Последните седмици на месец август се характеризираха с динамични ценови обрати, провокирани от изненадващо големи корекции в прогнозните данни и промени в агрометеорологичната обстановка в основните страни производителки, особено при някои от контрактите. Пшеницата в САЩ поевтиня с 4.00 долара до 281.00 щд/тон, като вероятната причина са големите количества фючърсни покупки реализирани на предишните по-ниски цени. Пшеницата във Франция почти се върна на предишните нива със спад от 16.50 евро до 249.50 евро/тон, а цените и в Украйна и в Русия последваха възходяща посока с плюс 8.00 долара до общите 298.00 щд/тон. При  царевицата в САЩ, след сериозното повишение от преди седмица, сега има отново спад от 10.00 долара до 255.00 щд/тон, а в Украйна минус 20.00 долара до 270.00 щд/тон. Ечемикът отново е с противоречиви котировки и тази седмица във Франция минимално помръдване с плюс 1.00 евро до 232.00 евро/тон, докато в Украйна отскокът нагоре беше сериозен – плюс 24.00 долара до 254.00 щд/тон Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/, също отново поскъпна с 12.75 евро до 576.75 евро/тон. Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам добави нови 15.00 долара до 1440.00 щд/тон, а рафинираната захар забрави повишенията и поевтиня с 17.30 долара до 477.20 щ.д./тон на борсата в Лондон.

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД котировките през седмицата също следват световната тенденция към повишение. Хлебна пшеница се търси на 400.00 лв/тон, предлагането е на 410.00-430.00 лв/тон. Фуражен ечемик се купува на начална цена от 310.00 лв/тон, царевица на 320.00 лв/тон. Маслодайният слънчоглед също е с високи цени – 850.00 лв/тон „купува“ и 900.00-920.00 лв/тон „продава“. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните стоки продължават да бъдат стабилни и непроменени, нова е появата на предлагане на кокоши яйца но 0.21 лв/брой с ДДС и на пилета клас А на 3.90 лв/килограм с ДДС.

Игор Валентович
През изминалите седем дни (09-15.07.21) международните зърнени пазари запазиха висок ценови волаталитет, обусловен от засилената спекулативна активност. Посоката на ценовите отклонения диктуваше борсата в Чикаго, която още в понеделник обърна тренда и поведе зърнените котировки нагоре. Промяна в настроенията на най-голямата зърнена борса в света предизвика доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Актуализираните данни за 2021/22 маркетингова година бяха оповестени на 12 юли и веднага станаха основна тема за коментар. Водещите държавни експерти намалиха оценката за размера на световната житна реколта с 2 млн.т, от 794,4 млн.т до 792,4 млн.т, което впрочем значително превишава резултата на предходния сезон от 776 млн. тона. Всъщност спекулативният интерес към покупки не беше провокиран от незначителното влошаване на глобалната перспектива, а от драстичното, с 4,2 млн.т редуциране на прогнозата за добива от пшеница в САЩ - от 51,7 млн.т до 47,5, което е с 2,2 млн.т по-малко от ожънатото през 2020/21 г. и с близо 5 млн.т под резултата от 2019/20 г. С по 1 млн.т бяха коригирани надолу и прогнозите за производството на пшеница в Русия и Казахстан ( до 85,0 млн.т и 13,0 млн.т). За ЕС и Украйна юлските данни са оказаха по-оптимистични - 138,2 млн.т и 30,0 млн.т съответно, в сравнение с 137,5 млн.т и 29,5 млн.т, очаквани в средата на юни и 125,9 млн.т и 25,4 млн.т реколтирани миналата година. Към средата на седмицата влиянието на прогнозните данни на USDA започна да намалява, но на преден план излезе завръщането на горещо и сухо време в засегнатите от суша територии на САЩ и Канада. В крайна сметка масирани спекулативни покупки качиха цената на септемврийския фючърс пшеница в Чикаго от $225/т на $247/т, а царевицата поскъпна с 14 долара, до 222/т.
Експортният пазар следваше динамиката на фючърсите. На 15 юли мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $263/т FOB, а американска царевица по $285/т FOB, в сравнение с $248/т FOB и $227/т FOB на 8-9 юли 2021 г. и $227т FOB и $168/т FOB на 15 юли 2020 г. В рамките на изминалите седем дни (9-15 юли) експортните котировки на френската пшеница 11,5-12,5% протеин на база FOB Руан се покачиха средно с 8 долара, до EUR210/т (EUR190/т -15.07.20 г.), но цената на френската царевица остана почти непроменена – около EUR 255-257/т FOB Рейн (EUR180/т - 15.07.20 г.).
Цените на продавачите на руска и украинска пшеница последваха международната конюнктура, като прекъснаха низходящ тренд и се стабилизараха на равнище около $230-235/т FOB за пшеница 12,5% протеин ($205/т FOB – към 15.07.20 г.).
В поредния египетски търг, проведен на 14 юли отново се наложи румънската пшеница, която в момента е по-конкурентна от руското и украинското хлебно зърно най-вече поради по-изгодния фрахт.
В сряда Египет напазарува общо 180 хил. тона пшеница от северната ни съседка за доставка 11-20 септември по цена $231,88/т FOB или $266,88 /т C&F.
Държавната египетска агенция GASC информира, за участие в тръжната процедура бяха допуснати общо 18 оферти от продавачи, както следва:
• 7 за румънска пшеница по цени от 231,88-244,49 $ / т FOB;
• 6 за доставка на руска пшеница по цени от $ 238,55-245,9 / т FOB;
• 5 украински оферти по цени от $ 236,75 до 241,4 / т FOB.
По данните от търговските източници, форвардните изкупни цени за украинската царевица след понижението до нива от $210-215/т в края на предходната седмица се върнаха към стойностите от $220-230 за тон с доставка през октомври-декември, но производителите не бързат да продават.
Междувременно цените на украинското сурово слънчогледово масло получиха стабилна подкрепа от поскъпването на конкурентните стоки и в рамките на изминалия седмичен период се покачиха с 20-30 долара до $1150-1200 / т FOB.

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям, показва проучване на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика

Как Ковид пандемията е повлияла върху зърнения пазар у нас – това е предметът на проучването на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика, съветник по земеделските въпроси в Посолството на Кралство Нидерландия в София.

Изследването обхваща месеците март, април и май, като се опира на данните за цените на зърното и количествата за износ у нас, сравнени с тези в Румъния, Русия и Украйна.

Кривата на цените, сравнена с тези от миналата година за същия период, показва, че Ковид – 19 не оказва значимо влияние върху зърнения пазар – по-конкретно върху цената на пшеницата за износ.

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям. Това се дължи на по-либералния подход от страна на българското правителство – не са наложени ограничения, забрани или квоти, обяснява в своето проучване Миленкова.

В тази връзка пазарната конюнктура се оказва добра за българските земеделци, защото в Румъния, в Русия и в Украйна, макар и за кратко, са въведени ограничения в износа на зърно. Затова наличните количества от българска пшеница имат шанс да пътуват спокойно за износ.

Традиционно, над 70% от зърното страната ни реализира в рамките на Европейския съюз, но в трите месеца на ограничения заради пандемията, българският износ се разширява към трети страни, показва още проучването. Българска пшеница за първи път пътува към Индонезия, Иран и Тайланд.

Българското зърнопроизводство е фактор на световния пазар, страната ни заема 11-12 място по износ. Пазарът трайно остава свързан с динамиката на цените на зърното в Черноморския регион, като водещи са Русия и Украйна.

Анета Божидарова

Благодарение на силната реколта от 2019 г. и привлекателната цена за износ от началото на настоящия селскостопански сезон (юли 2019 г.) до края на февруари Франция е доставила за трети страни 7,82 млн. тона пшеница, което е с 34% повече, отколкото през същия период на сезон 2018-2019 г., съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт, позовавайки се на свои анализатори. Основните клиенти за френската пшеница през посочения период са били Алжир, Мароко и Китай.

Само през февруари износът на пшеница от Франция за трети страни достигна рекордните за последните 10 години през този месец 1,46 млн. тона, от които 122 хил. тона са заминали за Китай. Това е и ваксимален месечен резултат от началото на сезона. През февруари миналата година доставките за трети страни възлязоха на 860 хил. тона.

Силният износ през февруари е следствие от намалелия брой стачкуващи срещу пенсионната реформа във Франция.

Същевременно износът на пшеница от Русия през първите 7 месеца от настоящия сезон отчита спад от 18% до 22,5 млн. тона, сочат данни в доклад на руския център за анализи на селскостопанския пазар СовЭкон, позоваващ се на официалната статистика и цитиран от Ройтерс.

На 10 декември Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) оповести актуализираната си прогноза за производството на слънчогледово семе в световен мащаб и в основните страни производители прeз 2019/20 г. Новите данни веднага станаха тема за оживен коментар сред пазарните участници, анализатори и експeрти.

Производство на слънчогледово семе в света (млн.т)*

В търговските среди се говори, че подобна драстична позитивна промяна в данните не са наблюдавани от много години насам. Повод за изненада наистина има. В рамките само на един месец прогнозата за размера на украинската слънчогледова реколта беше увеличена с 1 млн.т - от 14,5 млн.т на 15,5 млн.т, а оценката за добива от слънчогледово семе в Русия е с още по-драстичен скок с 1,5 млн.т – от 13,0 млн.т до 14,5 млн.т. Интересна е промяната на нагласите за Украйна. В началото на ноември експертите от FAS очакваха с 500 хил. тона по-слаба реколта от слънчоглед в Украйна, в сравнение с миналогодишната. Разчетите на местните анализатори обаче още тогава бяха много по-оптимистични. Украинските агроспециалисти са на мнение, че високият добив (2,5 тона от хектар) се дължи на много благоприятните агрометерологични условия, тъй като засетите с маслодайната култура площи са с 3 на сто по-малко в сравнение с 2018/19 г.

За разлика от Украйна, в Русия рекордното производство на слънчоглед се дължи освен на благоприятното време и на увеличението на площите с 7 на сто спрямо предходния сезон. Средният добив от маслодайната култура в Русия според данните на FAS e 1,71 млн.т. Впрочем може да се каже, че руската реколта дори е по-голяма, тъй като американците изваждат, произведеното в Крим и го добавят към добива в Украйна.

Въпреки рекордното производство на слънчогледово семе в Русия, Украйна и в глобален мащаб цените на маслодайната култура през последните седмици формираха възходящ тренд, обусловен от увеличеното търсене на слънчоглед и слънчогледово масло на международния пазар. Януарските котировки на суровото слънчогледово масло на пазара в Ротердам в средата на текущата седмица се изкачиха до $790 за тон, в сравнение с $765-770 преди един месец и $690 за тон на 13 декември 2018. В момента украинското сурово слънчогледово масло се предлага за износ по $745 за тон FOB черноморско пристанище, в сравнение с $ 635-645 за тон на 13 декември 2018 г.

През настоящия селскостопански сезон държавите-членки на Европейския съюз внасят по-активно рапица, отколкото продукти от преработката й като рапичен шрот и масло, каквато бе тенденцията през миналия сезон, сочат данни на Европейската комисия.

През периода 1 юли – 27 октомври в общността са внесени общо 2,56 млн. тона рапица – с 90% повече, отколкото за същия период на сезон 2018-2019 г. Най-силно е търсенето на маслодайната култура в Холандия, която е внесла 719,8 хил. тона, следвана от Германия с 519 хил. тона, Франция с 483 хил. тона и Белгия с 459 хил. тона. Основен доставчик пък е Украйна с над 2 млн. тона, или над 80% от цялото внесено в ЕС количество рапица.

Същевременно през първите 4 месеца на сезона държавите-членки са свили вноса на рапично масло с 2% до 100,9 хил. тона и на рапичен шрот с 20% до 150,1 хил. тона. Най-търсен е рапичният шрот в Испания, където са доставени 37% от общото количество, внесено в ЕС от трети страни. При рапичното масло лидер по внос е Полша с 31% от общото количество. Доставките на продуктите от преработката на рапицата пък се осъществяват основно от Украйна и Русия.

През последните няколко дни наблюдаваме значимо увеличение на цените на пшеницата и фуражния ечемик на зърнените пазари в Евросъюза. Търговците коментират, че в моментна цената на мелничарското зърно на борсата в Париж е най-висока от два месеца насам, главно благодарение на рязкото засилване на износа в сравнение със същия период на 2018 г.

Reuters вчера цитира данните на Европейската комисия (ЕК), според които от началото на текущата маркетингова година (1 юли) до 13 октомври износът на пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 7,46 млн.т, с 48 на сто повече, в сравнение със същия период на 2018 г.

На 15 октомври, при откриване на борсата в Париж декемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR180,25/т, в сравнение с EUR171,75/т точно преди един месец. При експортните котировки възходящия тренд е още по-стръмен – EUR179-180/т ФОБ Руан, в сравнение с EUR168/т ФОБ в средата на м. септември. Анализаторите отбелязват, че цените се покачват въпреки увеличените оценки за тазгодишната европейска реколта. В края на миналата седмица Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) за пореден път увеличи прогнозата си за добива от пшеница в ЕС. Този път прогнозната планка беше качена с 1 млн.т тона от 150 млн.т на 151 млн.т, а това е с 10 на сто (14,6 млн.т) повече спрямо 2018/19 г.

Октомврийската прогноза за добива от ечемик в Евросъюза през 2019/20 г. е много по-оптимистична – 61,4 млн. т, в сравнение с 60,7 млн.т очаквани в средата на септември и 56,0 млн.т реколтирани предходния сезон. Добрата реколта е обективна предпоставка за засилване на експорта. Според данните на ЕК през периода 1 юли – 13 октомври износа на ечемик от ЕС за трети страни нарасна с 52 на сто – 2,30 млн.т.

Към 6 октомври държавите-членки на Европейския съюз са изнесли общо 10,12 млн. тона зърно, което е с 34% повече, отколкото към същата дата на миналия селскостопански сезон, приключил на 30 юни, става ясно от съобщение в официалния вестник на общността. Вносът на зърно в страните от ЕС пък е нараснал с 26% до 7,179 млн. тона.

Изнесени са 6,646 млн. тона мека пшеница, или с 38% повече, отколкото към 6 октомври 2018 г. Най-големият дял в доставките за трети страни държи Румъния с 31,3%, следвана от Франция с 25,3%. Вносът на мека пшеница пък е намалял с 27% до 836 861 тона.

Износът на фуражен ечемик е нараснал с 43% зо 2,023 млн. тона. Тук водеща е Франция с 42,8% от цялото изнесено количество, следвана от Румъния с 25%. Вносът на ечемик пък е скочил цели 6,5 пъти, но като абсолютна стойност е далеч зад износа с 486 187 тона.

И доставките на царевица за трети страни са нараснали към 6 октомври на годишна база, като увеличението е с 38% до 422 720 тона. Вносът на царевица изостава съвсем слабо по темпо на ръст – с 32%, но до сериозните 5,469 млн. тона. Основният доставчик на царевица за ЕС е Бразилия с 59,5% от количествата, следвана от Украйна с 29,2%. 

14 български предприятия изнасят млечни продукти за Китай. Първите четири от тях бяха одобрени от Генералната митническа администрация на Китайската Народна Република (КНР) през месец юли 2019 г. В началото на месец септември тази година одобрение за износ получиха още 10 български предприятия.  През месец септември 2016 г., по време на първи мандат на Десислава Танева като министър на земеделието и храните бе подписан Протокол между Министерството на земеделието и храните на Република България и Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на КНР за ветеринарните и здравни изисквания за износ на млечни продукти.  По това време Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на КНР беше китайският национален компетентен орган.  От 20 април 2018 г. това е Генералната митническа администрация на КНР. След подписването на документа 21 български фирми изявиха желание да изнасят своите млечни продукти за Китай.

През последните три години Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)  изпращаше попълнени изискваните от китайската страна въпросници и допълнителна информация за тези български предприятия.  МЗХГ и БАБХ полагат всички усилия за възможно най-скорошно одобряване от страна на Генералната митническа администрация на КНР и на останалите 7 български предприятия. 

Списъкът с 14-те одобрени до момента български предприятия е публикуван на интернет-страницата на Генералната митническа администрация на КНР и е достъпен на следния линк: 

http://www.customs.gov.cn//customs/jyjy/jckspaq/xxfw63/jkspjwscqyzcxx/jkrpjwscqyzcmd/rzpyyepfrpcw/oz8/2528910/index.html