Струпясването е гъбна болест, която презимува в окапалите заразени листа и много рядко върху заразените клонки на киселиците.

Заразяването може да започне още от началото на вегетацията, във фаза “миши уши”, а масово се развива обикновенно по време на цъфтежа.

Условия за развитие

Благоприятни условия за струпясването са повишена влажност и температура по-висока от 5°С. Първите признаци след заразяване се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23°С. През вегетацията на ябълките и крушите броят на инфекциозните периоди (заразявания) зависи от валежите и температурата. Затова не може предварително да се определи броят на пръсканията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Рекордните и впечатляващите реколти не са самоцел, важна е себестойността на продукцията. Това е основополагащ принцип за руските братя фермери Перетятко от Ростовска област, които прилагат новаторски принципи в отглеждането на хляба на народа

Двамата братя Юрий и Александър Перетятко управляват фермерско стопанство от 13 000 декара земеделска земя в Зерноградски район, Ростовска област. Успели са да обзаведат парка си с ефективна селскостопанска техника, построили са съвременни зърнохранилища, закупили са скъпо и модерно оборудване от технологии на световно ниво. Доходите са им позволили да го направят. Вложените всеки сезон в земята средства им носят тройна възвръщаемост. За да проучат опита им, в тяхното стопанство идват не само фермери от Русия, но и ръководители на големи земеделски стопанства. Нещо повече - забележителният опит на двамата братя е интересен и за чуждестранни техни колеги, които са любопитни да узнаят на какво се дължи успеха на стопанството им. Разказът на Юрий Перетятко със сигурност ще е интересен и за българските фермери, защото увлекателно и на достъпен език, той представя новаторските принципи на работа и производствения си опит в отглеждането на пшеницата. Заедно с брат си са тръгнали от нулата, принудени от исторически обстоятелства, сходни и добре познати и у нас от близкото ни минало... (Бел. ред.)

Прекършена традиция

На входа на имението виси табела „Ферма Перетятко“. И самият надпис, и фактът, че изкованата от метал табела е закрепена с верига към оригинална здрава арка, издигната на края на добре поддържана морава, издават нещо достоверно, държеливо и показват ясно, че братята се придържат към традициите на миналото.

Във фермерския офис тази връзка с миналото е още по-ясна. На стената висят три портрета в дървени рамки. От портрета вдясно ни гледа спретнато облечен, целеустремен, волеви мъж с открито високо чело и гъста черна брада. Това е прапрадядото на фермерите Савелий Шафранов. Портретът е датиран 1827 година.

Отляво е снимката на голямо семейство. Годината вече е 1904-а. Роднините са събрани в просторна къща (видимо от стълбище към втория етаж), най-вероятно по случай празник. В ръцете на добре облечените деца има букети с цветя. Главата на семейството е брадат, с висока по тогавашната мода фуражка – Николай Савелиевич, син на Савелий Шафранов. До и около него са жена му, синове, дъщери, снахи и внуци. Сред децата е шестгодишната тогава баба на фермерите. В толкова млада възраст тя притежава, както биха казали днес, верига магазини. Като цяло, семейството по това време е имало много земя в източната част на днешната Ростовска област. Там, в началото на миналия век, корейци-зеленчукопроизводители са отглеждали домати, краставици, салати. Освен това семейството е владяло баржи, тъкачни фабрики, ханове... Сега това се нарича "многопрофилен бизнес".

Третата снимка, в средата, е направена 65 години след втората. Промяната е поразителна. На отворената врата на къщата в покрайнините на Зерноград, на дървената веранда, изработена от необработени дъски, седят три скромно облечени деца. Двете по-малки са с боси крака в сандали, по-големият е съвсем бос. Всички вече са пораснали, а панталоните са им окъсели и са почти до коленете. На ризата на момчето в средата има различни копчета, особено се откроява голямо черно най-горе, очевидно от палто. Това е Юрий Перетятко. Трудно и дори невъзможно е да се повярва, че това са потомците на самите земевладелци, които се виждат на снимките вдясно и вляво.

Всички в края на 60-те години живееха по този начин, не само ние, коментира Юрий Перетятко. – Закачих тези снимки, за да видят децата ми какво е било и какво стана. От първата до третата снимка можете лесно да прецените: от затвора никой не печели. Много зависи и от нас самите. Въпросът е да продължим напред. И не забравяйте да погледнете назад: без да се успокояваме и без да падаме духом. За децата е направена и табелката"Peretyatko Manor" („Имението на Перетятко“ – бел. ред.). Брат ми и аз възродихме бизнеса, който, надявам се, отново ще стане семеен, ще бъде предаван от баща на син и ще се развива на стабилна финансова основа, както се случва по целия свят.

Нахраних всички, но аз останах гладен

Днес бизнесът на братята Перетятко, както и на много други селяни в областта се крепи на зимната пшеница. Защо Александър и Юрий сеят монокултура през последните години, което се смята за неправилно и дори вредно не само от гледна точка на учените, но и от напредналите земеделци. Като цяло братята правят много неща по различен начин, не както „трябва“ и не като другите. А изненадващото е, че тяхната пшеницата ражда, както другите в сеитбооборот и след предшественици боб, и дори по-добре.

Ако някой селянин стоеше пред мен, бих му казал: задължително спазвайте ротацията на културите, тогава ще имате по-малко проблеми, съгласява се Юрий Албертович с опонентите си. – Но ако трябва да направите скок напред, да печелите пари, тогава можете да сеете няколко години подред. Пшеницата е нашата основна култура. Пристанищата са наблизо, цената е нормална.

Това ще ни позволи да се преоборудваме или да преминем към нови технологии. Но за всичко са нужни пари. А пшеницата ни дава стабилни пари.

Рекордните и впечатляващите реколти не са самоцел на фермерите Перепиатко.

Ние не се стремим към рекордни реколти, подчертава Юрий Албертович. – Рекордите не са ни присъщи, ние работим по предварителни разчети на реколтата – най-изгодните.

Изводът на Юрий Перетятко произтича от резултатите от един експеримент. На площ от десет хектара той сее пшеница, на която дава най-доброто от всичко – най-ефективното хранене, без да отчита ценовите нива. Защитава я от всички неблагоприятни фактори – от възможни болести, вредители, плевелни съперници. С една дума, той се е отнасял към пшеницата като по учебник.

В резултат, от този участък аз получих фантастична за нашите места реколта – 1140 кг/дкa, казва Юрий Албертович. – Но когато пресметнах всички разходи, се хванах за главата: рентабилността на тази пшеница беше само 25%. В пъти по-малко, отколкото в моите основни полета. Оказва се, че с такава реколта ще нахраня всички (превозвачи, пристанищни работници, екипаж на шлеп, търговци), но аз самият ще остана гладен. Защо ми трябват тогава тези рекорди?

Повече от 800 кг/дка може, но не е нужно

Братята Перетятко си поставили за цел да определят оптималния добив за своите почвено-климатични условия. Поканили учени, които в края на февруари измерили запасите от влага, натрупани през есента и зимата в еднометровия слой на техните земи. Към получените показатели добавили средностатистическите данни за последните 10 години по количествата на валежите от края на зимата до началото на прибиране. Разделили получените резултати на 45 мм (толкова вода са необходими за 1 тон пшеница) и разбрали, че почвената влага е достатъчна за добив от 700 до 800 кг/дка. Освен влага пшеничните растения изискват определено количество макроелементи (азот, фосфор, калий, сяра) и микроелементи (мед, бор, цинк, манган, молибден, желязо) на всеки тон добив, а така също и средства за защита от гризачи, гризещи и смучещи насекоми, от болести и от плевели. При това учените напомнят за закона за минимума: ако например вложите всичките четири макроелемента за добив от 800 кг/дка, а от шестте микроелемента – пет за 800 кг от един декар и да речем, само един – молибдена, дадете за 400 кг/дка, тогава добивът ще бъде 400кг/дка.

С една дума, сметките показаха, че най-рентабилна при нас е пшеницата при добив от 700 до 800 кг/дка. Разбира се, може да се получат и повече от 800 кг/дка, уточнява Юрий Перетятко. – Но в този случай трябва вече да прилагаме 12 микроелемента. 

И тогава рязко ще нарасне разходната част, а допълнителният добив ще е малко по-голям. Затова при добив от 1140 кг/дка ще получим скъпоструваща пшеница, а в джоба ни няма да има нищо. Пшеницата се е самоизяла. 

 

Цялата статия чететете само в новия брой на хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Обемът на световното производство на соя през 2017-18 г., според доклад за ноември на експертите на Международен съвет по зърното, може да падне на 347,8 милиона тона. Месец по-рано резултатите бяха малко по-високи. В същото време през сезон 2016-17, реколтата е била още 2,3 мил. тона повече. Междувременно показателят за 2015-16 година е бил значително по-нисък - 314.8 милиона тона.

Първоначалните запаси от селскостопанската култура на световния пазар през разглеждания период се оценяват на 45,1 милиона тона, според доклада на IGC от ноември. Това е с 1,8 милиона тона повече от предходните очаквания на експертите. В началото на миналата година резервите са значително по-скромни - 31,6 милиона тона.
Доставката на соя на световния пазар през сезон 2017-18 се очаква да възлезе на 392,8 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори се осъществява чрез прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане. През м. август 2016 г. България получи одобрението на ЕК за 14 схеми за обвързана подкрепа, които ще се прилагат в периода 2017-2020 г. Тъй като не уточнявате какви точно плодове или зеленчуци отглеждате, ще ви съобщим и какви минимални добиви трябва да отчетете чрез фактури, за да се включите в схемите за обвързано подпомагане.

За ябълки минимално определен минимален добив е 434 кг от декар в периода 2015-2016 г. Докато в периода 2017-2020 г. минималният добив се изчислява като средният добив, заложен по технологична карта, се умножи по 0.5, което за ябълките означава, че е необходимо да се докажат минимум 1283 кг от декар.

Така в периода 2015-2016 г. минималният добив трябва да е 442 кг/дка ягоди, 269 кг/дка круши, 185 кг/дка кайсии и зарзали, 251 кг/дка праскови и нектарини, 302 кг/дка сливи, 227 кг/дка череши, 179 кг/дка вишни, 329 кг/дка малини и 264 кг/дка десертно грозде.

Но в периода 2017-2020 минималните добиви са значително увеличени. Вече се изискват най-малко 1 283 кг/дка ябълки, 498 кг/дка ягоди, 760 кг/дка круши, 497 кг/дка кайсии и зарзали, 750 кг/дка праскови и нектарини, 780 кг/дка сливи, 470 кг/дка череши, 420 кг/дка вишни, 330 кг/дка малини и 450 кг/дка десертно грозде.

Минимални добиви на зеленчуци, които се изискват в периода 2017-2020 г. са 1900 кг/дка домати, 1340 кг/дка пипер, 2075 кг/дка краставици, 1900 кг/дка корнишони, 1746 кг/дка главесто зеле, 1245 кг/дка зрял кромид лук,1898 кг/дка патладжани,1243 кг/дка моркови, 351 кг/дка зрял чесън, 1990 кг/дка картофи, 2 487 кг/дка и 845 кг/дка пъпеши.

Отново ще припомним, че в периода 2017-2020 г. минималният добив на зеленчуците се изчислява като средният добив, заложен по технологична карта, се умножи по 0.5, обясняват експерти.

Публикувана в Бизнес

Учените от НИТУ „МИСиС“ в сътрудничество с колеги от Рязан и Тамбов са разработили и изпитали тор на основата на нанопокрития от преходни метали. Неговото прилагане увеличива добивите от селскостопанските култури с 25%.

Особеностите на препаратите на основата на наночастици са в това, че те увеличават добивите в растениевъдството при съществено малко разходи на микроелементи. В техния състав влизат необходимите за растенията съединения на кобалт, мед, желязо, молибден, цинк и други микроелементи. Тези вещества влизат в състава на протеините и ензимите, поради което пряко влияят на имунитета на растенията, тяхната устойчивост към болести и неприятели.

Торовете ново поколение, разработени от руските учени, могат да заменят редица действия по предпосевна подготовка на семената. Те повишават поникването на семената и стимулират развитието на растенията в начална фаза на растеж, защото дават на зародиша запас от необходимите микроелементи.

Разходът на наноторовете е много малък — около един грам сухо вещество на тон обрабатвани семена. За неговото съхраняване не са необходими големи складове, а приложението позволява да се намалят разходите на работна сила и експлоатация на селскостопанска техника. Още един плюс на веществата — в тяхната екологичност. Традиционните торове чедто се измиват от почвата от дъждовете и поливането, а след това попадат в подпочвените води. Наноторовете внасят необходимите микроелементи в структурата на растенията, не нанасят вреда на почвата.

По време на разработването на препарата основната трудност за учените е била в това, че наночастиците поради своята висока активност бързо прилепват и образуват големи съединения. За да се избегне това, специалистите използвали органични стабилизатори и ултразвукова обработка с колоидни разтвори.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Според актуализирани прогнози на Института по Аграрна икономика на НССЗ на Украйна, брутния добив на рапица в страната ще надхвърли 2,2 милиона тона.
Тази година реколтата от тази култура е почти двойна (по-точно в повече с 92%), ще надвиши същият показател за предходната година. Това съобщи, академик Юрий Лупенко директор на Националната академия на науките на Украйна. Той обяснява този рязък скок, най-вече с увеличаването на сеитбената площ, която тази година е с 80% по-висока в сравнение с миналогодишната. Добивите също са увеличени, но сравнително леко - с 7.4%.

"Рапицата стана единствената маслодайна култура, чиито добиви са се увеличили тази година в Украйна ", продължава академикът. Например, добивите от слънчоглед, според Института за аграрна икономика, ще паднат от 13,6 на малко над 12 милиона тона, или 11,6%. Това намаление се дължи главно на падането на добива с 9.,4%, тъй като площите засяти с тази култура са паднали само с 2,4%.

Добивите от соя по изчисления на Института, са спаднали с 9,2% и възлизат на почти 3,9 милиона тона. Производството на соя е паднало, въпреки нарастването на засетите площи с 7,2%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 17 Ноември 2017 13:23

ЕС: страни лидери по добиви за 2017

В страните от Европейския съюз лидери по добиви на зърнени култури са Ирландия, Германия, Швеция и Холандия , на захарно цвекло - Испания и на картофи - Франция.

Това доказват данните за наблюдение на добивите на MARS за сезон-2017.
Най-висок е средният добив при пшеница в Ирландия - 9,61 т/ха , а най-нисък в Португалия - 2,14 т/ха. Средният добив на пшеница в ЕС е 5,94 т/ха.

Най-високия среден добив на ръж имат земеделците от Швеция -6,17 т/ха. Най-ниският европейски добив на ръж е в Португалия е 0,8 т / ха. Средният добив на ръж в ЕС е 3,84 т/ха.
При зимния ечемик отново Ирландия води по добиви - 9,03 т/ха, а Кипър е последен в класацията със 1,81 т/ха. Ирландският пролетен ечемик също води класацията за добив - 7,33 т/ха, а най- слаби са показателите в Испания – 2,23 т/ха . Средния добив в ЕС на зимен ечемик е 5,76 т/ха, а за пролетен - 3,94 т/ха.

Добри добиви бяха получени от тритикале в Германия (6,30 т/хa), а минимални добиви в Португалия - 1,75 т/ха. Средният добив на тритикале в ЕС е 4,18 т/ха.

Лидер в добивите на царевица за зърно е Нидерландия с 11,80 т/ха, а с най-ниски резултати е Румъния - 4,0 т/ха. При царевицата за силаж, Ирландия с 50,5 т/ха е водеща, а на последно място се нарежда Гърция с 13,5 т/ха. Средният добив на царевица за зърно в ЕС е 6,91 т/ха, а за силаж 44 т/ха.

Максималният среден добив на рапица в ЕС е 4,31 т/ха и е регистриран в Белгия, а най-нисък - 1,51 т/ха във Финландия. Средният добив на рапица в ЕС е 3,25 т/ха.

За захарното цвекло водещи са производителите на Испания - средният добив е 93,0 т/ха , във Финландия резултатите от сезона са 37,9 т/ха. Средната добива на захарно цвекло в ЕС е 76,7 т/ха.

Най- високи добиви при картофите бяха получени във Франция, като средният добив за страната е 45,8 т/ха. На последно място са фермерите от България с 14,5 т/ха. Средният добив на картофи в ЕС е 33,7 т/ха.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

По време на наедряването на гроздето от летните горещини и интензивното изпарение почвената влажност драстично намалява . Ето защо, през този период трябва да се направят 1-2 поливки.

Поливките след прошарването на гроздето крият рискове от понижаване качеството на продукцията. При тежки почви и равнинен терен крайният срок за напояване е края на юли. В останалите райони може да се полива до около 5-ти август. Когато почвите са леки и са разположени на южни склонове поливката може да бъде направена до средата на август. Установено е, че като цяло десертните сортове се нуждаят от повече поливки за образуването на едри гроздове и висок добив, отколкото винените. Необходимостта от напояване трябва да се определя диференцирано за всеки отделен случай, тъй като както засушаването, така и прекаленото овлажняване са вредни за получаването на високи добиви от качествена продукция. При сортове с по-тънка ципа поливките трябва да са по-ограничени.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Технологическият инвестиционен фонд SoftBank Vision, създаден от основателя и главен изпълнителен директор на SoftBank Group Corp Масаесu Саn (№34 в световния списък на Forbes, №1 в класацията на 50-те най-богати хора на Япония, състояние 22,5 милиарда долара), инвестира 200 милиона долара в компанията на създателя на умната ферма Plenty, пише Forbes, позовавайки се на TechCrunch.
Към японските бизнесмени се присъединиха председателя на Управителния съвет на
Alphabet - Ерик Шмид и главния изпълнителен директор на Amazon.com - Джеф Безос, които са инвестирали в проекта съответно чрез своитекомпании Innovation Endeavors и Bezos Expeditions. Милиардерите са повярвали в компанията много по-рано и сега само потвърждават своята подкрепа с нови инвестиции.
Предишни инвеститори, сред които компанията DCM, също са участвали в този инвестиционен кръг. От стартирането си, основаната през лятото на 2014 г. фирма е привлякла до $226 млн. долара. Събраните в последния кръг средства компанията възнамерява да вложи във вертикалните ферми, добивът от които според неговите създатели е 530 пъти по-висок от този на конвенционалните полета.
В умните ферми
Plenty могат да се отглеждат всякакъв вид култури, без дървета и кореноплоди. Пластмасовите рафтове, на които се отглеждат салати и всякакъв вид зеленчуци, достигат височина до 6 метра. Растенията се засаждат в поресто вещество, заменящо почвата и се поливат с вода обогатена с минерални вещества. Компанията обещава да продава своите зеленчуци на цена конкурентна на цените на зеленчуците, отглеждани по традиционния начин. Главният изпълнителен директор на Plenty - Мат Бернард, нарича продуктите, отгледани в специалните ферми „суперорганични“, тъй като компанията не използва пестициди и други химикали в процеса на тяхното израстване.
По-рано, шефът на Amazon - Джеф Безос е купил мрежа от супермаркети за здравословни храни, след което се прогнозира, че компанията ще се ангажира в доставка на хранителни пакети. Първата реколта на
Plenty ще излезе на пазара в САЩ във вериги супермаркети, чието име засега не се разкрива. Зеленчуците ще са на разположение при онлайн поръчка с доставка в Сан Франциско през 2018 г. В бъдеще, компанията очаква да създаде ферми в много региони по целия свят, подчертава Мат Бернард.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта