Ръждите все повече намират почва у нас Избрана

жълта ръжда

Каквито и да са причините, патогените трябва да се познават, за да се вземат навременни и адекватни мерки

Агр. Петър Кръстев
Сред многото болести по зърнено-житните култури, които напоследък широко се разпространиха и у нас, особено място заемат ръждите. През последните години в нашата агроклиматична зона е налице тенденция за поява и развитие на множество разновидности на тези болести, всяка от които има своите особености. Причините за това са както промените в климата, така и навлизането на чужда генетика с различна чувствителност към причинителите на тези болести. Въпреки общото наименование – ръжда, всеки от патогените от разред „Ръжди“ е високоспециализиран вредител, паразитиращ само върху определени растителни видове, които са подходящи за него.
Ръждите, паразитиращи по зърнените култури, са: стъблена ръжда, жълта ръжда, кафява ръжда, а също така и коронна ръжда по овеса и вджуджаваща ръжда по ечемика. Особено опасна е индийската ръжда, която е станала бедствие в САЩ – към този момент още няма данни да е дошла при нас, но вече има съобщения за локални огнища на някои места в Европа.
Ръждите са лесни за диагностициране
Ръждите са гъбни болести по културните и диворастящите растения. Диагностиката им не е сложна – по нападнатите растения се появяват образувания, наречени пустули. Ръждите по житните култури се срещат повсеместно, особено често в зони с повишена влажност. Повечето видове ръжди могат да се развиват не по един, а по няколко вида.
Основни причини за възникване на ръждите:
• Патогените, причиняващи видовете ръжди, обичат топлина и влага. Преди всичко те нападат растенията на преовлажнени полета с тежки глинести почви.
• Нарушени фитосанитарни норми, оставянето на растителни остатъци със заразени растения.
• Пропуски и нарушени профилактични фунгицидни третирания.
• Голямо количество плевели, явяващи се междинни гостоприемници на патогените и източници на разпространение на инфекциите.
• Прекомерно азотно торене на растенията в комбинация с недостатъчно калиево торене.
Болестта се проявява във вид на характерни прахообразно посипани ивици или петна по листата, стъблата и влагалищата на житните култури. Цветът на поразените участъци и особеностите на протичане на болестта се различават в зависимост от конкретния тип на болестта. Разпознаването на най-често срещаните у нас ръжди по житните култури е важно, за да могат земеделците навреме да вземат адекватни мерки.
Kafqva rujda• Кафявата ръжда напада пшеницата, ръжта и диворастящи житни видове
Кафявата ръжда се причинява от базидиеви гъби. Листата на нападнатите растения намаляват асимилацията си и отмират. По този начин се намалява абсолютното тегло на зърната. Кафявата ръжда напада пшеницата, ръжта и голям брой диворастящи житни треви. През вегетацията причинителите се разпространяват със спори. Зимуват като мицел на зимните житни култури и на многогодишните житни треви, а също така и като специфични спори на растителните остатъци. Напролет спорите прорастват, образуват базидии с базидиоспори, които заразяват междинния гостоприемник. Диагностирането на заболяването може да стане по прахообразните пустули, които са разположени безразборно на повърхността на листата. Спорите на гъбата са закръглени, кафеникави, с шипоподобна обвивка. По-късно от долната страна на застаряващите листа могат да се открият телейтопустули във вид на черни блестящи подутинки под епидермиса на листата.
• Жълта ръжда – напада над двадесет вида житни растения
Сред тях са пшеница, ръж, ечемик, пирей и др. При поражение от жълта ръжда се появяват характерни жълти или лимоненожълти ивици, обикновено разположени надлъжно във вид на линии. Тъканта около тях става хлоротична. Към края на вегетационния сезон (обикновено на долната страна на листата и листните влагалища) се образуват черни блестящи подутини, покрити от епидермиса. Подобни признаци на заболяването обикновено се появяват на влагалищата и листата на културите, но понякога могат да бъдат намерени по стъблата, класовата ос, класовите люспи и на изпъкналите части на зърната.
Болестта се развива по зимните житни култури през май-юни.
Stublena rujda1• Стъблена (или линейна) ръжда напада пшеницата, ечемика, ръжта, овеса
Не са пощадени и много житни треви. Особеностите на тази болест се изразяват в наличието ѝ на междинни гостоприемници. Така пролетният стадий се образува на междинните растения-гостоприемници: берберис (кисел трън) или махония. През вегетацията патогенът се разпространява с въздушните потоци с помощта на спори. Зимата спорите на ръждата се съхраняват в растителните остатъци.
Стъблената ръжда по зърнените култури напада с предимно стъблата и листните влагалища, по-рядко класа и листата. Болните растения страдат от излишно изпарение, рано узряват, което значително намалява качествените и количествените показатели на реколтата. Непосредствено признаците на болестта на житните се появява след цъфтеж, понякога есента, на пониците на зимните посеви тя може да се открие пролетта.
За причинители на болестта са установени над триста раси, вирулентни към различни сортове.

При силно заразени пшеници със стъблена ръжда растенията полягат. Ако патогенът нападне стъблото под класа, добивът рязко спада. При това зърното става спарушено и с намалени хлебопекарни качества. При силно развитие на болестта добивът намалява с 60 – 70 %.
Vdjudjava6ta rujda• Вджуджаващата ръжда напада главно ечемика
През вегетацията инфекцията се разпространява с помощта на спори с въздушния поток. Причинителят се запазва във формата на мицел в посевите със зимен ечемик, самосевки и във вид на спори в растителните остатъци. Междинният гостоприемник е растението Ornithogalum, което у нас е известно с името „гарвански лук“.
Симптомите на болестта по зимните и пролетни сортове ечемик се формират в различно време. По зимните сортове поражението е видимо във фаза поникване, наблюдава се още есента – във вид на малки безразборно разположени пустули, при което зимоустойчивостта на растенията намалява. На пролетния ечемик симптомите на болестта се появяват в началото на стадий млечна или дори восъчна зрелост на зърното. Често се поразяват листните пластинки и листните влагалища. По тях се образуват безпорядъчно разположени малки пустули, оцветени в жълт или жълто-кафяв цвят. Понякога пораженията преминават по стъблата. По-късно от долната страна на листата и на влагалищата се образуват малки черни, покрити от епидермиса спори.
• Коронната ръжда е разпространена в посевите с овес
Напада и диворастящи житни треви. Инфекцията е силно опасна в региони, засети с овес, с топъл и влажен климат. Вредоносността на патогена се изразява в нарушаване процесите на синтез в растенията, което води до преждевременно изсъхване на листата и намаляване на абсолютното тегло на зърната. През вегетацията инфекцията се разпространява със спори по въздушно-капков път. В зимния период спорите се съхраняват в растителните остатъци. Междинен гостоприемник е растението Rhamnus cathartica, известно у нас като „зърнастец“.
Едно от задължителните изисквания към родната селекция беше сортовете пшеница да са устойчиви на ръжди. По тази причина български сортове от близкото минало, чувствителни на ръжда, са изключение (сорт „Миряна“ на Карнобат). С масовото навлизане през последните 10 години на западноевропейска селекция пшеница и ечемик, картината в страната рязко се промени. При благоприятни условия за развитие на ръждите, каквито са посочени по-горе, много от вносните сортове се нападат най-вече от жълта ръжда. Във влажни години третирането срещу нея с фунгициди стана задължително. В резултат на това ситуацията с тези заболявания става все по-сериозна заплаха за зърнопроизводството с всяка изминала година. Много стопани пренебрегват мерките за защита и профилактика, което способства натрупване на заразени остатъци на полето и води до разпространение на патогена.
Мерки за защита от ръжди:
• Използване на устойчиви сортове.
• Спазване на сеитбооборот.
• Подметка на стърнището и ранна дълбока оран.
• Внасяне на повишени норми фосфорно-калиеви торове и третиране на семената с микроелементи (бор, манган, мед, магнезий).
• Третиране на посевите с фунгициди.
Въпреки всичко основният метод за борба с ръждите е химичният. Без прилагането на препарати за растителна защита, в случая фунгициди, предотвратяването и изкореняването на болестта е невъзможно.

Прочетена 1315 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта