Няма по-пластични и адаптивни сортове пшеница от българските Избрана

Времето доказа, че вносните сортове не трябва да заемат 95% от сортовата структура на културата у нас

Агр. Петър Кръстев

През последните години къде гласно, къде не течеше един дебат, който зърнопроизводителите силно подценяваха. Дали трябва да се отива до такова крайно решение – 100% от площите в дадено стопанство да са засети с чужди сортове, най-често западноевропейска селекция. Да, добивите са важни, но драстичното падане на качеството на зърното е очевиден факт. И ето че дойде моментът на истината! Условията тази година доказаха безспорните качества на българските сортове пшеница, които, освен че са с много по-добри хлебопекарни качества от вносните, са и изключително пластични и адаптивни към условията в нашата страна.
Чуждите сортове са доста „поразглезени“, за да дадат високите добиви, които производителите гонят. Да, те се нуждаят от много повече грижи и са свикнали да получават всичко „сдъвкано“ – повече торове с повече пъти внасяния през вегетацията, повече пестицидни пръскания, растежни регулатори и биостимулатори. И още едно много важно условие – благоприятно агрометеорологично време! А когато то отсъства, резултатите са катастрофални. И към днешна дата всеки може да види тези резултати – апокалиптични картини с посеви, от които стопаните очакваха много!

За да се развият нормално, тези вносни сортове пшеница изискват добра почвена и висока атмосферна влажност. Те развиват много по-слаба коренова система от нашите и затова торенето при тях трябва да е много повече както като количество, така и по няколко пъти на малки порции. Стъблото, което развиват, е ниско и при презентирането им се дава като положителна характеристика срещу полягане, но в същото време малкият му размер не е в състояние при неблагоприятни условия да изхрани основния клас, камо ли и многобройните братя. Това е причината прекалено гъстите посеви от прекомерно братене през февруари в момента да са изключително редки и дори плешиви с единично стърчащи недостатъчно озърнени класчета (виж снимките).

Българските сортове пшеница са с мощна коренова система, с по-високо, но и по-мощно стъбло, умерен брой братя за нашите климатични ширини, голям и добре озърнен клас и не на последно място – с високо качество на зърното. Брашното от тях не се нуждае от безбройните подобрители, които се влагат в това от чуждите сортове, за да може да се произведе що-годе качествена продукция. Като всичко това, разбира се, е химия и не е безвредно за здравето на човека.

Причините за това залитане по чуждите сортове пшеница са много и от различен характер. Но всички те водят до една – икономическата. Държавата така и не направи нищо, за да стимулира производството на родно зърно, като не диференцира цените за качеството на зърното. Цените и на висококачественото, и на тъй нареченото фуражно, са почти еднакви. Затова стимулът дали да произведеш по-малко, но по-качествено, или повече, макар и некачествено, липсва – щом зърното е на една цена, изборът е логичен. Министър Танева се застъпи за производителите на плодове и зеленчуци и вкара българската продукция в големите вериги магазини, но за българската селекция на основната за страната култура никой не се застъпи. Не е ли време и за това?!

Друга причина е слабата дейност на институтите. И там, разбира се, държавата има вина, що се касае за финансирането. Затова в тези звена не останаха хора с достатъчна квалификация и мотивация за сериозна работа. Но вина имат и на работещите в тези научни учреждения. Научни работници с години не са създали нищо, което да има достатъчна стопанска стойност, за да впечатли производителите. Голяма част от тези служители са скрити сътрудници на частни фирми и с лека ръка пилеят събиран с години генетичен материал.

Дали е време за отрезвяване и нещата да си дойдат на мястото, или вече е прекалено късно!? След слънчогледа и царевицата, и българската селекция на пшеница ли ще остане в историята? А тя беше и е високостойностна и създадена специално за нашите условия!

IMG 8496

Така изглеждаха посевите със западноевропейска селекция в началото на февруари, 2020 г. в община Каварна. Силно сгъстените посеви от прекомерното братене, по-късно бяха обилно наторени с големи дози азот, което логично още повече влоши състоянието им

 

IMG 3224

Същите посеви в края на май, 2020 г. От прекалено гъсти те сега са изключително редки и плешиви. Всички братя вече са отпаднали, централното стъбло е дало клас, който е силно редуциран и частично озърнен. Въпреки това, изсъхналата листна маса няма да може да изхрани дори и останалия минимален брой зърна, а добивът едва ли ще стигне и 200 кг/дка

IMG 3217

Апокалиптична е картината в пшеничните посеви с чужди сортове почти навсякъде в Североизточна България, като най-трагично е положението в крайморските общини Шабла и Каварна

 

K br

Гледката на два съседни посева в една и съща нива от 30 май, 2020 г. в община Каварна красноречиво показва, каква е устойчивостта към неблагоприятни климатични условия – вляво емблематичният български сорт Енола, който е в много добро състояние с напълно запазени зелени листа в края на май, 2020 г. Вдясно до него е сорт западноевропейска селекция, в който е вложена много по-голяма инвестиция (торене и пръскане), но въпреки това листата му са прегорели и некротирали

Прочетена 4324 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта