая успех на всички български земеделци. Искам да им кажа да не се боят от технологията No-till. Имат отличен български опит и много добри примери, които вдъхновяват и мен самия!