Лозарство и винопроизводство в Плевенско - славна история и сложно настояще Избрана

Виното е известно като божествена и сакрална напитка от древни времена, а лозарството и неразривно свързаното с него винопроизводство са били основа на визитката на земеделския Плевенски регион. Проф. Мирослав Иванов - специалист селекционер по лозарство и доц. Ваньо Хайгъров - специалист по винопроизводство от единствения в България Институт по лозарство и винарство описват ключови факти от една славна история.

Проф. Иванов подчертава, че именно Плевен е избран за града, в който се е открила първата опитна станция по лозарство и то от французи, които и до сега са водещи капацитети в областта на лозарството и винарството. ,,Почвено-климатичнните условия на централна Северна България са изключително благоприятни за производство на десертни и винени сортове. През 1965 г. България за трети пореден път е на първо място в света по износ на десертно грозде на базата на сорта ,,Болгар”. С доц. Хайгъров бяхме още малки, когато всяко семейство в региона се занимаваше с десертно гроздопроизводство. В миналото основен сорт бе ,,Гъмза”, съчетан с други местни като ,,Памид” , „Димят”, „Севазо” и др.”, разказава проф. Иванов.

Той припомня, че сортовата структура или асортимента на страната се променя няколко пъти. За пръв път това се случва през 1960 г, когато се прави т.нар ,,райониране” на лозарството в България. Провежда се се задълбочено проучване на климатичните и почвени услвия на цялата страна и на тази база се променя сортовата структура. ,,До тогава основно са били засадени местни сортове. Постепенно по метода на интрудукцията започват да се внасят нови. Това е метод на климатична аналогия - внасят се сортове от региони с идентични почвено-климатични условия. Постепенно започва да се обменя сортовия състав. Влизат т.нар. ,,космополитни” соротве от типа на червените ,,Каберне”, „Мерло”, „Каберне фран”, а при белите „Шардоне” , „Мискет отонел””, разказва още проф. Иванов. Следващата промяна в облика на българското лозарство е след 1970 г., когато се преминава към промишлени или стъблени технологии по отглеждане на лозата.

Високостъбленото отглеждане се налага от факта, че започва дефицит на работна ръка, а тези технологии позволяват голяма част от процесите да се механизират и да се облекчи ръчния труд, който до този момент е бил основен. Според него, в днешно време този дефицит е особено засилен. В сектора лозарство почти не може да се намери грамотна работна ръка. След 70-те години българите стават конкуренти по отношение на производството на качествени вина. Проф Иванов допълва, че през 70- те и 80-те години Плевенският винзавод заедно с този в Русе е един от най-модернирните за времето си.

Доц. Ваньо Хайгъров като специалист по винопроизводство припонмня, след откриването му в Плевен през 1969 г. започва едно огромно производство в района на Плевен. Той изтъква, че се е стигало до 40 млн. бутилки годишно производство. ,,Преди всичко се изнасяше за Германия, СССР, Полша, Чехословакия и за страните от Запада. През 1985 се изнасяше много вино за Лондон. Англия беше залята от български вина. За съжаление, сега там няма вече”, обяснава доц. Хайгъров. Той споделя, че голямото производство, е включвало ежедневно бутилиране от по 50 тона бяло и червено вино за износ плюс около 50 млн. бутилки за вътрешния пазар, но него вече го няма.

Настоящето и видимо променената действителност

Доц. Хайгъров подчертава, че в Плевенския регион има няколко обособени изби. ,,Останала е тази в Долни Дъбник, все още е действаща тази в Телиш, но е пред закриване. В самия град Плевен са три- в нашия институт, в Лозаро-винарския техникум и една частна. Нови изби има в с. Петърница и гр. Искър. Избите в Никопол, Левски и село Комарево са закрити. Това бяха изби с огромно количество мерло”, казва още доц. Хайгъров.

Проф. Мирослав Иванов допълва, че в периода на 80-те години на миналия век се е създал Лозаро-винарски комплекс. На територията на бившия Плевенски окръг е около 50 хил. дка лозя. В настоящия момент са няколко хиляди до десетина. Площите на лозята са намалели поне пет пъти.

Доц. Хайгъров пояснаява, че в момента се променя сортовия състав в региона. ,,В последните години се премина основно към ,,Каберне совиньн”, „Мерло”, „Каберне фран”. Говори се за нашия сорт ,,Кайлъшки рубин”, който вече се засажда”, казва доц. Хайгъров. (През 2019 г. двамата учени селектират този нов сорт - б.а.). Той допълва картината с факта, че от белите сортове се засаждат „Шардоне”, „Мискет отонел”, „Совиньон” и „Сира” на няколко места. ,,Сортовият състав е ограничен. „Рубин” и „Кайлъшки рубин”, селекция на нашия институт са особено добре разпространени. „Кайлъшки рубин” е хубав сорт, с практическа устойчивост на болести и измръзване. Като качество на виното също е много добър, особено ако то малко отлежи”, пояснява доц. Хайгъров. Според доц. Хайгъров, реализацията на вино е трудна. Избите в момента са пълни. Потреблението е съвсем минимално за местните хора, няма износ. Това е валидно за целия свят в момента, тъй като и пандемията също си каза думата.

,,По отношение на винения туризъм има една изградена пътека от избата в Оряхово, нашата изба и музея на виното в парк ,,Кайлъка”, но посещаемостта е малка”, кометира доц. Хайгъров.

Виолета Кръстева

Прочетена 852 пъти Последно променена в Сряда, 21 Април 2021 09:38
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта