Първото издание на Празник на младото вино се проведе в пазарджишкото село Карабунар. А в навечерието на Деня на будителите кметът на селото Иван Каменарски и библиотекарят на читалището Валентина Шуманова зарадваха местните самодейци с 32 нови мъжки и женски носии. С тях те излязоха пред скромната заради противоепидемичните мерки публика, като честванията изцяло бяха на открито и при спазване на препоръчителните ограничения.

"Празникът се провежда за първи път, не е традиционен, макар че Карабунар е село с име в средите на винарите и лозарите - поясни пред "Гласът на земеделеца" кметът Иван Каменарски. - И Празникът на младото вино, и носиите са по спечелен проект на нашето читалище "Възраждане-1926". Смятаме, че с първото издание положихме началото на нова традиция. Намеренията ни са в едни по-добри времена без ограничения или с по-леки мерки празникът да прерасне във Фестивал на младото вино с тематичен панаир".

Карабунар се гордее, че за разлика от други населени места, които в миналото са били легенди с лозарството си, но сега полека изоставят тези насаждения, тук те се възстановяват, поддържат в много добро състояние от стопаните и дори се създават нови масиви. А местните стопани и майстори на божествената напитка ще се събират всяка есен в последната година на октомври. Така ще отбелязват края на кампанията за прибиране на гроздето, ще сравняват резултатите си, ще обменят опит, ще се състезават кой е най-добър майстор винар, защото в плановете за бъдещето на фестивала не липсват и идеи за конкурси. Целта е да се популяризира един български район, който е известен не само в България с качествените си вина.

Каменарски допълва, че популярността на лозарството нараства и благодарение на двете винарни в селото. Техните собственици са добър пример за това как се отглеждат и поддържат елитни и образцови лозови масиви, а и изкупуват част от продукцията на по-малки стопани.

Една от винарните дори зарадвала най-малките жители на Карабунар с парти за Хелоуин, при това - изключително интересно и за деца, и за възрастни. Празненството било в стила на популярните напоследък ескейп стаи - със загадки, асоциации, с лабиринти и ориентация по карти, с много забавления и игри за знаещите, с професионални аниматори. А за финал - с концерт на Били Хлапето.

В Карабунар лозята са били основен поминък от незапомнени времена. С гроздето местните търгували, а също така произвеждали вино и спиртни напитки. Карабунар и виното, виното и Карабунар - неразделни имена дотолкова, че на 14 август 1934 г. е публикувана заповед № 2820 на Министерството на Вътрешните работи и Народното здраве с която се променят имената на селищата, то Карабунар запазва своето име. И не би могло да бъде друго- името на селото служи като търговска марка на хубавото памидово вино – пише в свое проучване историчката Иванка Кърджийска, родена и израснала в Карабунар.

Изследването й разказва още, че през 1939 г. в селото има 5–6 големи софийски фирма за закупуване на грозде, както и 14 изби, които са масивни постройки – единствено те са с железобетонни плочи . Селското общинско управление води тогава политика за защита интересите на местното население. Затова през 1937 г. се забранява внасянето на грозде от други лозарски райони наоколо, докато не се обере цялата реколта в селото. Търговците са заставени да подпишат декларации, че ще спазят това изискване, както и договорена цена между тях и производителите. Две години по-късно, част от големите фирми започват да напускат селото. За да се спре тази тенденция, на селски общински съвет се предлага да се павира главната улица, а останалите да се чакълират, защото се предполага, че лошото състояние на улиците е причина фирмите да напускат селото. Според Протокол на Общината, през 1945г. в Карабунар има 30 винарски склада на едро, в селото живеят около 3500 души. Там се казва, че ежегодно с. Карабунар се посещава от много външни лица с цел закупуване на грозде. Годишно се изнася 2,400 000 л. вино и 230,000 л. ракия.

Карабунарските вина намират голям пазар и в София, разказва още Иванка Кърджийска. Там и до днес съществува ресторант, който пази спомена за пенливите вина от пазарджишкото село. Бележити българи като Александър Балабанов, Елена Снежина, Елин Пелин, Сирак Скитник и Ангел Каралийчев се събирали в кръчмата с претенциозното име „Селект”, отворена през 1926 г. от ген. Стефан Тасев, която по- късно Елин Пелин кръщава „Под липите”. Това било съвсем естествено – вечер, в прохладата, бележитите творци се събирали под сянката на липите в двора. На сладка раздумка, щрихирайки статии и разкази, те бъбрели и отпивали от доброто наливно вино от Карабунар и Виноградец. Тази кръчма е била част от всекидневието на онези, които днес заемат безспорно място в българската класика.

Един от най-големите ценители на карабунарското вино бил Ангел Каралийчев. В книгата си „Тошко Африкански“ той разказва за среща между главния герой и момиченце с червена шапчица и кошница в ръка, а в нея – „топла питка, варена кокошка и бутилка с карабунарско винце“.

През 1941г. в село Карабунар се състои Втора културна седмица за селото. В събитието се включили и селата Виноградец и Ветрен. Сам Ангел Каралийчев, както и Елин Пелин посещават Карабунар. Във връзка с културното събитие излиза брой първи и единствен на вестник „ Втора културна седмица на селото”. В статиите, поместени там, не липсват данни и за лозарството като поминък, а спомените от културното събитие се пазят живи от наследниците на учителите, участвали в него: „Главният поминък на населението е лозарството. Засадено е едно пространство от 9000 дка лозя и през добри години се получава 4-5 милиона кг грозде... Селяните са трудолюбиви, предприемчиви и пропити с национален дух, завещан им от дейците на нашето Освобождение” – разказва още историческият труд на Иванка Кърджийска.

Стоимена Александрова