Държавен фонд „Земеделие“ изплати 32 597 628 млн. лева по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за Кампания 2020.

   Субсидиите са преведени на 16 081 производители, които отглеждат фасул (зърно), леща, нахут, грах, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан, както и смески от тях.

   Право на подпомагане имат земеделски стопани, които отговарят на изискванията на Наредба 3 от 17 февруари 2015 г., обработват най-малко 0.5 хектара (заедно или по отделно) и площите им са допустими за подпомагане по СЕПП.

  Ставката по схемата за Кампания 2020 г. е увеличена с 20,7 % и е в размер на 259,22 лв. на хектар. Тя е определена със Заповед № РД 09-286 от 29.03.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите. За сравнение ставката за подпомагане за Кампания 2019 бе 214,77 лв. на хектар.

Публикувана в Новини на часа

 Всеки клиент е важен за нас и съхраняването на добрите партньорски отношения е приоритет в работата ни
 Разполагаме с пълна гама машини, необходими за разнообразните дейности в стопанството, с различни мощности и размери, самоходни и прикачни

Интервю на Ася Василева
– Госпожо Маркова, в началото на новата 2021 г. нека си пожелаем една добра и здрава година! Какви са плановете на ВАРЕКС за настоящата година, която, без съмнение, ще бъде не по-малко предизвикателна от предишната?
– Силно се надявам и вярвам, че 2021-а ще бъде значително по-добра от предходната, която бе повече от предизвикателна за всички нас. Наложи се да пренаредим приоритетите и ценностите си. Пандемичната обстановка се отрази стресово и на нашата дейност. Въпреки това ние не сме преустановявали работа поради тясната ни свързаност с дейностите в селското стопанство, които не е възможно да се отложат или да спрат. Стартът на настоящата година е обещаващ, а и плановете ни са доста амбициозни. Имаме няколко нови продукти с международно признание, върху които ще акцентираме и се надявам да имат успех сред българските фермери.
– Разкажете ни за пътя, който извървя ВАРЕКС през годините? Каква е формулата да останеш толкова дълго на пазара и не просто да останеш, но и да бъдеш водеща компания в сектора? Какво ви струва това и с какво никога не бихте направили компромис? Какво е това, което е скрито зад успеха, но без което не може?
– През своята 28-годишна история ВАРЕКС се утвърди като стабилна и надеждна за партньорство компания. Постоянни сме във веруюто, че сме свързани с успеха на нашите клиенти и сме задължени да работим в посока подобряване качеството на нашите комплексни услуги, които да спомогнат за взаимния ни успех. Екипът на фирмата ни е отговорен и сплотен, което се отчита от клиентите. Стремим се да посрещаме изискванията и на най-взискателните между тях. Не допускаме компромис с поетите ангажименти, каквото и да ни струва това. Всеки клиент е важен за нас и съхраняването на добрите партньорски отношения е приоритет в работата ни. Разбира се, че дължим успеха си на нашия екип. Преминаваме през различни изпитания заедно, чувстваме тяхната подкрепа и те знаят, че могат да разчитат на нас.
IMG 7851 site– Какви са новините около водещия бранд във вашето портфолио Massey Fergusson? Какви предимства носи на земеделците работата с машините от този бранд?
– Историята на Massey Ferguson бележи 174 години борба за правото да бъдат признати за лидер в индустрията. Чрез много сливания и придобивания Massey Ferguson се превръща в производител, на който се доверяват успешните фермери по целия свят. Инженерите на компанията са проектирали първия в света самоходен комбайн, те са изобретили триточковия механизъм за окачване. Като добавим и натрупания глобален опит от много поколения, всичко това са доказателства за изключителна практичност и надеждност, Massey Ferguson е производителят, на който може да се има доверие. В днешни дни сме свидетели на непрестанното усъвършенстване на техническите параметри, дизайна и ергономичността на машините Massey Ferguson. Ние, ВАРЕКС, сме горди да представяме на българския пазар този бранд и смятаме, че изборът на всеки фермер да работи в стопанството си с машини Massey Ferguson е възможно най-добрият.
Последната новина се отнася до избора на модела 8S (205-265 к.с.) за Трактор на годината. Предстои ни усилена кампания по представяне на 8S, който вече е в България.
– Във вашето портфолио освен Massey Fergusson, има широка гама земеделска техника и едва ли бихме могли да се спрем в рамките на едно интервю на всички брандове. Какво е по-интересното във вашите предложения днес, към което бихте искали да насочите вниманието на българските земеделци през настоящата година?
– Разполагаме с пълна гама машини, необходими за разнообразните дейности в стопанството, с различни мощности и размери, самоходни и прикачни. За всеки нов продукт своевременно информираме нашите клиенти. Стремим се да доставяме последните разработки на всеки от производителите, с които работим. Последната новост в портфолиото ни са продуктите с марката Claydon, които са подходящи за прилагане на популярната no-till технология. Сеялките за директна сеитба са познати на нашия пазар. Те дават устойчиви резултати с висок добив всяка година с огромни ползи за околната среда и осигуряват огромни икономии на време и разходи.
DJI 0460 site– ВАРЕКС е известна като компания, която залага на млади, обучени кадри и безупречен сервиз. Продължавате ли да работите в тази посока?
– Кадрите ни са отлични професионалисти и отговорни в работата си. Както вече споменах, удовлетвореността на клиентите ни е приоритет, а това в голяма степен зависи от дейността на екипа в следпродажбените услуги. Те съставляват близо 50% от числеността на целия състав на фирмата и стремежът ни е те да повишават квалификацията си непрестанно. Новите продукти също го налагат. Предизвикателството пред нас сега е да намерим баланс между ефективна дейност и поддръжка на квалифициран екип в условията на изострена конкуренция.
– 2021 г. очевидно ще бъде поредната предизвикателна година, в която е трудно да се правят прогнози, но все пак какви са очакванията ви за пазара на земеделска техника и земеделието като цяло? Дъждовете от последната седмица ще подобрят ли перспективите пред земеделските производители и ще могат ли те най-накрая да погледнат с малко оптимизъм в бъдещето?
– Поради тясната ни свързаност, съпреживяваме с клиентите всяка климатична аномалия, каквато беше сушата миналата година или последните наводнения в някои региони, следим цените на стоките, горивата и т.н. Търговия със земеделска техника – нова и употребявана, винаги ще има. Нашата роля е да бъдем близо до клиентите и да им съдействаме, когато имат необходимост от съвет, подновяване или покупка на машина, резервни части или сервиз. Ние финансираме покупките на някои от клиентите и безспорно улесняваме дейността им. За момента посевите се развиват добре и земеделците са обнадеждени. Смятам, че предстои добра година в земеделието.
– Очаквате ли завръщане на изложенията в земеделието? Как се прави бизнес по време на пандемия? Промени ли пандемията нещо в начина, по който работи ВАРЕКС през последната година?
– Редица международни изложения бяха отменени и това затрудни обичайното представяне на новостите в земеделието в световен мащаб. Въведоха се онлайн платформи за общуване между заинтересованите страни в бранша, за представяне на продукти и иновации. На този етап това е някакво решение за поддържане на професионални контакти. Смятам, че този дистанционен режим ни отнема предимството на близкия контакт, който не може да се замени и с най-съвършената дигитална платформа. Очаквам, въпреки стресовата обстановка, изложенията на открито у нас да се състоят, при спазване на всички противоепидемични мерки. Разбира се, ако се влоши пандемичната обстановка, немислимо е да има мероприятия от този вид. Колкото до нашата фирма, въведохме дистанционни срещи между офисите и онлайн обучения, без прекъсване на обичайната дейност. Скоро ще въведем и онлайн магазин. Това е стрес тест за издържливостта на системата ни в условията на карантина и смятам, че се справяме добре, благодарение съпричастността на целия екип.
IMG 7801 site– Какво бихте пожелали на българските земеделци за новата година? И какво пожелавате лично за себе си и за компания ВАРЕКС?
– Пожеланията ми са всички да имаме крепко здраве, за да се радваме на всички духовни и материални постижения, да имаме сили да преодолеем трудностите и повече свободно време, което да посветим на близките си. В допълнение към тези пожелания – нека годината да е благодатна за българските фермери и трудът им да бъде възмезден по най-добрия начин. Зад преградите и препятствията има нови светли хоризонти, които предстои да преживеем заедно.

Публикувана в Агротехника

През изтеклия период агрометеорлогичните условия се определяха от наднормени температури. На много места в полските райони, предимно в южните части на страната още от края на януари средните денонощни температури надвишиха 5оС. В края на периода температурите достигнаха стойности по-високи от 10оС. Предимно в крайните югоизточни части паднаха валежи между 20-40 l/m2 (Бургас – 39l/m2, Ахтопол – 36l/m2, Елхово – 26l/m2, Сливен – 26l/m2), които поддържаха преовлажнени горните почвени слове.

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от топло за сезона време, без съществени валежи. Затоплянето от началото на февруари и прогнозираните наднормени температури през следващия период ще създадат условия за активизиране на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата. В резултат и на създалите се условия през януари за забавена вегетация, късно засетите есенници успяха да напреднат във фенологичното си развитие. При пшеницата наблюдаваните фенологични фази ще са братене и трети лист. Високите температури ще създават условия за преждевременно набъбване на пъпките при овощните видове, нарушаване на принудителния им покой и риск от повреди при настъпване на повратни мразове.

Периодът е подходящ за подготовка на площите за сеитба с пролетни житни и бобови фуражни култури в районите, където почвеното овлажнение позволява извършване на мероприятията. Сеитбата на тревни смески от овес и пролетен фий осигурява добив от качествен и пълноценен фураж. Сеитбената норма е 15-16 kg/da като съотношението между овес и фий е 1:3 (3-4 kg овес и 12-13 kg фий). Сеитбата се извършва на разстояние 10-15 cm между редовете и дълбочина 3-4 cm. Оптималните срокове за засяване започват от средата на февруари.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Логиката на световните икономически процеси ще изхвърли зад борда онези, които не виждат по-далече от следващия програмен период

Анета Божидарова

Ако погледът ни стига само до следващите избори, този хоризонт е обидно къс. Веднъж един ревностен защитник на пазарното мислене в аграрния бизнес ми каза, че ключът за бъдещето е в миналото. Ние обаче не обичаме да четем в него. А много отговори са заровени там.

Само един пример. Когато в България избухва Априлското въстание, в Лондон започва строежът на метрото. Толкоз.

Днес се ровим с омерзение в протоколите на т. нар. Тематична работна група, но не си даваме сметка, че слез 30 години земеделието ще е съвършено друго.

В аграрното министерство дори не знаят, че вече има десетки земеделци, които наричат себе си но-тилъри. Някои сред тях са известни имена.

Попитах един от експертите в дирекция „Директни плащания“ към МЗХГ дали фермерите, които прилагат екологични практики, ще бъдат стимулирани финансово, за да продължават да го правят?

Отговорът беше озадачаващ и показателен: Още нямаме изработена система за контрол. Какви електронизации и дигитализации в земеделието, какви сателитни наблюдения, каква система „Коперник“, за какъв дявол си чешем езиците?

Преди да се заровим с досада в предизборните програми на партиите, да си дадем сметка с какво Народно събрание се сбогуваме. Още по-тъжното е, че не се знае дали следващото ще е по-добро.

В парламентарната 22-членна комисия по земеделието и храните, само четирима от депутатите са с юридическо образование. Един от тях всъщност няма защо да се брои – става дума за Делян Пеевски. Нищо лично, просто никога не е присъствал на заседание на комисията. Петима са народните представители с някакво агрономическо образование и двама – с ветеринарна медицина. Което не пречи важните за земеделието закони да стоят във фризера, а поправки в други да се гласуват на килограм.

Сигурно затова и земеделието ни е такова. Малко добри и успешни примери, много рев за deminimis, стремеж да се вържат гащите със субсидиите по схемите за държавна помощ поне за още 2 години напред. Много вождове, малко индианци – във всеки бранш. Пълна липса на чуваемост към другия.

След 30 години нищо от това няма да е същото. Колкото и нисък да е хоризонтът ни, логиката на световните икономически процеси ще изхвърли зад борда онези, които не виждат по-далече от следващия програмен период.

Храната и водата винаги ще бъдат важни. И не защото земеделците са голяма работа, а защото животът сам по себе си го изисква. А някой трябва да го свърши като хората. Щом държавата не помага, поне да не пречи.

Ако не правим нещата с ум и със смирение, ще се превърнем в тор, върху която ще стъпят други. Те вероятно няма да бъдат обременени, но със сигурност ще са прочели важните уроци от миналото. Не с емоция, а хладнокръвно. Това очевидно е невъзможно днес. Днес на мода е de minimis.  

Публикувана в Коментари
Вторник, 10 Ноември 2020 12:22

Задава се битка за рентите

Всяко стопанство ще трябва да договаря плавно понижаване на рентите, като те бъдат обвързани с добивите, казва агробизнесменът Станимир Статев

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Статев, ковид кризата засегна ли ви пряко?

- Не, напролет доста бързо продадохме големи количества боб и леща – когато всички тръгнаха да се презапасяват. Бобът се изкупи още преди лятото. След това пазарът влезе в нормален ритъм. Големият проблем за всички земеделци тази година не е ковид, е сушата.

- Задава се зелена ОСП – как ще се отрази това на зърнения бранш?

- Трудно е да се каже. Към момента най-силно ни удря сушата. А ние сами се удряме с нереалните ренти, които икономически са необосновано високи.

- Деликатна и трудна е темата за рентите – как ще се променят нещата?

- Още една такава сушава година и проблемът сам ще изисква да бъде решен. Рентата трябва да се обвърже с рентабилността в стопанството. Имаш разходи, приходи и евентуално – печалба. Тази година за много от производителите печалбата е нулева, производството е на загуба. Но рентите, така или иначе, трябва да се платят. И това ще задълбае загубите на много от земеделците. Една година някак може да се изтърпи това положение, но ако и следващата е такава? А тя отсега дава индикации също да е сушава. Голяма част от пшеницата изобщо не е поникнала. Дъждовете, които паднаха, са без стопанско значение. Какво ще правим тогава?

- Това означава ли, че се задава голям конфликт между арендаторите и собствениците на земи? Ваши колеги от Добруджа заговориха за сваляне на рентите на 30 лева от декар. Кой собственик обаче ще е съгласен рентата да падне от 100 на 30 лева?

- Ще се търси компромисно решение, плавно понижаване на рентите – 50-55 лева от декар.

- Как се стигна до тези високи ренти в Добруджа?

- Преди години добивите бяха високи, изкупните цени на зърното – също. И тогава високата рента беше икономически оправдана. Впоследствие изкупните цени паднаха, паднаха и добивите, разходите се увеличиха, но рентата остана 100 лева. А тя е продукт на икономическите показатели на стопанството.

- Възможно ли е тя да бъде обвързана с някакви регулации, със законодателството?

- Не, държавата няма място в тези отношения. Ако рентата трябва да е 30% от печалбата на едно стопанство, то в година като тази ние плащаме 90%. Затова земеделците, като стопански единици, трябва сами да работят за промяна в тези частно-правни отношения.

- Очаквате ли големите стопанства да свият своя мащаб, ако бъдат въведени тавани в подпомагането в новата ОСП?

- Ако бъдат въведени тавани, може да се очаква свиване на мащабите. Ако няма тавани – големите стопанства ще запазят своя размер. Трудна работа е тепърва да започва човек да обработва земята си. Виждал съм стопански единици с 300, с 500, със 700 дка – трудно се издържа семейство с такъв мащаб на обработваема земя, трудно се купува и техника. Но много млади хора опитват. Тази година ни взеха 300 дка земя, защото се появил нов арендатор, който обещал 100 лева рента, а при добра година 120. Ние не можем да обещаем такава рента, нямаме 100 лева приход. Но нека младите опитват. Може и да устискат.

- Още ли има хора, които смятат, че бързо и лесно се забогатява от земеделие?

- Ако не правиш инвестиции в нова техника, в сграден фонд, ако нямаш наета работна ръка, може и да прецапаш през ситуацията. Всеки има право да опита. Смятам, че е твърде рано земеделците да карат мерцедеси. Това дразни хората. Ако обаче стопанството ти е трайно устойчиво, можеш да си позволиш да покажеш благосъстояние. Защото си го изработил, като години наред си се заровил в калта.

Публикувана в Интервюта

Да се умува каква ще е новата Обща селскостопанска политика на фона на над 5 млн. заразени с коронавирус в Европа, меко казано е неуместно. Добрата новина за фермерите е, че Ковид кризата всъщност най-слабо ги засегна. Особено българските.

В първата вълна на пандемията, търговията с фермерски продукти в интернет набра сериозна скорост, признават малки преработватели на мляко и на месо. И вярват, че са спечелили нови и редовни клиенти. Ще им стане малко зор, когато започнат да ги проверяват дали са регистрирани според новия Закон за храните.

Докато Румъния и Русия стопираха износа на зърно, уплашени от неизвестността на задаващата се криза, за родните зърнопроизводители това се оказа ниша – да продават на добра цена. Лошата изненада тази година за тях е сушата, а не пандемията. И стопаните тепърва ще трябва да мислят как да посрещнат най-голямото предизвикателство – капризите на времето. Агрометеоролозите отдавна предупреждават – те ще продължат и ще бъдат все по-безпощадно изненадващи.

В този контекст амбициите за позеленяване изглеждат логични, макар мнозина да ги смятат за налудничави. Икономическите анализатори обаче предупреждават: целите са твърде високи, а хоризонтът на постигане – твърде къс. Затова и няма място за особено кахърене.

Конкретните параметри по новата ОСП ще станат окончателно ясни едва към средата на следващата година. Няма начин, заради Ковид и земеделието ще се окаже под карантина. Само че от друго естество. Особено у нас.

Според постигнатото споразумение между европейските министри в Брюксел, земеделската картина изглежда по-скоро доста разтеглива. Няма как поставените високи зелени цели да бъдат еднакви към всички европейски държави. Просто защото те са на различно ниво. Затова България кротко ще застане в познатите коловози.

Въпреки препоръката да бъдат въведени тавани, у нас това едва ли ще се случи. Повечето браншове кротко ще въздъхнат и ще се примирят със запазването на преходната национална помощ и на обвързаната подкрепа. Ех, De minimis, как те обичаме всички! Закъсаме ли – пак ще те поискаме!

Сигурно ще дочакаме някой ден т. нар. конвергенция да приближи българските субсидии до тези на европейските колеги в старите държави - членки. Какво значение обаче има това, нали отново ще прегърнем удобното статукво. А в него пари има достатъчно. След като не се случват революции, а само се пишат призиви, декларации и стратегии, значи всичко е наред. А и за какъв дявол ни е да мислим пазарно – субсидии ще има за всички от сърце.

Дали Европа ще се справи с Ковид кризата и кога, никак не е ясно. За европейското земеделие обаче се очертава една дълга карантина – тази на статуквото. Промените и реформите са опасно нещо, нали? Я да си кротуваме.  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Сряда, 30 Септември 2020 00:52

Търси се борец против статуквото

Страшно тайна и сложна работа е този национален стратегически план, ей! Всъщност – нищо ново под слънцето.

„С обсъждане на предложенията и потребностите ще се финализира вторият етап от стратегическото планиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) – от SWOT анализ до идентифицирани нужди. На база на тях, предстои разработването на първите проекти на мерки, новите изисквания за завишена условност и дефинициите“.

Разбрахте ли нещо конкретно от този абзац? Едва ли. Брюкселски език, какво да се прави. Ясно е обаче едно. България ще настоява за запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата – 2018 г., както и за запазване на обвързаната подкрепа. А относно зелените схеми, искаме задължителният процент на прилагане да остане 5 на сто, както беше досега. Като малките стопанства до 150 дка бъдат изключени от прилагането на зелените мерки.

Това означава само едно – запазване на досегашното статукво на подпомагане в земеделието. Какъв национален стратегически план, какви нови потребности, какви дефиниции?

Ако Европа говори за 55% намаляване на вредните емисии до 2030 година, ние как ще постигаме тези цели с нашите скромни 5 на сто? След изненадващото изявление на Германия да не се бърза със зелената архитектура, нашата скромна амбиция може пък да се окаже адекватна на новите европейски реалности. То и без друго изглежда сомнамбулно всичко това, все едно Грета Тунберг се е присънила на Урсула фон дер Лайен. И така се е пръкнал страховитият Зелен пакт.

Да не забравяме – нито многогодишната финансова рамка още е гласувана, нито европейските регламенти, свързани с преходния период и новата ОСП. Следователно, няма от какво да се притесняваме толкова, нали?

То и браншовите организации вече са допуснати до Тематичната работна група, а министър Десислава Танева се кълне, че ръководеното от нея ведомство никога не взима важни решения, без те да са съгласувани с бранша. Предстои да разберем. До 31 декември има още време. Тогава е крайният срок за списването на националния стратегически план. Няма драма, казват браншовиците, просто някои амбициозни експерт - консултанти вдигат врява.

Ако някак успеем да минем през иглените уши на Брюксел, всички ще са доволни – статуквото ще продължи и през следващите близо 10 години. То се изразява в следното – земеделската политика на Брюксел у нас се прилага като социална.

Пари има за всички – и за малките, и за големите. Първите се държат на санитарния минимум на оцеляване, вторите – на ръба на пазарния риск. Всички обаче са доволни, защото получават субсидии. Макар мнозина да твърдят, че е по-добре да ги няма, не познавам случай някой да се е отписал от регистрация като земеделски производител и доброволно да се е отказал от субсидиите. Ако познавате такъв – посочете го. Заслужава да му бъде направен портрет – на борец против статуквото. Засега в пространството се забелязват само викачи.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Годишната брутна продукция в България от декар земеделска площ е 80 евро, а в Нидерландия 1460 евро

Доц. Въто Христов

На прага на нов програмен период и на нова Обща селскостопанска политика, въпросите за състоянието на българското земеделие все по-остро застават на дневен ред. За да знаем къде сме ние, полезно е да се сравняваме с най-добрите. Сравнителният анализ дава добра представа за картината у нас. И е повод по-ясно да бъде очертан пътят за развитието на българското селско стопанство. Защо земеделието на България и Нидерландия се оказва в съотношение 1:18?

Нидерландия по територия е една от малките страни в ЕС. Тя се простира на 41 хил. кв. км. От тях вътрешната акватория е близо 4 хил. кв. км. Почти наполовина от територията е под морското ниво, която буквално е отвоювана от морето, тресавищата и делтите на реките в продължение на векове. Тези площи се наричат полдери и наброяват 5000. Най-големият полдер е 1650 кв.км. – направен през 1927-1932 г. Най-високият връх е 321 м. България директно е свързана с Нидерландия чрез плавателния речен канал „Рейн –Майн – Дунав - Черно море“, открит през 1992 г.

Населението на Нидерландия наброява 16.8 млн. души. Страната е една от най-гъсто населените в Европа – 410 човека на 1кв. км., срещу 64 за България. Използваната земеделска площ възлиза на 18,7 млн. дка, което е 2,7 пъти по-малко от България. На един жител се падат само 1,1 дка. земеделска земя, а у нас по 7 дка.

Нидерландия – първа в Европа и света по брутна продукция в сектор „Земеделие“

От декар земеделска земя Нидерландия произвежда продукция за 1460 евро. По този показател тя е на първо място в Европа и света. Ние получаваме само 80 евро. По показателите раждаемост, смъртност и прираст на населението е в изключително благоприятно положение. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, докато в повечето страни в Европа и особено в България населението застрашително намалява. Изключително голямо е числото за произведената брутна продукция от отрасъл „Земеделие“ – по 27,3 млрд. евро, което е 7 пъти повече от България при 2,7 пъти по-малко земя.

Понастоящем Нидерландия е лидер в Европа и света по всички икономически показатели, които характеризират земеделието. Тя е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света, след САЩ.
Не трябва да се учудваме, че гласът на Нидерландия се чува в ръководните институции на ЕС и ЕК и е ключов при вземането на важни решения. Известно е нейното отношение към някои наши мераци. Това се дължи на силната икономика, част от която е силно развитото земеделие.

Европейското субсидиране – разминаване в числата

Често у нас ще се чуят думите - другите страни имат развито земеделие, защото то е добре субсидирано от ЕС и националните бюджети. Да сравним двете страни. Субсидията от ЕК по Първи стълб (Схема за единно плащане на площ /СЕПП/) за 2016 г. за Нидерландия е в размер на 768 млн. евро срещу 792 млн. евро за България, за 2020 г. съответно 732 и 796 млн. С данъците от националните бюджети сумите почти се изравняват и възлизат на около 950 млн. евро.Съотношението субсидии към брутната продукция от земеделието на Нидерландия е 3,6:96,4, докато при нас е 25:75. Изводът е ясен – нашите земеделски стопани са по-облагодетелствани. 

Българският принцип „Пари ми дай, а не акъл“ ние го прилагаме успешно. От богатия опит на Европа в земеделието не взехме почти нищо или много малко.

Висока добавена стойност – ключ към успеха

Основателно възниква въпросът: На какво се дължат тези изключителни успехи в земеделието на Нидерландия? Оскъдицата на земя и голямата плътност на населението е принудило държавата , а и стопаните да разберат, че трябва да заложат на интензивни сектори, които дават висока добавена стойност. Това са животновъдството и свързаната с него хранителна промишленост, както и оранжерийното производство на цветя, зеленчуци, плодове и семепроизводство. Тези два сектора дават над 80% от брутната продукция на отрасъла.

За животновъдството в Нидерландия, заедно с проф. Николай Тодоров (вече покойник), направихме подробен анализ, който беше публикуван през 2018 г. Тук само ще добавя и повторя няколко числа. На 1000 дка земеделска земя Нидерландия има 357 приравнени животински единици срещу 22 за България. Тя няма достатъчно зърнени и белтъчни фуражи и за това внася огромни количества, за да произведе повече от 14,3 млн. тона мляко, над 3 млн. тона месо, 9,6 млрд. яйца.

За България тези числа са съответно: 1,1, 0,2 и 1,3. По видове произведеното месо се разпределя: свинско - 49%, птиче – 37%, говеждо- 13,5%, овче и козе -0,5%. Малката Нидерландия произвежда над 15 хил. тона овче и козе месо. Ние постоянно подчертаваме, че тези два сектора са традиционни за нас, но производството на месо от тях е само 10-12 хил. тона. На 2,7 пъти по-малко земя Нидерландия произвежда повече от нас: мляко 13 пъти, месо – 15 пъти и яйца – 7 пъти. Ако тези числа се умножат по 2,7, разликите стават зашеметяващи. Брутната продукция от животновъдството в Нидерландия е над 15 млрд. евро и повече от 54% от отрасъл „Земеделие“. Освен, че осигурява на своите граждани за консумация по-високите европейски стандарти, страната е голям износител на сирена, краве масло, сухо мляко, месо и месни произведения, яйца, рибни продукти и разплодни животни. Общият износ на животновъдството възлиза на около 6 млрд. евро.

Нашият нетен внос на животински продукти надхвърля 250 млн. евро. За да подчертая още веднъж силно развитото животновъдство в Нидерландия, ще посоча, че на декар земеделска площ брутната продукция е 850 евро срещу 17 за България. Специалистите в Нидерландия разглеждат кръговрата в природата: Растения-животни-тор-земя. Ние няма да стигнем до подобни разсъждения, защото животните у нас са малко, а от там и оборският тор. Потърпевши от този факт са земята и растенията.

Оранжерийно производство. Стъклените оранжерии в Нидерландия през последните години са с размер 90-100 хил. декара. През 2019 г. зеленчуковите заемат 53,3 хил. дка, плодовите 1000 дка, цветята 38,4 хил. дка, за посадъчен дървесен материал - 5 хил. дка, всичко 97,7 хил. дка. В България те са едва 9 хил. дка.

Освен официалното име Нидерландия, поради огромното производство и износ на цветя, тя се нарича и страната на лалетата. Нидерландия е голям производител и износител на зеленчукови семена и посадъчен материал за картофи. Оранжерийното производство през 2017 г. възлиза на 7,2 млрд. евро, почти 2 пъти повече от цялото производство на растениевъдство и животновъдство в България (3,7 млрд.). Годишният износ на оранжерийните продукти надминава 5,75 млрд. евро.

Иновации, сдружаване, държавна подкрепа

Интересна е организацията на иновациите в оранжерийното производство. Секторните дружества „Оранжерийно градинарство“, „Домашни зеленчуци и плодове“ и „Цветарство“ са инициирали създаването на фондация „Познание в твоята оранжерия“. Фондацията, заедно с Министерство на земеделието, природата и качеството на храните ежегодно осигуряват 6 млн. евро за иновации – насочени главно към икономия на енергия, вода и растителна защита. Програмният съвет на фондацията се състои от 5 предприемачи градинари и 4 производители на цветя. Този съвет се грижи за проучване, финансиране на иновативните проекти и контрол на разходите. Изследването за отделните култури често се определя и финансира от кооперативите. Фундаменталните изследвания се финансират от правителството, което включва и субсидиите от ЕС. Ние, българските граждани, поради липса на достатъчно родно производство, сме принудени да консумираме главно вносни плодове и зеленчуци и да ползваме цветя и зеленчукови семена от Нидерландия.

Проблемите у нас чакат решение

Наскоро в. „Гласът на земеделеца“ публикува статия на Габриела Събева за младия зеленчукопроизводител Светослав Петков от с. Селце, общ. Каварна. Фермерът е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство. Освен това, той споделя всички проблеми, с които се сблъсква неговото семейство при организирането на зеленчуковото производство, предлага решения и се надява да реализира мечтите си. (Не) очаквам Министерството на земеделието, храните и горите да сформира една работна група, която да се срещне с младия човек и обсъди поставените от него проблеми за зеленчукопроизводството и да разработи една програма, която да задоволи нуждите на младите български градинари.
Умишлено се наех да сравнявам земеделието на Нидерландия и България. Първата е лидер в Европа и света, а ние сме последни по всички икономически показатели, характеризиращи земеделието. От сравнението се вижда, че пътят, по който вървим няма да ни осигури благополучие. Заслужава внимание земеделието на Франция, Дания, Германия. Струва си да бъдат анализирани отделни сектори на отрасъла и в много други страни. Не вярвам, че ще постигнем високите резултати на Нидерландия, но трябва да направим преоценка на нашето земеделие и тръгнем по пътя на най-добрите.

*Част от данните за Нидерландия ми бяха предоставени от екипа на евродепутата Иво Христов. Благодаря им!

Публикувана в Коментари

Започна най-странната учебна година – с маски на лицето и със смут в сърцето. Голяма е вероятността градските деца съвсем скоро отново да гледат тъжно света единствено през един панелен прозорец. Децата на земеделците са привилегировани - поне ще имат по-широк хоризонт пред себе си. В семейното стопанство вирусът не вирее по същия начин както в градска среда.

Колкото и да не му се вижда края на Covid-19, знанието винаги е на дневен ред. Учете, учете, учете – през целия живот. Това е верният ключ към успеха. Българските деца обаче стремително вървят надолу в класациите за грамотност. Студентите не са изключение. Повечето от бъдещите аграрни специалисти си представят работа зад бюро и тлъста заплата. Малцина са истински посветени на земеделието.

Фермерите не обичат да четат документи. Все чакат някой да им го сдъвче и да им го каже просто. Отчасти са прави – нормативните актове и наредби, свързани със земеделието, трябва да се тълкуват с някой спец по административен език, който умее да чете между редовете. В развития свят бизнесът няма такива ядове. Нещата са опростени и достъпни. За нула време регистрираш фирма и после всичко е в твои ръце. У нас не е така и няма изгледи за промяна. И в тази посока някой не си е научил добре урока – от всички страни по веригата.

А какви уроци ще научи човечеството след Covid– 19, вероятно ще проумеем след време. Днес картината е каквато е – с маски на лицето и със смут в сърцето. Честит 15 септември!

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Когато държавата се тресе от политическа криза, за земеделците това означава влизане в мъртво време. Администрацията се снишава в очакване на разместване на властовите пластове. За съжаление, лошата практика у нас - със смяната на политическия режим да се сменят и експертите, продължава. Умното управление изисква по-голяма далновидност. Такава у нас до момента липсва.

Нормално е всеки управник, когато дойде на власт, да сформира собствен екип, но всеки път е щета за бизнеса когато се подменят хора с доказана експертиза на ниво работеща администрация. Така в последните 30 години,

при всяка смяна на властта, земеделците се оказват в изходна позиция

По ред причини, 2020 година се очертава като критична за българското земеделие. То е на важен кръстопът. Въпреки, че Covidпандемията като че ли най-слабо засегна селското стопанство, българските фермери са изправени пред важни решения.

Сушата е най-голямото предизвикателство. Тя няма да бъде преборена с едни раздадени пари по deminimis. Сушата иска кардинално нова нагласа към бизнеса. Нужно е внимателно вглеждане в досегашните практики, сериозен анализ и вслушване в гласа на специалистите. Автоматичното привнасяне на технологии от външна среда не е панацея.

В този смисъл пред земеделското министерство има много работа. Ако т. нар. зелени политики са неизбежни по повелята на Брюксел, онези, които управляват българския агробизнес, трябва също да предприемат смели решения.

След програма САПАРД,

за земеделците няма целева програма за закупуване на специализирана техника

Такава обаче ще е необходима – ако бизнесът иска да се справи със зелените предизвикателства.

За да не останат добрите земеделски практики, които щадят климата и околната среда, само с пожелателен характер и на книга, земеделците трябва да бъдат финансово обезпечени, за да ги въвеждат в своите стопанства.

Новите технологии на обработка изискват нови и скъпи машини. Би било добре в бъдещите земеделски политики да се помисли за целева подкрепа в тази посока.

Сушата и вероятните фалити вероятно ще принудят мнозина фермери да намалят обема на обработваните площи. Един път за да минимизират риска от бъдещи загуби, втори път – за да останат в бизнеса. Въпреки, че въвеждането на тавани в подпомагането все още е под въпрос, намаляването на площите ще е плюс за фермерите и в тази посока. И мнозина вече го правят.

Крайно време е стопаните да чуят гласа на науката –

световно признатите български аграрни специалисти, които не са пророци в собствената си страна

държат важен ключ към едно по-рентабилно земеделие. Просто и двете страни трябва да си подадат ръка, крайно време е. До момента разговорите са повече задочни и формални, реални бизнес отношения липсват.

Въпросът за злоупотребите с европейски средства тежи като воденичен камък на шията на българския аграрен сектор. Нелепо е всяка година да се изливат близо 2 млрд. лева в него, а делът на селското стопанство в образуването на Брутния вътрешен продукт да продължава да пада.

Виртуални животни, виртуални плодове и зеленчуци, стихийно и оттам свръхпроизводство на рози и лавандула, например. Балоните се пукат един след друг. Тази картина остава непроменена благодарение и на

изначално сбърканата философия на подкрепа в аграрния сектор

– парите да се дават на калпак.

Ако е вярно, че по статистика в България има около 1 млн. и 200 хил. овце, защо в последната кампания по Великденските празници едва 40 хиляди агнета са продадени законно – през кланици? Другите – на черно.

Контролът не е въпрос, който е в ръцете единствено на държавните институции. Често човек остава с усещането, че българските браншовици като че ли четат законите и правилата дотолкова, до колкото да знаят как да ги заобикалят. Не са ли обаче именно те хората, които трябва да изискват ред от своите членове?

Какво постигат пуническите битки между отделните браншови организации?

Нищо, само се вдига шум. Не е ли по-добре всеки сам да сложи ред в собствената си къща, вместо да гледа какво става в двора на съседа?

Защо от години слушаме едни и същи приказки от доказани и успели агробизнесмени какво хубаво нещо е организацията на работа на кооперативен принцип, но досега никой не е успял да покаже добър и устойчив пример за това?

Ако субсидиите се дават за резултати, а не за намерения

ефектът би бил друг. Т. нар. обвързана подкрепа създава единствено лоши обвързаности. Когато се работи само с документи, фалшификациите явно никак не са трудни. И така за пореден път едни пари потъват, а земеделието ни от ден на ден става все по-нерентабилно.

Въпреки, че за фермерите всяка политически криза е знак за мъртво време, сега е моментът да се възползват от него. Прецизно да си направят аритметиката на стопанството, да заложат минимални цели, за да получат по-високи резултати. И най-вече – изначално да се опитат да променят своето мислене.

Защото на хоризонта се задава съвършено ново поколение земеделци – прагматично, с пазарно виждане, с опит, придобит навън, какъвто родните производители нямат. Онези, които не са в крак с времето, ще изпаднат от бизнеса. Ще оцелеят земеделците, които

мислят една идея напред

И осъзнават, че това не е бизнес от година за година, а е рисково начинание, които изисква планиране, познания и остър нюх за пазара. А кой ще държи политическото кормило в държавата, не бива да има толкова голямо значение. Дали пък защото в българското земеделие има твърде много политика, то все още е на опашката по икономическа рентабилност? Дето се вика, земеделието не ще политика, иска мотика. Пък даже и тя да е с GPS.

 Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 47

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта