Във връзка с поставени читателски въпроси относно приема по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", попитахме  ДФЗ: Актуални ли са към днешна дата публикуваните преди 5 години от МОСВ указания във връзка с приема по подмярка 4.1 - в частта закупуване на земеделска техника, ? Ако да - това означава ли, че регистрацията по чл. 137 не е задължителна, ако сега се кандидатства по 4.1 с проект за закупуване на земеделска техника?

Ето и и експретния отговор от ДФЗ:

За проектите по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материали активи“ от ПРСР 2014-2020 г. в случаите, когато се кандидатства само за инвестиции, свързани със закупуване на земеделска техника, не е необходимо представянето на документ за екологична оценка от РИОСВ. Това е изразено в становище с № 04-00-3055 от 07.07.2020 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, свързано с настоящата процедура № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор Животновъдство“ по подмярка 4.1, относно необходимостта от провеждане на процедури по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за проекти, свързани единствено със закупуване на земеделска техника.

Информираме Ви, че кандидат в процедура може да иска разяснения по документите по условията за предоставяне на финансова помощ в срок до три седмици преди изтичането на срока за кандидатстване на електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и в ИСУН 2020.

По отношение на втората част от зададения от Вас въпрос, трябва да се има предвид, че необходимостта или липсата на такава от представянето на документа по т. 13 от Раздел 24.1 „Списък с общи документи“ към Условията за кандидатстване по никакъв начин не е обвързана със задължителното изискване кандидатите по процедурата да са собственици или ползватели на действащи животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В обяснителните бележки към утвърдените условия за кандидатстване е предоставена легална дефиниция за действащ животновъден обект, а именно: „Животновъден обект, регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който към датата на подаване на проектното предложение се отглеждат селскостопански животни“.

Разходите за закупуване на земеделска техника по процедурата са допустими, ако същите са за обработка на земеделски площи, предназначени за производство на селскостопански култури за изхранване на животните, отглеждани от кандидата и включени в проектното предложение и/или за извършване на дейности в животновъдния обект, свързани с отглеждане на животните и подобряване на селскостопанския производствен процес.

По процедурата не се подпомагат дейности, свързани с производство и съхранение на селскостопански продукти от растителен произход, предназначени за продажба и дейности, които не са свързани с отглеждане на селскостопански животни.

Публикувана в Бизнес

Въпреки, че очертаването за Кампания 2020 по СЕПП приключи, амбицията на Държавен фонд „Земеделие“ е през следващите 2 години фермерите масово да подават заявления през Системата за електронни услуги /СЕУ/.

Равносметката обаче показва, че от 100 751 заявления за подпомагане, които са подадени за Кампания 2020 г., едва 3 172 са постъпили по електронен път чрез Системата за електронно управление. 

Общо 65 474 са кандидатите по схемите и мерките за плащания на площ. Приетите заявления са за 3 806 396 хектара земя. Над 15% от заявените площи са очертани в СЕУ – над 500 000 ха. 

По основната Схема за единно подпомагане на площ (СЕПП) участие са заявили 56 464 земеделски стопани, които са декларирали 3 767 557 хектара земя.

Това означава, че от ДФЗ имат още работа по усъвършенстването и популяризирането на СЕУ. Ако наистина искат фермерите да администрират своя бизнес изцяло по електронен път. Системата за електронно управление трябва да обслужва земеделците както по СЕПП, така и при кандидатстването по ПРСР. Затова е важно тя да бъде оптимизирана.

Практиката до момента показва, че за мнозина стопани ползването на СЕУ е трудно. Наложи се да бъдат публикувани серия от видео материали, които показват стъпка по стъпка как се работи със СЕУ. Земеделците отчитат, че нямат проблем с нанасянето на данни в системата, а с нейното администриране и с появат на т. нар. неактивни бутони.

За да се финализира всяко подадено заявление през системата, то трябва да се подпише лично от земеделеца – с електронен подпис или в местната земеделска служба. Ако имате електронен подпис, това ви дава постоянен достъп до СЕУ – за справки, статистически данни и други.

В първия мандат на Десислава Танева като министър бяха въведени и т. нар. правни основания, които изиграха своята роля за по-добър ред в поземлените отношения. Системата за електронно управление би трябвало да минимизира риска от злоупотреби, защото през нея всичко е публично и видно.

СЕУ е естествен продължител на системата ИСАК – онлайн, през който земеделците получават справки и персонална информация. СЕУ е външна информационна система, която отговаря на всички критерии за сигурност на данните, категорични са експерти.

Системата има два основни модула – публична част, до която стопаните имат свободен достъп. Тя съдържа базова информация - обществено достъпни справки, цифрова карта с всички активни слоеве. До момента това е най-използваната от земеделците услуга, отчитат от ДФЗ. Тя е достъпна през всякакви персонални мобилни и електронни устройства.

Вторият модул на СЕУ представлява дигитална трансформация на всички работни процеси, свързани със земеделието като бизнес. Работата през СЕУ има за цел да сложи край на висенето в местните общински земеделски служби – при всяка кампания по очертаване и подаване на заявления за подпомагане.

За момента ръчното приключване на очертаването остава, за да се даде възможност на всички фермери да свикнат да работят със системата. За онези от тях, които имат електронен подпис, отпада задължението ръчно да приключват своето заявление.

При персонална регистрация в СЕУ, всеки земеделец автоматично получава профил, който е активен в рамките на 30 дни. В този период стопаните трябва да потвърдят в общинската земеделска служба своя персонален профил, след което получават достъп до цялата система. Регулярно системата изпраща информация към фермерите за всички извършени плащания.

Целта на ДФЗ е Системата за електронни услуги да се превърне в стандарт, подобен на този, с какъвто в момента се ползва ИСАК. За да започнат стопаните масово да я ползват, от ДФЗ трябва да опростят и оптимизират софтуера. Следващата кампания ще покаже дали е работено в тази посока.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ преведе над 1,8 млн. лв. (1 809 128 лева) на 194 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Заедно с разплатените на 4 юни средства, общият размер на плащанията по мярката достигна близо 4,5 млн. лв.  (4 477 423 лева)  изплатени на общо 441 земеделски стопани.

Припомняме, че 642 фермери подадоха документи за подпомагане по мярката за 2019 г. Финансовата помощ на останалите одобрени кандидати ще се изплаща поетапно след приключване на всички проверки.

Обработката на подадените заявления се извършва децентрализирано – на регионално ниво. Земеделските стопани – кандидати по мярка 14, могат да получат допълнителна информация за проектите си в областните дирекции на фонда (Отдел РРА - РА).

Мярка 14 има за цел да осигури по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното отглеждане. Субсидиите следва да компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ).

Публикувана в Животновъдство

За поредна година кандидатите с одобрени проекти по Националната програма по пчеларство (НПП) могат да кандидатстват за кредити, отпуснати пряко от ДФ „Земеделие“. Със свое решение Управителният съвет на ДФЗ утвърди условията, при които бенефициерите по НПП 2020-2022 г. ще имат възможност да реализират проектите си чрез кредит.

Възможността за кредитиране ще позволи на пчеларите да получат предварително финансов ресурс за реализиране на одобрените им проекти по мерки А, Б, В и Д от Програмата – за закупуване на нови кошери, отводки, пчелни майки, ветеринарно-медицински препарати, както и за закупуване на пчеларско оборудване и прикачен инвентар за подвижно пчеларство.

Схемата допринася за значително увеличение в усвояването на средствата по НПП. Максималният размер на отпусканите средства е до 95% от размера на полагащата се безвъзмездна финансова помощ. За първи път през настоящата година отпада еднократната такса за обработка и управление, която беше 0,5 % от размера на кредита. Погасяването на заема се осъществява чрез прихващане на полагащата се субсидия по Програмата.

Днес Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ преутвърди годишна лихва в размер на 3% за отпусканите пряко от Фонда кредити за 2020 година.

Публикувана в Пчела и кошер

От днес Държавен фонд „Земеделие“ стартира прием на временна извънредна схема за помощ за частно складиране на някои сирена. Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева помощта ще се прилага само по отношение на произвеждани в страната сирена, които отговарят на изискванията за млечен продукт сирене, съгласно Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Мярката се отнася за сирена, които са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Тя е част от приетия пакет мерки от Европейската Комисия в подкрепа на пазара на селскостопански продукти за преодоляване на кризата с COVID 19.

Максималното количество продукти предмет на подпомагане по схемата е 100 000 тона, като разпределението му между държавите членки е според обема на тяхното производство. За България е определен таван от 889 тона. Срокът за подаване на заявленията е до 30 юни 2020 г. По схемата ще се кандидатства за продукти, които вече са поставени на склад. Минималното количество за всяко заявление е 0,5 тона.  Размерът на помощта е 15,57 евро/т фиксирани разходи за складиране плюс 0,40 евро/т на ден за складиране по договор. Помощта може да се отпусне само, ако договореният период на складиране е между 60 и 180 дни.

Държавен фонд "Земеделие" трябва да  прекрати сключването на договори за частно складиране на сирена, когато общото количество сирена, за което е приложена мярката, достигне 889 тона. Ако последният оператор, с който се сключва договор е заявил количество, с което се надхвърля посоченият лимит, договорът ще се сключи за количество в рамките му.

Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” отпусна 30 млн. лв. за краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2020 г. От тях 5 млн. лв. се разпределят в помощ на  оранжерийното производство. 

Решението има за цел да подпомогне българските производители на плодове и зеленчуци. То е съобразено и с искането на Националната асоциация на оранжерийните производители за предприемане на мерки следствие на пандемията от коронавирус (COVID-19).

На подпомагане подлежат земеделски стопани, които имат подадено и приключено заявление по схемите за обвързано производство на плодове и полски и/или оранжерийни зеленчуци за реколта 2020 г. Градинарите и овощарите трябва да са подавали заявление за подпомагане по същите схеми поне 3 години назад (за Кампания 2017, за Кампания 2018 и за Кампания 2019 г.).

Кредитите ще се предоставят при лихва в размер на 2 % и следва да бъдат погасени до 30 юни 2021 г.

Предстои ДФ „Земеделие“ да изготви указания съвместно с компетентните дирекции на МЗХГ, които  министъра на земеделието, храните и горите трябва да утвърди.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие” публикува Списък със земеделските стопани, които имат право да участват в подпомагането за държавната помощ de minimis. Тя се отпуска за кланици, които следва да организират изкупуването и реализацията на българско агнешко месо в търговската мрежа на страната през 2020 г.

Помощта има за цел да подпомогне малките и средни животновъди с до 500 животни да реализират на пазара отгледаните от тях агнета и ярета при въведеното извънредно положение заради COVID-19.

Указанията за прилагане на помощта са публикувани на сайта на фонда, в директорията Държавни помощи/Текущи обяви. Там е и пълният списък на животновъдните ферми, от които кланиците ще изкупуват агнета.

Подпомагане по държавната помощ de minimis ще получат кланиците, които са свързващото звено между земеделските стопани и търговците. Те ще изкупуват живи агнета и ярета от фермерите и ще извършат клането на животните. Добитото месо ще се реализира на територията на цялата страна.

В България има действащи 64 кланици, които могат да извършват клане на дребни преживни животни. Кланиците, които могат да изкупуват агнета и ярета от стопаните са включени в Националния електронен регистър на БАБХ за предприятия с одобрение за търговия с храни от животински произход със страните членки.

Информация за кланици във всяка област на страната може да се намери в Регистъра на БАБХ. Първо се избира областта, след което търсенето продължава в СЕКЦИЯ I – Месо от домашни копитни и Код –SH. Срокът за кандидатстване по държавната помощ е до 31 май 2020 г., като субсидиите ще бъдат платени до 30 юни 2020 г. За обезпечаване на помощта УС на ДФЗ одобри бюджет в размер на 3,5 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за отпускане до 3 500 000 лв. помощ de minimis на кланици за компенсиране на част от разходите за транспорт, логистика и реализация на месо от дребни преживни животни в търговската мрежа през 2020 г. Помощта има за цел да подпомогне родните производители да реализират на пазара отгледаните от тях агнета и ярета при въведеното извънредно положение у нас заради пандемията от коронавирус (COVID-19). Срокът за кандидатстване по държавната помощ е от 31 март до 31 май 2020 г., като субсидиите ще бъдат платени до 30 юни 2020 г.

Подпомагане ще получат кланиците, които са свързващото звено между земеделските стопани и търговците. Те ще изкупуват живи агнета и ярета от фермерите и ще извършат клането на животните. Подпомагането е насочено към малките и средни фермери, чиито стада не надхвърлят 500 глави животни. Добитото месо ще се реализира на територията на цялата страна. В България има действащи 64 кланици, които могат да извършват клане на дребни преживни животни.

Единичната ставка е в размер на 7 лв. за едно дребно преживно животно. За да получи подпомагането кланицата следва да е закупила от земеделските стопани дребно преживно животно на цена не по-ниска от 5 лв./кг. живо тегло без ДДС.

Указанията за държавната помощ ще бъдат публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Животновъдство

Това ще става с предварително записан час по телефона в областната земеделска служба

Наши читатели, които са с одобрени проекти по подмярката 6.1, популярна като Млад фермер, питат при какъв режим ще се проведе подписването на договори с Държавен фонд „Земеделие“. След запитване на „Гласът на земеделеца“, ето отговорът от страна на фонда:

Със заповед № РД 09-211от 25.02.2020 г на Министъра на земеделието храните и горите е одобрено увеличението на бюджета по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани. Заповедта е влязла в сила на 11.03.2020 г.

Към настоящия момент са изготвени 105 бр. уведомителни писма на кандидатите, които са в резервния списък и очакваха увеличението на бюджета.

Уведомителните писма за предоставяне на документи преди сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ към момента се изпращат на бенефициентите.

Във връзка с ограничаване опасността от разпространение на коронавирус (COVID-19) и предприетите от ДФ „Земеделие” ограничителни мерки за пътуване от едно населено място в друго, както и за струпване на хора на едно място е налице опцията кандидатите след като са си набавили всички необходими документи и получат покана за подписване на договор, предварително да си запазят час по телефона в Областната дирекция на ДФЗ, за да могат на място да подпишат договора си. Така осигуряваме непрекъснат процес за обслужване на бенефициентите.

Публикувана в Бизнес

В седмия ден от извънредното положение, някак започваме да свикваме със ситуацията. А и днес за първи път сигналите от Националния кризисен щаб са в положителна посока: ако спазваме ограниченията, до три месеца може би ще се справим с кризата.

В аграрния сектор картината на пръв поглед изглежда спокойна. „Който казва, че знае какво ще се случи – лъже. Ясно е, че нищо вече няма да е същото. Но хляб винаги ще трябва да има на масата“, категоричен е председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Коронавирусът, сушата, рестриктивната наредба за пръсканията, неясното бъдеще - това е кръгът от проблеми, които се очертават пред зърнения бранш. Засушаването през последните години отдавна не е новина за българските земеделци. И те реагират според ситуацията. Дали ще се забави сеитбата с една седмица или не, няма особено значение. Във всеки регион се реагира според съответните показатели – температура и влажност, състояние на горния почвен слой и т. н.

Остава и напрежението между зърнопроизводителите и пчеларите. Последните искат пръсканията да се извършват само нощем, опция, която от НАЗ категорично отхвърлят. „Направили сме своите предложения до МЗХГ в тази посока и се надяваме към казуса да се подходи отговорно и с разум“, коментира Костадинов.

Някои от стопаните обаче остават тревожни в друга посока – какво би се случило, ако някой от работниците в стопанството се окаже с положителна проба за KOVID-19? Това ще ограничи ли работата на полето или не? Специални инструкции в тази посока от аграрното министерство няма, в подобни случаи важат общите правила, спуснати от Националния кризисен щаб – 14-дневна карантина и дезинфекция. В момента

стопаните взимат всички възможни мерки

– не допускат струпване на работници на едно място, осигурили са маски и ръкавици, а и естеството на работата е такова, че една машина се обслужва от един човек и така рисковете се минимализират.

Притеснени са земеделци, чиито площи са в близост до села с ромско население. В момента то масово се прибира от чужбина, не се знае дали стриктно ще спазва задължителната 14-дневна карантина, под съмнение е и контролът в малките населени места. Още по-голям е рискът за сектор „Плодове и зеленчуци“, който обикновено работи с този контингент. Засега масова работа на полето няма, по-големите притеснения на овощарите са свързани с резките промени във времето и на доста места в страната вече има измръзнали овошки. Прогнозата за рязък спад на температурите през следващата седмица още повече тревожи бранша. Коронавирусната криза на първо четене отваря възможности пред „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и месо“. Цели сектори ще освободят работна ръка. Но дали тя ще хукне към земеделието или ще предпочете да получава помощи за безработица и да очаква кризата да отмине, не е много ясно. Малко наивно е да се смята, че сервитьори, готвачи, фризьори, маникюристки, рецепционистски и т. н. ще хукнат към полето. Кризата има и добри страни.

Искат, не искат, фермерите ще трябва да се електронизират

Както за два дни учители и ученици успяха да се организират и да започнат работа в онлайн режим, даже стана видно, че и електронното правителство е възможно, така и земеделците ще трябва да се преборят със своята съпротива да работят през интернет. А и сега внуците са си вкъщи, има кой да помага, както се казва.

В подобен момент е нужна солидарност – областните и общинските земеделски служби не са спрели да работят, помощ може да бъде оказана и дистанционно. Услугите на Националната служба за съвети в земеделието са безплатни. Че Системата за електронно управление /СЕУ/ е сложна за работа, така е. Веднъж обаче човек като мине стъпка по стъпка, по-нататък става по-лесно. Сега е моментът да блеснат във фонд „Земеделие“ – един кризисен кол център ще свърши страхотна работа.

В ситуация на подобна криза всички трябва да са изключително внимателни и да не усилват излишно напрежението. Да, ще има забавяне на доставки с препарати за растителна защита, но пък и фермерите да не се презапасяват излишно. Да, ще има трудности при реализацията на пазара, но засега търговията не е спряна – макар и със забавяне, ЕС пропуска стоките по зелени коридори. Излишното мрънкане и извиване на ръце в ситуация на обявена пандемия меко казано е неморално. Ясно е, че за всички е трудно. Паниката обаче е излишна. Старите битки и днес остават същите. Защо пък това да не подейства мобилизиращо? Въпреки наложителната изолация, ключът към спасението се крие в солидарната отговорност. А тя е в ръцете на всички хора.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта