Три пъти инжектират с хормони телетата за угояване в канадския Запад Избрана

Животновъдите на Канада са готови да произвеждат месо без хормони за европейския пазар, ако консуматорите им платят за това. Репортаж от ранчо за крави и телета в прериите на провинция Минетоба на сп. France Agricole

Канадският животновъд Ричард Рей е прехвърлил 60-те, но не смята да зарязва любимата си работа – отглеждане на крави и телета. Ранчото му се намира в прериите на западната провинция Минетоба, в селцето Сен-Клод, където по традиция всяко лято се организира родео. Стопанството се е разпростряло на „два сектора и половина” – представя Ричард неговите дименсии, еквивалентни на 750 хектара. Фермерът отглежда 200 майки от породите Червен ангус, която има отличителни месни качества, и Червено-шарен симентал – комбиниран тип, с висока млечност. Към тях стопанинът прибавя и 30-ина расови коня – истинската страст на северноамериканеца.

Ричард и съпругата му Джанет работят сами в стопанството от сватбата им през 1976 година. Имат три деца, „ но те не се интересуват от тази работа, за да поемат щафетата” – обясняват родителите. Споделят, че икономическата конюнктура през последните години не е била благоприятна за тях и за колегите им животновъди. „За да могат да се изхранват две семейства, е необходимо да имаш 300 крави. Между другото, ако не бях продал моите млечни квоти преди 10 години, банкерът щеше да бъде моят най-добър приятел” – шегува се Ричард, за да не каже направо, че щеше да затъне в дългове.

4 милиона глави в канадския Запад

Рей споделя, че е пристрастен към животновъдството и „за нищо на света няма да замени кравите си срещу трактори”. Така той остава рядка птица в околността, тъй като много от неговите колеги предпочетоха да сменят предназначението на земите си и да отглеждат полски култури. Сега в прериите на Западна Канада се развъждат 4 милиона млечни крави. 75 на сто от производството на говеждо месо е концентрирано в провинциите Албърта и Саскачуан. Останалата една четвърт е разпръсната в другите провинции.

В Канада стадата прекарват зимата на открито, въпреки снега и температури, които падат много под нулата. Отелванията се простират между средата на декември и началото на март. „Майките се прибират 2-3 дни преди раждането и излизат 2-3 дни след това, през другото време са в нашия парк – уточнява Джанет и допълва: – . Телетата продаваме през есента на купувач от Квебек, който търси качество.” Цената на теле от 250 кг е около 1700 долара (1 канадски долар е равен на 1,6 лева – б.ред.), макар че миналата есен тя е паднала на 1200 долара. „Но е имало и по-лоши години”, включва се с въздишка Рей, който изчислява прихода си от теле на 800 долара...

От ранчото до угоителната площадка

Продажбата на малки, наскоро отбити телета е широко разпространена сред фермерите в Минетоба, тъй като в Канада, както и в САЩ, в месодайното говедовъдство съществува специализация. Производството на телета е в едни райони, а тяхното угояване – в други. Преобладаващата част от фермите в районите с огромни пасища отглеждат месодайни крави, от които произвеждат телета до отбиването. Тези телета се изкупват от други фермери и със специализиран транспорт се доставят в царевичните райони. Там, при наличието на евтино зърно, телетата се угояват интензивно до високо живо тегло 450 – 600 кг според породата и характера на кръстоската. Угояването става на открити площадки – т.нар фидлот (feedlot) в големи групи. Съществуват угоителни площадки, през които минават десетки и стотици хиляди млади говеда, преди да ги отправят към кланиците...

Ричард Рей обяснява, че в Минетоба телетата след продажбата преминават първи цикъл на угояване и когато достигнат между 315 и 430 кг, ги изпращат на угоителните площадки в неговата или в друга провинция. Младите говеда пребивават във фидлотите шест месеца – време, през което ги хранят със силаж и зърнени култури (ечемик, царевица)!, докато достигнат пазарното си тегло.

В Канада има близо 68 000 стопанства, тип ранчо, и 67 000 угоителни площадки (фидлота). „Трудно е да се направи истинско разграничение между тях, защото някои животновъди извършват и двете дейности” – обяснява .Джон Масуол, директор на отдел „Връзки с институциите” на Асоциацията на канадските говедовъди. Собствениците на угоителни площадки изкупуват телета и млади говеда от стопанствата, или сключват договори с клиентите. Говедата стават годни за пазара на възраст между 12 и 24 месеца с тегло между 460 и 600 кг. Една средна угоителна площадка в канадския Запад наброява 10 000 места, като продукцията от близо 20 000 глави годишно се изкупува от двете мегакомпании Cargill et GBS. „Собственик на угоителна площадка сподели наскоро с мен, че би се чувствал щастлив, ако съумее да получи печалба от 30 канадски долара на глава” - казва Джон Масуол и допълва, че в момента пазарът на говеждо месо бележи низходяща тенденция

90 % от продукцията е ориентирана към износ

Още с откриването на първия случай на болестта „луда крава” (спонгиформна енцефалопатия по говедата) през 2003 година, износните пазари на Канада се затварят отраз. Изнизват се много лоши години. „Загубихме един милион глави през последното десетилетие”– споделя с болка г-н Масуол и изтъква поне три причини за това: липсата на приемственост в селското стопанство, демографският спад и преориентирането на фермерите към зърнените култури.

Канадските животновъди стоят твърдо зад свободната търговия и имат основания за това: 90 на сто от фермите зависят от износа. Сред основните им пазари са Съединените щати, Япония, Мексико, Тайван и дори Китай. „Продаваме месото си на онези, които ни плащат най-скъпо” – резюмира простичко представител на Асоциацията на говедовъдите (Cattlemen). Фермерите разчитат да бъдат сключени по-скоро споразумението за трансатлантическо партньорство между САЩ и Европейския съюз (ТПТИ) – така оспорвано на Стария континент, и споразумението за свободен обмен между Канада и Европейския съюз СЕТА (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение), което поне за момента буксува.

Готовност за продукция без хормони, но не безусловна

Проблемът си остава: за да навлязат в европейския пазар, канадците трябва да предлагат продукция без хормони. Използването на растежни технологии е почти повсеместно. Скотовъдци като Ричард Рей поставят първата инжекция с хормони още с излизането на телетата на паша. „Така животното ми наддава със стотина либри, преди да го предам за угояване (малко под 50 кг – бел. ред.)” – обяснява той своята манипулация. До отиването му в кланицата младото говедо е подложено на още две инжекции с хормони.

Сега Канада произвежда ежегодно между 30 000 и 35 000 тона говеждо без хормони за вътрешния си пазар, или за много тясна пазарна ниша. За да стане този нов бранш печеливш в голям мащаб, страната трябва да произвежда 500 000 тона. „За момента нито един пазарен индикатор не показва, че имаме интерес да произвеждаме без хормони” – подчертава Джон Масуол. Производството на говеждо месо без хормони повишава себестойността на продукция с 20 на сто, защото без растежните технологии, пребиваването на животното на угоителната площадка е два пъти по-дълго (5 месеца допълнително угояване и две зими).

В заключение: ако европейският пазар се отвори при евентуалното подписване на СЕТА, износът на говеждо месо ще достигне „едва” 45 840 тона, които ще се прибавят към договорените преди това 15 600 тона меса „екстра качество” , произведени в Северна Америка (Канада и САЩ). „Но ако европейските консуматори ни платят, ние сме готови да произведем качествено и без хормони месо” – възторгва се Джон Масуол.

 

Прочетена 6018 пъти Последно променена в Четвъртък, 03 Ноември 2016 13:47
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта