Българските пшеници носят гени от цял свят Избрана

Съчетаването на световната селекция с нашия биотип пшеница осигурява стабилен и качествен добив

Агр. Петър Кръстев

В България все още има места, където златно жито зрее! На прага на жътвата посетихме селекционния участък на Опитна станция по земеделие „Дунав“ в с. Българско Сливово край Свищов. Проф. дсн Иван Панайотов, домакинът на този забележителен за всеки специалист научно-изследователски център под открито небе, беше любезен да ни представи детайлно всяка една от 88-те парцелки със сортове, кандидат-сортове и селекционни линии. Повечето от представените образци са изравнени, константни линии, готови за кандидат-сортове. Само няколко дни преди жътвата беше истинско удоволствие да се видят прекрасни и нормално зреещи сортове пшеница, обагрени в златист и бакъреночервен цвят стъбла и класове. Като че ли тук не е имало стечение на неблагоприятни климатични условия, или причината по-точно е, че българската селекция е изключително адаптивна и пластична и доказва пригодността си към нашите, специфични условия. Вярно се оказа второто ми предположение и с това, което ще ви разкажа се надявам да го докажа!

IMG 9431

 

Селекционният материал е най-добрият от цял свят, а големият клас идва от далечно Мексико

Основната цел, която през всичките години е преследвал селекционерът Иван Панайотов, е била да съчетае ниското стъбло с голямата продуктивност на класа. За първоизточник на генетичен материал за голям клас е използвал клас от мексиканската селекция, от най-голямата селекционна компания за пшеница в Мексико SIMMYT. Но това е бил клас от пролетна пшеница. След многобройни кръстоски от този сорт българският селекционер е създал зимна пшеница. Неговата цел обаче е била да създаде стабилен сорт, устойчив на суша, киша, и да дава постоянен добив в годините. Въпреки постиженията си през годините, и днес професорът е твърдо решен, че докато е жив, ще работи за усъвършенстване на пшеничното растение.

На полето в Българско Сливово новият селекционен материал, с който Иван Панайотов продължава да работи, е разположен в три пояса с по 150 линии. Образците са специално подбрани и притежават най-ценните качества, които трябва да се внедрят в новите сортове. От всички тези линии професорът ще отбере най-добрите 30-40 и наесен те ще бъдат включени в новия сортов опит.

Селекционният материал е получен чрез хибридизация между български и чуждестранни пшеници от Украйна, Русия, Румъния, САЩ, Унгария, Мексико и др., от най-известните техни селекционни центрове.

IMG 8236

 

Сортове, стандарти в селекцията

Първият сорт, който професор Панайотов е създал в Опитната станция по земеделие „Дунав“, е Нове, използван от селекционера за стандарт. Признат е от Сортова комисия преди 4-5 години и се отличава с много добри продуктивни възможности, които надвишават добив от 900 кг/дка. Тази продуктивност сортът дава при оптимално ниво на торене, азотната доза не трябва да надвишава 12 кг/дка активно вещество.

За втори стандарт проф. Панайотов използва сорта Младен, който е получил от кръстосване на украинска пшеница с американска пшеница от Канзас. Той също се отличава с отлични хлебопекарни показатели. Добивните възможности на сорта Младен са от 800-850 кг/дка, но като качество на зърното той няма аналог в европейската селекция. Засега това е най-качественият сорт в Европа. В Турция се използва като един от основните сортове. Професорът призова всеки, който иска да произвежда каествено пшенично зърно за хляб в България, да отглежда сорта Младен. Признат е и е райониран от сортова комисия, а семепроизводство от него се прави в гр. Лозница, Разградско.

Третият стандарт, който проф. Панайотов използва, е френски сорт, популярен и масово отглеждан през последните години в България. Той е силен стандарт, изравнен, нискостъблен, не поляга и има стабилни продуктивни възможности. Но за съжаление, качествените му показатели, особено качеството на глутен, са ниски, така че за приготвяне на хляб са необходими 4-5 химични компонента. Сортът не е издръжлив на засушливите условия, характерни за България. Тази година в Добруджа добивите от него са изключително ниски. В същото време, на разстояние 1 км от посевите с този сорт, нашите български сортове бяха в много добро състояние, за което писахме по-рано и показахме нагледен снимков материал. Отличителни черти на българската селекция са изключителната приспособимост към нашите климатични условия, качественото зърно и стабилният добив, твърди проф. Панайотов.

Роки 3 - нов сорт на изпитване за признаване

Сортът Роки 3 е представен в Сортова комисия заедно с Добруджански земеделски институт край гр. Генерал Тошево. За първа година е в изпитване и екипът начело с проф. Панайотов очаква следващите 1-2 години да бъде признат. Получен е от кръстосване на сорт Младен с друга наша линия, в която има гени от украински и американски сортове пшеници. Отличава се с много висока продуктивност – 850-950 кг/дка и отлично качество на зърното. Устойчив е към комплекс от болести и толерантен към жълта ръжда. Тази изпитване в Държавна сортова комисия тази есен селекционерът ще даде и новият си кандидат-сорт Роки 6.  

Според проф. Панайотов най-важните характеристики, които сортовете пшеница трябва да притежават, са: мощен хабитус, силно и здраво стъбло и листна маса, мощна коренова система, голям и озърнен клас. Ако не притежават тези качества, те са чувствителен на засушаванията, които често идват внезапно у нас.

Богатият генетичен материал дава големи възможности за съчетаване

Проф. Панайотов сподели и някои детайли от работата си. Особеност на неговата селекция е масовото използване на чуждестранни сортове, главно френски, защото те са нискостъблени, устойчиви на полягане с много добре развита и с оптимална конфигурация листната маса и продуктивен клас. Италианската пшеница дава ниско стъбло, украинската пък дава продуктивен клас и качество на зърното. Американските пшеници от Канзас и Небраска са с високо качество на зърното. Българските сортове обаче ги превъзхождат по издръжливост, толерантност към стресови условия, характерни за нашите географски ширини. Така че резултатът от съчетаването на чуждата селекция с нашия биотип пшеница дава изключително положителен резултат, твърди селекционерът.

Българският земеделец трябва да произвежда качествена пшеница, качествено зърно, за да възвърне нивото на българската селекция и българската пшеница, с която се славехме в миналото – тя не се нуждае от подобрители и набухватели. Това качество го има много рядко в световната селекция – има го в Канзас, в Тексас, в Австралия, но в Европа го няма, казва проф. Панайотов. Нашите сортове са търсени и ценени както за вътрешния пазар, така и за износ на висококачествено зърно.

Скоро ще имаме българска хибридна пшеница

В опитните парцели проф. Панайотов има и участък за създаване на хибридна пшеница. Напредъкът през последните две години е голям, така че от този материал селекционерът се надява съвсем скоро да получи първите български хибриди пшеница. Генетичният материал, използван за новите хибридни линии, са кръстоски, които съчетават различни генетични особености от САЩ, Украйна, Русия и др. – най-доброто от световната селекционна практика, споделя известният ни селекционер.

Уникална, единствена в света пшеница с черен цвят на зърното

Впечатляващо беше представянето на участък с два сорта пшеница – с черен цвят на зърното. Професорът обясни, че черният цвят се определя от два гена, локализирани в определени хромозоми. Това зърно съдържа над 32-34% мокър глутен и 16-18% протеин с високи качествени показатели. Тази пшеница е с два подсорта – единият е с високо качество, а другият е без глутен. Хлябът от него е много хранителен. Протеинът в тази пшеница има антиоксидантен ефект, намалява стреса в клетките и организма. Произходът на този ген е от Китай, откъдето Иван Панайотов е получил лично от авторката 2 класа и от 1986 година работи с тази пшеница, за да я изравни. Гените на черната пшеница са много силни и устойчиви, защото са доминантни. Така че тя е една подходяща ниша за агробизнес у нас, убеден е професорът.

Похвални са усилията на изтъкнатия наш селекционер да повиши продуктивността на българската пшеница. Целта на проф. Панайотов е теглото на зърното от клас да стигне 5 грама и с 300 класа в кв. м да се получава добив от 1500 кг/дка. Добивите в България трябва да стигнат над 1 тон на декар, но в същото време зърното трябва да е качествено, категоричен е професорът. Условията у нас ни разрешават това и трябва да го направим – първо като селекционно постижение и след това да го внедрим в широката практика. Нашите земеделци искат пшеница с ниско стъбло, която да не поляга, с малко слама и голям клас и ще я имат, твърдо заяви проф. Панайотов.

Роден в с. Бяла черква, Великотърновско, проф. д-р Иван Панайотов е приучен към земеделския труд от най-ранната си възраст. Още като дете той е жънал високи пшеници. Тогава подсъзнателно в него се е родила идeята да създаде ниски пшеници, които да не полягат. След завършване на образованието си като агроном и след две години работа в производството, става аспирант в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево под ръководството на изтъкнатия наш селекционер Тодор Рачински. От 1968 година до днес Иван Панайотов се занимава със селекция на пшеница.

От 2006 година проф. д-р Иван Панайотов регистрира частна селекционна фирма – Опитна станция по земеделие „Дунав“. Създател е на 3 сорта пшеница – Нове, Младен и Роки 2, върху който са работили съвместно със Стефан Пенев от гр. Лозница, Разградско.

 

Прочетена 4320 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2020 19:34
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта