www.grainews.ca препоръчва на агрономите да се отнасят към фосфора с голямо внимание и ето защо:
Фосфорният тор обикновено е достъпен под формата на суперфосфат - моноамонийфосфат и диамонийфосфат. Фосфатите се извличат от фосфорити при обработка със сярна киселина, за да се направи фосфата разтворим.
При дефицит на фосфор растежът на растенията се забавя, корените изостават в развитието си, а листата като правило се оцветяват в червено или пурпурно. На този стадий вече е късно да се внася фосфат в почвата.
Когато разтворимият Р се внася на обаботени земи, той не се придвижва в почвата от мястото, на което е внесен. Бързо се свързва с алуминия, желязото и микроелементите, особено при рН на почвата под 5.
Тъй като Р бързо се фиксира при внасяне в почвата, е възможно едва 10-20 на сто от растенията да получат достъп до него през годината.
Фосфорът е най-леснодостъпен при рН от 6,5 до неутрално, а при рН на почвата от 7,5 и повече той отново става труднодостъпен за културите.
В минерализираните почви общото съдържание на фосфора, който е непосредствено достъпен за растенията, е около 1 процент по всяко време. В повечето почви фосфорът може да се намери както в неорганична, така и в органична форма. По този начин, въпреки че голяма част от почвения фосфор като количество е достатъчно стабилна, той е предимно недостъпен за растенията. Онова малко количество Р, което е разтворимо във вода, бавно се натрупва в течение на вегетацията за сметка на разлагането на органичното вещеста и обмяната с почвената микориза при повечето култури с изключение на рапицата и цвеклото.
Честото внасяне на фосфорни торове в обработени почви ще поддържа тези запаси, но за почви, страдащи от дефицит на фосфор тези резерви не са достатъчни за удовлетворяване на нуждите на земеделските култури през вегетационния период, което ще доведе до забавено развитие на растенията и намаляване на добивите.
Прекомерното количество фосфор също не е от полза за растенията. Пример са канадските фермери, които съвмещават животновъдството и растениевъдството.
Интензифицирането на животновъдството в много от прериите на Канада е довело до възникването на национален и регионален дисбаланс в качеството на почвите. Това се отнася особено за птицевъдството, говедовъдството, млечната промишленост и месодайното животновъдство.
Тази еволюция в земеделието е довела до огромен пренос на фосфор от зърнопроизводителните райони в районите с интензивно животновъдство, което е довело до претоварване с фосфор и понякога с азот на относително неголеми площи обработваеми земи. По този начин излишъците на органични вещества, които не се усвояват от растенията, предизвикват екологични проблеми (замърсяване на повърхностните и подземните води) и се отразяват негативно върху добивите от културите".
