Как се избира трактор Избрана

Как да избегнем грешките при избора и експлоатацията на тази многопрофилна машина

Ася Василева

Тракторът е една от най-важните селскостопански машини на полето. Въпреки че конструкцията му изглежда проста в сравнение с комбайна, например – колела, двигател и окачване, както казват някои инженери, именно от трактора зависи доколко бързо и качествено се извършва работата на полето. А ненавреме развалилата се машина, по време на сеитбената кампания например, поставя под заплаха цялата реколта в стопанството.

Какъв модел да изберат земеделците и как правилно да работят с трактора, така че той да им служи вярно дълги години? Събрахме мненията на специалисти от няколко компании вносителки на земеделска техника, за да изясним на кои параметри на машината си струва да се обръща внимание при закупуването на трактор и какви грешки правят земеделците, когато избират един или друг модел.

Преди сделката

Всички специалисти са на мнение, че една от основните грешки е да се купува трактор, без да се вземе предвид системата на земеделие, която се практикува в стопанството. А най-важният въпрос, на който земеделецът трябва да си отговори, когато избира машина, е по каква технология работи и какъв сеитбооборот прилага. От това зависи оборудването, което ще се агрегатира с трактора, и на първо място – сеялката.

Защо всичко започва със сеялката? Защото цялата работа на полето в крайна сметка се свежда до това в необходимото време да се засеят семената във влажния слой на почвата. Всички фермери орат, култивират, торят, за да получат поникнали растения. От тях зависи успехът. Поради това земеделецът първо трябва да си изясни – каква култура, с какви предшественици, по какъв фон и с каква сеялка ще сее. И вече от всичко това, от технологията, ще подбере почвообработващия инвентар. И точно тези машини тракторът ще трябва да тегли на полето.

Случайният избор на трактор, без да се вземе под внимание технологията, може да доведе до това, че някои от работните операции ще се окажат неизпълними. Ако тракторът е универсален, то той ще работи и в тесни редове при култури като слънчоглед или царевица. Класическите тежки трактори са предназначени основно за трудни задачи, свързани с почвообработката. Но ако тежкият трактор има шарнирно-съчленена рама, то за семената ще е много трудно точно да попаднат в междуредията. А това е важно за редица култури. Това означа, че стопанството не бива да притежава един-единствен трактор с чупеща се рама, тъй като той не е пригоден за редица важни операции.

Има и още огромно количество нюанси. Някои почвообработващи машини, например в овощарството, работят при крайно ниски скорости. Ако тракторът има механична трансмисия, то дори и на първа предавка той не може да осигури толкова бавно движение. Ще потрябва ходонамалител. Обаче варио трансмисията го може.

Понякога земеделците купуват трактор с минимално окомплектоване, което впоследствие не им е достатъчно. Чест пример е липсата на преден силоотводен вал. Случва се, фермерът да иска да работи с трактора на косене, но това не е възможно – няма с какво да се задвижи фронталната косачка. Друг пример – тракторът е купен с минимално количество баластни тежести, които се оказват недостатъчни за провеждането на тежки операции.

Освен технологията, фермерът трябва да оцени и на какви почви ще работи. В зависимост от типа на почвата и нейната плътност за един и същи инвентар ще е необходима различна мощност. Песъкливи и глинести почви не са едно и също. Има и препоръчителни параметри на мощността – количество конски сили, необходими за метър работна ширина. Тук вече трябва да се имат предвид видът на инвентара и работната дълбочина, на която ще работи.

При купуването на трактор е по-добре да се вземе машина с мощност и точки на навесване с резерва, в случай на екстремни натоварвания и непредвидени условия на релефа. Но ако се купи твърде мощен трактор, то той ще работи на непълна мощност и напразно ще изразходва гориво.

И още нещо важно. Не всички все още разглеждат трактора като инвестиция, тоест гледайки напред в бъдещето. Изборът на машина често е необмислен и основан върху препоръките на колеги или съседи. Земеделците не оценяват общия потенциал на машината, възможностите за нейното надграждане, цифровизацията и интегрирането с различно оборудване. Освен това трябва да се имат предвид и критерии като разходи за притежаване, ресурс до капитален ремонт, стойност на машината на вторичния пазар и т.н.

И накрая, трябва да се обърне внимание на сервиза и ремонтопригодността на машината.
 

Класически или шарнирно-съчленен трактор?

От конструктивна гледна точка днес на пазара са представени два големи типа трактори – класически, с челна четириъгълна рама и шарнирно-съчленени с две съединени помежду си рами. Като правило класическите трактори са най-универсални – те могат да се използват и на полето като теглителна сила, и за транспорт на товари. Шарнирните трактори са преди всичко теглителни средства. Обикновено те са по-мощни от своите събратя, но се чувстват некомфортно на пътя.

Каква е разликата?

Като правило шарнирните машини са с мощност над 400 – 450 к.с. Тяхната окомплектовка позволява да се разпредели теглото на машината върху осите в съотношение 50:50, за да се минимализира налягането върху почвата. Но има и недостатък – необходими са по-широки полоси за обръщане на машините. Закупуването на такива трактори подразбира наличието на поне 6000 – 8000 дка земя. Ако има необходимост от използването на подобни трактори на ограничено пространство, то гумено-верижният трактор е по-добрата алтернатива.

Особеност на шарнирно-съчленените тактори са четирите еднакви по големи колела, имащи голямо петно на контакт с почвата. Това дава възможност отлично да се реализира теглителният потенциал на машината. В същото време тракторите с чупеща се рама имат възел, подложен на постоянно динамично натоварване – централния шарнир. И колкото по-тежка е извършваната работа, толкова по-интензивно е износването.

За разлика от тракторите с шарнирно-съчленена рама, класическите трактори нямат такова слабо звено. При това мощните трактори имат широки колела с контактно петно, практически не отстъпващо по големина на трактор с еднакви колела. А вземайки предвид, че повечето трактори могат да се окомплектоват със сдвоени гуми, често дори ги превъзхождат. Те имат почти еднаква мощност с шарнирно-съчлените машини, но много повече възможности.

Някои специалисти обаче не са съгласни по този въпрос. Според тях, за сметка на шарнира и възможността за използването на повече баласт се достига по-добро разпределяне на теглото на машината по осите. Шарнирните трактори имат по-ниско налягане върху почвата, а намаляването на уплътняването й означава по-високи добиви. Теглителното им усилие е минимум с 15 на сто по-високо при останали равни условия, което е обусловено от еднаквите водещи мостове. По-висока е маневреността с инвентар.

По-висока е и проходимостта, тъй като тракторите с шарнирно-съчленена рама са с пълно задвижване и с възможност за копиране на релефа, а класическите трактори имат само активен преден мост. Имайки предвид разпределението на теглото на шарнирно-съчленените трактори 60/40 против класическите 40/60, сцеплението с почвата е по-високо. Шансовете сам да се измъкнеш от калта са по-високи от тези при класическите машини. Освен това твърдението, че мощните класически трактори са по-универсални за сметка на транспорта е вярно, но икономически целесъобразно, в случай че тракторът има мощност 150 – 200 к.с.

Каква трансмисия?

По думите на специалистите всеки трактор е винаги удачна, или не толкова съвкупност от възли и агрегати. В някои случаи двигателят, трансмисията и останалите елементи са идеално подбрани един към друг. А понякога производителят е спестил нещо. Има връзка дори и между запаса от здравина на възлите и тежестта на работите, които тракторът предстои да извършва. Най-важният и най-натовареният възел на трактора е трансмисията.

В съвременните трактори са внедрени три вида скоростни кутии – механична, хидромеханична и варио. Механиката като правило се управлява от хидравлична муфа, но вътре в нея са все същите шестограми и валове. Съществува кутията Power Shift, в която всеки шестограм се управлява от електроника. Последната разновидност е безстепенната. Там няма превключване на скоростите, няма предавки. В същността си това са две помпи и двигател – всичко се управлява за сметка на налягането на маслото.

Кое е положителното на механиката? Като правило, тя е с ниска цена и висок коефициент на полезно действие при предаването на мощността. Недостатъци – не може да превключва под натоварване по време на движение на полето. Кутията Power Shift се смята вече за автоматична и позволява да се превключват скоростите, когато инвентарът е задълбан в почвата. Тази кутия е надеждна и ремонтопригодна. Вариото е следващата степен в развитието на скоростните кутии. Те дават възможност да се подбере оптималният предавателен момент за всяка операция на полето. Друг плюс е, че има функция за намаляване на движението, скорост – от 0,05 км/ч. Тракторите с варио трансмисия показват отличен разход на гориво, а при тежки работи се държат като останалите.

Специалистите са уверени, че вариаторните скоростни кутии са най-икономични от всички останали. За да работи скоростната кутия Power Shift,ѝ е необходимо налягане за превключването на хидравликата, казват те. А налягане може да се осигури само при определени обороти на двигателя. Има обороти – върви разпределяне на натоварването. Но двигателят трябва да държи оборотите. Ето защо разходът на гориво е по-нисък при скоростните кутии Vario. Те дават плавен ход без никакви превключвания, подскачания, износване на детайлите. Тракторът безболезнено върви по изораното поле.

Други обаче предпочитат кутиите Power Shift. Според тях те са доказали ефективността си и позволяват максимално да се реализира потенциалът на мощността на двигателя. Ако тракторът се използва на транспорт, то по-добра е варио трансмисията, но за тежки работи, например дълбока оран, експертите препоръчват Power Shift. Работата е там, че вариторът разчита натоварването на двигателя и невинаги може да излезе на тези режими, които иска механизаторът. Кутията по всякакъв начин се „щади“, не давайки да се излезе на критичен брой обороти.


Не ви трябват паметници

При качествено техническо обслужване практически всеки съвременен трактор ще работи дълго. Но понякога в стопанствата не се грижат достатъчно внимателно за правилната експлоатация на машините. А механизаторите обикновено искат по-високи надници и изтискват душата на тракторите.

За всяка машина има разработени правилници за техническо обслужване, качество на горивото и смяната на маслото. И ако в Европа този интервал е 500 моточаса, то в България, където не се славим с качество на горивото и смазочните материали, той не превишава 250 – 320 моточаса. Освен това трябва да се следи качествената работа на горивната апаратура, оптималното впръскване на дюзите. Случват се прецеденти, когато дюзата поради лошото качество на горивото започва да прелива или дава некачествено впръскване. Нарушават се топлинните характеристики на работата на двигателя, машината се износва по-бързо.

И още нещо много важно – обръщайте внимание на баластирането на трактора. Теглителното натоварване трябва да бъде правилно разпределено. Това предпазва от буксуване. То се случва, но в допустими граници, до 12%. Ако е повече, то разходът на гориво нараства и се повишава износването на детайлите, органите и гумите. Често земеделците не внимават и за налягането в гумите. А то е важно, тъй като влияе върху коефициента на буксуване и теглителната мощност на трактора. При транспорт на големи разстояния налягането се увеличава до 2-2,5 бара. А при работа на полето се намалява в зависимост от навесния инвентар до 0,8-1,2 бара. Така се увеличава опорната площ на трактора и се намалява налягането върху почвата. Сега вече има гуми с ултраниско налягане, в които то може да се намали до 0,6 бара. Натоварването върху почвата с такива гуми е още по-ниско.

И накрая, трябва да се внимава за регулирането на положението на задния навес. Такава възможност вече има при много трактори. Правилната настройка ще позволи да се изразходва горивото по-рационално, без да се претоварва трансмисията. Това също предпазва от авария на селскостопанските машини. Същността на тази система е, че когато поставяте задния навес във фиксирано положение, то тракторът държи това положение. Това е важно при оран – машината върви бавно и работната дълбочина не „плава“. Ако системата се постави в теглителна позиция, то тракторът сам ще задълбава инвентара, когато му е лесно, и ще го повдига, когато му е трудно. Това се използва основно при операции като дисковане и т.н.

Прочетена 3743 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта