Еспарзета – непретенциозното ценно фуражно растение Избрана

Еспарзетата (Onobrychis sativa) е ценно фуражно растение със сравнително малки изисквания към климатичните и почвените условия. Използва се за зелен фураж, паша, сено и витаминно брашно, като по обща хранителна стойност се доближава до люцерната. Зелената ѝ маса е по-груба, но се приема с охота от животните и не причинява подуване.

Еспарзетата подобрява плодородието на плитките и бедни на органични вещества почви. Използва се за затревяване на наклонени и застрашени от ерозия площи.

Тя е ценно медоносно растение. За нашата страна еспарзетата е сравнително ново фуражно расте-ние, което започва да се отглежда от началото на ХХ в.

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Кореновата система е силно развита, с главен вретеновиден корен и странични разклонения. Стъблата са цилиндрични, слабо окосмени, изправени или полуизправени, най-често неразклонени, с 5–6 добре развити междувъзлия, високи до 100 сm. Листата са сложни, текоперести, с 15–27 лист-чета, удължени или закръглени, елипсовидни, с окосмена долна повърхност. Съцветията са едри, гроздовидни, на дълги цветоноси, излизащи от пазвите на листните дръжки, с различна форма при трите културни вида еспарзета: яйцевидна – при обикновената; цилиндрична – при предноазиатската и вретеновидна – при пясъчната. Цветовете са сравнително едри, с розови (по-рядко бели) венечни листа. Плодът е едносеменен неразпуклив боб със силно или по-слабо изразена мрежовидна повърхност и 5–6 зъбчета по гръбния ръб. Семената са яйцевидни до бъбрековидни, тъмножълти до жълто-кафяви, с блясък. Значително по-едри от семената на другите бобови треви.

Еспарзетата отстъпва на люцерната по устойчивост на ниски температури – без снежна покривка издържа до минус 20° С. Семената поникват при 2–5° С. През пролетта отрастването започва при 7–9° С. Добрата сухоустойчивост се дължи на добре развитата коренова система и на сравнително ниския транспирационен коефициент.

Еспарзетата за разлика от люцерната и детелината е по-малко взискателна към почвените условия.

Най-добре се развива върху почви дълбоки, пропускливи и богати на карбонати почви, но расте добре и върху плитки песъчливи, дори чакълести почви, стига да съдържат карбонати.

Торенето не е задължително

Поради силната разтворителна способност на кореновата система и интензивната азотфиксираща дейност на грудковите бактерии еспарзетата реагира слабо на торене с органични и минерални торове, когато се отглежда на почви, богати на хранителни вещества. Когато се отглежда в специфични за нея райони е необходимо основно торене с фосфорни торове и предсеитбено торене с малки дози азот.

Еспарзетата може да се засява през пролетта или есента.

Ранната есенна сеитба е за предпочитане в райони с влажна и продължителна есен. В засушливите райони се извършва пролетно засяване.

От болестите най-съществени повреди нанася чернилката. Борбата се свежда до ранно и често окосяване на нападнатите посеви. От неприятелите най-опасни са стъкленката, еспарзетовият семеяд и еспарзетовият зърнояд.

Прибирането за семена се извършва преди узряване на всички плодове, поради лесно изронване и разтегнатия период на узряване.

Прочетена 1313 пъти Последно променена в Понеделник, 19 Април 2021 09:56
Оценете
(7 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта