Стоимена Александрова

Държавата трябва спешно да окаже енергийна помощ на зеленчукопроизводителите с отопляеми оранжерии. Това е въпрос на оцеляване - буквално! След главоломното поскъпване на горивата, топливото и електричеството браншът в момента работи на загуба, и то голяма, сподели пред "Гласът на земеделеца" Иван Кабуров. Той е потомствен селскостопански производител с еталонен и модерен семеен агробизнес в плодородното пазарджишко село Мало Конаре, но дори това не го спасява от тежките загуби, които понася в така създалата се ситуация също като всички свои колеги - собственици на отопляеми оранжерии.

Повод да потърсим Иван Кабуров стана писмо на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция до премиера и министрите на земеделието и финансите, в което се настоява за спешна среща за намиране адекватни неотложни мерки. От браншовата организация предупреждават, че много от оранжерийните производители са готови да се откажат от бизнеса си поради невъзможността да покрият текущите си разходи за отопление и работна ръка.

- Г-н Кабуров, имайки предвид случващото се с оранжерийните производители в Пазарджишко, а и не само - има ли опасност някои от тях наистина да се откажат от бизнеса си?

- Ситуацията в момента наистина е много тежка! Вижте цените на пелетите! Аз отоплявам моята оранжерия с пелети. Преди това ми струваше около 300 лева на вечер, в момента ми излиза над 1000 лева! Цената на пелетите се увеличи над три пъти. Помпите ни работят с електричество. Доскоро плащах около 1200 лева сметка, сега вече е над 3000 лева. Вече наистина става невъзможно да се работи. В момента берем краставици, като ги продадем, вземаме към 1000 лева на ден, а само разходите ми за отопление на моменти достигат до 1200 лева на ден. Освен това имам около 350 лева дневна за работници, 150 лева за храна на растенията. Общо над 1500 лева отиват всички разходи, а вадя продукция за 1000. Тоест - всеки ден генерираме 500-800 лева загуба! Сами виждате, че не излиза сметката. Стигнахме дотам да поддържаме изкуствено тези оранжерии, колкото да не си изгубим работната ръка, защото и качествени хора да намериш не е лесно. Надяваме се да реализираме на по-добри цени продукцията, за да може да оцелеем. Иначе не знам дали някой ще се трогне от проблемите ни. Добре, че имаме и зърнопроизводство, от което изкарваме поне толкова, че и за нас да остане. Всичко друго е някаква социална дейност - да отваряме работни места и да си поддържаме персонала, защото като го изпуснем, следващата година няма къде да го намерим, хората ще са заминали за Холандия, Франция, Германия - където им се предложи по-добра възможност, отколкото в родината!

- Вие имате около 2 милиона лева инвестиция в модерна хидропонна оранжерия по холандски модел. При това положение тази инвестиция как ще се възвърне?

- Да, така е. Половината от тази инвестиция е субсидия, но другата половина е кредит. По него постоянно се трупат лихви. Тях пък вече избягвам да ги мисля и да ги смятам с разходите, че само се ядосвам и нищо не постигам с това!

- Тоест - има риск някои от оранжерийните производители действително да се откажат, за да избегнат още по-големи загуби?

- Надявам се никой от колегите да не стига до чак толкова крайно решение! Много от тях обаче са решили да не се занимават с ранно производство, защото то иска много пари за отопление, много по-енергоемко е при всички случаи. Около 20 януари до 10 февруари се засаждат краставиците и доматите, в най-големите студове. Повечето са решили да засаждат март-април, когато дните са по-топли, за да може да си използват оранжериите като неотопляеми съоръжения, но и да избегнат големи загуби. Продукцията, която идва от Гърция и Турция е много по-евтина от нашата - това също ни е проблем, и то отдавнашен. В тези страни има повече слънчеви дни, земеделците могат да произвеждат и без парно, а при нас над 80-90% от себестойността на продукцията е отоплението. Как да сме конкурентни тогава с гръцките и турските производители?!

Призовавам правителството и Фонд "Земеделие" да помислят за някаква подкрепа за българското оранжерийно производство, за да може то да оцелее в трудния момент. Имам предвид най-вече отопляемите оранжерии. При парниковите проблемът не е чак толкова тежък. Ние купуваме с фактури пелети, газ или каквото топливо ползваме за производството си, тоест - можем с официални документи да докажем колко много са нараснали разходите ни. Нека ни се помогне, нека се намери начин! Както има подкрепа за горивата за зърнопроизводството - връщат акциза за горивата - така да възстановят поне част от разходите и на оранжерийните производители. Пак казвам - отопляемите оранжерии, защото субсидията е еднаква за тях и неотопляемите, поредното недомислие, което не решава проблема. И за 10 000 лева да ти е оранжерията, и за половин милион да е, подкрепата е без разлика. Само че разходите при производството с отопление са много-много по-сериозни.

- От казаното досега излиза, че следващата пролет на пазара може и да няма български ранни зеленчуци, а само вносни...

- Очаквам, че колегите няма да се откажат лесно, но ще изберат варианта, който вече споменах - ще предпочетат да използват естествената топлина през март-април вместо да засаждат още през януари-февруари. Ще се постараят да избегнат най-тежките месеци, когато освен огромните разходи за отопление има и много болести по растенията. Поскъпването на топливото може да се отрази и на есенното производство - ето, и сега отопляваме по малко, защото иначе тази влага, кондензът и студеният въздух ще разболеят краставиците и доматите.

Считам, че точно сега е моментът Министерството на земеделието да прояви загриженост и да посочи какъв е начинът за оцеляване на оранжерийния сектор, не е редно да се остави на произвола нещо, създавано с толкова труд и разходи в продължение на години. Нека подкрепата за българското да не е само на думи, а реална, навременна и адекватна!