Изгоряла реколта, унищожени надежди! Избрана

- В Добричко отчайващо ниски са добивите и от пролетните култури - от 50 до 160 кг/дка слънчоглед и от 0 до 300 кг царевица

- Слабата реколта от пшеница поставя на изпитание есенната сеитбена кампания

Габриела Събева

Продължителна липса на дъжд, горещини, суховеи, изсъхнали растения – това беше обичайната картина по добруджанските поля през последните месеци. След затрудненията, породени от COVID-19, дойде още един удар – сушата. Тя порази пшеницата и донесе в Житницата на България най-ниските добиви. В отделни общини изгорелите полета раждаха едва по 50 кг/дка зърно. Погледите на стопаните се прехвърлиха върху следващите култури с надежда да успеят някак да компенсират натрупаните загуби, тъй като на вратата чукат редица разплащания – към доставчици на семена, торове, препарати, горива и най-вече ренти. За съжаление и тези очаквания бяха попарени от сушата.

ДОБИВИ

SL jatva 1 glasut siteЖътвата на слънчоглед, започнала още през август, все още тече в Добричка област. По последни данни средните добиви са 147 кг/дка. Средният миналогодишен резултат от слънчоглед е бил двойно по-висок - 280 кг/дка. Най-вероятно максималният добив през тази година едва ще достигне на места 200 кг/дка, прогнозира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

В крайморските общини вече започна да се жъне царевица. Все още жътвата не е масова в областта, резултатите са от 0 до 300, в отделни полета до 400 кг/дка. В Шабла и Каварна ситуацията е много тежка, там се жъне по 1 кг от декар, допълни Жекова. Затова и там жътвата започна рано, още през август, тъй като растенията изсъхнаха, изгоряха.

ИСКАНИЯ

Няколко добруджански общини вече пуснаха писма със събрани подписи до областния управител Красимир Кирилов, до ОД „Земеделие” и до кметовете на населените места. В тях те искат обявяване на форсмажорни обстоятелства. Стопаните прилагат метеорологични справки, от които се виждат оскъдните или почти никакви валежи в съответните общини в продължение на месеци. В подписките са се разписали арендатори, председатели на земеделски кооперации от общините Каварна, Шабла, Добричка, Тервел, Крушари, Балчик. „Земеделската гилдия иска среща, на която да присъства областния управител, кметовете, за да се обсъдят проблемите, породени от жестоката суша”, допълни още Радостина Жекова. Тя подчерта, че исканията на земеделските стопани от всички добруджански общини са едни и същи: да бъде обявена годината за бедствена – на базата на липсата на валежи и на силно редуцираните добиви.

РЕНТИ

В публичното пространство вече се спекулира с проблема и се твърди, че земеделците няма да дават ренти. „Това е абсурдно. Истината е, че производителите ще дадем рента толкова, колкото ни позволяват финансовите възможности. Най-вероятно сумите ще бъдат около 30 % от произведената ни продукция. Вероятно на места ще бъдат редуцирани”, коментира казуса Радостина Жекова. Производителката дава пример с община Шабла. Там се ожънаха средно 50 кг/дка пшеница, 50 кг/дка слънчоглед и от 1 до 5 кг/дка царевица. „При това положение каква рента може да се очаква, как да бъде в миналогодишния размер?”, пита още Жекова и допълва: „За голямо съжаление това са реалностите на тази стопанска година. При 200-300 кг/дка пшеница говорим за приход от 65 лв. Няма как да изплатим нещо различно от реалните ренти”.

Не се сбъднаха очакванията от слънчогледа и царевицата, за които имаше надежди да покрият загубите от пшеницата. Напротив, добивите от тези култури също са силно редуцирани. „Няма откъде да прехвърлим средства, за да покрием загубите от пшеницата”, изчислява дамата. Слънчогледът вече е ясно колко дава, при царевицата тепърва предстои масовата жътва, но няма изгледи за по-високи добиви. Растенията изсъхнаха от екстремните температури, дълготрайното засушаване и горещите суховеи в Добруджа. „Ранните хибриди царевица са изключително слаби тази година в Добричка област и дават до 200 кг/дка. По-късните хибриди едва достигат 400 кг/дка, а късните отиват директно за силаж”, разкрива още тежките реалности Радостина Жекова.

СЕМЕНА И ЕСЕННА СЕИТБА

SL jatva 2 glasut siteЗа да се подготвят стопаните за новата сеитбена кампания, Министерството на земеделието обяви Програма за нисколихвено кредитиране за закупуване на семена и торове. „Аз лично не познавам колега, който да се е възползвал, тъй като нисколихвеното кредитиране тази година не е с по-ниска лихвата отколкото в банката. А това е кредит, който изисква ипотека, залог, Т.е. едно и също е дали тази година ще работиш с банка или с фонд „Земеделие”, разяснява още Жекова.

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добруджа са от 25 септември до 25 октомври. Това поне съветват учените от Добруджанския земеделски институт. Заради качеството на прибраната пшеница през това лято, сеитбата може да бъде затруднена. „Най-вероятно леко ще завишим сеитбените норми, за да получим очакваната кълняемост при тази суша”, коментира Радостина Жекова. Въпреки това ниските добиви и лошото качество на зърното могат да компрометират бъдещата реколта, алармират производители. Те споделят за занижено хектолитрово чисто и малък процент глутен. Стопаните не крият опасенията си, че може да паднат показателите на посевния материал и трудно да се намерят качествени семена. Последствията от това могат да бъдат много сериозни и да компрометират новата реколта от зърно. След една тежка и трудна година е от особено значение да се заложи добра генетика за следващия стопански сезон.

Обичайно в Добричка област всяка есен се сеят между 1 млн.200 хил.дка до 1 млн.300 хил.дка с есенни култури. Пшеницата заема около 40-45 % от обработваемите площи във всяко стопанство в Добруджа. Върху останалите площи се залагат предимно царевица и слънчоглед, които също не оправдават надеждите за добри резултати.

Прочетена 2212 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта