Развитието в условия на хранителни дефицити предопределя нисък добив

Първоначалният достъп на есенниците до основни хранителни вещества оказва голямо влияние върху цялостното развитие на културите – от поникването до крайната фаза на тяхното развитие. Затова е необходимо предсеитбеното торене да се направи съобразено с показателите от почвените анализи и да се балансират хранителните елементи с листни торове според потребностите на културата и конкретните условия.
Използването на комбинирани, висококонцентрирани качествени почвени торове, които съдържат основните хранителни елементи в достъпни форми за растенията и могат да се внасят в по-малки количества, е рентабилно и задоволява нуждите на житните култури по време на цялата им вегетация.
АЗОТЪТ
е един от най-важните хранителни елементи за растенията и се счита за двигател за тяхното развитие. Липсата на азот води до смущения в синтеза на хлорофил и растежа. Листата стават бледозелени до жълти. Тези признаци се появяват първо при по-старите листа. По-късно тези листа отмират.
Количеството усвоим
ФОСФОР
пряко определя добива и качеството на продукцията. Това е елементът, чиято роля е да формира мощна коренова система и стъбла и да повиши устойчивостта на растенията на стрес.
При дефицит на
КАЛИЙ
се нарушава синтезът на въглехидрати, което уврежда цялостния енергиен баланс на растенията. Силно намалява сухоустойчивостта на растенията.
При липса на
СЯРА
се прекратява дейността на клетките, намалява се съдържанието на хлорофил в листата, задържа се растежът на растението.
Липсата на микроелементи, макар и в малки количества, може съществено да наруши важни жизнени процеси в растенията и да редуцира добива.
БАЛАНСИРАНО НАХРАНЕНИТЕ РАСТЕНИЯ
с качествени комбинирани основни торове и своевременно третирани с комплексни биостимулатори се развиват нормално, без дефицити и имат много добра братимост. През зимата те са в състояние успешно да понесат критични ниски температури, да заложат и изхранят оптимален брой братя. През пролетта се повишава устойчивостта им към неприятели и гъбни болести, полягане, засушаване и други стресове. Правилно протичат процесите на формиране и изхранване на класа.
Есента на 2021 година поднесе много изненади в цените на почвените торове и в тяхната наличност. Това смути нормалното развитие на пазара им и в резултат – има полета с намалено почвено торене. За тях предлагаме специално решение, защото есенното развитие на есенниците в условията на дефицит на хранителни елементи е много рисково и задължително ще се отрази негативно на добива.
Всички стопани знаят
че листното торене не може да замести пълноценното кореново хранене, но също така има богат опит (и от изследвания в научни институти, и от практиката) по частично компенсиране на намаленото почвено хранене.
Особено полезно е
листното хранене в ключовите фази от развитието на растенията (каквато е есенното братене) и след внасяне на почвени торове. И този хранещ ефект се дължи на комплекса от хранителни елементи (макро-, микроелементи, аминокиселини, органика, фитохормони на растежа), които стимулират кореновото хранене и процесите на развитие в растенията. Или, внасянето на един, два или три микроелемента категорично не може да изпълни ролята на активатор и от това листно торене не можем да очакваме такова повлияване.
Комбинацията от комплексния биостимулатор Amino Expert® PROTEKT и азотен листен тор HELASOL® MAX N15 е много добро решение в случай на намалено предсеитбено азотно хранене.
ЕСЕННОТО СТИМУЛИРАНЕ
с Amino Expert® PROTEKT инициира нитратредуктазата в малките листа и способства за по-добро вкореняване, залагане на братя и формиране на устойчива за презимуване листна маса. Стимулирането с Amino Expert® PROTEKT гарантира по-добро развитие на кореновата система, ускорява залагането на възела на братене и дава значително по-добър шанс на растенията да преодолеят ниските температури, „изтеглянето“ или липсата на сняг и последиците от т.нар. „снежно изтощаване“ на растенията. Натрупват се захари в надземната част и се гарантира по-добро презимуване.
Азотният листен тор
HELASOL® MAX N15 осигурява азот в трите му форми и активира синтеза на хлорофил. Съдържащият с в него магнезий подобрява жизнеността и сухоустойчивостта на растенията.
В случай на недостиг
на основните макроелементи – азот, фосфор и калий, комбинацията на Amino Expert® PROTEKT и HELASOL® COMPLEX 10-10-10 +ME осигурява едновременно хранене и стимулиране.
HELASOL® COMPLEX 10-10-10 +ME е концентриран ЕО ТОР, произведен от най-качествени макросуровини, със 100% разтворими и усвоими микроелементи.
Есенното стимулиране на младите растения е много важно за тях
то осигурява отлагането на необходимите за презимуването на пшеницата и ечемика пластични вещества в растителната маса.
Листното торене
може частично да компенсира фазовия дефицит на хранителни елементи при намалено есенно почвено торене, а комбинацията с азотен или NPK листен тор е най-доброто решение.
Есенното стимулиране на пшеницата и ечемика
е гаранция за превръщането на вложените при сеитбата средства и труд в реколта!

Новата стопанска година отново изправя земеделците пред разнородни изпитания.
Какво е сигурно: сеитба ще има, дори и не при най-перфектните условия. Това, което не знаем, е какви стресове в развитието на културите предстоят. Опитът показва, че положените грижи за есенниците в ранните фази от развитието им гарантирано помагат в борбата със сушата – основен проблем в последните години.
ЦЕЛТА НА ЕСЕННИТЕ ГРИЖИ е посевите да стартират с добре вкоренени растения, със здрави и мощни стъбла, с достатъчно листна маса, за да могат да устоят на последващите стресове.
Специално създаденият за малки растения комплексен биостимулатор на ЕКОФОЛ – Амино Експерт ПРОТЕКТ – е предпочитан продукт за есенно стимулиране на пшеница и ечемик. Той инициира нитратредуктазата в малките листа и способства за по-добро вкореняване, залагане на братя и формиране на устойчива за презимуване листна маса. Есенното стимулиране на младите растения е много важно за тях, защото подобрява отлагането на необходимите за презимуване на пшеницата пластични вещества. При пропуснато есенно почвено торене, то може частично да компенсира фазовия дефицит на хранителни елементи.
РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ПРЕЗ ЕСЕНТА ОКАЗВАТ НЕГАТИВНО ВЛИЯНИЕ ЧАК ДО ЖЪТВА!
Поникването може да бъде затруднено както от преовлажняване или засушаване, така и от намаленото поради тези причини качество на обработките. Шарената влага води до неизравнени посеви. Това е предпоставка за трудно презимуване и създава проблеми до края на вегетацията – от оптималните срокове за растителната защита чак до жътвата. Големите температурни амплитуди намаляват активността на кореновата система. Понижава се усвояването на внесените в почвата торове, а нарушеното хранене забавя залагането на възела на братене и нарушава развитието на есенните братя.
Няма как да знаем какви стресови фактори ще се появят в есенното развитие на пшеницата, но знаем как да спомогнем за минимализиране на тяхното вредно въздействие.
Третирането с биостимулатора Амино Експерт ПРОТЕКТ работи за доброто развитие на кореновата система и усвояване на почвените торове, формиране възела на братене и отлично презимуване на житните култури. Това се дължи на съчетанието на макроелементи, микроелементи, аминокиселини, фитохормони, органика (млечна киселина).
Амино Експерт ПРОТЕКТ повишава кореновата активност и използването на вода и хранителни вещества от почвата. Това прави третираните посеви устойчиви на засушаване. Стимулираните през есента растения имат много по-добър, изравнен и бърз старт през пролетта.
Продължителните засушавания в последните години и невъзможността за перфектна обработка на почвата са сред основните причини за намаляване площите с рапица. Поникването и есенното развитие са едни от най-драматичните моменти в отглеждането на културата. През тази есен много земеделци основателно отложиха сеитбата на рапицата според прогнозите за дъжд. Картината по места е различна – от равномерни, но малки и слаби растения, до неравномерни посеви или нападнати от инсекти.
Всеки стресиращ фактор след поникването – ниски нощни температури, слана, суша, плевели и самосевка, нападение от болести и неприятели – възпрепятства растежа и води до загуба на още време за развитие и необходимост от ПОМОЩ С КОМПЛЕКСЕН БИОСТИМУЛАТОР Амино Експерт ПРОТЕКТ.
Целта на доброто балансирано хранене е да намали процента на слабите и стресирани растения и да спомогне за достигане на оптимална за рапицата фаза на презимуване – дълбок вретеновиден корен, коренова шийка с дебелина 8 мм и розетка от плътни и здрави 8 – 10 листа. Това е гаранция за недопускане на дефицити, успешно преодоляване на неблагоприятните условия и бърз старт напролет.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗЕН ЗА РАСТЕНИЯТА АМИНО ЕКСПЕРТ ПРОТЕКТ?
Малките растения получават азот, фосфор, калий и комплекс от хелатни (изцяло усвоими) микроелементи (бор, мед, манган, молибден, желязо, цинк), фитохормони, аминокиселини и прилепител. Тази „готова храна“ се усвоява бързо и без разход на допълнителна енергия от младите растения и видимо активира растежа – за дни!
Специално подбраните за тази фаза аминокиселини инициират синтеза на физиолгично-активни протеини и активират градивните процеси в младите тъкани. Правилното съотношение на фитохормоните ауксин и цитокинин ускорява развитието. Естественият прилепител и омокрител осигурява добро разпределение на биостимулатора и прилаганите наесен ПРЗ (препоръчваме съвместно приложение) в третираната площ и осигурява приемането му от малките растения.
ЗАЩО СМЕ СИГУРНИ В ЕФЕКТА И ПОЛЗАТА ОТ АМИНО ЕКСПЕРТ ПРОТЕКТ?
Защото той съчетава качествата на листен тор и биостимулатор! Т.е. подава необходимата за тази ранна фаза храна, но и същевременно стимулира процесите в растенията – повишава „апетита им“. Едновременно с това има и антистрес ефект, подобрява имунната защита на младите посеви.
Есенното стимулиране на пшеница и рапица с Амино Експерт ПРОТЕКТ е гаранция за превръщането на вложените при сеитбата средства и труд в добра реколта!
ВСИЧКИ ПРЕПОРЪКИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ НА ЕКОФОЛ СА РЕЗУЛТАТ ОТ ДЪЛГОГОДИШЕН ОПИТ И СА НАСОЧЕНИ КЪМ ПОЛУЧАВАНЕ НА МАКСИМАЛЕН ДОБИВ ПРИ ОПТИМАЛНО ПРОИЗВОДСТВО.
ЗНАЕМ, ЧЕ ПРОБЛЕМИТЕ С ЕСЕННОТО РАЗВИТИЕ НА ПШЕНИЦА И РАПИЦА СА СЕРИОЗНИ.
НО ЗНАЕМ И ЧЕ МОЖЕМ ДА ГИ РЕШАВАМЕ! ДОВЕРЕТЕ СЕ НА ОПИТА.
Потърсете консултация със специалистите на Екофол АД

Агр. Петър Кръстев

Най-добрите азотни торове се произвеждат в три форми:

• Амидна

При внасяне в почватаамидната форма на азота преминава в амониева, след това в нитратна. Тя се усвоява добре от кореновата система при почвено торене и от листата при листно подхранване.

• Амониева

Амониевата форма на азота постепенно се усвоява от растенията в условия на ниски температури, превръщайки се постепенно в нитратна форма. Амониевите торове способстват подобряване растежа на корените, по добро братене при житните култури и по-голяма разклоняване на цветоноса при рапицата. Подобряват усвояването и на другите полезни за растенията вещества.

• Нитратна

Нитратната форма лесно се усвоява от корените в условията на високи температури, а също при внасяне в кисели почви. Недостатък при нея е, челесно се измива в по-дълбоките почвени слоеве.

С най-голяма популярностот агрономите се ползват следните азотниторове при зимните житни култури и рапицата:

. Амониева селитра – отличава се с висока разтворимост и способност да прониква в почвената среда. Най-често при зимните житни и рапицата се използва за подхранване в ранна пролет, а при пролетните култури по време на сеитбата със сеялката.

. Калциево-амониева селитра - допълнително съдържа в състава си калций, благодарение на което е подходяща за кисели и слабокисели почви.

. Карбамид(урея) – отличава се с висока концентрация на азот, бързо сеусвоява от кореновата система при почвено внасяне, а също така добре се усвоява от листната повърхност при листно подхранване.

. Карбамидно-амониева смес (КАС), която у нас се произвежда от Агрополихим Девня като UAN. Благодарение на високото съдържаниена азот и уникалния си състав - съдържа амидна, амониева и нитратна форма, този течен тор широко се използва в земеделието и е особено подходящ за условия на неполивно земеделие с ограничена почвена влага.

През последните години на пазара вече има азотни торове, които съдържат инхибитори на нитрификацията. Те забавят освобождаването на азота и по този начин осигуряват азот на културата продължително време през вегетацията, някой над 90 дни.

Внасянето на азотни торове е най-ефективният фактор, който влияе на количеството и качеството на добива на земеделските култури. При избора на вида азотен тор, важно е да се имат предвид природните условия, културата, състоянието на почвата и посева.

Елементът e определящ за производството на висококачествена пшеница, когато е наличен в точно определени фази

Агр. Петър Кръстев
Могат ли азотните торове да се използват така, че липсата на влага да не се отрази на съдържанието на протеин в зърното на пшеницата? Има ли значение кога се прави подхранването с азот? Оказва ли значение формата на азота в торовете при суша и влажно време? Отговорите на тези въпроси са в резултатите, получени от екип немски учени, провели полски опити през последните две сушави години.
ТОРЕНЕ В УСЛОВИЯ НА СУША

Обемът на внесените азотни торове, техният вид и качеството на разпределение в значителна степен определят успеха в отглеждането на пшеницата. Стратегиите за прилагане на торове, които са се доказали с достатъчно количество влага, при сухи условия, уви, престават да бъдат ефективни.
При изчисляване дозите на торовете зърнопроизводителите обикновено се ръководят от характеристиките на самото поле и неговото местоположение, типичното за сезона количество валежи и тяхното разпределение, както и от температурния режим, характерен за сезона. Вземат се предвид и целите на производството, т.е. планираният добив и качеството на зърното. Отчита се също динамиката на асимилация на азот, присъща на културата. Въпреки това, в условия на ограничен достъп до влага, всички тези предварителни изчисления могат да бъдат безполезни. Освен това, ако културата презимува добре и при достатъчно хранене демонстрира оптимално братене, трябва да се очаква повишена консумация на влага. Дори и с последващо редуциране броя на класоносните стъбла, оставащите от тях ще разполагат с по-малко влага, отколкото тези растения, които първоначално са формирали по-малко братя и класоносни стъбла. Високите дози азот в такъв случай могат да доведат до намалени добиви и изобщо да не допринесат за увеличаване съдържанието на протеин в зърното.

КАЧЕСТВЕНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ЗЪРНОТО СЕ ВЛИЯЯТ ОТ СУШАТА

В тази връзка ограничените запаси от влага трябва да се използват по-ефективно. Но сушата е различна, тъй като ефектът й върху добива на пшеница зависи от това в коя фаза от растежа на културата се е случила и с каква продължителност е била. Основен принцип е, че недостатъчното снабдяване с влага на всеки етап от развитието влияе върху добива на зърно. Но качествените показатели на зърното се влошават значително, когато сушата се появява на по-късни етапи от неговото развитие, като наливане и зреене.
В определени граници пшеницата е в състояние да компенсира влиянието на сушата и дори в посеви с по-малка гъстота да даде добре изхранено зърно с по-голяма хектолитрова маса. Такава компенсация обаче е за сметка на енергийните разходи и намалената ефективност от използването на хранителните вещества и влагата. Това се потвърждава от резултатите, получени в рамките на проведения експеримент през отличаващите се със сухите си условия години – 2019-а и 2020-а.

Проект „Агрономия без отпадъци“

Изследователите са определяли средните стойности на добива и съдържанието на протеин в зърното на дванадесет съвременни сорта пшеница от различни качествени групи, в зависимост от дозите азот, внесен с торовете. Данните са получени в рамките на рандомизирани опитни парцели по проект „Агрономия без отпадъци“. Докато например в едно от местоположенията на експерименталните участъци (Берге, Бранденбург) средните дългосрочни валежи от октомври до юни са били 361 мм, през 2019 г. са паднали само 246 мм. На пръв поглед сезон 2019/2020 със своите 350 мм валежи за съответния период не може да се определи като сух. Но ако разпределението на тези валежи се разгледа отблизо, изводът ще бъде различен: през март, април и май 2020 г. са паднали само 50% от многогодишната норма за трите месеца, докато през предходната година в тези месеци са паднали 71% от тази норма.

2019 г. е била преобладаващо суха, а последвалата 2020 г. се е отличавала с пролетна суша и обилни валежи през юни. Освен това през 2019 г. температурите по време на наливане на зърното са били много високи, което е довело не само до липса на влага, но е провокирало и стрес от жегата. За да се оцени въздействието на сушата в рамките на експеримента, средногодишното ниво на влага е било осигурявано чрез напояване. Така през 2019 г. експериментиращият екип е успял да симулира повече или по-малко нормална година. През 2020 г. пролетната суша е била компенсирана с напояване, а последвалият дъждовен юни е довел до надвишаване на средното ниво влага в напояваните опитни парцели.
БАЗА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СТРАТЕГИЯ

Резултатите от проведените опити ще помогнат на земеделските производители, стремящи се към производство на висококачествена хлебна пшеница, да определят стратегията за внасяне на азотните торове. Тъй като не е възможно времето да се предскаже за цялата година, за ориентир следва да се взема ситуацията от последната година с предположение, че настоящата ще се развива приблизително по същия начин. В повечето случаи става въпрос за различия в средногодишната норма на валежите, за съществени промени в температурите, а оттам и влошено влагоосигуряване на посевите, на базата на които е необходимо внасянето на азотните торове да се коригира. Към всичко това трябва да се конкретизират и производствените цели. Например на песъчливи почви със слаба влагозадържаща способност има смисъл да се работи с ниски норми на азотни торове. На тях трябва да се залага повече на нискокачествени пшеници, тъй като това е свързано с по-малки производствени и търговски рискове. Преди всичко производителите, отглеждащи целенасочено хлебна пшеница, следва да си изяснят въпроса – дали се стремят към високи показатели на протеин в зърното.
Пролетната суша не оказва голямо влияние на протеина в зърното. И това също трябва да се има предвид при определяне целите на производството. Тези, които искат да получат висококачествена хлебна пшеница, няма как да постигнат това, ако в последните фази от развитието си културата не е била осигурена с достатъчно азот. Но ефективността на късните подхранвания в дългосрочна перспектива е по-малка в сравнение с ранните. Към намаляване на протеина в зърното може да доведат както отсъствието на дъждове по време на формирането му, така и недостатъчно достъпният азот за растенията по време на наливане и зреене на зърното.

РИСКЪТ ОТ ПРЕКОМЕРНО АЗОТНО ПОДХРАНВАНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТ

При неполивни условия, при каквито обикновено се отглежда пшеницата, трябва да се реагира гъвкаво на промените в природните условия през цялата вегетация на културата. Ако в ранни фази се използват азотни торове с инхибитори на нитрификацията, тогава необходимостта от адаптиране на стратегията за внасяне на торове отпада. Въпреки това в опитите на бранденбургските полета през 2019 година са използвани торове със стабилизиран азот, които в сравнение с внесената трикратно калциево-амониева селитра са дали по-нисък добив. През 2020 година бавноосвобождаващият се, благодарение на юнските обилни дъждове, азот е използван рационално от културата и негативен ефект в сравнение с внесения на три приема азот не е отбелязан. До този момент (юни 2020 г.) поради правилната гъстота на растенията в посевите, рискът от редукция на стъблата е бил минимален. С това се доказва смисълът от провеждането на ранно подхранване с торове, в които азотът е с отложено отдаване и осигурява удължено хранене. Това е потвърдено от миналогодишния опит и е изключително полезно за земеделците, които се стремят към качествено производство на пшенично зърно.
ИЗВОДИ
Когато става въпрос за полета, характеризиращи се с ниска влагоосигуреност, обемът на първоначалното азотно подхранване трябва да се намали. Краткотрайно пролетно засушаване не е пагубно за пшеницата, но само при условие че в по-късните етапи на развитие ситуацията с осигуряването на влага се нормализира. Тогава растенията ще се възстановят и ще се развиват безопасно, без азотът да причини токсични повреди. Но всяко такова „възстановяване“ на културата е за сметка на разходите на вода и енергия. Именно затова още при планирането на посевите трябва да се обръща внимание на оптимизиране на сеитбената норма.

Мастър клас „Житни култури“ на Байер КропСайанс с ценни препоръки за подхранване на зърнената култура

Агр. Петър Кръстев
Пролетното торене на пшеницата бе една от темите на проведения наскоро уебинар на Байер КропСайанс – Мастър клас „Житни култури“. Експертът от Украйна Влодимир Железков изложи най-важните фактори, с които земеделците трябва да се съобразят при азотното подхранване на културата. Представяме ви в резюме препоръките на експерта за торене.
Анализът за азотното подхранване се базира на редица фактори
Предполага се, че нужните количества фосфор и калий са осигурени още през есента. Основните фактори, на които се базира азотното подхранване, са усвояването на хранителните вещества за производството на един тон зърно, за което са необходими 20 кг азот активно вещество. Анализират се и други важни фактори, каквито са съдържанието на азот в почвата и видът на предшественика. Определят се и наличието на другите хранителни елементи в почвата, гъстотата на растенията, броят на братята, видът на почвата и количеството валежи. За този анализ е необходимо да се вземат данни от последните три години като референция.
Следват планираният добив, моментът на подновяване на пролетната вегетация, коригирането на нормата на първото и второто торене и дали то да се направи еднократно или двукратно.
Времето на подновяване на пролетната вегетация е ключово, но агрономството е и творческа професия. Азотното торене може да бъде направено по различни начини. Влодимир Железков разказа за някои от начините, които е използвал в своята практика, като изтъкна плюсовете и минусите на всеки от тях. За избора им винаги трябва да се изхожда от нуждите на културата и техниката, с която разполагаме. Гост-лекторът на Байер изрази увереност, че всеки български земеделец притежава необходимия опит при извършване на пролетно торене на пшеницата – той прилага различни методи на своите полета, уверил се е в техните плюсове и минуси и може да избере най-добрия от тях. Влодимир Железков сподели, че от всички методи той самият се е спрял на торене с торорозпръсквачка и пръскачка. Торене със сеялка, според експерта, могат да си позволят фермери с по-малки площи, методът е актуален и в условия на засушаване.
Основният фактор е влагата
Лимитиращият фактор днес е влагата и нейното наличие в почвата, затова трябва да се фокусираме върху достъпното торене в зависимост от възможностите на растението да го усвои. Според етксперта това, което най-често виждаме на полето, е недостиг на хранителни вещества във фазите BBCH31-37 и вретенене поради внасянето на неправилна форма на азот. От това следва абортация на братятя. Другият проблемен момент е от фаза цъфтеж до наливане на зърното BBCH61-80 – той се появява поради отсъствието на по-бавно усвоим азотен тор, от което следва ниска маса на зърното. Затова подходът ни винаги трябва да е комплексен, съветва Влодимир Железков.
Всеки азотен тор притежава различни форми. Въпреки това не всички форми са достъпни чрез кореновата система, а някои не се препоръчват да се внасят през листата. Листното торене е най-добре да се прави с амидна форма, но е необходимо да се контролира количеството биурет, съдържащ се в карбамида, който би могъл да доведе до пригори. През кореновата система най-добре се усвоява нитратната форма на азота, а малко по-слабо от нея е амониевата форма. Под действието на влагата, топлината, микроорганизмите и процесите на нитрификация, амидният азот се превръща в амониев, а амониевият азот се превръща в нитратен и става усвоим за растението.

По този начин всеки земеделец може сам да планира стратегията си за удължаване на времето, в което ще има достъпен азот за растението. Ако пшеницата се намира във фаза BBCH11-13, т.е. преди началото на братене, и е необходимо да се стимулира братенето, тогава карбамидът не е подходящ, защото растението няма да чака 4 седмици. Пшеницата ще започне да гладува и ще бърза да премине в следващата фаза. От друга страна, ако се тори с амониева селитра или друг вид нитратен тор, културата няма да гладува и братенето ще бъде стимулирано. Ако пшеницата се намира във фаза BBCH21-29, във фаза братене, и не е необходимо този процес да се стимулира, идеална работа ще свърши КАС. Този продукт, по-популярен в България като UAN, съдържа и трите форми на азот. Той е широко използван в Украйна, въпреки че в дадения случай може да се внесе и само карбамид. По този начин могат да се разпределят азотните торове за първото и второто пролетно торене на пшеницата.
Не бива да се забравя, че при увеличаване нормата на азотно торене нараства и нормата на внасяне на сяра. В идеалния случай тя трябва да е в съотношение 5:1, т.е. за 5 единици азот се внася 1 единица сяра. Препоръката на експерта е сярата да бъде внесена при първото торене, тъй като сярата може да причини изгаряния при повишаване на температурата при второто подхранване. У нас се произвежда висококачественият продукт UAN+S, който е напълно подходящ за задоволяване потребностите на пшеницата в ранна пролет.
Основен коректив за нормата на торене е времето на възобновяване на вегетацията
Когато се знае общата норма на азот според планирания добив, трябва да се предвиди моментът на подновяването на пролетната вегетация. Това ще е основният коректив за нормата на торене, подчертава експертът. Например при ранно подновяване на пролетната вегетация и плавно повишаване на температурите горният слой на почвата не просъхва и растението не се подлага на стрес. В този случай торенето може да се раздели на два етапа. Нормата, изразена в процентно съотношение от общата нужда на растението, се разделя в зависимост от фазата, в която се намира. При късното подновяване на пролетната вегетация лимитиращите фактори са влажността и стресът на културата. И в този случай препоръката на експерта е торенето да не се разделя, тъй като ще има големи загуби и недостъпност на хранителните вещества при второто торене. Също така благодарение на бързото покачване на средната температура растението ще е подложено на стрес и бързо ще преминава през фазите. Поради тази причина второто торене няма да бъде рентабилно.
ЕКСПЕРТЪТ СЪВЕТВА:
КАС е най-подходящият азотен тор

Влодимир Железков сподели пред българските земеделци, че в Украйна торът КАС бързо е станал популярен, защото е подходящ както за двукратно, така и за еднократно торене на пшеницата. Експертът препоръчва КАС (респективно UAN и UAN+S у нас), тъй като в него се съдържат трите форми на азот – амониев 25%, нитратен 25% и амиден 50%, което осигурява допълнително хранене на растенията както на ранните етапи от тяхното развитие, така и на по-късните етапи.
Въпреки това, ако е налично ранно възобновяване на пролетната вегетация на културите, е по-добре азотната норма да се раздели на две: първо торене с амониева селитра или амониев сулфат, второ торене с КАС (UAN). Най-добрият метод за внасяне на КАС са струйните дюзи. При тях капките падат под действието на теглото и гравитацията и задържането върху листа практически отсъства, а това означава, че няма да има изгаряния. Необходимо е да се обръща внимание на височината, на която е разположена щангата на пръскачката. Тя трябва да е на не по-малко от 50 см от растението, особено ако се използват проточни дюзи. В противен случай струите могат да се припокрият, което може да доведе до неравномерно развитие на растенията.
С аргументираното си изложение Влодимир Железков убеди българските земеделци, участници в уебинара на Байер КропСайанс, че само професионалното и творческото прилагане на торенето с азот може да доведе до пълно усвояване на елемента и максимална ефективност от направените разходи.

Висококачественият продукт на „Агрополихим“ АД съдържа три форми азот в добавка със сяра

Производството на селскостопанска реколта не е лесно – производителите са изправени пред трудни предизвикателства. Висока или ниска температура. Прекалено много вода или недостатъчно влага. Песъкливи или глинести почви. Недостатъчно хранителни вещества и други фактори, които дават устойчиво ниски добиви.
Производителите се нуждаят от висококачествени минерални торове, съдържащи жизненоважни хранителни елементи. От тези хранителни вещества азотът е най-важен за получаването на високи добиви.
Азотът е ключов компонент за растенията, но когато е доставен под формата на урея, повече от 30% от азотния тор често се губят при изпарение. По този начин 30% от вашия продукт бива изгубен почти веднага.
Природните фактори, стимулиращи загубите на амиден азот, са скорост на вятъра, валежи и температура. Температурата на почвата, нейнoтo рН, катионният обменен капацитет, буферният капацитет и водното съдържание са фактори, стимулиращи амонячните емисии.
Съществуват различни стратегии за намаляване на емисиите на амоняк – един от методите включва използването на инхибитори, които намаляват натрупването на амоний и с това и изпарението на амоняк.
За да намалим тези загуби, ние, от „Агрополихим“ АД, препоръчваме употребата на UAN, смесен с амониев тиосулфат. Амониевият тиосулфат е инхибитор, който забавя хидролизата на уреята и нитрификацията, освен това е добър източник и на сяра. Гарантираме високо качество, като поддържаме строг баланс на суровините, за да се получи точното съотношение на азот и сяра – 28% азот и 5% сяра.
UAN + Амониев тиосулфат /UAN+S/ е уникален продукт, съдържащ три форми на азот – нитратна NO3, амониева NH4 и амидна NH2, в добавка със сяра SO4, което го прави подходящ за приложение при всички селскостопански култури.
С нашите продукти може да отглеждате културите си по устойчив начин.

Бавното и контролирано действие гарантира максимално усвояване на хранителните елементи без замърсяване на околната среда

Агр. Петър Кръстев

Производителите на минерални торове постоянно подобряват своите продукти с цел повишаванена тяхнатаефективност. Това е особено важно за азотнитеторове, но също така е необходимо да се намали неблагоприятното въздействие на този вид агрохимикали върху околната среда като еутрофикацията*, замърсяването на подпочвените води и др.

Постигането на повишенаефективност от азотните торове не е лесна задача, тъй като растенията усвояват азотаот почвения разтвор с кореновата си система във формата на нитратни или амониевийони. При това амониевата форма на азота, за разлика от нитратната, се фиксирав почвения поглъщателен комплекс, затова почвата и растениятасе конкурират за амониевия азот, намиращ се в почвата или внесен с азотните торове.

Такава конкуренция за амониев азот е основен проблемпри определянена дозите за внасяне на минералниторове, тъй като само част отелемента може да бъде използвана от растениятапрез вегетационния период. От практична гледна точка ефективността от използване нахранителните вещества може да се определи чрез разликата между частта от общото количество достъпни форми азот в почвата или постъпилия с торовете, с усвоения от културата за определено време. Повишаване ефективността от използване нахранителните веществав минералните торове от културите винаги е било и си остава важен изследователски проблем.

Стратегия, повишаваща ефективността от минералния азот

Различните видове азотни торове, използвани в селското стопанство, все повече подлежат на контрол с цел подобряване на глобалния азотен баланс както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Най-важната задачаепо-нататъшното повишаване на ефективното им усвояване. Известно е, че при внасяне на минерални торове през първата година растенията използват само 50 – 60% азот, 10 – 25% фосфор и 50 – 60% калий. Поради това че значителна част от азота в торовете се губи в годината на внасяне, дозата му трябва да бъде балансирана с оглед максимално задоволяване нуждите на растенията с хранителния елемент. Това изисква вземането на определени агротехнически решения, фокусирани върху технологии, които позволяват да се достигне максимална съвместимост между потребността на културата и постъпването на азот от всички източници, в това число и от торовете. Тази стратегия включва:

• стимулиране растежа на кореновата система за сметка на подобряване структурата и оптимизиране киселинността на почвата (алкализиране), повишаване съдържанието нахумус, способност за запазване достъпността нахранителните вещества;
• извършване напочвен и растителен анализ за съдържание на хранителни вещества, а също така и на постоянен мониторинг на растежа и развитието на селскостопанските култури;
• определяне дозите хранителни вещества, съответстващи на потребностите на земеделските култури и на условията на отглеждане;
• избор на оптимална форма на минерален тор и начин на неговото внасяне, например инкорпориране в зоната на кореновата система.

Много добър начин за повишаване ефективността на минералния азот е използването наторове с бавно и контролирано действие, коитопостепенно освобождават хранителните вещества в съответствие с потребностите и динамиката на усвояване от конкретната култура.

Формула за идеален тор

Идеалният тор трябва да има следните характеристики:

• При еднократно внасяне да осигурява достатъчно количество хранителни вещества на растенията, необходимизатехния оптимален растеж и развитиепрез целия вегетационен период.
• Съдържа максималенпроцентхранителни елементи, за да се получи най-голяма възвръщаемост на инвестицията.
• Има минимално неблагоприятно въздействие върху почвата, водата и околната среда.

В голяма степен на тези изисквания отговарят торовете със забавено и особено с контролирано освобождаване на азот и стабилизираните торове. С тяхна помощ е възможно повишаване коефициента на използване на хранителните вещества при минимално количество тор и намаляване негативното въздействие на околната среда. Трябва да се знае, чегрешките, допуснати в технологията на отглеждане на културите, не могат да се поправят с помощта на тези специални видове азотни торове.

Минералният азот: задграничен опит

В катедрата по агрономство в Университета по естествени науки в Познан, Полша, в продължение на няколко години в полски опити е наблюдавана реакцията на хибридите царевицакъм различните форми азотни торове. Внасяне на 140 кг N/ха (14 кг N/дка) във вид на азотен тор Super N46 е оказалопо-голямо влияние върху добива – съответно с 12,1 и 8%, в сравнение с амониевата селитра или карбамида. За отбелязване е, че тези резултати са били получени в много сухата и гореща 2018 година.

Азотът и хибридите царевица

При разработката на технологии за торене на царевица с азот много важно е да се отчита генетичният профил на избрания хибрид. При класическите хибриди, царевичните растения усвояват от 85 до 100% от азота в периода на активен вегетативен растеж. Във фаза наливане на зърното при същите започва процес на реутилизация (повторно използване) на органичните азотни съединенияот натрупаните по-рано ресурси в растението и частично от почвата. Този механизъм е присъщ само на класическите хибридии не важи за различните технологични линии хибриди. Индексът на реутилизация (придвижване) на азота и другите хранителни вещества за класическите хибриди е положителен, т. е. във фаза на генеративен растеж (наливане на зърното) те използват резерви, натрупани във фаза на вегетативен растеж.

От друга страна, механизмът на усвояване на азота от хибридите отразлични технологични линиие диаметрално противоположен и индексът на реутилизация на азота при тях е отрицателен. Това се отнася също за фосфора и магнезия. С други думи, основен източник на азот за растенията от различните технологични линии царевица в периода на наливане на зърното е почвата. Тази особеност на хибридите изисква прилагането на азотниторове със забавено действие (карбамид, амониев сулфат с полимерни покрития) или внасяне на азота на части, което е значително по-трудно при високи растения.

В изследванията, проведени в полската катедра по агрономство, хибридите от различини технологични линииса показали по-висок добив на фона на всичкипроучвани видовебавнодействащи азотниторове. Най-голям допълнителен добив зърно е бил получен във вариантите с карбамид и притора Super N46 . Затова, необходимо условие за внедряване на прогресивни хибриди от различните технологични линии царевица изисква промяна в стратегията на внасяне на торовете, базирана на знания за конкретната физиология на хранене.

*еутрофикация - „цъфтеж“ на водните басейни, в резултат на намножаване на определен вид водорасли от замърсяването с химични елементи от торовете

Специалистите от Агрополихим дават конкретни препоръки за дозите на приложение, съобразени с температурните условия

Агроинж. Владимир Желев

Подходящ за третиране на есенниците е течният азотен тор UAN. Той е продукт, съчетаващ в себе си два взаимно незаменими азотни тора – амониев нитрат и карбамид. Във формулата си той съдържа и трите форми на азот – амидна, амониева и нитратна. Това съчетание дава възможност при употребата му растенията да се обезпечат с бързо достъпна за тях храна, както и продължително отдаване на лесно усвоимите форми на азота във времето. Съдържанието на известен процент вода в химическата формула на течния азотен тор не позволява големи загуби при приложение без инкорпориране в почвата, което го прави водещ продукт в азотното хранене.

Програмите за хранене на растенията, където е заложено азотно подхранване, могат частично или изцяло да се обезпечат с течен азотен тор. Технологиите на отглеждане на културите позволяват и съчетание на конвенционалните азотни торове с UAN, където неговото приложение е чрез подхранване по време на вегетация и коригиращо торене. Като най-добър вариант е торовата норма да бъде разпределена минимум 2 пъти - първото подхранване да бъде края на февруари, началото на март, когато започва пролетната вегетацията на есенниците, и второто приложение да бъде минимум 3 седмици след това.

Определянето на торовата норма в земеделието е широко понятие, но ние препоръчваме при високодобивната генетика пшеница минимум 16-17 кг/дка акт. в-во. азот. Това може да бъде постигнато при две приложения на UAN – напролет, като норма от 22 л/дка при първо приложение, и след минимум 3 седмици – още 18 л/дка.

Има няколко условия при приложението на течни торове, които трябва да съобразим, за да получим максимално добър резултат. Едно от тях е изборът на подходяща дюза за приложение, като тя задължително трябва да бъде струйна. Температурата е второто условие за приложение, като тук обръщаме внимание на второто подхранване, тъй като обикновено то се прави в края на март, началото на април – т.е. в период, когато дневните температури са високи. Трябва да съобразим този фактор и да отложим приложението през по-хладните часове – рано сутрин или цяла вечер.

Течният азотен тор UAN е подходящ за всички видове култури. Успешно се прилага в зърнопроизводството, лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, цветарството и др. Поради формите на азот, съчетани в него, той е лесно достъпен за подхранване във всяка една фаза от развитието на културите, през която е необходимо да се направи азотно хранене.

Аномално високите температури провокират вегетация и разпространение на заболявания в посевите с зимни житни култури и маслодайната рапица

Агр. Петър Кръстев

Ще започна малко извън контекста на настоящия материал, като се върна малко назад в годините. Искам да припомня едно изказване на наш министър председател от трибуната на Народното събрание. През 2008 година беше вече започнала световната икономическа криза и нашият висш държавник смело заяви: „Световната икономическа криза няма да засегне България!“ Още тогава думите му предизвикаха у мен, (а предполагам и у много реално мислещи българи), недоумение от тази недомислена (да не казвам друга дума, която би била по-подходяща) констатация! Времето разбира се доказа, че той не е прав.

Нещо подобно в момента се случва и с изявленията на учени и експерти от цял свят, че в момента с непредсказуеми темпове тече процес на глобално затопляне на климата на Планетата ни. Отново у нас има хора, които смятат, че едва ли не този процес няма да ни засегне пряко.

Но времето ни показва друго – картината и у нас е доста нетипична за сезона, отсъстват валежи, няма сняг, температурите са драстично високи за сезона. Преди 20-тина години в България неофициално се разпространяваше една секретна информация от НАСА, в която се прогнозираше, че след около 50 години климата в Европа ще е доста променен. Там се казваше, че в нашата географска ширина валежите ще стават все по-оскъдни, климата ще върви към опустиняване и че няма да има условия за отглеждане на зърнено-житни култури. Това време като че ли идва с непредсказуемо бързи темпове.

Аномално високите за това време на годината температури продължават

Навсякъде в страната отсъства снежна покривка,нивото на валежите е значително под нормата, а температурите са драстично високи. Зимните зърнено-житни култури и рапицата не могат да встъпят в пълен покой, който тези култури трябва да преминат. Дори може да се каже, че вегетацията не е спирала. В растенията не протекоха нормалните процеси на концентрация на захарите. Вегетиращите растения не натрупаха необходимите им за зимуване захари в най-важните за възобновяване на пролетната вегетация органи – възелът на братене при пшеницата и другите житни култури, и кореновата шийка при рапицата. Това ги прави изключително уязвими към рязко падане на температурите дори и не много под нулата. В клетките на растенията се намира много свободна вода, която при евентуален замръз ще доведе до образуване на кристали лед, които ще причинят разкъсване на тъканите и загиване. Това важи и за рапицата, особено за посевите с прерастнали растения, които са изнесли растежният връх над почвата. Без снежна покривка те силно ще пострадат от частично или пълно измръзване.

Да не говорим, че незатихващата вегетация, както прогнозирах в материала от миналия брой на „Гласът на земеделеца,“ ще доведе до ранен азотен глад. Това явление вече е факт и на много места в страната посевите с зимни житни култури масово жълтеят. Разрешеното време за пролетно подхранване на есенниците с азот съгласно Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяване с нитрати от земеделски източници е след 5 февруари.

В момента агрономите нямат формула за успешен ход!

На специалистите в зърнопроизводителните стопанства в това време, когато няма валежии температурите са високи, не им остава нищо друго освен редовно да наблюдават посевите от близо. Защото при тези условия съществува реална опасност болести и неприятели рано да нападнат изнежените и незакалени посеви. Инокулумът от болести при рапицата и житните култури е в посевите още от есента. Единствено липсата на влага до известна степен го задържа от развитие. Най-засегната от сушата отново е Добруджа, където недостига на влага е най-осезаем. Там също преобладават високи за сезона температури, които придружени от характерните за района ветрове водят до физиологична суша на растенията и бързо изсушаване на почвата.

Течният азотен тор в амониева форма позволява лесно усвояване и предотвратява загубите от елемента

Агр. Петър Кръстев

Перспективно решение за усъвършенстване системата за хранене на пшеницата е есенното внасяне на течни азотни торове в амониева форма на дълбочината на кореновата система на културата. Това позволява да се повиши ефективността от усвояването на азота и да се предотвратят загуби от елемента.

Днес пред земеделските общества по света стои задачата за интензификация на производството на растителна продукция, обусловена от ръста на населението и намаляване на посевните площи. Житните култури са изразени азотофили и за формиране на добива използват значителни количества азот. Практически е невъзможно поддържането на почвеното плодородие на високо ниво само благодарение на естествените процеси на азотфиксация. За попълване запасите с основния градивен елемент за растенията масово се използват азотни торове, което изисква значителни разходи на средства и енергия. От цялата енергия, необходима за производство на трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий (NPK), 87% се използва за синтез на амоняк. Ако днес производителите на зърно се откажат от използването на азотни торове, в продължение на няколко години обемът на селскостопанското производство ще спадне толкова, че редица страни, които днес изнасят големи количества продукция, едва ще смогнат да осигурят собствените си потребности.

По данни на ФАО в света се използват около 100 млн. т азотни торове, като 60% от тях отиват за производството на зърно. Изчислено е, че при повишаване на ефективността на използвания азот дори само с 1% ежегодно, могат да се икономисат около $250 млн. Ефективността от използването на азота в света в посевите със зърнени култури е доста ниска – около 33%. Този нисък процент произтича от сложността при избора на система за азотно хранене. На азота се падат по-малко от 1-3% от сухата маса на растенията, но независимо от това, при недостатъчното му наличие в почвата нормалният растеж и развитието на зърнените култури са невъзможни.

В развитите страни фермерите често се презастраховат и внасят прекомерно количество тор за култури, които вече са добре снабдени с азот, или когато периодът на прилагане на тора не съвпада с най-високата потребност на растенията от елемента. Освен това огромна част от азота не се изнася с реколтата и влошава екологичната ситуация в агрофитоценозите. Затова много земеделски стопанства в света широко използват течните азотни торове. Те са удобни за внасяне, съдър­жат едновременно амониева, нитратна и амидна форма азот. При използването им се предотвратява ниската ефективност на усвояване на азота при повърхностното внасяне на карбамид без инкорпориране, когато загубите на азот могат да достигнат до 40% и повече.

Плюсове на есеннето внасяне на течен азотен тор

Известно е, че в есенния период на вегетация, за развитие на вегетативната маса пшеницата изисква малки количества азот. В зимния период потребността на пшеничните растения от хранителния елемент е минимална. В този период, в условия на преовлажняване в съчетание с положителни температури, са възможни значителни загуби на елемента, ако внесеният тор е в нитратна форма.

След началото на вегетацията – рано напролет, потребността от азотни торове рязко нараства. Високата потребност от азот се наблюдава също във фазите цъфтеж и наливане на зърното.

Изследвания с белязан азот (15N) са показали, че загубата на елемента в производството на зърнено-житни култури може да стигне от 20 до 50% от внесеното количество. Ефектив­ността на усвояването му от пшеницата в значителна степен зависи от условията на отглеждане. Ниска ефективност при второ и трето подхранване може да се наблюдава практически при всички почвено-климатични зони и условия, ако внасянето е съпътствано с високи температури и недостиг на влага в периода от фазите вретенене до формиране на класа.

Известно е, че внасянето на амониев азот може да повиши ефективността от прилагането на торовете. Причината е, че йоните NH4+ по-добре се фиксират от почвените колоиди и не се измиват от почвата. Установено е, че при внасяне на елемента в амониева форма, за културата е достъпно достатъчно количество азот в продължение на цялата вегетация. Увеличената интензивност на поглъщане на азота по време на наливане на зърното свидетелства за потенциалното преимущество на амониевото хранене (NH4+) при отглеждането на зърнено-житните култури. Опитно е установено също, че локалното внасяне на течни азотни торове, съдържащи елемента и в амониева форма, благодарение повишаването на концентрацията на амониевите йони, забавя процесите на нитрификация, което благоприятства запазването на азота в почвения профил.

Перспективи за течните азотни торове

Прилагането на течни азотни торове е перспективно поради ред положителни причини. Тази технология е особено актуална на големи площи, поради възможността за пълно механизиране на транспорта и внасянето на тора в почвата. Освен това се осигурява по-равномерно внасяне в сравнение с гранулираните торове. Известно е, че разходите за ресурси при внасянето на течен азотен тор в почвата са с 20 – 40% по-малко, отколкото при използване на твърди гранулирани торове, а и разходите за труд намаляват до 2 – 2,5 пъти.

Ефективността от течните азотни торове се увеличава при внасяне на определена дълбочина в почвения профил. Установено е положително влияние на амониевата форма върху добива на зърно в сравнение с внасянето на карбамид и амониева селитра по повърхностния начин. Като цяло, внасянето на азотните торове под повърхността на почвата способства за по-продължителното съхранение на азота, а също така за по-пълното му използване от растенията.

С намаляване количеството на валежите в пролетно-летния период, което все по-често се наблюдава през последните години, ефективността от подхранването на посевите с пшеница намалява. Затова все повече ще се налага практиката в зърнопроизводството през есента еднократно да се внасят течни азотни торове на определена дълбочина в почвения профил (15 – 20 см). Това е обяснимо поради по-добрата достъпност на азота за пшеницата, благодарение на повишената влажност на този слой почва.

Въпреки многото изследвания, проведени в областта на оптимизация на азотното хранене на пшеницата, все още много въпроси остават нерешени. Колко азот поглъщат растенията в есенния период при внасяне на елемента на дълбочина 15 – 20 см при различна продължителност на есенния вегетационен период? Какви форми амониеви торове е добре да се използват? Как влияе осигуреността на растенията с азот на презимуването и на възобновяване на пролетната вегетация? Как високите концентрации амониев азот влияят на хумуса на почвата при многогодишно внасяне на такъв вид тор?

Тези въпроси заедно с още други търсят решение. Затова оставяме темата отворена, като сме готови да публикуваме всяко едно аргументирано и компетентно мнение.