Стоимена Александрова

Трябва да има строг контрол при използването на антибиотици в животновъдството, за да не се получи резистентност при хората. Но е безумие те да не се използват при заболявания, които могат да бъдат лекувани единствено с тези медикаменти.

Това е мнението на д-р Атанас Делчев от Пазарджик, който е ветеринарен лекар с дългогодишна смесена практика - има опит както със селскостопански животни, така и с домашни любимци.

Повод да го потърсим стана проведеното наскоро гласуване в рамките на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) на Европейския парламент, с което е подкрепено предложение за пълно ограничаване на употребата във ветеринарната медицина на шест класа критично важни антибиотици: цефалоспорини (3-то, 4-то и 5-то поколение), гликопептиди, макролиди, кетолиди, полимиксини и хинолони (квинолони).

По този повод от Българския ветеринарен съюз преди дни разпространиха писмо-обръщение към българските евродепутати, в което предупреждават, че ако това решение бъде одобрено и в Европейския парламент, прилагането му в практиката крие сериозни опасности както за животните, така и за хората.

Д-р Атанас Делчев като специалист по ветеринарна медицина подчертава, че категорично застава зад мнението на колегите си от съсловната организация - да има контрол, но в никакъв случай пълно ограничаване на антибиотици. Той допълва, че идентична позиция е изразена и от Европейската федерация на ветеринарните лекари. Обяснява, че това би означавало недопустимо и нехуманно отношение към болни и страдащи животни, невъзможност те да бъдат лекувани от определени зарази, но и опасност нелекувани при тях болести да се пренасят към хората.

На въпроса в кои случаи антибиотиците имат заместители и в кои няма друга алтернатива д-р Делчев отговаря, че антибиотиците се прилагат основно при бактериални инфекции, а при тях няма особено голям избор. Всяка друга терапия е само помощна, но основната са антибиотиците. И досега не е създадена тяхна алтернатива. Един от типичните примери е червенката по свинете. Тя няма как да се преодолее, ако заболелите прасета не приемат антибиотици.

"А да не говорим, че при домашните любимци лечението без антибиотици и мисия невъзможна - допълва лекарят. - И те са домашни животни, при това - с по-привилегировано отношение, стопаните се държат с тях като към членове от семейството. А любимците са и по-близо до хората и опасността да им предадат зараза при заболяване е по-висока. Затова смятам, че антибиотиците трябва да останат като средство за лечение, но да се прилагат такива, които не развиват кръстосана резистентност при човека".

Д-р Делчев е убеден, че този контрол може да се приложи, както и че това няма да е много трудно. Стига да има желание от страна на експертите по безопасност на храните, в чийто ресор е такава дейност.

"Всичко е прозрачно по отношение на доставката на медикаментите и всичко е проследимо - допълва ветеринарният лекар. - Това не е нещо, което може да си купиш отвсякъде и наливно. Макар че сега контролът не е достатъчен - всеки има право да си купува антибиотици и да си ги ползва както намери за добре. Ето тука е ролята на институциите - трябва да се прекъсне тази практика. В аптечната мрежа трябва да се следят по-строго нещата. Не всеки да може да купува свободно и безконтролно, а само по лекарско предписание, само с рецепта. В Западна Европа няма как просто да отидете и да си купите антибиотик от аптеката, ако не представите рецепта. Принципът е известен, това е начинът и той работи. Хората са го измислили, не е нужно да откриваме топлата вода. Не е невъзможно и не е толкова трудно също така да се изследват лабораторно всички хранителни продукти от животни, преди да попаднат на пазара, за съдържание на антибиотици".

"Пълното премахване на цели класове критично важни антибиотици, особено на широко представените в различни ветеринарни лекарствени продукти цефалоспорини (3-то и 4-то поколение), макролиди, полимиксини и хинолони, би повлияло негативно по следния начин:

• Хуманно отношение към животните. Болните животни заслужават да бъдат лекувани, когато страдат от бактериално заболяване. Също така, без подходящо лечение, болестта може да се разпространи и върху други животни и да застраши благосъстоянието на много животни. Естествено, че ние би следвало изцяло да подкрепяме и насърчаваме разумното използване на антимикробни средства, но не и пълната забрана и премахване употребата им във ветеринарната медицина.

• Зоонозни заболявания. Всяко животно, което не получава правилното лечение, увеличава риска от разпространение на болестта при хората.

• Безопасност на храните. Инфекциите, които не се лекуват (добре), увеличават риска от заразяване на храната.

• Продоволствена сигурност. Неадекватното лечение на бактериални заболявания може да доведе до намалена производителност. На ниво ЕС самодостатъчността на храните е съвсем малко над 100%, така че намалената производителност би могла да изложи на риск цените, което би могло да повлияе негативно върху определени сектори на обществото" - посочват в писмото си от Българския ветеринарен съюз.

С пълния текст на документа може да се запознаете на сайта на съсловната организация: https://www.bvsbg.com/

Проверките в животновъдните обекти на бенефициери по схемите и мерките за директни плащания за Кампания 2021 ще се извършват рано сутрин, във времето до 10 часа. Ограничението в часовия диапазон се налага поради предстоящите екстремно високи температури в страната и обявения жълт код за горещини от Националния институт по метеорология и хидрология. Инспекциите в стопанствата на фермерите, които все още не са уведомени за тях, ще бъдат отложени до подобряване на климатичните условия в страната.

Проверките на място за допустимост по обвързаната подкрепа и тези за кръстосано съответствие, в случай на припокриване на обектите, ще се извършват едновременно за улеснение на стопаните.                                                     

Животновъдството у нас има нужда от допълнителен финансов ресурс. В тази връзка в новата ОСП 2023-2027 г. се предвижда значително увеличаване на средствата за агроекология. Това е финансов ресурс, който може да бъде насочен към животновъдството у нас, с цел то да бъде по-конкурентоспособно. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Крум Неделков по време на уебинар на тема: „Намаляване на емисиите от парниковите газове в млечното говедовъдство“. Домакин на събитието бе Министерство на земеделието, храните и горите.

Заместник-министър Неделков посочи, че за първи път е повдигната темата за ограничаване на парниковите ефекти в животновъдството у нас. „В селското ни стопанство не е въведен към момента подход за намаляването на тези ефекти. Секторът трябва да се развива, съобразно новите условия. Поголовието от животни се увеличава, но същевременно е необходимо да се ограничи въздействието на метана", каза той.

Според него, намаляването на емисиите не зависи от поголовието, а от храненето на животните.

“По този начин поставяме основите на един бъдещ сериозен ангажимент на страната ни за увеличаване на поголовието и продуктивността, но същевременно с намаляващи емисии на парникови газове. Считам, че повдигането на конкретния въпрос е от изключително значение за европейското развитие на сектора и по-конкретно говедовъдство в България“, заяви заместник-министър Неделков.

Основни акценти в срещата бяха мисията за иновации в селското стопанство по отношение на климата, представена от г-жа Кирстен Луксбахер, земеделски съветник на Департамента по земеделие на САЩ в Посолството на САЩ в Берлин, Германия, както и жизнеспособната стратегия за намаляване на метана.

Министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков поздрави участниците в събитието и заяви, че вярва в навременните решения от проведената дискусия. Той отбеляза, че тематичният ракурс е важен и актуален с оглед съвременните стандарти в животновъдството.

Участие в срещата взеха още изтъкнатият професор по хранене на животни Александър Христов от Щатския университет на Пенсилвания, САЩ и д-р Аудино Мелгар Морено от Земеделския институт за иновации на Панама, които изнесоха презентации по темата. В дискусията се включиха и представители на говедовъдните организации в страната.

Вчера (30 юни 2021 г.) Европейската комисия се ангажира да премахне клетките в животновъдството в ЕС до 2027 г.

Комисията планира да забрани клетките за над 300 милиона кокошки, свине майки, телета, зайци, патици, гъски и други селскостопански животни, като се предвижда поетапен преход до 2027 г. Комисарят по здравеопазването на ЕС Стела Кириакидес и заместник-председателят на Комисията Вера Юрова обявиха решението си на пресконференция в отговор на европейската гражданска инициатива „Край на клетките“ (End the Cage Age), която е първата успешна европейска гражданска инициатива за хуманно отношение към селскостопанските животни. Петицията, част от инициативата, беше подписана от 1,4 милиона граждани на ЕС.

Комисията обяви, че възнамерява до края на 2023 г. да „представи законодателно предложение за постепенно премахване и окончателна забрана на използването на клетки за всички животински видове, посочени в инициативата“. Комисията също така ще разгледа въпроса за продуктите, внасяни от страни извън ЕС, като се ангажира да разгледа „въвеждането на правила или стандарти за вносни продукти, които са еквивалентни на тези на ЕС“. До края на следващата година Комисията ще направи оценка на детайлите на законодателното предложение, което ще бъде представено през 2023 г. и като следваща стъпка ще има нужда предложението да бъде одобрено от Европейския парламент и от Съвета на ЕС.

„Монументална победа за животните, отглеждани в клетки в целия Европейски съюз: 1,4 милиона граждани, 170 организации, многобройни експерти и учени, представители на индустрията и Европейския парламент се изказаха и Европейската комисия чу“, каза Пиер Султана, директор на офиса по европейски политики на ЧЕТИРИ ЛАПИ.

За да се помогне на земеделските производители да преминат от селско стопанство в клетки към алтернативни системи, ще бъдат разработени стратегии за компенсиране на фермерите и подкрепа на производителите в преходния преход. „Ако това е успешно, над 300 милиона животни ще могат да се движат и да изразяват своето естествено поведение. Отглеждането в клетки е остарял и жесток начин за отглеждане на животни”, каза Султана „Ограничава свободата на животните и се отразява негативно на тяхното здраве ”.

Важно е законодателното предложение да бъде подкрепено и в Съвета. ЧЕТИРИ ЛАПИ призовава представителите на държавите-членки в Съвета по земеделие и рибарство да последват Комисията и Парламента и да подкрепят инициативата.

За Край на клетките

Инициативата „Край на клетките“ стартира на 11 септември 2018 г. и затвори точно година по-късно. След необходимия период за валидиране на подписите, инициативата надхвърли необходимия праг от 1 милион подписа, с общо 1.397.113 валидирани подписа в цяла Европа. Освен това тя надхвърли минималния праг на броя на подписите в 18 държави-членки на ЕС, от необходими седем. България е една от страните, в която инициативата беше валидирана като успешна чрез проверка на подписите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Това прави европейската гражданска инициатива „Край на клетките“:

- 6-та успешна инициатива от общо 75 регистрирани инициативи през последните десет години,

- 3-тата инициатива с най-голям брой подписи,

- първата успешна инициатива за хуманно отношение към селскостопанските животни.

Създаването на история за селскостопанските животни е съвместно усилие, в което 170 неправителствени организации от цяла Европа обединиха сили около общи искания.

Такава е голямата задача пред Борда по говеждо и агнешко месо, казва председателят Стефка Боева

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Боева, с каква цел е създаден Бордът по говеждо и агнешко месо?

- Поставили сме си задачата да бъде изработен стандарт за доказване на произход и качество на говеждото и агнешкото месо у нас. Разработваме модел на процедура по покриването на този стандарт - за фермери, преработватели и крайни потребители. По част от изпълнението на този голям проект работим съвместно с Института по аграрна икономика.

- Кой влиза в Борда по агнешко и говеждо месо?

- Бордът е регистриран като фондация. Учредители сме три български говедовъдни ферми – семейна ферма „Мерата“, която управлявам аз, „Ферматъ“ със собственик и управител Младен Радев и „Агролес“ – образцовата ферма на Николай Димов в Стефан Караджово.

- Има ли натрупана достатъчно критична маса от добри месодайни ферми у нас, за да можем да говорим за по-сериозно пазарно присъствие?

- Има натрупано количество от добри практики в добри ферми, с добри стада. Но трябва много да се работи за обединението на тези хора. Бордът има такава амбиция – да обедини добрите, като извади на преден план тяхното пазарно предимство – с това, че те са хора, които добре си вършат работата: спазват всички добри практики, хранят, гледат и лекуват добре своите стада. Това са фермери, истински ангажирани с онова, което правят. Към момента, кръстосаното съответствие, например, което е заложено като мониторингова програма за изпълнение от страна на държавата, не дава пазарно предимство на професионалистите в месодайното животновъдство. То е само инструмент за контрол. Но ако ние сами го правим, то самоконтролът следва да доведе до добри резултати. Бордът има задача, като стъпи на всички тези изисквания, да създаде браншови стандарт и това да се материализира в по-висока пазарна цена.

- Как този браншови стандарт може да се превърне в национален?

- Ако държавата припознае нашият браншови стандарт, той може да се превърне в държавен. Това е изцяло в правомощията на държавата. Нашата амбиция е да бъде сложен ред в месодайния сектор. Пазарът не се нуждае толкова от държавна регулация, колкото от осмислен бранш, който сам да си постави ангажименти и правила, които стриктно да спазва. В целия свят така се работи. В САЩ има асоциация за червено месо и там всеки стопанин членува в нея. В САЩ това не е ангажимент на държавата, браншът сам го налага, като мощно се заявява с една единствена цел – силен пазар. Когато държавата е елемент от тази верига, резултатът не винаги е в полза на пазара.

- Какъв интерес очаквате от страна на фермерите към стандарта, който подготвяте?

- Покриването на стандарта ще бъде доброволно действие. Онези ферми, които го защитят, ще имат собствен отграничителен знак и ще влязат в специален регистър. Няма особено значение колко точно ферми ще поискат да изпълняват браншовия стандарт. По-важното е да могат да произведат достатъчно суровина, която да се отграничи на пазара по своето качество. И този сегмент да бъде видим.

- Кога ще бъде окончателно готов браншовият стандарт?

- Работим по него от близо две години, надяваме се до края на 2021-а да сме преминали през всички процедури.

Браншови организации реагират остро на направените предложения за новата ОСП на последното заседание на Тематичната работна група. Публикуваме становището без редакция.  

С Т А Н О В И Щ Е

ОТ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ УЯЗВИМИТЕ СЕКТОРИ НА

ЖИВОТНОВЪДСТВО, ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ОВОЩАРСТВО, БИОПРОИЗВОДСТВО

ОТНОСНО : Предложени интервенции от Tрето заседание на ТРГ за разработване на „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г.“, проведено на 16.11.2020г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КРЪСТЕВА ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Разработването на Стратегическият план на България за новата селскостопанска политика и стратегия в програмен период 21-27 трябва да се извърши на базата на вече изготвените SWOT анализи.

По данни от същите, усилията ни в следващия програмен период се очаква да бъдат насочени към:

• Намаляване на концентрацията на земя и финансов ресурс в малко на брой големи стопанства;
• Преодоляване на създадената ситуация на непропорционално разпределение на финансирането по сектори и създаване на условия стопанствата в чувствителните сектори да подобрят устойчивостта си да се установят като пазарно ориентирани структури;
• Диверсификация в структурата на стопанствата, чрез подкрепа на микро и малките земеделски структури;
• Преодоляване на тенденцията за намаляване на стопанствата, отглеждащи зеленчуци;
• Преодоляване на тенденцията за понижаване на плътността на отглеждани животни на единица площ;
• Създаване на условия за преодоляване на слабата устойчивост и ниската конкурентоспособност на малките и средни стопанства;
• Създаване на условия за подобряване на техническата и технологична обезпеченост на стопанствата.

Създадената неравнопоставеност между земеделските производители от различните сектори, в изминалите 2 програмни периода, ни направи изключително чувствителни по отношение на предстоящият 3-ти програмен период и от така предложените ни интервенции не виждаме конкретни мерки за преодоляването и!!!

Въвеждането на ново определение за малки стопанства, като такива между 5000 и 20000 СПО приобщава в групата на малките и тези със средна големина стопанства, в частта на ДПЖ, напр. това са около 80% от стопанствата в страната. Тези средни стопанства са очаквали новият програмен период да създаде условия за тяхното устойчиво пазарно позициониране, възможност за модернизация и професионално развитие.

Вашето предложение включва получаване само грантова помощ, тип стартова подкрепа, в размер и начин неотговарящ на техните нужди и потребности за развитие.

20000 евро грантова помощ е изключително нисък грант за модернизация в средните по големина стопанства!

Рязкото разместване на производителите от различните групи може да доведе до засилване на неравнопоставеността и да причини неустойчивост в търсените резултати от интервенциите, като цяло.

В тази връзка, независимо от липсата на информация от страна на МЗХГ за идейната концепция, размера на бюджетите за разпределение по предложените интервенции, отчитайки необходимостта от прилагането на справедлив и резултативен подход на разпределение, НПО организации от уязвимите, чувствителни сектори предлагаме:

1. Намаляване на СПО за малките стопанства до 12 000 евро СПО

-  Да се разработят инвестиционни интервенции, вкл. преработка за малките, до 12000 евро СПО;

1. При инвестиционните мерки, за наваксване на изоставането и неравномерното разпределение на подпомагането, до сега:

-  Допустими кандидати над 12001евро СПО

-  За кандидати със СПО на земеделското стопанство до 500 000 евро, финансовата помощ е в размер до 40 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и финансовата помощ да се увеличи с 30 % за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори, определени в анализа към СП;

Кумулативно 40%+30%=70%, за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори.

За кандидати ГОП: +20% върху 30% за приоритетни сектори, т.е 40%+30%+20%=90%

1. Финансов инструмент под формата на нисколихвен кредит от ДФЗ до 100 % от стойността на проекта за уязвимите, чувствителни сектори;
2. Разпределяне на бюджета и отваряне на приеми по инвестиционни мерки всяка година през първите три години;
3. Гарантиран бюджет за уязвимите, чувствителни сектори;
4. Ранкиране по сектори, което да бъде предварително дискутирано, индивидуално, с всеки сектор;
5. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на инвестиционните интервенции (инвестиции, преработка) да бъде намален до половината от така предложените – за да има средства за повече кандидати;
6. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 250 000 евро;
7. С оглед изоставането на България по отношение на сдружаването на земеделските стопани, предлагаме финансовата помощ на признати групи и организации на производители от чувствителните сектори да се увеличи с още 20% над базисното за индивидуални проекти за нашите сектори.

С УВАЖЕНИЕ:

Национална Овцевъдна и Козевъдна Асоциация

Добруджански овощарски съюз

Съюз на Дунавските овощари

Съюз на овощарите в България

Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните

Българска Асоциация Биопродукти

Национален съюз на градинарите в България

Национално сдружение на млеко и месо производителите

Браншова Камара на Месодайното Животновъдство

Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България

Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове

Национално Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели в България

Национална Асоциация на младите фермери в България

Сдружение за биологично пчеларство

Национална Асоциация на картофопроизводителите

Групи и Организации на производители

Промените в Закона за подпомагане на земеделските производители минаха на второ гласуване в парламентарната комисия по земеделието и храните. В тях има важен момент, който касае българските животновъди.

Животновъдите да имат право да ползват земи от остатъчния поземлен общински фонд - по Чл. 19 от Закона за стопанисването и собствеността върху земеделските земи. Това са непотърсени земи, предоставени за стопанисване на общините, докато се появят истинските им собственици - със съдебно решение или с решение на общинските служби „Земеделие и гори“.

През последните 5 години общините нямаха никакво право да се разпореждат с тях. С промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, това им се разрешава, но с няколко изключения – за инфраструктурни, за енергийни, за линейни обекти с национално значение, когато се ползват за комасация на земеделски масиви.

По предложение на депутата от ДПС Бюрхан Абазов се въвежда още едно изключение – за животновъдите. „Въпреки, че процедурата за регистрация по Чл. 137 беше безкрайно облекчена, все пак няма как да не се изисква документ за право на ползване на земята, върху която е животновъдният обект. Така редица ферми се оказаха с неизяснен статут като обекти и по тази причина не можаха да се регистрират по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – те се оказват на „ничия земя“, аргументира предложението си народният представител.

Затова онези животновъдни обекти, които се намират върху земи от остатъчния поземлен фонд по Чл. 19 – като заварено положение, трябва да имат право да регистрират своя обект или да строят върху такава земя, предлага Бюрхан Абазов. „Тук не става дума за някакви огромни площи, а за земи от 100 до 300 квадратни метра“, обясни бившият зам.-министър на земеделието.

Промените предвиждат кметовете на общини да могат да се разпореждат с въпросните земи, като дават право на животновъди да сторят върху тях своите стопанства. При всички останали случаи отношенията са от частно-правен характер, уточни Абазов. „Натъкнахме се на този нерешен въпрос по време на масовата регистрация по Чл. 137. Идеята е с промени в законодателството този пропуск да бъде поправен“, каза в заключение депутатът от ДПС.

Промените в закона трябва да влязат в пленарна зала – за окончателно гласуване от Народното събрание. Те ще влязат в сила след обнародването им в Държавен вестник.

Да се умува каква ще е новата Обща селскостопанска политика на фона на над 5 млн. заразени с коронавирус в Европа, меко казано е неуместно. Добрата новина за фермерите е, че Ковид кризата всъщност най-слабо ги засегна. Особено българските.

В първата вълна на пандемията, търговията с фермерски продукти в интернет набра сериозна скорост, признават малки преработватели на мляко и на месо. И вярват, че са спечелили нови и редовни клиенти. Ще им стане малко зор, когато започнат да ги проверяват дали са регистрирани според новия Закон за храните.

Докато Румъния и Русия стопираха износа на зърно, уплашени от неизвестността на задаващата се криза, за родните зърнопроизводители това се оказа ниша – да продават на добра цена. Лошата изненада тази година за тях е сушата, а не пандемията. И стопаните тепърва ще трябва да мислят как да посрещнат най-голямото предизвикателство – капризите на времето. Агрометеоролозите отдавна предупреждават – те ще продължат и ще бъдат все по-безпощадно изненадващи.

В този контекст амбициите за позеленяване изглеждат логични, макар мнозина да ги смятат за налудничави. Икономическите анализатори обаче предупреждават: целите са твърде високи, а хоризонтът на постигане – твърде къс. Затова и няма място за особено кахърене.

Конкретните параметри по новата ОСП ще станат окончателно ясни едва към средата на следващата година. Няма начин, заради Ковид и земеделието ще се окаже под карантина. Само че от друго естество. Особено у нас.

Според постигнатото споразумение между европейските министри в Брюксел, земеделската картина изглежда по-скоро доста разтеглива. Няма как поставените високи зелени цели да бъдат еднакви към всички европейски държави. Просто защото те са на различно ниво. Затова България кротко ще застане в познатите коловози.

Въпреки препоръката да бъдат въведени тавани, у нас това едва ли ще се случи. Повечето браншове кротко ще въздъхнат и ще се примирят със запазването на преходната национална помощ и на обвързаната подкрепа. Ех, De minimis, как те обичаме всички! Закъсаме ли – пак ще те поискаме!

Сигурно ще дочакаме някой ден т. нар. конвергенция да приближи българските субсидии до тези на европейските колеги в старите държави - членки. Какво значение обаче има това, нали отново ще прегърнем удобното статукво. А в него пари има достатъчно. След като не се случват революции, а само се пишат призиви, декларации и стратегии, значи всичко е наред. А и за какъв дявол ни е да мислим пазарно – субсидии ще има за всички от сърце.

Дали Европа ще се справи с Ковид кризата и кога, никак не е ясно. За европейското земеделие обаче се очертава една дълга карантина – тази на статуквото. Промените и реформите са опасно нещо, нали? Я да си кротуваме.  

Анета Божидарова

Годишната брутна продукция в България от декар земеделска площ е 80 евро, а в Нидерландия 1460 евро

Доц. Въто Христов

На прага на нов програмен период и на нова Обща селскостопанска политика, въпросите за състоянието на българското земеделие все по-остро застават на дневен ред. За да знаем къде сме ние, полезно е да се сравняваме с най-добрите. Сравнителният анализ дава добра представа за картината у нас. И е повод по-ясно да бъде очертан пътят за развитието на българското селско стопанство. Защо земеделието на България и Нидерландия се оказва в съотношение 1:18?

Нидерландия по територия е една от малките страни в ЕС. Тя се простира на 41 хил. кв. км. От тях вътрешната акватория е близо 4 хил. кв. км. Почти наполовина от територията е под морското ниво, която буквално е отвоювана от морето, тресавищата и делтите на реките в продължение на векове. Тези площи се наричат полдери и наброяват 5000. Най-големият полдер е 1650 кв.км. – направен през 1927-1932 г. Най-високият връх е 321 м. България директно е свързана с Нидерландия чрез плавателния речен канал „Рейн –Майн – Дунав - Черно море“, открит през 1992 г.

Населението на Нидерландия наброява 16.8 млн. души. Страната е една от най-гъсто населените в Европа – 410 човека на 1кв. км., срещу 64 за България. Използваната земеделска площ възлиза на 18,7 млн. дка, което е 2,7 пъти по-малко от България. На един жител се падат само 1,1 дка. земеделска земя, а у нас по 7 дка.

Нидерландия – първа в Европа и света по брутна продукция в сектор „Земеделие“

От декар земеделска земя Нидерландия произвежда продукция за 1460 евро. По този показател тя е на първо място в Европа и света. Ние получаваме само 80 евро. По показателите раждаемост, смъртност и прираст на населението е в изключително благоприятно положение. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, докато в повечето страни в Европа и особено в България населението застрашително намалява. Изключително голямо е числото за произведената брутна продукция от отрасъл „Земеделие“ – по 27,3 млрд. евро, което е 7 пъти повече от България при 2,7 пъти по-малко земя.

Понастоящем Нидерландия е лидер в Европа и света по всички икономически показатели, които характеризират земеделието. Тя е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света, след САЩ.
Не трябва да се учудваме, че гласът на Нидерландия се чува в ръководните институции на ЕС и ЕК и е ключов при вземането на важни решения. Известно е нейното отношение към някои наши мераци. Това се дължи на силната икономика, част от която е силно развитото земеделие.

Европейското субсидиране – разминаване в числата

Често у нас ще се чуят думите - другите страни имат развито земеделие, защото то е добре субсидирано от ЕС и националните бюджети. Да сравним двете страни. Субсидията от ЕК по Първи стълб (Схема за единно плащане на площ /СЕПП/) за 2016 г. за Нидерландия е в размер на 768 млн. евро срещу 792 млн. евро за България, за 2020 г. съответно 732 и 796 млн. С данъците от националните бюджети сумите почти се изравняват и възлизат на около 950 млн. евро.Съотношението субсидии към брутната продукция от земеделието на Нидерландия е 3,6:96,4, докато при нас е 25:75. Изводът е ясен – нашите земеделски стопани са по-облагодетелствани. 

Българският принцип „Пари ми дай, а не акъл“ ние го прилагаме успешно. От богатия опит на Европа в земеделието не взехме почти нищо или много малко.

Висока добавена стойност – ключ към успеха

Основателно възниква въпросът: На какво се дължат тези изключителни успехи в земеделието на Нидерландия? Оскъдицата на земя и голямата плътност на населението е принудило държавата , а и стопаните да разберат, че трябва да заложат на интензивни сектори, които дават висока добавена стойност. Това са животновъдството и свързаната с него хранителна промишленост, както и оранжерийното производство на цветя, зеленчуци, плодове и семепроизводство. Тези два сектора дават над 80% от брутната продукция на отрасъла.

За животновъдството в Нидерландия, заедно с проф. Николай Тодоров (вече покойник), направихме подробен анализ, който беше публикуван през 2018 г. Тук само ще добавя и повторя няколко числа. На 1000 дка земеделска земя Нидерландия има 357 приравнени животински единици срещу 22 за България. Тя няма достатъчно зърнени и белтъчни фуражи и за това внася огромни количества, за да произведе повече от 14,3 млн. тона мляко, над 3 млн. тона месо, 9,6 млрд. яйца.

За България тези числа са съответно: 1,1, 0,2 и 1,3. По видове произведеното месо се разпределя: свинско - 49%, птиче – 37%, говеждо- 13,5%, овче и козе -0,5%. Малката Нидерландия произвежда над 15 хил. тона овче и козе месо. Ние постоянно подчертаваме, че тези два сектора са традиционни за нас, но производството на месо от тях е само 10-12 хил. тона. На 2,7 пъти по-малко земя Нидерландия произвежда повече от нас: мляко 13 пъти, месо – 15 пъти и яйца – 7 пъти. Ако тези числа се умножат по 2,7, разликите стават зашеметяващи. Брутната продукция от животновъдството в Нидерландия е над 15 млрд. евро и повече от 54% от отрасъл „Земеделие“. Освен, че осигурява на своите граждани за консумация по-високите европейски стандарти, страната е голям износител на сирена, краве масло, сухо мляко, месо и месни произведения, яйца, рибни продукти и разплодни животни. Общият износ на животновъдството възлиза на около 6 млрд. евро.

Нашият нетен внос на животински продукти надхвърля 250 млн. евро. За да подчертая още веднъж силно развитото животновъдство в Нидерландия, ще посоча, че на декар земеделска площ брутната продукция е 850 евро срещу 17 за България. Специалистите в Нидерландия разглеждат кръговрата в природата: Растения-животни-тор-земя. Ние няма да стигнем до подобни разсъждения, защото животните у нас са малко, а от там и оборският тор. Потърпевши от този факт са земята и растенията.

Оранжерийно производство. Стъклените оранжерии в Нидерландия през последните години са с размер 90-100 хил. декара. През 2019 г. зеленчуковите заемат 53,3 хил. дка, плодовите 1000 дка, цветята 38,4 хил. дка, за посадъчен дървесен материал - 5 хил. дка, всичко 97,7 хил. дка. В България те са едва 9 хил. дка.

Освен официалното име Нидерландия, поради огромното производство и износ на цветя, тя се нарича и страната на лалетата. Нидерландия е голям производител и износител на зеленчукови семена и посадъчен материал за картофи. Оранжерийното производство през 2017 г. възлиза на 7,2 млрд. евро, почти 2 пъти повече от цялото производство на растениевъдство и животновъдство в България (3,7 млрд.). Годишният износ на оранжерийните продукти надминава 5,75 млрд. евро.

Иновации, сдружаване, държавна подкрепа

Интересна е организацията на иновациите в оранжерийното производство. Секторните дружества „Оранжерийно градинарство“, „Домашни зеленчуци и плодове“ и „Цветарство“ са инициирали създаването на фондация „Познание в твоята оранжерия“. Фондацията, заедно с Министерство на земеделието, природата и качеството на храните ежегодно осигуряват 6 млн. евро за иновации – насочени главно към икономия на енергия, вода и растителна защита. Програмният съвет на фондацията се състои от 5 предприемачи градинари и 4 производители на цветя. Този съвет се грижи за проучване, финансиране на иновативните проекти и контрол на разходите. Изследването за отделните култури често се определя и финансира от кооперативите. Фундаменталните изследвания се финансират от правителството, което включва и субсидиите от ЕС. Ние, българските граждани, поради липса на достатъчно родно производство, сме принудени да консумираме главно вносни плодове и зеленчуци и да ползваме цветя и зеленчукови семена от Нидерландия.

Проблемите у нас чакат решение

Наскоро в. „Гласът на земеделеца“ публикува статия на Габриела Събева за младия зеленчукопроизводител Светослав Петков от с. Селце, общ. Каварна. Фермерът е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство. Освен това, той споделя всички проблеми, с които се сблъсква неговото семейство при организирането на зеленчуковото производство, предлага решения и се надява да реализира мечтите си. (Не) очаквам Министерството на земеделието, храните и горите да сформира една работна група, която да се срещне с младия човек и обсъди поставените от него проблеми за зеленчукопроизводството и да разработи една програма, която да задоволи нуждите на младите български градинари.
Умишлено се наех да сравнявам земеделието на Нидерландия и България. Първата е лидер в Европа и света, а ние сме последни по всички икономически показатели, характеризиращи земеделието. От сравнението се вижда, че пътят, по който вървим няма да ни осигури благополучие. Заслужава внимание земеделието на Франция, Дания, Германия. Струва си да бъдат анализирани отделни сектори на отрасъла и в много други страни. Не вярвам, че ще постигнем високите резултати на Нидерландия, но трябва да направим преоценка на нашето земеделие и тръгнем по пътя на най-добрите.

*Част от данните за Нидерландия ми бяха предоставени от екипа на евродепутата Иво Христов. Благодаря им!

Държавен фонд „Земеделие“ предоставя възможност за инвестиционно кредитиране на земеделските стопани със средства от националния бюджет в размер на 40 млн. лева. Заеми ще се отпускат за проекти в три основни направления, свързани с инвестиции в сектор Земеделие – животновъдство, растениевъдство и техническо обезпечаване. В обхвата на схемата са включени дейности по създаване и оборудване на животновъдни ферми, закупуване на чистопородни, хибридни и стокови животни, създаване и възстановяване на трайни насаждения, закупуване на техника, оборудване и инвентар, използвани в селското стопанство и др.

  Сроковете за издължаване на кредита са съобразени с потребностите и възможностите на фермерите и са определени в зависимост от характера на инвестиционните разходи, като максималният срок за издължаване е до 114 месеца. По отпусканите кредити е предоставена възможност за ползване на гратисен период по отношение на главницата по кредита, като в зависимост от вида на инвестицията максималният му срок може да достигне до 48 месеца, както и погасяване на кредита на неравномерни погасителни вноски, в съответствие с характера и сезонността на очакваните приходи.

  Кредитирането се извършва пряко от ДФЗ при годишен лихвен процент в размер на 3% или чрез рефинансиране на избрана от кандидата търговска банка, която има сключен договор с Фонда за рефинансиране по схемата, при годишен лихвен процент до 7%. Предоставянето на кредита може да се извършва еднократно или на траншове, в зависимост от нуждите на бенефициентите и инвестициите, включени в проекта.

  Сключването на договори за кредит се извършва след анализ на кредитоспособността на земеделския производител и неговата платежоготовност, оценка на риска и предлаганите обезпечения. По условията на сега действащата Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство се предоставят само средства, които подлежат на пълно издължаване от страна на кредитополучателите, като не са включени грантови инструменти. Кредитната схема за инвестиции в селското стопанство и документите към нея са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.