Три четвърти от българите не знаят каква е българската позиция по Зелената сделка Избрана

По темата се проведе кръгла маса, организирана от Софийския офис на Европейския съвет за външна политика

Необходим е ясен и прозрачен процес на консултация за изясняване на българската позиция по Зелената сделка. Това стана ясно на Първата кръгла маса „България и Европейската зелена сделка“, която се организира днес от Софийския офис на Европейския съвет за външна политика /ЕСВП/. Целта на дискусията, в която се включиха организации от неправителствения сектор, икономисти и екоорганизации, бе да обсъди обществените нагласи и възможните социални и икономически ефекти от Европейската зелена сделка. Според представително изследване,

85% от българите смятат климатичните промени за сериозен проблем

а за 70 % от хората мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Въпреки големия интерес към темата, три четвърти от българите не са информирани за българската позиция и биха искали повече дискусия от официалните власти по това какво се планира.

Според Весела Чернева, заместник-директор и директор на Софийския офис на ЕСВП, е необходима много по-широка дискусия за Зелената сделка, която да се води с обществото и всички заинтересовани страни и отрасли. „Има разлика в политическото поведение и обществените нагласи и резултатът е една пропаст. България трябва да върне своята коригирана позиция по Зелената сделка и да обясни на Европейската комисия какво ще прави в отделните области и как ще се привлече частен капитал. Всичко това трябва да стане

не в нечий кабинет, а в дебат с обществото и отделните браншове

- селското стопанство, дигиталните услуги, транспорта, за да има този план вътрешна кохерентност. Фактът, че българските политици до сега не са направили това усилие, е шокиращ“, заяви Весела Чернева.

Промяна в публичното говорене спрямо Европейската зелена сделка отпреди година отбеляза Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет. Според нея основният акцент тогава е бил върху енергетиката, докато сега се идентифицират възможностите за модернизацията на индустрията, селското стопанство и дигитализацията. „Европейската зелена сделка вече е в ход, като въпросът е възможно най-бързо да се възползваме от нещата, които тя ни предлага“, допълни Мария Трифонова. Представените от нея данни от националното представително проучване показват, че българите са готови да поемат лични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. Според тях 67% от хората биха дали своя личен принос при залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства, а 65% биха намалили употребата на пластмасови опаковки. За 64% приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, а за 52% - инвестирането в топлоизолация на жилище.

Основателят на екоинициативата „Горичка“ Маги Малеева се съгласи, че климатичните проблеми не се решават само от една група хора, а от личния принос на всеки от нас.

Според Стоилко Апостолов от Фондацията за биоземеделие „Биоселена“,

за първи път Европейската комисия въвежда индикатори в Стратегическия план за земеделие

свързани с намаляване на пестицидите, химическите и изкуствени торове. „Проблемът е, че никой не знае как ще се постигнат тези параметри, защото няма същинска дискусия, а всичко се свежда до едни предравително разписани мерки“, сподели Апостолов.

„Хората си представят, че Зелената сделка е свързана с материални неща - саниране на сгради или соларни панели. От икономическа гледна точка, по-важното е да внедрим технологии и иновации, които да направят бъдещето ни по-зелено“, обясни Антон Гуренов, доктор по икономика. Според него трябва да направим бизнес модели, които да доведат до устойчива конкурентоспособност, защото материалните неща ще имат икономически ефект в рамките само на няколко десетки процента. „Важното е да увеличим производителността и печалбите в бъдеще“, обясни икономистът.

Юлиан Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация обясни, че трябва да се прави разлика между климатичните промени и конвенционалната екология. Той даде пример със замърсяването на въздуха в градовете и промяната на климата, които са свързани, но имат различен подход и политики за тяхното решаване.

В края на дискусията бе анонсирана Втората кръгла маса по темата, която ще се проведе след парламентарните избори и на нея ще бъдат поканени политическите партии и представителите на бизнеса.

Събитието е част от проект на ЕСВП, свързан с идентифициране на рисковете, възможностите и подходите в държавите-членки на ЕС, по линия на изпълнението на Европейската зелена сделка.

Прочетена 2080 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта