България остана една от малкото страни в ЕС с единна ставка по ДДС. В Полша плодовете и зеленчуците са с 3% ДДС.

Темата за липса на диференцирана ставка на ДДС постави председателят на Съюза на българските мелничари Савина Влахова по време на дискусията на  „Да на българската храна” Бизнесът настоява за национален дебат за ДДС на храните

Българските производители не са конкурентни, защото на всички храни слагаме още 20% към цената, докато в повечето държави в ЕС, включително и в съседна Румъния, ДДС е по-нисък. Българският стопанин не е  конкурентен на пазара на труда. Докато у нас надницата е 30 лева,  гърците плащат 30 евро.

 Диференцирането на ДДС-ставката върху храните е единствената възможна и актуална мярка, която трябва да приложи държавата, за да постигне две основни цели - за справяне със сивия сектор в производството и търговията с храни и за намаляване цените на храните за потребителя. С колкото се намали ставката на ДДС, с толкова ще намалеят и крайните цени на храните, които се произвеждат в България

Публикувана в Бизнес

Азотните торове трябва да се прилагат в почвата непосредствено преди сеитба или засаждане на зеленчуци на постоянно място. През втората половина на лятото те не само не носят практическа полза, но дори могат да имат отрицателно въздействие върху реколтата. Пръскането с азотни торове е неефективно, тъй като част от азота просто ще се разпадне, без да има време да навлезе през листата на растението.

Фосфорните торове се внасят на няколко сантиметра под дълбочината на засаждне. Те също са добри за междуредово торене. Листните фосфорни торове са неефективни.

Суперфосфатът се разтваря в студена вода изключително бавно - около един ден, а в топла вода - много по-бързо (изисква се периодично смесване). Това трябва да се има предвид при подготовката на торове, основаващи се на него. Основните съставки се добавят към охладения разтвор един ден по-късно, непосредствено преди внасянето.

Калиевите торове са необходими за зеленчуците през втората половина на лятото.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

От 13 май до 13 юни 2019 г. производителите на плодове и зеленчуци могат да кандидатстват за подпомагане по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“.
  По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 120 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция в сектор „Растениевъдство“. Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.
  Новата държавна помощ беше одобрена от Европейската комисия на 01.04.2019 г. Схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Срокът й на действие е до 31.12.2020г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода, в който ще се прилага, е до 7, 2 млн. лева. С решение на УС на ДФЗ половината от тях, в размер на 3, 6 млн. лева, се разпределят за тази година.
  Целта на държавната помощи е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално - да намалят производствените разходи.
  Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители в сектор „Растениевъдство“, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Схемата за държавната помощ, указанията и документите към тях са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Бизнес

По външните признаци на зеленчуковите растения може да се определи необходимостта от поливане. Това е възможно, ако се познават добре особеностите на отделните култури и тяхната външна проява при засушаване на почвата. Ето и някои външни изменения, характерни за засушените растения:

  • при доматите и пипера - листата, особено младите, стават тъмнозелени;
  • при пипера - завяхване на листата и през утринните часове;
  • при краставиците, дините, пъпешите, тиквичките, зеления фасул, зеления грах, марулята, салатата, морковите и др. - листата потъмняват и през по-топлите часове на деня завяхват;
  • при зелевите - увяхване на листата през топлите часове на деня, както и увеличаване на восъчния налеп по листната повърхност;
  • при краставиците, тиквичките, дините, пъпешите, пипера, патладжана, зеления фасул и зеления грах - окапване на цветовете.

Освен това през определени периоди от развитието си зеленчуковите растения се нуждаят от повече вода и от по-чести поливки.

Такива периоди са:

  • след поникването на морковите, магданоза, лука, дините, пъпешите, спанака, краставиците, тиквичките и др.;
  • през плододаването на доматите, пипера, патладжана, зеления фасул, зеления грах, краставиците, тиквичките и др.;
  • при образуването на зелките при всички зелеви;
  • в началото на формирането на кореноплодите при морковите, магданоза, пащърнака, салатното цвекло и т. н.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 08 Април 2019 10:32

Торене на картофите

Като типична калиеволюбива култура картофите се нуждаят от много повече калий, в сравнение с другите хранителни вещества. Той е елементът, който в най-голяма степен отговаря за качеството на клубените. При недостиг на калий растенията остават дребни с бледозелени листа.

За осигуряването на 1000 кг клубени с високо качество са необходими средно 6 кг N, 2 кг P2O5, 9 кг K2O и 3 кг MgO. Картофите са чувствителни към употребата на калиев хлорид, поради което се препоръчва използването на сулфатната форма на калия (може да се замени и с растителна пепел).

Картофите реагират добре на торенето с оборски тор (4-6 т/дка), но в никакъв случай той не трябва да е пресен. Пресният оборски тор може да се приложи само на предшестващата култура, на втората година след която да се засадят картофи. При есенната обработка на почвата се внасят минерални торове (фосфор, калий и магнезий), чиито количества се определят чрез предварително направен агрохимичен анализ на площите.

Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка. При добре балансирано основно торене, добри резултати дава и листното подхранване с подходящи торове във фазите преди цъфтеж, по време на цъфтеж и след цъфтеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

 УС на ДФ „Земеделие одобри финансов ресурс от 3, 6 млн. лева за 2019 г. по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”.

   Новата държавна помощ беше одобрена от Европейската комисия на 01.04.2019 г. Срокът й на действие е до 31.12.2020г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода, в който ще се прилага е до 7, 2 млн. лева. Половината от тях, в размер на 3 600 000 лева, се разпределят за тази година.

    Схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Финансовата подкрепа ще покрие част от разходите за машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция. Целта на подпомагането е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално - да намалят производствените разходи на производството.

     Помощта покрива до 50% от разходите за инвестиции за такава техника, но не повече от 120 хил. лева. Тя се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция в сектор „Растениевъдство“.

    Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители в сектор „Растениевъдство“, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

    Предстои да бъдат утвърдени указания по схемата, след което ще бъде отворен и прием за кандидатстване.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия одобри нова държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“.
Това стана ясно от думите на заместник-министър Вергиния Кръстева по време на среща със земеделски производители в Русе.


Схемата за държавна помощ е разработена и ще се прилага по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Тя е насочена за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция.


Предвижда се чрез подпомагането да се покрият  до 50% от разходите за закупуване на такава техника от страна на земеделските производители, но не повече от 120 000 лева.


„С тези 7,2 милиона лева искаме да подкрепим българските производители в процеса на събиране на продукцията им. По този начин те ще бъдат още по-конкурентоспособни, както на българския, така и на европейските пазари“, подчерта Кръстева.


По думите й, следващата стъпка е бюджетът  и указанията да бъдат одобрени на Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“, което ще стане в най-скоро време.


Заместник- министър Кръстева подчерта още, че България иска увеличение на бюджета за обвързана подкрепа и разширяване на секторите, които обхваща в новата Обща селскостопанска политика. По думите й обаче, важните решения предстоят през септември тази година, след изборите за Европейски парламент.
По време на срещата бяха обсъдени теми свързани с Кампания 2019 г.

Публикувана в Бизнес

В последния работен ден на март фонд „Земеделие“ пусна плащанията по обвързаната подкрепа за производителите на плодове и зеленчуци за 2018 г. Само преди дни бяха определени и ставките за декар обработваема площ. Така земеделският министър Румен Порожанов ще изпълни обещанието си средствата да бъдат преведени през март вместо в началото на април, както беше записано в индикативния график. Самият министър днес е в Румъния в състава на правителствената делегация, която обсъжда взаимното партньорство в областта на земеделието със северната ни съседка.

Ще припомним, че при всички плодове от основната група за първите 300 декара стопаните ще получат по 175,99 лв. на дка, или 1 759,98 лв./ха. За площите над 300 дка ставките са съответно 117,33 лв. на дка, или 1 173,32 лв./ха. По схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) за първите 300 декара ще се изплаща по 100,61 лв. на дка, или по 1 006,17 лв./ха, а над 300-я декар – 67,07 лв. на дка, или 670,78 лв./ха.

Ставката за зеленчуци от основната група е 127,70 лв. на дка за първите 300 дка градини, а за тези над 300 дка – съответно 85,17 лв. на дка, или 851,75 лв./ха. Тук влизат всички зеленчуци без зелето, дините и пъпешите. От следващата година обаче парите ще бъдат групирани по видове зеленчуци според средните добиви от декар. Отделени ще бъдат пиперът в самостоятелна група, както и картофите, лукът и чесънът.

За 2018 г. ставката при зелето, дините и пъпешите субсидията за първите 300 дка е 73,54 лв. на дка, или 735,49 лв./ха. Над 300 дка подпомагането съответно ще бъде 49,03 лв. на дка, или 490,33 лв./ха.

Публикувана в Бизнес

По схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), определеният размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар за 2018 г. е 1 759,98 лева за първите 30 допустими за подпомагане по схемата площи. 1 173,32 лева на хектар ще получат фермерите при допустимите за подпомагане площи по схемата за над 30-ия хектар.

Размерът за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) за 2018 г. 1 277,62 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари ще получат фермери, както и 851,75 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) за 2018 г. е 1 006,17 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата площи и 670,78 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

По схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), определеният размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар за 2018 г. е 1 759,98 лева за първите 30 допустими за подпомагане по схемата площи. 1 173,32 лева на хектар ще получат фермерите при допустимите за подпомагане площи по схемата за над 30-ия хектар.
Размерът за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) за 2018 г. 1 277,62 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари ще получат фермери, както и 851,75 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

735,49 лева на хектар ще получат фермерите по схемата за обвързана подкрепа за зеленчуци (зеле, дини, пъпеши). Ставката важи за първите 30 допустими хектара за подпомагане. 490,33 лева на хектар пък ще получат фермерите за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

По схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци за 2018 г. субсидията, която фермерите ще получат е в размер на 17 021,85 лева на хектар.

Публикувана в Бизнес

Перхидролът (30% водороден прекис, пероксид), се разрежда с вода в обемно съотношение 1:10 (1 част перхидрол към 10 части вода).

Семената се поставят в пластмасов съд, заливат се с приготвения разтвор и се бъркат периодично. Продължителността на третирането е различна в зависимост от вида на семената:

Вид на семената Минути

дребносеменни:

(салати,моркови и др)

15
краставици 20
пъпеши 20
домати 25
пипер 30
патладжан 30
тикви 60
дини 120

След третирането семената се промиват с чиста вода в продължение на 30 минути. Най-добре просушените семена да се сеят веднага, за да се използва стимулиращия ефект на отделящия се кислород, но така обеззаразени семената могат и да се съхраняват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта