Пшеница 2019 – нови сортове излизат на полето Избрана

Българските сортове, освен че са качествени, се възстановяват много по-добре в екстремни условия

Иван Панайотов, професор, дссн, селекционер

Опитна станция по земеделие – Дунав, България

специално за "Гласът на земеделеца"

Тази година е изключителна за есенните култури – суха есен и поникване през февруари-март, недостатъчен зимен запас, ранна пролетна суша, валежи в начало на вретенене, хладно време до 24 април. До средата на февруари полетата бяха като угар, приблизително 75 – 80% от площите с пшеница и ечемик.

След това започна покълване и поникване, ускорено братене и вретенене. Сега, в края на април, нормално поникналите посеви образуват 3-ти – 4-ти възел, а тези, поникнали през март, – 2-ри – 3-ти възел, което определя закъснение в изкласяването с 2 – 4 дни.

Критичният момент ще настъпи след началото на цъфтежа, когато   пшениченото растение изразходва най-много вода –- 4 литра на кв.м. в денонощие. Пролетните валежи досега са около 55 – 70 л/кв. м, които ще стигнат до изкласяване-цъфтеж. Ако паднат допълнително валежи, процесите на формиране на зърното и неговото наливане ще протекат нормално, ако няма валежи, зърното ще е сбръчкано и леко.

Сравнително прохладното време и наличието на влага в почвата сега спомагат за формиране на продуктивен клас, но неговото проявление до изкласяване и след това ще зависи от времето – влага и температура. Общото мнение за пшеницата в страната е благоприятно – от Добруджа, Централна и Западна България и тракийските полета. Трябва да имаме предвид, че статистически всяка 5-а или 6-а година в нашата страна е сушава – или за пшеницата, или за царевицата. Трябва да си припомним, че през 1948 г. пшеницата не е била жъната, а скубана с ръце.

Ние, производители на зърно и селекционери, се увлякохме за високи добиви, а забравихме за сушата и за качественото зърно. Нека Агенцията по безопасност на храните да провери как се произвежда хляб от нискокачествени пшеници, какви добавки се слагат в брашното и тестото. Освен това трябва да отбележа, че българските сортове, освен че са качествени, много по-добре се възстановяват в тези изключителни условия.

В моите опити като стандарти използвам някои западни сортове и разликата в развитието е голяма. Моето внимание е насочено главно към новия материал, в който се съчетават положителните показатели на западните и българските сортове. Не съм привърженик на сортовете, създадени преди 15 – 20 години, които са качествени, но неустойчиви на полягане. Но те притежават висок генетичен заряд, натрупан в продължение на повече от 60 години. Този потенциал сега се използва за създаване на нова генерация сортове, които са по-продуктивни, качествени и устойчиви на полягане. Чрез тях ще се намали вредното влияние на почвената и въздушната суша.

Скоро тези нови сортове ще се появят по родните полета, продуктивни и с качествено зърно, ефективни за производство, с по-малко разходи. Нека всеки разумен производител да си направи изводи, че няма фуражна пшеница, има хлебна пшеница.

етикети:
Прочетена 4428 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта