Европейската комисия (ЕК) ревизира и ще премахне част от ограниченията при производството и търговията на свине и свинско месо за пет области в Република България, наложени поради разпространението на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Това са областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, област София и община Аксаково в област Варна.

Базирайки се на високите резултати в борбата с АЧС при домашни свине през 2019 и 2020 година, оценени положително при одитите, извършени от ЕК, последният от които през ноември 2020 г., Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) неколкократно излага пред комисията становище, че принципите на досега действащата регионализация не следва повече да се прилагат за всички засегнати области.

Поредното искане Агенцията отправи през февруари т.г. То беше разгледано на среща на Постоянния комитет към ЕК на 15 и 16 март, на която държавите членки гласуваха „за” ревизия на Решение за изпълнение на ЕК 2014/709. По този начин ЕК уважи искането и като първи етап в този процес ревизира и намалява ограниченията за петте области в България и община Аксаково.

Комуникацията между БАБХ и ЕК по отношение на останалите области продължава.

България стриктно спазва Решение за изпълнение на ЕК 2014/709, в което са разписани правилата за търговия със свинско месо и продукти от свинско месо от държави, констатирали и докладвали случаи на АЧС при домашните свине. Съгласно Решението територията на Северна България, областите Благоевград, Кърджали и Област София бяха категоризирани като зони от Част III (региони, в които е установена поява на АЧС както при домашни, така и при диви свине). Останалата част от територията на страната е зонирана като Част II (констатирано заболяване само при диви свине). Целта на регионализирането и въведените ограничения в териториите от Част III е да се предотврати разпространението на АЧС и да се защити единният пазар и международната търговия на ЕС.

С новото регионализиране от Част III в Част II свиневъдите от областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, Област София и общ. Аксаково ще могат да се възползват от облекчения в режима за търгуване на свинско месо и продуктите от него, произведени от местните ферми, в ЕС.

Напомняме, че АЧС е заболяване с икономическо отражение върху свиневъдния сектор. Месото, произведено и добито в региони, в които вирусът е бил установен, е напълно безопасно за консумация от човека.

Към момента свинското месо с произход от български свинеферми свободно се продава във всички търговски обекти в страната.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини
Понеделник, 15 Февруари 2021 07:39

Тютюн: ЕК възобновява дебата с бранша

България също е част от него, като член на UNITAB-Европа и ELTI

На 16 февруари 2021 г., вторник от 14.30 ч. ще се проведе видеоконферентно заседание на Група за граждански диалог за тютюна на Европейската комисия (ЕК). Това е успех за сектор “Тютюн”, защото от април 2017 г., след почти четиригодишно прекъсване, ЕК възобновява дебата с бранша.

След усилията на FETRATAB и COPA COGECA за рестарт на диалога,се дава шансКомисията да почувства, че секторът все още е жив и жизнен и иска да намери нови начини за сътрудничество с институциите на Европейски съюз (ЕС).

Европейска асоциация на тютюнопроизводителите UNITAB-Европа ще участва в заседанието като част от COPA COGECA. Европейска междубраншова асоциация ELTI в сферата на суровия тютюн в ЕС ще запознае ЕК със спецификите и дейностите на бранша в страните тютюнопроизводителки, сред които и България. Секторът настоява в срещата да участват, освен представители на DG Agri,  и такива от DG Taxud, DG Sante и OLAF. 

Публикувана в Агроновини

Те обаче няма да бъдат обвързващи, казва еврокомисарят Войчеховски

Евродепутатите от Комисията по земеделие в Европейския парламент проведоха на 1 декември видеосреща с комисаря по земеделие Януш Войчеховски. Те са изразили безпокойство по отношение на бъдещите национални стратегически планове. В каква посока са въпросителните?

Ако планираните препоръки на комисията към държавите членки относно стратегическите планове по ОСП няма да бъдат обвързващи, съществува опасност от ренационализиране на политиката, като някои страни ще получат конкурентно предимство

Отговорът на комисаря Войчеховски: препоръките ще разглеждат действията, необходими за постигане на целите на ниво ЕС за Зелената сделка. Препоръките биха били „част от структуриран диалог между държавите членки и Комисията, за да се гарантира, че стратегическите планове по ОСП отговарят на целите, като същевременно се зачитат субсидиарността и гъвкавостта, предвидени в Регламента за стратегическите планове“.

Уточнение: Комисията подготвя 27 документа с препоръки, по един за всяка държава-членка, като те трябва да бъдат публикувани до края на декември, придружени от съобщения до ЕП и Съвета

Броят на конкретните идеи, поставени пред всяка държава-членка, ще бъде около 15, като те ще се съсредоточат върху „специфичните предизвикателства“ за дадена държава.

Комисията няма да определя количествени цели, оставяйки това на всяка държава. Тя ще обобщи националните приоритети по време на одобрението и модифицирането на стратегическите планове по ОСП и ще прецени дали те са в състояние да отговорят на амбицията на Европейската зелена сделка.

Бързият напредък в тристранните преговори трябва да позволи на държавите членки да използват голяма част от 2021 г. за изготвяне на своите стратегически планове.

Препоръките на Комисията няма да бъдат обвързващи, те не са правни текстове, които трябва да се прилагат от държавите-членки.

„Искаме да улесним диалога. Има огромни разлики между държавите членки в настоящите им екологични показатели и това е ключов въпрос. Комисията не може да накара страните да направят повече от това, което е предвидено в законодателството. Зелената сделка всъщност е покана за решаване на проблема заедно ...и ще можем да го направим само с помощта на държавите членки и чрез насърчаване на земеделските производители“, е казал в заключение комисарят Януш Войчеховки.

Публикувана в Агроновини

На 27 ноември трябва да се проведе финална тристранна среща по Преходния регламент 

България е предложила да бъде предвидена възможност за актуализиране на т. нар. референтна година в сектор „Тютюн“ и млечно говедовъдство. Става дума за подпомагане по т. нар. преходна национална помощ, която се изплаща от републиканския бюджет. В тази връзка беше отправен и въпрос към земеделския министър Десислава Танева – по време на редовния петъчен парламентарен контрол.

„Финалният текст на европейското законодателство, регламентиращ преходната национална помощ, ще се договори след триалози, като споразумение между съзаконодателите- Съвет на ЕС, Европейска комисия и Европейски парламент.

На 27.11.2020 г. се очаква да се проведе финалната тристранна среща по Преходния регламент. След завършване на процеса, ще се пристъпи към публикуването му в Официалния вестник до края на годината“, обяснява в своя отговор министър Танева.

         Триалозите по регламентите за бъдещата ОСП са планирани при следния график до края на германското председателство:

  • 1 и 10 декември - Първи триалози, посветени на зелената архитектура;
  • Хоризонтален Регламент – 10 декември
  • Регламент за Общата организация на пазара - 2 декември         

Очаква се законодателният пакет от трите регламента да се договори през 2021 г., но все още няма яснота за точните дати.

Становището на Европейската комисия е да няма Преходна национална помощ, но то ще бъде предмет на дебат по време на т. нар. триалози. Докато те не приключат, не може да бъде даден окончателен отговор дали 2018 година ще е новата референтна година.

Публикувана в Агроновини

България ще получи 12 млрд. евро от пакета, който Европейската комисия предлага за възстановяване на икономиките на 27-те след Covid– 19.

Общият спасителен пакет възлиза на 750 млрд. евро. Това се казва добра новина! Полезно е обаче да припомним: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.

12 млрд. евро за България, срещу връщане на 3,3 млрд. извън тази сума и то след години, не звучи никак зле. Ще ни ги дадат обаче, ако имаме план, който можем да защитим. А имаме ли план и какъв е той?

Показателно е името, с което ЕК е кръстила спасителния корона пакет – Ново /следващо/ европейско поколение. Каквото и да означава това – 3,3 млрд. ще ги връща следващото поколение, а 12-те ще ги похарчи сегашното. Няма лошо, ако ще твори блага за години напред и ще създава устойчив бизнес.

Колко от тези пари ще стигнат до земеделието? Засега Брюксел не отстъпва от приоритетите си: дигитализация, Зелена сделка, успешен Общ пазар. Тази попара обаче не ни харесва. И нямаме никакъв план как точно ще се впишем в нея.

У нас си играем на политика. Кризата с Covid– 19 все повече заприличва на популистка предизборна препирня. Всеки дава акъл и смята, че държи нотариален акт върху истината. През това време редица бизнеси остават в ступор, възстановяването ще отнеме години. Постигнат с национален консенсус план за възстановяване на икономиката няма.

Това означава, че има реална опасност въпросните 12 млрд евро да потънат в неясни проекти с неясен резултат. Какво пък – нищо ново под българското слънце. Нали сме царе в усвояването на европейски пари. Дори без план и без стратегия. Криза е, кой ще ти мисли за такива работи, нали? Да му мисли следващото поколение.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Картинката обаче трудно ще се избистри

От 66 проверени биологични стопанства, 11 полета с биорапица, биорезене и биокоринадър се оказали фалшиви. Ти да видиш!

Така новият зам.-министър Чавдар Маринов, чиито ресор биопроизводителите си извоюваха след протести тази пролет, хвърли първия камък в мътното блато, наречено био. Като е казал обаче „А“ заместник-министърът, трябва да стигне и до края на азбуката. Доста кал има да се изгребва от този сектор, докато картинката започне да се избистря.

Повече от ясно беше още преди 2-3 години, че няма как в малка България биопроизводителите да растат с такава главоломна скорост. И че тук не става дума за лична кауза, посветена на чистото производство, а за източване на едни пари. Лошото е, че от това пострадаха истинските биопроизводители.

До тоталното заблатяване на картината всъщност се стигна законно. След като нормативната уредба позволява, защо да не се появят едни 20-30 фирми, които лесно са си направили аритметиката колко субсидии ще получат като се регистрират като биопроизводители с едни огромни площи. И понеже контролът ни е муден и неефективен, щетите се констатират с огромно закъснение.

Секторът остана блокиран и без финансиране за повече от 2 години. И третата се очертава трудна. Защото законовите механизми за санкциониране у нас, са като да минеш през девет планини в десета, докато стигнеш до конкретен резултат. От МЗХГ ще пишат предписания до сертифициращите органи. И ще чакат те да бъдат изпълнени. Ако не бъдат, едва тогава могат да бъдат налагани глоби.

50 млн. лева са неправомерно получените субсидии от фалшивите биоземеделци. Не изглеждат много, но са около 30- 40% от финансирането на биосектора. И тук не става дума само за едни пари. А за това, че целият бранш вече е под съмнение. Името му е опетнено. Само да припомним – в края на ноември предстои одит на Европейската комисия у нас. Той трябва да установи био ли е българското био или е нещо фалшиво?

Тъкмо затова зам.-министър Чавдар Маринов трябва да прояви кураж. Добре се започна с обновяването на електронния биорегистър. Вече са ясни 11 нарушители. Но колко са още? Най-добре е да бъдат проверени всички. Така цялата картина бързо ще се избистри. От което всички имат интерес. За да не берем срам пред Европа. И за да сме свършили поне едно нещо като хората.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Петък, 04 Октомври 2019 13:43

Агрокомисар на кантар

Кандидатът за европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица.

В досието на полякът Януш Войчеховски има солидна черна точка. Той е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г. 

Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това няма да повлияе на избора.

Полякът обаче започна с фалстарт своята битка за поста. Провалът при първото му изслушване пред европейските депутати изостри въпроса до колко неговата кандидатура за аграрен еврокомисар е уместна.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша би бил повече от приемлив на тази позиция. Структурата на полското селско стопанство обаче е различна.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговото първо изслушване. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните. Не даде конкретен отговор обаче на въпроса дали директните плащания между държавите членки трябва да бъдат изравнени. Част от евродепутатите се разсмяха на нищо неказващото изречение от страна на кандидата за аграрен еврокомисар „Отворен съм за обсъждане“.

Поляците имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението „ОСП не е Библия“, Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Дали при второто изслушване пред европейските депутати полякът ще издържи изпита, предстои да разберем. Ако това се случи, Януш Войчеховски определено ще е най-странната птица като еврокомисар по земеделието в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, не е ясно. Засега е агрокомисар на кантар.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

Заради изключителните горещини, обхванали големи части от териториите на държавите-членки на Европейския съюз и предизвикващи силно засушаване, се предприемат извънредни мерки в подкрепа на фермерите в общността, съобщиха от Европейската комисия. „Задържащата се неблагоприятна метеорологична обстановка тревожи нашите селскостопански производители. Комисията държи връзка с държавите-членки и оценява положението по места. Както винаги, ние сме готови да се притечем на помощ на фермерите, засегнати от сушата”, обяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Той уточни, че в случая става въпрос за увеличаване на размера на авансовите преводи по директните плащания и мерките за развитие на селските райони и за облекчаване на екологични правила, за да може да се облекчи изхранването на домашните животни чрез допускането им до територии, които по принцип са забранени за използване като пасища. Друга част от екологичните изисквания пък може да бъдат загърбени с цел разнообразяване на засажданите култури и увеличаване на гъвкавостта при производството на фуражи, което е особено засегнато от сушата.

Авансовите плащания, извършвани през октомври, са в размер на 50% от договорените субсидии за директното подпомагане, но през тази година ще достигнат до 70% и до 85% по мерките от ПРСР при обичайни 75%.

Публикувана в Бизнес

От 2030 г. Европейската комисия забранява употребата на палмово масло в производството на биогорива, съобщава АгроПортал. Решението е публикувано на официалния сайт на Комисията и е продуктувано от желанието да се спре обезлесяването на тропическите гори в Индонезия и Малайзия. Както е известно тези страни са сред основните производители на палмово масло.

Според решението на ЕК, използването на палмовото масло като суровина за производството на биогориво, постепенно ще започне да се свива от 2023 г. и напълно да спре до 2030 г. 

Допускат се обаче изключения, които ще позволят частичното включване на палма в производството на биогорива. Но те ще бъдат обвързани с ангажимента това да става, когато се отчита повишен добив на суровината, която се ползва и в хранителната индустрия..

Това решение продължава да оказва натиск върху цените на палмовото масло, които са паднали с 3,7% от началото на март до 511,25 долара за тон, коментират анализатори.

Спадът в цените на палмовото масло оказва натиск върху пазара на маслодайни култури като соя и слънчоглед. Соевото масло в Чикаго се търгува на 656,3 долара на тон, а слънчогледовото масло – на 660-665 долара / т FOB, коментирт борсови анализатори.

Публикувана в Бизнес

ЕК одобри нови правила за държавните помощи в земеделието (т.нар. помощ де-минимис), като повиши максималния таван на помощта, която националните власти могат да отделят без предварително одобрение от Комисията. Сумата вече е 25 хил.евро. Това е добра новина за сектор “Зеленчуци и плодове”. Максималният размер на държавната помощ на стопанство за 3 години вече ще е 20 хил.евро. Ако държавата не харчи за такава помощ повече от 50% от определения таван от 1,25% от брутната селскостопанска продукция за подпомагане на 1 сектор, помощта може да нарасне до 25 хил.евро, а фондът и до 1,5% от брутната продукция. 

Няколко са очертаващите се тенденции в потреблението на зеленчуци в страните с повисоки потребителски възможност, коментират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/. Около 40% от потребителите в ЕС пазаруват биологична продукция, около 50% търсят продукти от къси вериги на доставка и расте паралелно консумацията на сезонните зеленчуци и плодове.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта