В прибалтийската страна отрасълът се развива със стремителни темпове. Разказваме ви за три стопанства – абсолютно с различна насоченост, но преследващи една цел – увеличаването на дела на органичното производство в страната

1. Фермерът Густав Норкарклис прилага затворен цикъл на производство

30 контейнера, пълни с тикви от сорт „Хокайдо“, с общо тегло 20 тона. Това е гордостта на фермера Густав Норкарклис. „Отглеждайки тикви, аз използвам само сеитбооборота като профилактика – никаква химия“, споделя тайните си той. Това правило той спазва не само с тиквите. На площ от 2000 дка Густав отглежда също овес, ръж, елда, рапица, лен, соя, грах, чушки, домати и краставици. В биологичното му стопанство се отглеждат и 27 глави едър рогат добитък. „Започнахме с отглеждането на млечни крави, след това преминахме на месодайно животновъдство. Днес предимно отглеждаме зърнени култури, а отскоро и овощни“.
Преломният момент в живота на младия фермер настъпва през 1990 г., когато на неговия дядо били върнати 300 дка земя, които семейството притежавало преди Втората световна война. През 2008 г. управлението на семейното стопанство преминава в ръцете на Густав, и оттогава той се е концентрирал изключително върху биологичното земеделие.
В рамките на реализирането на стратегията на ЕС „От фермата до вилицата“, поставила за цел делът на земята, заета с биопроизводство, да достигне до 25 на сто до 2050 г., Латвия решава още по-амбициозна задача – в течение на следващите 10 години да увеличи дела на органичното производство до 30 на сто. Двигател за развитието на сектора е нарастването на търсенето на висококачествени хранителни продукти в страната. Градското население от средната класа все повече се интересува от здравословно хранене и опазването на околната среда, което позволява на латвийските биологични стопанства да разширяват асортимента на своята продукция и да я правят все по-клиентски ориентирана.
Едрият рогат добитък в стопанството на Густав целогодишно се отглежда пасбищно и има важна роля в затворения цикъл на производството. Органиката, както и компостът, се връщат в почвата, доставяйки в нея хранителни вещества. Въвеждането на разширен сеитбооборот играе ролята на алтернатива на използването на минерални торове и средства за растителна защита. С вредителите в оранжерията успешно се справят насажденията с невен. В стопанството има 5 найлонови оранжерии, те се отопляват с печка на дърва и геотермална енергия.
За щастие, фермерът няма никакви проблеми с водните ресурси – в непосредствена близост до стопанството има езеро и река, които осигуряват достатъчно количество влага на почвата дори в периоди на засуха. Но добивите от зърнените култури все пак зависят силно от климатичните условия. Така през 2017 г. добивите от овес са били 500 кг/дка, а през сухата 2018 г. – едва 100 кг/дка.
През последните години търсенето на биологични хранителни продукти в Латвия се е увеличило значително. Густав доставя тиквите, доматите и чушките, които произвежда, в местни търговски вериги. Граха продава на фирми, произвеждащи препарати на основата на белтъчини. Производителите на брашно от региона купуват от него ръж, а тиквените семки, ленените семена и зеленчуците намират своите купувачи в магазин за биопродуки в Рига.
Също в столицата на фермерския пазар фермерът продава своята продукция всяка събота. „С една ръка природата си взема своето, но с другата го връща. Благодарение на отглеждането на много култури, нещата се получават“, убеден е Густав.
Дори с оглед на субсидиите, получавани от ЕС и надбавките за биопроизводство, оборотът на стопанството с площ 2000 дка не е особено голям. Но семейството на фермера е доволно, тъй като, разполагайки със собствени хранителни продукти и енергийни източници, то може да живее автономно.
В стопанството работят трима души, ежемесечната заплата на които е 600 евро (нето). През лятото тя достига до 1200 евро.
През 2019 г. семейството е реализирало на пазара цялата произведена продукция без проблеми. „2019 г. беше много успешна за нас. Добивите бяха високи, но в същото време цените на биопродуктите в Латвия паднаха с около 30 на сто“, пояснява Густав Норкарклис.

2. Семейство Крогзем е пионер на касиса

Фермерското семейство Андрис и Диана Крогзем с радост предлага на купувачите продукция, която не се търси всекидневно – касис. Те започват отглеждането на растението на площ от 20 дка преди 12 години. Всяка година размерът на стопанството се увеличава. Днес Крогзем вече отглеждат касис на площи от 570 дка. Крайният продукт са замразените плодове. Само малка част остава на латвийския пазар, продукцията се реализира предимно в преработвателни предприятия и при винопроизводители. Лъвската част от продукцията се изнася в Полша, скандинавските страни, Естония, Нидерландия и други членки на ЕС. Днес семейство Крогзем се опитват да влязат и на пазара на сок от касис. Те започнали да отглеждат облепиха и полска детелина, които заменят с местните фермери за органични торове.
Производството на замразен касис не е единственото направление в дейността на стопанството на Крогзем. Доста съществена част заема органичното производство на фиданки на касис. Ежегодно фермерите отглеждат до 300 000 фиданки на площ от 60 дка с изкуствено напояване. Голяма част от растенията се изнася в Германия. „Много се гордеем с нашата продукция, тъй като не знаем за нито едно друго стопанство, което да произвежда биологични фиданки от касис, казва Андрис. – Вярваме, че бъдещето е на биологичното производство.“ През 2019 г. оборотът на стопанството възлиза на 615 000 евро. Ежегодният ръст е от 10 до 15 на сто. В стопанството работят петима души, заплатата на които достига до 1300 евро на месец (бруто). През летният сезон в отглеждането на фиданките работят 30 души. Всички те са местни и живеят в радиус от 30 км от стопанството.
Друг пример за латвийско биологично земеделско стопанство е това на Ренас и Елза Рагукис. Те стопанисват 2500 дка в югоизточната част на страната. На 1100 дка отглеждат пшеница, ечемик, ръж, овес, лен и грах. Но основно в стопанството им е производството на биологично мляко. По тази причина останалите 1400 дка са заети от фуражни и силажни култури. В стопанството има 31 дойни крави, 19 юници и 6 телета. Годишният обем на произведеното мляко е 190 тона. Цялото произведено количество стопаните предават в местното млекопреработвателно предприятие, което има собствена линия биопродукти. Голяма част от тях се изнася за страни от ЕС, но някои продукти остават и в местните супермаркети.

3. Стопанството на Рагукис произвежда биомляко

Млекопреработвателят изкупува биомлякото на Рагукис на цена от 290 евро за тон – същата, каквато е и на небиологичното мляко. „Нормалната цена на биомлякото е 320 – 340 евро за тон, но ще можем да я получим едва когато достигнем определени количества. За целта обаче трябва да отглеждаме поне 50 дойни крави“, обяснява фермерът. Оборотът на стопанството достига 143 000 евро за година.
В дажбите на кравите в стопанството на Рагукис преобладават сено, силаж, раздробен ечемик, овес, пшеница и грах, отгледани по биологичен начин. Собствените фуражи се допълват от закупени минерални добавки. Трите летни месеца животните прекарват на пасището, а останалото време – в дървен обор. Но увеличаването на животните в скоро време ще накара фермерите да преосмислят отглеждането им.

За всеки литър от млякото на здрави, продуктивни крави получаваш 40 евроцента...Възможно ли е? Германският фермер Клаус Епле преди 5 години започва да произвежда мляко „от сено“

Agrarhaute
Крава на име Айлин консумира сено. Много сено. „Това е любимата й храна“, казва Клаус Епле, наблюдавайки с умиление 4-годишната си питомка. Той току-що е започнал храненето на стадото си от 70 глави.
С помощта на телескопичен товарач фермерът разтоварва кръгла бала сено. А силаж или фуражи в стопанството на 33-годишния Клаус няма да намерите – той е участник в програмата за производство на мляко от крави, хранени само със сено.
„Дажбата на стадото на 85 на сто е съставена от трева – през лятото пасищна, а през останалото време – сушена, тоест сено“, обяснява той.
Ферментирали продукти, влажно сено и фуражи са забранени от условията на програмата. Освен това всички храни са свободни от генетично модифицирани компоненти. Не се допуска и употребата на минерални торове, както и на глифозат – такива са изискванията на млекопреработвателя. На немския пазар само 1 процент от млякото е от „сено“. А това не е много.
Тази ниша има своите плюсове. Например: Клаус получава за литър мляко гарантирано 40 евроцента. И това е за целия срок на договора с продължителност 3 години.
„Високата изкупна цена е основната причина, поради която реших да участвам в програмата“, обяснява фермерът. Преди 4 години германецът се е сблъскал със същия проблем както и много негови колеги – през 2016 г. цената на млякото пада до 24 евроцента. „Към това се прибави и проблемът с тревните силажи – стрес при прибирането, залагането, появата на плесени. Всичко това ме натоварваше, спомня си Клаус. – Поради това през януари 2017 г. подписах договор с нов млекопреработвател – „Алгойер Хоф Милх“, като станах четвъртият им доставчик. Днес сме десетина.“
КРАВИТЕ ПАСАТ ПРЕЗ НОЩТА
Преминаването към производство на мляко по новите правила е станало гладко. „И преди през лятото държахме кравите на пасището“, обяснява Епле. А и установките за студено сушене на сеното – две на брой, в стопанството вече са били налични. „Единственото, което трябваше да направим, беше да построим покрив над силозната яма, сега в нея се съхраняват рулоните и балите сено. И това беше единствената ни инвестиция“, обяснява фермерът.
Около сто дни през годината кравите се намират на пасището – от април до октомври. Младите животни през пролетта се отправят на алпийското пасище с площ 80 дка, разположено на 25 км от стопанството. А дойното стадо се разполага на участък с площ 50 дка недалеч от фермата.
„Практикуваме порционната паша. Веднага след като животните изпасат тревата на един участък, ги премесваме на друг“, разказва фермерът. – Като правило това се случва на всеки 4-6 седмици. През деня кравите се намират в помещение, където получават сено и се доят. В 7 вечерта излизат на пасището и прекарват там до 6 сутринта на следващия ден. Така те са предпазени от слънчевите лъчи, а в помещението освен сено получават концентрати и трева под формата на тревни гранули. „Само на трева кравите дават твърде малко мляко“, разказва Клаус.
Кравите получават от 2 до 5 кг концентрат за денонощие. В тях влизат раздробено зърно, грах, бобови, царевица и захарно цвекло. Тревните гранули се дават по 3 кг на глава за денонощие.
„В гранулираното тревно брашно има много бета-каротин и белтъчини, като резултат средният млеконадой в стадото е 7500 кг на глава“, резюмира Клаус. Миналата година младият фермер е заготвил 300 тона сено и грумет – така в района наричат тревата от втори и последващи откоси. И 30 тона тревни гранули.
„Притежавам 600 дка земя и ги кося на части – средно по 150 дка на един път. Но започвам работа преди да започнат да цъфтят повечето култури – заготвеното в този период сено съдържа повече хранителни вещества“.
СУШЕНЕ: ВИСОКИ РАЗХОДИ
След окосяването на зелената маса Клаус обръща завехналата трева на следващия ден. След още един ден, привечер, той откарва заготвената суровина в ремаркето.
„Ако няма слънце, то пълното изсушаване трябва да се чака дълго – понякога и 4 дни. Растат загубите в резултат на пречупване на листната част, сеното обеднява на хранителни вещества, резултатът е намаляването на млеконадоя“, обяснява начинът си на работа Епле.
Растителната маса се разпределя върху дървени решетки в четири отсека. Всеки от тях има обем от 1150 куб. м. Под две решетки са разположени сушилни с мощност 8 и 12 кВт. След като тревите са разположени, Клаус включва системата за студена вентилация.
„Тя взема въздух отвън и продухва през отсеците. Разбира се, ако навън вали, то и въздухът, който постъпва, е влажен, сеното се суши зле, има риск от плесенясване. По тази причина установките се включват само при сухо време“.
За спестяване на време и намаляване на загубите на храна е добре да се инвестира в по-съвременна система за сушене, способна да улавя кондензата, но засега Клаус се съмнява в резултата.
„Един колега похарчи 750 000 евро за система за сушене с топъл въздух, разказва той. – Това са много пари, а и консумацията на електричество е висока. Това няма нищо общо с устойчивото развитие на стопанството. Но се замислям за малка сушилня, за да завися по-малко от времето.“
„Сенната“ програма има и други положителни страни. Например кравите започнали по-ярко да показват разгонването.
„Много съм доволен от решението си да премина в програмата за производство на мляко от сено. Благодарение на нея, дори в кризисни времена, когато поради коронавируса цените на млякото паднаха под 30 евроцента, мога да бъда сигурен в печалбата си“, споделя младият фермер.
ЗА ПРОЕКТА HEUMILCH
Проектът „Алгойско мляко от сено“ и едноименното млекопреработвателно предприятие са основани през 2016 г. от Матиас Хауг и Йоханес Нусбаумер, технолози по преработка на мляко с над 20-годишен опит в млечната промишленост. Днес фирмата се ръководи от Матиас заедно с Куно Линдер.
Идеята се ражда от разбирането, че в такъв млекопроизводителен район като Алгой няма собствено млекопреработвателно предприятие, което да превръща качественото мляко в ценни продукти. През декември 2016 г. е пусната преработката на пълномаслени млечни продукти, а през май 2018 г. – на сирена и масла.
Проектът за създаването на млекопреработвателното предприятие е финансиран от Европейския съюз (Европейски фонд за развитие на селските райони ELER) при съфинансиране от страна на правителството на провинция Бавария в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и федералния бюджет на ФРГ (в рамките на програмата за подобряване на аграрната инфраструктура). Продукцията на предприятието е удостоена със знак за качество „Традиционен продукт с гарантирано качество“.
Изкупната цена за млякото, произведено по стандартите на преработвателя, превишава 40 евроцента за кг, а ако се изпълняват и изискванията на екологичното земеделие, фермерът получава по 10 евроцента допълнително. 3 евроцента за килограм се добавят към цената, ако фермерът не отделя телетата от кравите веднага след отелването, още 3 евроцента – за сертификация по стандарта за хуманно отношение към животните VIERPFOTEN.

Изследвания на германски специалисти доказват, че от произхода, качеството и хигиената на постелъчните материали зависи здравето на животните. Чистата и суха постелка в бокса е неотменима част от профилактиката на мастита

За да започне бурното размножаване на микроорганизмите, които предизвикват инфекциозен мастит,  е достатъчно да се повиши температурата на средата. Проф. Фолкер Кремкер и д-р Юлия Фридрих от Университета по приложни науки в Хановер са направили ред изследвания на различни материали като постилка в помещенията.

В последните години зачестиха случаите на възпаление на вимето, предизвикано от околната среда. Затова санитарно-хигиенното състояние и качеството на постелката има първостепенно значение.
Някои микроорганизми (например бактериите стрептококи) се развиват активно в лошокачествена слама, други възбудители от тази група (напр. ешерихиа коли) се развиват в постелките след попадане на тях на екскременти. Често се срещат и в дървените постелки, тъй като тези бактерии добре се развиват в слабокиселата среда на стърготините.
Стрептококовите инфекциозни заболявания се развиват през цялата година при всякакви природни условия. Заболявания, предизвикани от други бактерии, се провокират от влажно и топло време. През сухостойния период на кравата вероятността за зараза от окръжаващата среда е пет пъти по-голяма от тази в периода на лактация. Затова през този период особено внимание трябва да се отделя на хигиената на постелките, особено в боксовете за отелване. Тъй като в боксовете има непосредствен контакт на кожата на вимето и цицките с постилките, много е важно нейното качество. Ако използваният постелъчен материал е с лошо качество, а боксовете и площадката за разходка са непочистени, микроорганизмите се развиват много бързо. Това може да доведе до значително увеличаване на случаите на заболявания от мастит, особено ако кравата е със занижен имунитет. Ето защо чистата и суха постелка в бокса е неотменима част от профилактиката на мастита. Наред с оптималните хигиенни условия при постилката, трябва да се взема под внимание и дали тя е удобна за животните. Макар че често тези два аспекта са в противоречие.
БАКТЕРИИТЕ ПРЕДПОЧИТАТ ПОСТЕЛКИ ОТ ОРГАНИЧЕН ПРОИЗХОД
На състоянието на постелките влияят както видът на материала, така и честотата на нейната подмяна. Количеството микроорганизми, причинители на инфекции, в новите постелки и условията за тяхното размножаване имат важна роля за тяхното по-нататъшно развитие. Възбудителите на инфекции особено бързо се размножават във влажни органични материали, които съдържат хранителни вещества за тяхното развитие и имат неутрална рН-среда. Използваните в практиката постелъчни материали имат различни свойства, които в една или друга степен спомагат за развитието на микроорганизмите.
• Органични постелки от слама или дървени стърготините
Те съдържат достатъчно количества хранителни вещества за развитието на микроорганизми, възбудители на инфекции, но притежават и силно адсорбиращи свойства.
• Постелки от неорганични материали (пясък)
Като правило, те имат ниско съдържание на микроорганизми и са неблагоприятна среда за тяхното развитие. Нямат и хранителни вещества, но не поемат влагата. Лабораторните изследвания показват, че причинителите на инфекции не се развиват само ако се използва висококачествен кварцов пясък, без съдържание на биологични отпадъци.
• Смлените материали спомагат на растежа и развитието на болестотворните бактерии. Малките частици на постелката прилепват към цицките, което води до пренос на патогенни микроорганизми.
АЛКАЛНИТЕ ДОБАВКИ НЕ СА ЧУДОТВОРНО СРЕДСТВО
За поддържане оптимално рН, което възпрепятства растежа на бактерии, в постелките се добавят алкални добавки, като гасена вар или креда, или киселинни добавки. Използването на съответна добавка зависи от материала на постелката и от вида на вредните микроорганизми. С времето добавките губят свойствата да влияят на рН-то. Като правило, с алкалните добавки не може да се достигнат стойности на рН, които напълно да изключат развитието на микроорганизми.
Оптималната постелка в боксовете на дойните крави трябва да отговаря на следните характеристики:
- неорганичен материал
- стойност на рН ( 5-9 )
- груба структура
- груба структура, с добри адсорбционни свойства, незапрашваща
- не дразни кожата и лигавицата
- комфортна за кравите
За съжаление, няма такъв материал, който да отговаря на всички условия. От недобри по хигиенни показатели материали не може да се получи безопасна постелка. Компромисно решение е постелката в обора да се освежава на всеки 14 дни.
ПРЕПОРЪЧВА СЕ СМЛЯНА СЛАМА С ДОБАВЕНА ГАСЕНА ВАР
В последните години се проведени много изследвания , при които се сравняват различните постелъчни материали и добавките към тях. Резултатите от тези анализи водят към компромис – да се използват постелки от смляна качествена слама, смесена с гасена вар, в съотношение 1:1 (по маса). Тя трябва да се сменя на всеки два дни. Ако интервалът на смяна се увеличи, развитието на патогенните организми може да се ограничи, като се осигури алкална среда, по-висока от рН 9,5. Увеличаването на количеството на гасената вар води до риск от попаданетойи върху кожата или лигавицата.
БОРБА С ПРИЧИНИТЕЛИТЕ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА
1. Оптимизиране на хигиената в отделението за отелване (извозване на торта, смяна на постелката след всяко отелване)
2. Почистване на пода в обора и района за разходка
3.Време за подмяна на постелката максимум две седмици
4. Използване на качествена и добре съхранявана слама
Прилагайки профилактични мерки, може да се избегне натрупването на голямо количество болестотворни микроорганизми в постелките и намали опасността от заразяване на животните.
КАК ДА ОСИГУРИМ МИКРОБИОЛОГИЧНО ЧИСТИ ПОСТЕЛКИ
1. Качеството на дървесните стърготини силно варира. Трябва да се има предвид техният произход и условията на съхранение. Препоръчва се бор, дъб и лиственица
2. Не използвайте дървесни стърготини от влажен склад. В тях плътността на микроорганизмите е много голяма.
3. В летния период застелете със смляна слама. Постилката ще има добри хигроскопични свойства.
4. Използвайте по възможност ситно смляна гасена вар ( с едрина не по-голяма от 0,09 мм)
5. Ако пясъкът образува при разпръскване много прах, това говори за повишено съдържание на органични вещества.
6. Проверете киселинно-алкалната среда на постелката
7. Във фермите с чести заболявания се правят допълнителни бактериологични изследвания

Полин Гарсиа съчетава академичното си обучение по етология с практическия опит по отглеждане на стадо Салерс. Разберет как действат 5-те сетива на кравите, за да ги обгрижвате по-добре, съветва тя

Мила Иванова

Как виждат кравите? Чувстват ли, когато стопанинът им е стресиран, или не? Кога и как пускат гласа си и усещате ли разликите в тяхното мучене? Всеки стопанин се сблъсква всекидневно с различни прояви в поведението на своите животни, но не всеки умее да ги разкодира и да разбере мотивите за едно или друго действие. Компетентни съвети на животновъдите дава френската специалистка по етология Полин Гарсиа. Младата жена е изучавала академично психологията и поведението на животните в Университета в Рен, има и практически опит – отглежда стадо от месодайни крави Салерс във ферма в департамента Кантал, Централна Франция, Тя споделя теоретичния и практическия си опит от общуването на човека и животните в сайта Terre-net, предлага обучение на животновъди на говеда, коне, кози… изнася лекции в цялата страна. Полин иска да помогне на стопаните да опознаят по-добре и да предвиждат поведението на своите животни, "да изпитат задоволство от разкодирането на техните постъпки и реакции и да работят по-безопасно.“

Като че ли има някаква магия…

На хълма край селцето Аланш (780 жители), департамента Кантал, на височина 1280 метра, няма нито една сграда, не се вижда и човек – на поляната пасе кротко стадо крави Салерс. И ето че идва Полин Гарсиа, тя разговаря с юниците, леко ги приближава. С голямата четка минава по гърба на една юница, после на втора – милва ги, продължава да им говори, обяснявайки с прости думи всяко свое действие. Много скоро цялото стадо се скупчва около нея, притихнало… Наистина това е животновъдка, която не прилича на никоя друга. С диплома по етология, Полин се възползва от шанса да прилага на място познанията си за връзките между стопанина и неговите животни, отношения, които често са основани на страха, стреса, недоверието, което може да се окаже опасно както за човека, така и за животното. Ако прилага обаче позитивно отношение и обучение към животните, човекът няма да се възприема като заплаха, а манипулациите (преместване, грижи, транспортиране, конкурси) се възприемат без стрес, спокойно и безопасно. „За да разберем едрия рогат добитък, трябва да се поставиш на неговото място, да проумееш дейността му и да го наблюдаваш в неговата цялост. Кравата ни сканира и разбира, когато не сме добре, което със сигурност ще я накара да реагира“ – споделя Полин

Доверието е двустранен процес

От първостепенна важност е да познаваш начина, по който едрият рогат добитък възприема околната среда, как реагира на външните информации – животните изпращат послания, които трябва да бъдат декодирани от човека, за да предвиди следващите им реакции. От друга страна, посланията, предавани от стопанина към животното, позволяват да се установи доверие, особено в трудни моменти или при неговото връзване.

Кравите имат 5 сетива като човека – зрение, слух, обоняние, вкус иосезание, но със свои специфики, както е при различните животни – обяснява Полин.

Стресът замъглява зрението на едрия рогат добитък

„При говедата 70% от сензорната информация преминава през зрението. Те обаче нямат същата визия като нас и имат 2 слепи ъгъла: от линията на гърба до ханша (образува се фуния на гърба на животното) и под муцуната. Между другото, тези слепи петна се въртят с движението на главата", споделя специалистката.

Зрението на едрия рогат добитък е насечено. „Животните виждат няколко образа, които следват един след друг. Всяко преместване от страна на животновъда и дори на кучето на стадото предизвиква стрес, поради което е необходимо да се изчака кучето да спре, за да могат животните да проумеят неговото положение“ – казва Полин и продължава: – Цветовете са ясно видими за животните, но с по-голям контраст. Всичко, което е ярко или флуоресцентно, привлича погледа им и може да ги заслепи. Същото се отнася и до отраженията, които предизвикват неприятно усещане у кравите. Например, отразяващото се от снега слънце заслепява добитъка още повече. Освен това те се нуждаят от повече време от човека (от порядъка на 5-6 пъти), за да се приспособят към промяната на осветлението. Това трябва да се има предвид, когато вкарваме кравите в доилната зона или в обора.“

Полин обръща внимание на още една особеност при говедата. „Когато те са стресирани, мускулите на очите им се свиват, което променя зрението им. Някои от тях могат да не виждат абсолютно нищо и те се измъкват от това неудобство чрез бягство или чрез нападение.“

Пускайте на кравите радио, за да привикнат и към други звуци

Говедата общуват помежду си чрез звуци, включително да се разпознават, да се открият, да се заплашват… Те могат също така да си „говорят“ с човека, за да му поискат нещо (особено храна) или да показва болка по време на интервенция.

"Кравите имат предимството с тяхната подвижна ушна раковина, която им позволява да насочват слуха си, без да обръщат главите си. От друга страна, те са много чувствителни към ултразвука (това трябва да се има предвид при млечните крави в доилните зали) и реагират особено на остри, пискливи звуци.

Специалистката по етология обяснява: „В утробата на майка си телето чува звуци и може да го свърже със стреса, ако го почувства чрез поведението на майка си. Ако бременната крава се паникьосва винаги щом чуе гласа на селекционера, телето ще направи същото по-късно. Полин препоръчва на животновъдите да пускат радио на своите животни, което е добър начин да привикнат и към други звуци.

Стопанинът трябва да знае, че

говедата са чувствителни на допир животни

Полин цитира 3 вида чувствителност: тактилна (където кожата е тънка, т.е. бузите, гушата, в началото на опашката, вимето и т. н.), термична (животното може да възприема температура, влажност) и болезнена. По тази последна точка тя предупреждава: "Бъдете внимателни, някои стопани използват за връзване на животните си носа (през ноздрите) и основата на рогата, а това са чувствителните и болезнени области на животното“.

Друг аспект е близането. Говедата се ближат много, за да покажат връзките си на привързаност. Това действие е важно също и за хигиената и им позволява да забавят сърдечния си ритъм (важно по време на стрес).

Обоняние и вкус: повече или по-малко изразена чувствителност

Муцуната на едрия рогат добитък е 15 пъти по-голяма от тази на човека, така че обонянието играе голяма роля при добичето. Освен това учени са установили, че по температурата на муцуната на кравите може да се съди за тяхното настроение – негативни емоции като стрес и страх могат да доведат до съществен спад в назалните температури.

"Подушването им служи за изследване. Не трябва да се забравя, че говедата улавят обонятелни сигнали като феромони. Трябва да им позволим да ни подушат, това е важно за връзката ни с тях. Кравите имат и една специфична поза, при която горната им устна се сбръчква, за да анализират миризмите“ – обяснява Полин.

"Що се отнася до вкуса, говедата също имат свои хранителни предпочитания. Те разпознават 4 вкуса: горчив, кисел, солен и сладък. "Соленият и горчив вкус ще намали апетита и следователно приема на храна. Обратно, сладкият вкус стимулира консумацията на храна, поради което на кравите се дават и меласирани храни.“

Философията на Полин Гарсиа се свежда до няколко постулата: да отглежда животните си в обширните пространства на Кантал, където природата е запазена и съществува биоразнообразие; да отделя време за наблюдение на животното, за да определи неговия профил и да действа по произтичащия според това начин; да уважава благосъстоянието на животното, като се вземат предвид всички неговинужди и биологични изисквания; да намали максимално напрежението в ситуация на обучение, като се избягват дразнещи стресфактори (връзване, викове, удари); да се изгради реципрочно доверие за позитивни и ефикасни отношения между човека и животното, което ще помогне то да се приучи и да се управлява.

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Съвети на френски експерти за осигуряване на комфортна околна среда и балансиран режим на хранене на животните през горещите летни месеци

Мила Иванова

Лятото у нас влезе във владенията си, юлските "горещници" тепърва предстоят, а съчетанието между топлина и влажност представлява тежко изпитание за организмите на млечните крави. Предизвикателство пред професионалните животновъди е да ограничат въздействието на топлинния стрес върху животните. В това отношение полезни могат да бъдат съветите на френски експерти от асоциацията Elvup в Нормандия, която ползва експертизата на специалисти по хранене, ветеринари, инженери и техници. Ще отбележим, че само през миналата седмица термометрите във Франция регистрираха температури от 35 и дори 40°C, което изискваше спешни решения за предпазване на животните от прегряване. Препоръките на специалистите, публикувани в последния брой на сп. Le Mel agricole, включват създаването на комфортна околна среда и режим на отглеждане на животните през горещите летни месеци.

Известно е, че кравите се чувстват по-добре на студено, отколкото на топло. Щом температурата надвиши 22°C, животните вече излизат от тяхната зона на термичен комфорт. Още повече че топлината се комбинира и с влажност. Причината за по-добрата кондиция на кравите на студено се дължи на активността на техния търбух, който действа като топлинен радиатор. Към това се прибавя и топлината, която се отделя при производството на мляко. „Крава, която произвежда 32 кг мляко, генерира 48% повече топлина от сухостойната“ – обяснява Франсоа Норман, мениджър по обзавеждане в Elvup. И добавя, че лактиращите крави са изложени на повече рискове в горещите дни поради засиления метаболизъм, който повишава телесната температура

Негативи на топлинния стрес

Големите горещини поставят животните в стресова ситуация, разстройват метаболизма, влошават храненето и намаляват млечната им продуктивност. „Една крава, която е била изложена на 8-часов топлинен стрес през деня, намалява приема си на храна с 2 кг и производството на мляко с 3 кг“ – уточнява експертът. Това се отнася особено за кравите в началото на лактацията, които трудно мобилизират мастните си резерви. Намаляването на млечната продуктивност върви ръка за ръка с понижаването на имунитета, влошеното адаптирането към топлината и проблемите с фертилността.

„Топлината влияе на физиологичните нужди и добрият статус на животните както непосредствено, така и в дългосрочна перспектива. Една бременна крава, която страда от топлинен стрес, ще роди и по-дребно теленце“ – предупреждава Франсоа Норман.

При така очертаващото се топло и сухо лято, какво може да помогне на животните да се справят с многобройните прояви на топлинен стрес?

Проветряването – ключов проблем

Най-напред трябва да се помисли за оборудване на помещенията. Ако животните ще останат в обора през лятото, полупрозрачната повърхност не трябва да надвишава 5%, в сравнение с често препоръчваните 15%. За да се ограничи топлинния стрес, ключов проблем остава вентилацията.

Естествената вентилация трябва да има добре разположени отвори за комбиниране на ефекта пресичане с ефекта на комина. В по-големите помещения обаче това се оказва недостатъчно. Изисква се динамично проветряване с хоризонтални или вертикални вентилатори. Те трябва да бъдат поставени над пътеката за движение и мястото за хранене, за да подтикнат кравите да се хранят. Освен това над боксовете е необходимо да бъдат монтирани други вентилатори, за да изсушават зоната за лежане и да намалят рисковете от мастит. Средства за тези съоръжения не бива да се пестят, съветват експертите.

Създаването на водна мъгла трябва да се прави само в най-топлите райони. „Кравите си лягат с мокра кожа, което увеличава риска от здравословни проблеми – предупреждава Ф. Норман. – За да се намали телесната температура, е по-добре да се предвидят душове, например в зоната за изчакване.“

На сянка, на въздух, с много вода

Ако животните се извеждат навън, на пасищата трябва да има осигурени сенчести места и прясна вода в достатъчно количество. Местоположението на водните източници трябва да е много добре познато на животното преди настъпването на горещините. То не бива да се придвижва прекалено дълго до мястото с водата. Освен това водните корита или контейнери трябва да са достатъчно големи и проектирани така, че да осигуряват достатъчно вода. Животновъдите знаят, че кравите пият много вода: 100 литра на ден в нормално време. Но през големите горещини трябва да прибавите още по 40-50 литра – съветват специалистите и образно сравняват животното с котел, който произвежда енергия. Освен това една крава много по-трудно охлажда организма си в сравнение с човека. За да регулира температурата си, тя трябва да увеличи респираторния си ритъм и да се поти значително. През зимата кравата губи от 15 до 20 литра при потене, докато през лятото количеството надхвърля 40 литра. Ето защо, за да компенсира този разход,, тя може да изпие до 150 литра в горещо време.

.  Специално меню за горещините –

балансирано хранене с увеличен прием на минерали.

Горещото време създава съществен дисбаланс в обмяната на веществата на кравите, затова правилното хранене е важен фактор за управление на топлинния стреси влияе съществено на млечната продуктивност.

Топлинният стрес повишава риска от възникване на субацидоза и дори на ацидоза: ускоряването на дихателната честота понижава рН на кръвта, т.е. на буферните свойства на слюнката за търбуха и нарушава преживянето. Приемът на натриев бикарбон от 250 до 300 г ограничава тези рискове. За сухостойните крави този прием може да се направи под формата на литотам (червени водорали). "През лятото съдържанието на целулозата в дажбата трябва да бъде по-добре адаптирано, съветва Оливие Ро, специалист по хранене в Elvup. – През зимата степента на суровата целулоза може да варира между 17 и 20%, но през горещите периоди тя трябва да бъде 18 – 19%. Защото, ако суровите влакнини помагат за намаляване на риска от ацидоза, тяхното храносмилане мобилизира в по-голяма степен търбуха[h1], който пък се "затопля" още повече“ – обяснява специалистът.

Дажбите трябва да се добре балансирани и по съдържане на минералите, за да компенсират загубите на организма при изпотяване и уриниране. Увеличението на натрия, калия и магнезия може да намали топлинния стрес в стадото, макар че увеличаването на техния прием е скъпо, признава Оливие Ро.

Балансираното храненето в горещите месеци е от ключово значение за състоянието на животните и подпомага овладяването на топлинния стрес и негативните ефекти от високите температури. В този период на годината високопродуктивните крави се нуждаят от дажби с високо съдържание на енергия, за да се постигне максимален млекодобив и да се избегне ситуация на кетонен обмен на веществата

И още: в големите горещини фермерите трябва да реорганизират деня си: да преместят някои дейности вечерта, да ограничат движението на животните през горещите часове, да променят часовете за доене – рано сутрин или късно следобед. „Доенето може да става на партиди, за да ограничите групирането в зоната на изчакване, където температурата се повишава бързо“ – съветват френските експертите от Elvup.

Освен за състава на дажбата, топлината влияе и върху качеството на съхранявания фураж, което крие рискове за неговото разваляне. Ето защо раздававането на фураж се препоръчва да става вечер, на прохлада.

Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 – 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 15 – 20 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

*млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода,затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата –  следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Животновъдът Ролан Форестие от селце в Южна Франция изостави производството на краве мляко поради нерентабилност, тръгна буквално от нулата и стъпи на краката си

Мила Иванова

Живописното село Монтрода в департамента Лозер в Южна Франция е разположено в равнинна част на Централния масив, заобиколено от зелени ливади, пасища, горички. В този декор фермерът Ролан Форестие отглежда по биологичен начин 215 кози от породите Кафява алпийска и белоснежната Саанска, известни със своята млечна продуктивност. Съпругата му Мелани напусна твърдо платената си работа, за да се трудят заедно в стопанство, тип EARL (Земеделско стопанство с ограничена отговорност – типична френска кооперативна форма, регламентирана законодателно. Съдружници в него може да бъдат съпрузите и още 8 души – до максимума 10 – б. а.).

Полезна селскостопанска площ: 1050 декара. Редуването на посеви обхваща 200 дка зърнени, 500 дка временни ливади на базата на люцерна и власатка и 350 дка пасбища.

Животновъдът действително прие предизвикателство

Ролан Форестие замени кравите, които отглеждаше, с кози и едновременно премина от конвенционално мляко към био. „През 2013 г. цената на млякото падна на 320 евро/1000 л. Не успявах да покрия разходите си – разказва животновъдът. – От Камарата по земеделие в Лозер узнах, че ще събират козе биомляко и търсят производители. Веднага реших да се пробвам.”

Рискът от промяната бил голям, а и финансирането на проекта въобще не се оказало лесно. Ролан спира производството на краве мляко през 2014 година. „Със сумата от продажбата на 40 крави от породата Брюн (Кафява швейцарска) едва успях да изплатя заемите си, които бях взел от близки хора, и лихвите към банковите ми заеми. Така че аз тръгнах от нулата” – разказва за трудното си начало фермерът. Ето защо много нерви и тичане са му коствали, за да убеди банките да му отпуснат нови инвестиции от 200 000 евро за оборудването на обора и 54 000 за покупка на козички.”Козата няма стабилен имидж, пък и аз нямах опит в това производство” – признава си Ролан. В очакване решението на банките, останалият без животни фермер изкарвал прехраната на семейството си с други дейности. И чак през 2016 година най-сетне получил зелена светлина за своя проектот регионалния клон на банка CIC (Промишлен и търговски кредит). „Преминах три трудни години, без да зная докъде ще стигна. Но успях да изтрия пасива и стъпих на здрави основи. Днес не съжалявам, че поех риска” – убедено твърди животновъдът.

Първите стъпки в новото направление

Така едва през юли 2016 г. Ролан най-сетне може да се захване с преустройството и оборудването на помещението. „Всичко трябваше да приключи за два месеца, защото си бях запазил 200 козички във Вандея (департамент в Западна Франция, на Атлантика – б.а), които трябваше да пристигнат през септември.” От постройката бяха запазени само стените и скелета, а вътре всичко беше направено наново.Знаех, че козите са зиморничави същества. Затова изолирах покрива и затворих страничните отвори с полупрозрачни плоскости. Осигурих и добра вентилация, за да предотвратя пастьорелозата (инфекциозно заболяване –б.а.)” – разказва фермерът.

Вече като собственик на стадо от стотина животни, Ролан разказва за нрава им. „Козите са любопитни, интелигентни и много общителни. Те се гледат по–лесно от кравите” – убеден е фермерът.

Що се отнася до храненето, Ролан инсталира две пътеки, върху които разнася фуражите с миксер ремарке, две хранителни ленти за зърнените храни, и азотен коректор. В началото на лактацията дневната дажба на коза включва: 1,3 кг силаж от треви и сено, 300 г ечемик, 200 г царевица и 400 г азотен коректор за средно производство от 4 литра дневно. От май до ноември животновъдът практикува пасбищен режим и тогава намалява разпределителната дажба. През 2017 г., при първа лактация, средната количество мляко от коза достигна 800 л. „Това е много по-добре от предвидените 700 литра. Козите ми имат генетичен потенциал. За 2018 г. очаквам 900 литра” – разкрива плановете си френският фермер.

Да бъдеш независим

За да бъде самостоятелен в изхранването на животните с фураж, броят им не трябва да надвишава 230 – изчислил е стопанинът им. Споделя и друго наблюдение: „Селекцията при козите е по-голяма, отколкото при кравите. Първата трева след коситбата пазя за козите в лактация, а първата окосена трева давам на сухостойните и на яретата.” През следващите години фермерът смята да изтегли напред датата за силажиране, за да има повече трева за косене. „Така смятам да намаля покупките си за азотен коректор. Ако е биопродукт, той струва 770 евро/тон. А това е много голям разход за мен. За щастие, намерих доставчик, който шест месеца ми дава храни назаем, до първото изплащане на млякото” – разказва стопанинът. Отглеждането на кози става все по-скъпо, с храна от 475 евро на тон.

Ролан не използва нито химически торове, нито фитосанитарни продукти. „Много често сменям сламата. Така имам повече тор, който да разхвърлям на моите ливади” – обяснява той. За извеждане на отходните води от залата за доене е инвестирал 5000 евро.

Трудът се изплаща

Ролан бързо констатира, че козите са по-крехки от кравите. „Те се разболяват изведнъж и човек направо се обърква.” Съпругата Мелани, която му помага, допълва, че „маститите са по-редки, но много трудно се лекуват”. Ролан се опитва да планира ражданията с козела, така че да стават групово през март. „През този период трябва да бъдем трима, за да наблюдаваме всяка коза. Термизираме коластрата, преди да я дадем на новородените ярета, за да предотвратим пренасянето на вируси и появата на кози артрит и енцефалит (CAE ).”

Доенето с 2 по 28 поста, трае само 50 минути. И ако почистването на доилната зала не представлява никаква трудност за Мелани (козите са много чисти животни и не цапат, твърди тя), проблем си остава борбата с мухите. „Много трудно можеш да ги елиминираш с биоелемент. Опитвах се да ги премахна, като пуснах миниоси, но средството се оказа недостатъчно” – споделя съпругът.

Периодът на лактацията продължава 10 месеца – от март до декември. „Паузата е добра дошла, но означава и два месеца без заплащане на млякото. А това трябва да се предвиди.”

Ролан Форестие е подписал 5-годишен договор с мандра та, като цените по изкупуването варират. „Започнах с 860 евро/1000 л през 2017 г. и стигнах до 900 евро/1000 л през 2018 г.” И тъй като мандрата продължава да търси количество, няма определен таван. „През 2017 г. предадох 153 000 литра, а през тази година очаквам да стигна 170 000” – разкрива плановете си фермерът.

С козите, които изискват повече присъствие, има работа за двама. Така ще има и повече приходи. Мелани много скоро ще започне работа като пълноценен член на семейния кооператив. „Ние открихме перспективи за бъдещето и решихме, че призванието ни са козите” – убедено е семейство Форестие.

СААНСКАТА КОЗА (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ.

КАФЯВАТА АЛПИЙСКА КОЗА (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено

място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” утвърди финансов ресурс в размер до 800 000 лв. за предоставяне на минимална помощ de minimis на земеделските стопани-животновъди, отглеждащи специализирани месодайни крави под селекционен контрол. На подпомагане подлежат допустимите животни по Схемата за месодайни крави под селекционен контрол за 2018 г. от породите Абердин-ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак, Шароле.
    Определеният норматив за подпомагане е в размер на до 80 лв. за едно животно. Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготви указания за предоставяне на помощта.

През последния месец в щата Мисури са регистрирани 200 смъртни случая на животни. Експертите от Ветеринарно-диагностичната лаборатория към Университета в Колумбия твърдят, че причина за случилото се е високото съдържание на нитрати в сеното. Как се случва това?

Стопаните са хранели животните с бали сено и не след дълго са се сблъскали с тежките последствия.

Кога сеното става опасно?

Според токсикологичната лаборатория към Университета на Мисури, причина за лошото качество на сеното могат да са неблагоприятните метеорологични условия през миналия сезон.

Обилните и интензивни валежи се редуваха с продължителна суша, високите температури бяха последвани от слани. Заради природните катаклизми тревата на пасищата се развиваше лошо и земеделците бяха принудени да внасят големи количества азотни торове, за да избегнат недостига на сено в бъдеще.

Азотът (N) е важен елемент за развитието на растенията и следователно е съществена част от глобалната хранителнаверига. Когато обаче концентрациите на азот са много високи или неподходящи, възникват проблеми.

Основните източници на азот в околната среда – растения, вода и въздух – са свързани помежду си. Макар че земеделските стопани могат да вземат правилни решения относно плодородието и отглеждането на културите, те не могат да контролират климата и промените в околната среда (валежи, скокове в температури, слънчева светлина, сменящите се сезони и т.н.). Всичко това влияе на концентрацията на азот при селскостопанските култури, както и на тази във водата в поливните системи. В случаите на дисбаланс, концентрацията на нитратен азот и на по-токсичната му форма – нитритен азот, може да бъде достатъчно висока, в растенията или във водата, за да навреди или дори да убие животните, които се хранят с тези култури.

Нитратите са една от двете форми на азот, които растенията абсорбират от почвата. Растенията използват нитратния азот от почвата, за да синтезират аминокиселини – градивните елементи на протеините.

При оптимални условия на отглеждане растенията не съдържат опасни концентрации на нитрати или нитрити, тъй като растенията бързо превръщат нитратите в белтъци.

Когато условията на околната среда забавят развитието на растенията, те не могат толкова бързо да преобразуват нитратите в протеини. Нитратите се натрупват в растителните тъкани.

Факторите, които допринасят за натрупването на нитрати или нитрити, са внасянето в големи количества на оборска тор или синтетични азотни торове, недостигът на вода (засушаване) и студеното време. Фуражните култури, особено царевицата, соргото и редица други фуражи, в условия на суша често натрупват нитрати и нитрити в опасни концентрации. След като паднат валежи, които са достатъчни, за да прекратят сухия период, на растенията са им нужни около две седмици, преди концентрацията на нитрати да се върне на безопасно ниво.

Защо е опасно отравянето с нитрати / нитрити

Острото нитратно отравяне се причинява от наличието на токсичните съединения в кръвта в количества, които са достатъчни да предизвикат аноксия (недостиг на кислород в кръвта). Нитритите се свързват с хемоглобина на еритроцитите и образуват метхемоглобин. Метхемоглобинът не може да пренася кислород в тъканите на тялото. Ето защо преносът на кислород зависи пряко от количеството нитрити в тялото.

При засегнатите животни, заради липсата на кислород, лигавиците стават сини, а заради метхемоглобина кръвта става шоколадовокафява. Тези симптоми са ясен показател за остро отравяне с нитрат или нитрит.

Нитратните нива във фуражите могат да се разделят на четири категории: безопасни, рискови, опасни и токсични.

Как да проверите качеството на сено

Още при закупуването на сеното трябва да се направи сериозно проучване. Стопанинът трябва да се поинтересува за региона, откъдето е добито сеното, за метеорологичните условия в тази част от страната, какви торове са внасяни на пасището, откъдето е добито сеното, и накрая да се направи проверка за нитрати на самото сено. Ветеринарните специалисти могат да осигурят на стопаните комплекти за бързо тестване.

Достатъчно е да се поставят няколко капки киселина върхе резцепени стъбла от тревите. Промяната на цвета на киселината в тъмносиньо е сигнал за наличие на нитрати и се налага да се извърши количествен анализ.

Количествените тестове показват концентрацията на нитрати в промили. При по-малко от 2500 промила сено е безопасно, над 5000 е сигнал за риск, а над 10 000 промила – сеното е опасно. Пазете животните!

Питейната вода за едрия рогат добитък също може да съдържа достатъчно високи концентрации нитрати, за да предизвика остро отравяне.

Когато водата съдържа нитрати, нитрити или и двете в храната, количествата трябва да са ниски. Ако животните постепенно се адаптират към азотните съединения и не изпитват друг стрес, нивото на нитратния азот (2500 промила) може да бъде приемливо.

Не възможно да се определи точно безопасното ниво на нитрати и нитрити заради променливи параметри: широки граници на толерантност при отделните животни, вариабилност на превръщането на нитрати в нитрити в търбуха на животните, начина на хранене, нивото на заболеваемост и условията на околната среда.

Не забравяйте, че много по-малки количества нитрити могат да се окажат смъртоносни в сравнение с нитратите. Желателно е съдържанието на нитратен азот в питейната вода да е под 10 промила и да не съдържа нитрити. Общото съдържание на нитратен азот в дажбите трябва да е по-малко от 700 промила и да не съдържа нитрити.

Трудно е да се диагностицира субклиничното отравяне с нитрат и нитрит. Състоянията, за които изцяло или частично е отговорен нитритът, са подобни на симптомите, причинени от множество инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Първата стъпка трябва да е тестване за нитрат и нитрит от всички компоненти на дажбите и питейната вода на кравите.

Специалистът по хранене на едър рогат добитък Ерик Бейли дава

съвети за първа помощ при засегнатите от нитрати животни

Той препоръчва към дажбите да се добави малко царевица, за да се ускори преминаването на токсичното сено през храносмилателния тракт и то възможно най-бързо да бъде изведено от тялото.

Ръководителят на токсикологичния отдел в лабораторията на Университета на Мисури Тим Еванс казва, че допълнителни проблеми възникват заради студените фронтове от Арктика. Кравите усещат предварително промяната на времето и започват да преяжда преди настъпването на студеното време, като си напълват търбуха. Дори "граничните" количества токсично сено, които не причиняват проблеми при нормален прием на храна, стават потенциално токсичнипри претоварения търбух.

Най-уязвими са бременните крави и техните неродени телета, които могат да умрат в утробата заради липса на кислород.