Развитието в условия на хранителни дефицити предопределя нисък добив

Първоначалният достъп на есенниците до основни хранителни вещества оказва голямо влияние върху цялостното развитие на културите – от поникването до крайната фаза на тяхното развитие. Затова е необходимо предсеитбеното торене да се направи съобразено с показателите от почвените анализи и да се балансират хранителните елементи с листни торове според потребностите на културата и конкретните условия.
Използването на комбинирани, висококонцентрирани качествени почвени торове, които съдържат основните хранителни елементи в достъпни форми за растенията и могат да се внасят в по-малки количества, е рентабилно и задоволява нуждите на житните култури по време на цялата им вегетация.
АЗОТЪТ
е един от най-важните хранителни елементи за растенията и се счита за двигател за тяхното развитие. Липсата на азот води до смущения в синтеза на хлорофил и растежа. Листата стават бледозелени до жълти. Тези признаци се появяват първо при по-старите листа. По-късно тези листа отмират.
Количеството усвоим
ФОСФОР
пряко определя добива и качеството на продукцията. Това е елементът, чиято роля е да формира мощна коренова система и стъбла и да повиши устойчивостта на растенията на стрес.
При дефицит на
КАЛИЙ
се нарушава синтезът на въглехидрати, което уврежда цялостния енергиен баланс на растенията. Силно намалява сухоустойчивостта на растенията.
При липса на
СЯРА
се прекратява дейността на клетките, намалява се съдържанието на хлорофил в листата, задържа се растежът на растението.
Липсата на микроелементи, макар и в малки количества, може съществено да наруши важни жизнени процеси в растенията и да редуцира добива.
БАЛАНСИРАНО НАХРАНЕНИТЕ РАСТЕНИЯ
с качествени комбинирани основни торове и своевременно третирани с комплексни биостимулатори се развиват нормално, без дефицити и имат много добра братимост. През зимата те са в състояние успешно да понесат критични ниски температури, да заложат и изхранят оптимален брой братя. През пролетта се повишава устойчивостта им към неприятели и гъбни болести, полягане, засушаване и други стресове. Правилно протичат процесите на формиране и изхранване на класа.
Есента на 2021 година поднесе много изненади в цените на почвените торове и в тяхната наличност. Това смути нормалното развитие на пазара им и в резултат – има полета с намалено почвено торене. За тях предлагаме специално решение, защото есенното развитие на есенниците в условията на дефицит на хранителни елементи е много рисково и задължително ще се отрази негативно на добива.
Всички стопани знаят
че листното торене не може да замести пълноценното кореново хранене, но също така има богат опит (и от изследвания в научни институти, и от практиката) по частично компенсиране на намаленото почвено хранене.
Особено полезно е
листното хранене в ключовите фази от развитието на растенията (каквато е есенното братене) и след внасяне на почвени торове. И този хранещ ефект се дължи на комплекса от хранителни елементи (макро-, микроелементи, аминокиселини, органика, фитохормони на растежа), които стимулират кореновото хранене и процесите на развитие в растенията. Или, внасянето на един, два или три микроелемента категорично не може да изпълни ролята на активатор и от това листно торене не можем да очакваме такова повлияване.
Комбинацията от комплексния биостимулатор Amino Expert® PROTEKT и азотен листен тор HELASOL® MAX N15 е много добро решение в случай на намалено предсеитбено азотно хранене.
ЕСЕННОТО СТИМУЛИРАНЕ
с Amino Expert® PROTEKT инициира нитратредуктазата в малките листа и способства за по-добро вкореняване, залагане на братя и формиране на устойчива за презимуване листна маса. Стимулирането с Amino Expert® PROTEKT гарантира по-добро развитие на кореновата система, ускорява залагането на възела на братене и дава значително по-добър шанс на растенията да преодолеят ниските температури, „изтеглянето“ или липсата на сняг и последиците от т.нар. „снежно изтощаване“ на растенията. Натрупват се захари в надземната част и се гарантира по-добро презимуване.
Азотният листен тор
HELASOL® MAX N15 осигурява азот в трите му форми и активира синтеза на хлорофил. Съдържащият с в него магнезий подобрява жизнеността и сухоустойчивостта на растенията.
В случай на недостиг
на основните макроелементи – азот, фосфор и калий, комбинацията на Amino Expert® PROTEKT и HELASOL® COMPLEX 10-10-10 +ME осигурява едновременно хранене и стимулиране.
HELASOL® COMPLEX 10-10-10 +ME е концентриран ЕО ТОР, произведен от най-качествени макросуровини, със 100% разтворими и усвоими микроелементи.
Есенното стимулиране на младите растения е много важно за тях
то осигурява отлагането на необходимите за презимуването на пшеницата и ечемика пластични вещества в растителната маса.
Листното торене
може частично да компенсира фазовия дефицит на хранителни елементи при намалено есенно почвено торене, а комбинацията с азотен или NPK листен тор е най-доброто решение.
Есенното стимулиране на пшеницата и ечемика
е гаранция за превръщането на вложените при сеитбата средства и труд в реколта!

Двата елемента са основни за най-важните фази като братене, цъфтеж и формиране на зърното

Агр. Петър Кръстев
Основната задача на производителите на зърнени култури е ефективният контрол на състоянието на посева, като се взема предвид реалният потенциал на продуктивността, формиран чрез подбора на вида, сорта и стратегията за минерално хранене. Преди всичко трябва да се определи необходимата запасеност на почвата с фосфор и калий, което гарантира достатъчно храна за растенията в продължение на цялата вегетация. Оптималната наличност в почвата с биодостъпен фосфор при отглеждане на зърнените култури трябва да е над 10 мг P₂O₅ /100 г почва. Съдържанието на калий в почвата в зависимост от почвеното плодородие трябва да е 12 – 20 мг K₂O /100 г почва. Наличието на достатъчно високо количество калий в почвата дава възможност на растенията по-ефективно да използва влагата, което влияе съществено на процесите цъфтеж и формиране на зърната в периода на пролетната вегетация.
При определяне дозите на минерално торене задължително трябва да се има предвид износът на хранителни елементи с реколтата. Предполага се, че за производството на тон зърно заедно със сламата, пшеницата потребява 22 – 30 кг азот, 9 – 12 кг фосфор, 14 –25 кг калий и около 5 кг магнезий.
Площите за зимни житни трябва да бъдат така добре подготвени, че да могат културата и сорта да реализират максималният си продуктивен потенциал. От четири основни вида зимни житни, два вида – ечемикът и ръжта, достигат фаза на пълно братене още есента. На този етап основнен елемент, способстващ образуването на силно стъбло, е фосфорът. За пшеницата и тритикалето фаза братене протича както есента, така и пролетта. Затова потребността от този хранителен елемент при тези култури през есента ще бъде малка. Вземайки предвид този факт, логично е да се очаква и различна реакция на различните зърнени култури спрямо фосфорното торене. Отсътствието на предсеитбено внасяне на фосфор за културите, които минават фаза братене есента, не може да бъде компенсирано чрез внасяне на пълна доза фосфорен тор през пролетта. Такава стратегия още от самото начало е грешна и може да доведе до значителна загуба на добив зърно. Отделен въпрос е, че липсва техническа възможност за внасяне на фосфорни торове в почвата напролет в житен есенен посев. Тяхното повърхностно разхвърляне по полето би имало значение само за следващата култура в сеитбооборота.
Втората критична фаза от развитието на растенията от гледна точка на осигуреността с фосфор е наливането на зърното. На този етап от развитието си растенията използват запасите от хранителни вещества, натрупани по-рано във вегетативните органи, а също усвояват и от почвата. Ако се вземе предвид фактът, че пролетта повърхностният слой на почвата бързо изсъхва, става ясно, че растенията не могат ефективно да използват хранителните елементи от почвата. Така източникът на фосфор остава в по-дълбокия слой на почвения профил, и то при условие че там се съдържа достатъчно количество от елемента.
Зърнено-житните култури имат брадеста коренова система, която се развива бавно пролетта, по-интензивно прониква в почвата и е в състояние да усвоява запасите фосфор от торовете, внесени есента в почвата. Локалното отсъствие на фосфор принуждава растенията да развиват коренова система с цел увеличаване потреблението на вода и минерални елементи. Трябва да се има предвид, че дефицитът на калий и магнезий от своя страна водят до слабо развитие на кореновата система, което в крайна сметка води до намаляване на добива.
За групата зърнени култури, които преминават активна фаза братене пролетта, съществува практическа възможност за набавяне потребността от хранене на растенията по време на вегетационния периода. В този случай внасянето на торове трябва да не е по-късно от началото на възобновяване на пролетната вегетация.
Количеството минерални елементи, натрупани в растенията, са основа при разработката на дългосрочни стратегии за внасяне на торове. Установено е, че скоростта на натрупване на минерални елементи в растенията играе съществена роля през цялата вегетация и определя скоростта на растеж и развитие на растенията. По-развитата коренова система на зърнените култури позволява ефективно усвояване на торовето от почвата. Затова най-добре е планираната доза фосфор да се внесе преди сеитбата.
Ако е необходимо да се използват високи дози фосфор и калий, целесъобразно е тяхното разделяне наесен и рано напролет. Тази стратегия заслужава особено внимание в години, когато много стопанства са принудени да правят икономии. При такива обстоятелства на богати на фосфор почви наесен могат да се внесат само 15 – 30% от пълната доза фосфорни торове според конкретното поле.
Дефицитът на калий в почвата води до силно забавено развитие на растенията и е тясно свързан с динамиката на усвояване на азота, което има крайно негативни последствия за бъдещия добив зърно. Културните растения се нуждаят от калий в точно определени фази на растеж. При зърнените култури тази фаза е вретенене. Пшеницата изключително интензивно усвоява калий в периода от пълното излизане от фаза вретенене до цъфтеж. В това време растенията усвояват калий от целия почвен профил чрез кореновата система. Именно тогава кореновата система на пшеницата достига своето максимално развитие, което води до активно търсене и усвояване на хранителни вещества от почвата. Дефицитът на калий във фаза интензивно развитие се проявява не само в забавяне на растежа растенията, но и в прекомерно усвояване на азот. От натрупването на азот във вид на нискомолекулни съединения се повишава чувствителността на растенията към атаки от гъбни патогени (Табл. 2).
Вземайки предвид особеностите на растежа и развитието на зърнените култури, се определят и агротехническите срокове за внасяне на фосфорни и калиеви торове. Освен товахимичното естество на двата компонента не трябва да бъде пренебрегвано. Фосфорът, като правило, е слабо подвижен, затова трудно се придвижва по профила на почвата. По този начин при внасянето му в почвен слой, който е подложен на бързо изсъхване, т. е. в условия на недостиг на влага, елементът остава слабо достъпен за растенията. По тази причина оптималният срок за внасяне на фосфорни торове е непосредствено след прибиране на предшественика, преди оранта или предсеитбената обработка според прилаганата технология.
Що се отнася до калия, ситуацията е по-лесна. Този елемент влиза в състава на минералните торове и се разтваря много по-добре от фосфора. За разлика от фосфора, добивообразуващата роля на калия в по-голяма степен зависи от плодородието на почвата. Предсеитбената му доза трябва да осигури есенните потребности на зимните култури от този елемент. Останалата част от него може да се внесе в удобно време – по време на зимния покой, но не по-късно от 2 седмици до възобновяване на пролетната вегетация. Колкото по-рано бъде внесен калиевият тор, толкова по-добре е от гледна точка на дълбочината за проникване в профила на почвата. Изключение правят много леките почви, където е целесъобразно торовете да се внасят веднага след възобновяване на вегетацията.

Времето за това подхранване е от средата на април до средата на май, началото на юни, когато цъфтят различните сортове ягоди. В това време растенията се нуждаят най-много от калий, който подобрява външния им вид и вкусовите качества на плодовете. Подхранването наягодитепо времена цъфтеж правиплодовете по-сладки и значително увеличава срока на съхранението им.Подхранването може да се направи както кореново – чрез поливане, така и листно, чрез пръскане. Ползата и от двата начина е голяма.

Признаци при недостиг на калий

Първият признак за недостиг на калийпри ягодите е потъмняване краищата на листата дотъмнокафяв цвят. Това възпрепятства протичането на нормална фотосинтеза и впоследствие до загуба в добива. За да не се случи това в 10 л водасе разтварят 1 ч.л. калиев нитрат (калиева селитра). С този разтвор всяка растенияте се полива в доза 0,5 литра. Същият разтвор може да се използва и за листно пръскане, но то трябва да се направи в облачно време или в късните следобедни часове, когато слънцето не грее силно. За пръскане може да се използва и 0,02%-ен разтвор от цинков сулфат, който също подобрява хабитуса на растенията и повишава качеството на плодовете.

Петър Кръстев

Недостиг на калий при картофите особенно силно се изразява на торфени и наводнени площи. Признаците се изразяват в т. нар. бронзовост по листата. Причина за това неинфекциозно заболяване е натрупването в клетките на амонячен азот при недостиг на калий. Често възниква след варуване на почвата, тъй като тогава се увеличава потребноста на растенията от калий. Топлото и сухо време засилва симтомите на недостига на този елемент.

Първите признаци на това заболяване се изразяват в тъмно-зелено оцветяване на растенията в ранния период на растеж. След това листата стават бранзови на цвят, жилките престават да растат, от което листата стават като набръчкани и се завиват надолу. При остър глад листата и стъблата загиват. За да се намалят последствията на това заболяване се препоръчва при първи признаци на калиев глад картофите да се подхранят с калиеви торове по норми препоръчани от агрохимическа лаборатория.

Петър Кръстев

Признаци при недостиг на фосфор

Листата и стъблото на доматите потъмняват до тъмнозелено със син оттенъд, долната част на старите листа придобиват виолетов оттенък. Листата се свиват навътре, стъблото става твърдо и крехко. Листата и стъблото могат да станат лилави. Листата растът изправени нагоре и плътно към стеблото.

Подхранете доматите с фосфор съдържащ тор. Залейте с 1 литър вряла вода 1 чаша суперфосфат и оставете в покой 8-12 часа. Получената инфузия се разрежда в 10 литра вода и се полива всеки домат с половин литър от тор.

Признаци при недостиг на калий (на снимката)

Младите листа на доматите се завиват на тръба, накъдрят се. Старите листа стават жълти, изсъхват по краищата. В началото листата потъмняват, по-късно по края се появяват жълто-кафяви петна, които постепенно се разрастват.

Подхранете с калиевия нитрат (1 супена лъжица тор на 10 литра вода) по половин литър разтвор на растение. За пръскане на листата с разтвор на калиев хлорид - 1 чаена лъжичка на 1 литър вода.

Петър Кръстев

Високото качество на продукцията се явява залог за успеха на пазара. Високото качество на ягодите, отглеждани на хидропоника, зависи от правилното съотношение и достъпността на хранителните вещества в хранителния разтвор. За общата концентрация на соли, важно значение има съотношението на отделните елементи. То играе основна роля при потреблението на отделни елементи, а така също осигурява растежа на растенията, добива и качеството на продукцията.

Ирански учени от Ислямския университет в Азад изучават влиянието на различни съотношения на калий и калций в хранителния разтвор върху качеството на ремонтантния ягодов сорт Selva, при отглеждане на хидропоника. Сравнени са следните съотношения: K:Ca 1,6; 1,4; 1,2; 1; 0,85 и 0,6.

Най-голям и най-малък брой листа са наблюдавани при съотношение K:Ca съответно 1,4 и 1. Най-висока рН на ягодовия сок, общото съдържание на соли, съотношението на общото съдържание на разтворими фибри към съдържанието на титруема киселина, съдържание на витамин С, елагова киселина и най-високата оценка на цвета на ягодите се получават при съотношение К:Са=1,4. При съотношение K:Ca = 1,6 се получават плодове с най-високо съдържание на протеини, а съотношението K:Ca =0,85 осигурява най-плътните плодове.
Най-добрите показатели за качество са получени при високо съотношение K:Ca, а ниското съотношение положително влияе на плътността на плодовете. Учените са заключили, че като цяло съотношението на K:Ca = 1,0-1,6 е подходящо за отглеждане на ягоди сорт Selva. Например съотношението K:Ca = 1,4 е подходящо за отглеждане на ягоди сорт Selva в перлит и кокосово влакно.

Петър Кръстев

Тороветес високо съдържание наазотсе препоръчватза зелените растения, дърветата (също иплодните) и храстите в процес наформиране, листните и стебленитезеленчуци итревната покривка, тъй катотози елементслужизаразвитиетоназелената надземна части кореновия апарат.

Фосфорът благоприятстварезистентносттана болестии климатични стресове: за препоръчване евисоко съдържание на елементав случай напрекаленодъждовни сезони.

И накрая,калият енеобходимза производството нацветовеи плодове, за оцветяването ивкуса: повишеното съдържаниеенужноза всичкицветни и плодни растения, по време на тяхното формиране.

Петър Кръстев

Калият е елемент, който се абсорбира от растенията лесно и в големи количества. В растението той присъства предимно в младите части. Адекватни дози калий в почвата допринасят за това растението да абсорбира вода по-лесно, да се увеличава неговата устойчивост на студ и паразитни атаки. Калият влияе и на процесите на натрупване на захари. Освен това, калиевите соли, присъстващи в клетъчните сокове, са от изключително значение за определяне на вкусовите качества на плода.

Минералният калий присъства в различни форми, не всички от които са достъпни за растенията. За тях е от значение разтворимият калий, който е разтворен в подпочвените води и образува т. нар. асимилиращ се калий.

Неутралните и киселите почви са богати на този елемент. Доброто снабдяване с калий все пак не е задължително свързано с достъпа до растенията. Песъчливите почви, например, могат да бъдат естествено богати на калий,но бедни на асимилационната му форма.

ПРИ НЕДОСТИГ, РАСТЕНИЯТА УВЯХВАТ

Първият ефект от недостига на калий е намаляването на клетъчното развитие на поразените растения. Освен това се формират крехки листа с централно обезцветяване и като последствие - некроза, концентрирана в листата, от която растенията придобиват увяхнал вид. Ефекти от недостиг на калий, предимно при дебалансирано хранене с азот, са слабата лигнификация и обща податливост на паразитни атаки, плодовете са с притъпен и неприятен вкус, с намалено съдържание на захари и минерални соли.

Петър Кръстев

Фосфорът е жизнено необходим за нормалния растеж и развитие на лозата. С внасянето на фосфорни торове узряването на гроздето протича по-бързо, пръчките узряват по-добре и така се повишава студоустойчивостта на лозовите растения. При недостатъчно снабдяване с фосфор се наблюдава отслабване в растежа на леторастите и листата, а образуваните гроздове са по-малко на брой, с редуцирани размери и обратно - при внасянето на оптимално количество фосфор се наблюдава образуването на повече зърна в гроздовете, а от там увеличаване на добива и качеството на продукцията.

Внасянето на калиеви торове допринася за натрупването на повече захари в гроздето. При оптимално съдържание на калий в почвата дървесината при лозите е с повишена устойчивост на болести и студ. При калиев дефицит листата на лозите стават по-тъмни и чупливи, а захарността на гроздовия сок се понижава.

При органично торене на лозата почвата се обогатява с хумус, който от своя страна подобрява физичните й свойства за дълъг период от време. Хумусните вещества стимулират развитието на бактериалната микрофлора, което е важно условие за повишаване на почвеното плодородие. При бавното минерализиране на органичните торове лозата се снабдява с основните хранителни елементи за по-дълъг период от време.

Необходимите количества торове, които трябва да се внесат се определят за всяко отделно лозово насаждение чрез методите на почвена и растителна диагностика.

Петър Кръстев

Недостатъчното фосфорно хранене също забавя растежа и развитието на зеленчуковите култури.Растенията остават слаби и имат по-нежен строеж.Много слабо е развитието на кореновата система.Листата избледняват и придобиват тъмнозелен, синьозелен или морав цвят. Периферията им се засуква и се покрива с виолетови, кафяви или червеникави петна. Листните дръжки се удължават.

При недостиг на калий листата губят своя блясък и между жилките (нервите) им се образуват хлоротични участъци. По-късно предимно по периферията им се явяват кафяви петна, които постепенно нарастват. В резултат на неравномерния растеж листата се завиват успоредно на главната жилка към горната или към долната повърхност, стават кафяви и окапват. При доматите плодът узрява неравномерно. Наред с червения цвят по зрелия плод се срещат разлети зеленожълти петна. Много зле се отразява липсата на калий и при картофите, зелето и краставиците.

Петър Кръстев