Днес е Световният ден на веганите – и човек може да си зададе въпроса: Ами ако всички бяха вегани – или поне вегетарианци – и какво означава това за селското стопанство?
Хубавото е, че някои учени и експерти вече се замислиха за това. И те стигнаха до интересни резултати.
Един от първите, които разгледаха темата, беше Марко Спрингман от Оксфордския университет. В голямо проучване през 2016 г. той изследва последствията от цялостна промяна в диетата за климата, здравето и околната среда.
Спрингман казва: Ако целият добитък изчезне, ще има около 33 милиона квадратни километра (3,3 милиарда хектара) повече земя, достъпна за земеделие. Това е площ, по-голяма от целия африкански континент. С площ от 30 милиона km², Африка е около три пъти по-голяма от Европа (10 милиона km²). Общо това е 22 процента от цялата площ на земята.
Германският земеделски икономист Харалд Грете изчисли, че дори 30% намаление на месото в страните от ОИСР ще освободи около 30 милиона хектара обработваема земя.
Разбира се, веднага възниква въпросът дали тези площи изобщо биха могли да се използват за отглеждане на растителна храна. Спрингман казва, че дали тези райони са наистина подходящи за отглеждане на растителни храни зависи в дългосрочен план от това колко работа се влага в управлението на почвата и напояването.
Алтернативи биха били също отглеждането на нови, пестящи ресурси биогорива или създаването на защитени територии с цел подобряване на биологичното разнообразие.
Цените на зърнените култури падат
Последното обаче е свързано с изменението на климата. Има и още един важен аспект: ако се прекрати животновъдството, цените на земеделската земя, както и на зърнените и други растителни продукти биха паднали значително.
„30 процента от зърното в света в момента отива за изхранване на животни и домашни птици“, казва Хофстетер. "Ако тези 30 процента са безплатни, цената пада - макар и не безгранично, защото ако зърното стане твърде евтино в сравнение с цените на енергията, то може да се използва и за отопление."
По-специално, много бедните жители на големите градове в развиващите се страни биха се възползвали от по-ниска цена на зърното. "Защото тези хора така или иначе ядат малко месо и биха могли да си позволят хляб, ориз или царевични сладки."
Две трети от приходите идват от животновъдство
Андрю Джарвис от Международния център за тропически селскостопански изследвания в Колумбия също казва, че премахването на животновъдството би било нож с две остриета: „В развитите страни вегетарианството със сигурност би имало редица положителни ефекти върху околната среда и здравето. В развиващите се страни обаче това би влошило бедността. „Защото животновъдството има значителен принос за доходите в много по-бедни страни.
И това не е последният проблем: дори и да искаш, не можеш да превърнеш всички пасища в обработваема земя. Причината: „Не е необичайно добитъкът да използва зони, които хората не могат да управляват по друг начин“, казва Хофстетер. „Дори на определени височини зърното вече не може да се отглежда, а някои склонове са твърде стръмни, за да се използват дори като обработваема земя.“
Ако алтернативно искате да отглеждате млечни крави в тези райони, ще се сблъскате с нови трудности. Защото: От една страна млечните крави също се колят в даден момент - в Германия средно след три години. А за производството на мляко кравите трябва да имат теле всяка година. Едно от тях обаче би било мъжко и следователно подходящо само за производство на месо.
Глобалното развитие върви точно в друга посока
Но реалното развитие върви в съвсем друга посока: нарастващото население и нарастващият просперитет гарантират, че консумацията на месо продължава да расте. Според прогнозите на ФАО, 70 процента повече храни (растителни и животински) ще трябва да се произвеждат в световен мащаб, отколкото днес, за да се задоволят хранителните нужди на 9 милиарда души, очаквани през 2050 г.
От 1970 до 2009 г., според информацията на ФАО, производството на месо се е утроило от малко над 100 милиона тона до около 300 милиона тона. По отношение на пропорциите растежът е най-силен в Китай и Азия. Но и в САЩ изчисленията на ОИСР предполагат по-нататъшно увеличение на производството, особено на птиче и свинско месо.
В Европа производството е в застой или умерено намалява. Но производството и консумацията на месо продължават да се увеличават в световен мащаб - тенденциите към вегетариански или вегански диети или дори към "изкуствено месо" от епруветката или от продукти на растителна основа не могат да променят това. Защото тези тенденции са ограничени основно до западния свят, а и тук само до доста малка група.
